Р Е Ш Е Н И ***.2012 г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д  А

 

Бургаският окръжен съд, Първо гражданско отделение, в открито заседание на единадесети декември две хиляди и дванадесета година в състав:

 

Окръжен съдия: Павел Ханджиев

 

при секретаря Т.Д., като разгледа гр. д. № 1695/2011 г., за да се произнесе, съобрази  следното:

 

Производството по настоящото дело е образувано по повод исковата молба на М.К.К., ЕГН **********,***, представлявана по пълномощие от адв. В.Ч. ***, с адрес на кантората: гр. Бургас, ул. „Георги Кирков” № 21, ет. 1, ап. 2, против: К.С.К., ЕГН **********, с адрес: 2580 …, ……. USA, съдебен адрес: гр. Варна 9000, бул. „Вл. Варненчик” № 55, офис 14а, адв. П.С., представлявана по пълномощие от адв. П.С., И.П.И., ЕГН **********, и Л.Д.И., ЕГН **********, двамата от от с. Кошарица, Община Несебър, ул. „И. Загубански” № 17, двамата със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Цар Асен” № 26, Адвокатско съдружие „Дичев – Добрев и Ко”, двамата представлявани от адв. И.М.. Претенциите против А.Т.К. са били оттеглени и производството против него е било прекратено.

 

Ищцата М.К. твърди, че по силата на предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен на 09.06.2004 г. ответниците К.К.и И.И. поели задължение да изградят и да й прехвърлят правото на собственост върху два апартамента, всеки от които с чиста жилищна площ (без общи части) 47,78 кв.м. заедно със съответния процент от общите части на сградата , находящи се на етаж и с изложение по неин избор в сградата, предвидена за изграждане в УПИ … в кв. 5101 по плана на к.к. „Слънчев бряг – запад”, срещу цена от 76440 евро. Тази цена включвала стойността на правото на строеж за изграждане на индивидуалните обекти, които ищцата щяла да избере, и стойността на строително-монтажните работи за изграждането им, възложени от ищцата на ответниците К.и И..

 

Договорената продажна цена била изплатена на ответниците К.и И. в брой при подписването на предварителния договор, за което те издали разписка.

 

Имотът, върху който следвало да се извърши строителството (УПИ ..), бил закупен от ответниците К.и И. при равни квоти. В резултат на съпружеската имуществена общност съсобственици станали и съпрузите на тези двама ответници, съответно А.К.и ответницата Л.И..

 

В изпълнение на предварителния договор тримата ответници с нотариален акт № 127, том ХІ, рег. № 7092, д. № 2034/22.06.2006 г. прехвърлили на ищцата срещу сумата 19622 лева правото на строеж за построяване на следните индивидуални обекти в предвидената за изграждане съгласно одобрени проекти и разрешение за строеж ваканционна сграда с апартаменти за сезонно ползване с бистро и офис в УПИ VІ-248 в кв. 5101, а именно: апартамент № 3 на четвърти етаж с площ от 56,81 кв.м. и апартамент № 4 на четвърти етаж с площ от 47,66 кв.м.

 

Съгласно предварителния договор избраните обекти е следвало да бъдат изградени от ответниците в срок до 18 месеца от издаването на разрешението за строеж и протокола за определяне на строителна линия и ниво в степента на завършеност, определена в договора. Този срок изтекъл на 24.03.2006 г., но сградата не била построена. Към момента на образуване на делото бил изграден само фундамента. Строителство не се извършвало, а ответниците нямали намерение да продължат изпълнението на строежа и изпълнението на договорните си задължения.

 

На 13.09.2011 г. ищцата развалила предварителния договор с първите двама ответници и ги поканила да й възстановят платените суми след приспадане на прехвърленото й от тях право на строеж, но не получила плащане.

 

Поради това и на осн. чл. 55, ал. 1, предл. 3 във връзка с чл. 88, ал. 1 ЗЗД ищцата отправя искане да бъдат осъдени ответниците да й заплатят солидарно сумата 66407,40 евро, представляваща разликата между сумата от 76440 евро, заплатена от нея на ответниците цена по предварителен договор от 09.06.2004 г. и сумата от 19622 лв, равняваща се на 10032,60 евро, представляваща стойността на прехвърленото й от ответниците право на строеж за изграждане на два апартамента.

 

Ответницата К.К. с отговора си оспорва предявения против нея иск като повдига следните възражения:

 

Ответницата К. била собственик на ½ ид.ч. от УПИ .. в кв. 5101 в к.с. „Слънчев бряг – запад”, но не била сключвала договор и не била изразявала съгласие по отношение на ищцата за поемане на задължение за извършване на СМР и за прехвърляне на бъдещи обекти. Наталия К., посочена като пълномощник в предварителния договор от 09.06.2004 г. не е била упълномощавана от К.К. да сключва подобни договори и да поема такива задължения от нейно име. Следователно ответницата К. не била страна по предварителния договор от 09.06.2004 г., а той бил недействителен спрямо нея на осн. чл. 26, ал. 2 ЗЗД, тъй като липсвало съгласие от нейна страна.

 

Към момента на сключване на предварителния договор от 09.06.2004 г. ответниците К.и И. не били собственици на имота, в който следвало да извършат СМР. Те придобили собствеността през 2006 г. Следователно предварителният договор бил нищожен като лишен от основание.

 

Имотите, предмет на предварителния договор, е следвало да бъдат прехвърлени в собственост на ищцата не по-късно от датата на издаване на разрешение за ползване. Към датата на подаване на исковата молба разрешение за ползване не било издадено, поради което ответниците все още не били изпаднали в забава по отношение задължението си да прехвърлят собствеността. Следователно ищцата не е имало все още правото да развали предварителния договор и да иска връщане на даденото по договора. Твърдението на ищцата, че предварителният договор бил развален, било неоснователно.

 

Договорът не бил развален по отношение на ответницата К.и на друго основание. Тя не била уведомявана по надлежния ред за развалянето. Представената обратна разписка от куриерска служба не показвала получаване на пратката от К.К.. Към този момент ответницата не била в страната.

 

Ответниците не били в забава и по отношение на задължението да изградят сградата. Ищцата не била доказала настъпването на условието, при което започва да тече срокът за завършване на сградата. Представено било разрешение за строеж от 24.03.2005 г., ищцата твърдяла, че срокът за строителство бил 18 месечен, а в същото време се посочвало от ищцовата страна, че срокът е изтекъл на 24.03.2006 г., т.е. 12 месеца след строителното разрешение. Липсвали всякакви твърдения относно датата на издаване на протокол за определяне на строителна линия и ниво.

 

Съгласно чл. 87, ал. 1 ЗЗД кредиторът може да развали един договор поради неизпълнение, но трябва да даде на длъжника подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичането на срока ще смята договорът за развален. Ответниците в случая не били уведомени за намерението на ищцата да развали договора, нито им бил даден срок за изпълнение.

 

Ответниците, по-натам, не дължали връщане на полученото по договора, доколкото ищцата не връщала полученото от нея право на строеж за двата апартамента с нотариален акт № 127/22.06.2006 г.

 

Предявеният иск бил погасен по давност. В исковата молба се твърдяло, че срокът за изглаждане на сградата бил изтекъл на 24.03.2006 г., а до предявяването на иска изминали повече от пет години.

 

Предварителният договор бил нищожен като привиден – чл. 26, ал. 2 ЗЗД. Лицата, които го подписали нямали намерение да сключат възмезден договор за строителство и предварителен договор за прехвърляне на собствеността, а са искали да прехвърлят на ищцата два апартамента срещу задължението й да осигури прехвърляне на правото на собственост върху терена. Поради това предварителният договор бил подписан на 09.06.2004 г. – преди изповядване на сделката по нотариален акт № 127/2006 г. Привидността на съгласието се установявало от клаузата на договора, според които той влиза в сила след придобиването на собствеността върху УПИ .., както и от уговорката, че при евикция на ответниците К.и И., в качеството им на купувачи на УПИ .., те не дължат неустойки по предварителния договор, както и не се дължи връщане на получената от тях по предварителния договор продажна цена, а ищцата (купувач по предварителния договор) следва да върне разписката. От тези уговорки (чл. 18 и 19 от предварителния договор) според ответницата следва извод, че не е имало заплащане на никакви суми по предварителния договор.

 

Ответниците И.И.и Л.И. също оспорват иска на следните основания, изложени в отговора им:

 

Искът бил погасен по давност. Срокът за изграждане на двата апартамента, предмет на предварителния договор, е изтекъл на 24.03.2006 г., а уведомлението за разваляне на този предварителен договор било получено на 16.09.2011 г., т.е. след изтичането на петгодишна погасителна давност.

 

Исковата сума от 66407,40 евро не била получавана от ответниците. Уговорката в чл. 2 от предварителния договор била симулативна. Страните по договора прикривали други отношения и споразумение с ищцата. Заради това че мотивирала всички останали съсобственици на УПИ … да го продадат на ответниците К.и И., ищцата следвало да получи възнаграждение от тях – два апартамента в бъдещата сграда. Привидността на предварителния договор проличавала от разпоредбите на чл. 18 и 19 от предварителния договор. Тези клаузи показвали, че при подписването на договора не било извършвано плащане. Ответниците оспорват предварителния договор и „разписката за окончателно плащане” като привидни.

 

Ответниците оспорват автентичността на подписа на И.И. под разписката. Той не бил положен от него.

 

Ответниците И. повдигат и евентуални възражения за прихващане: На първо място, с тяхно насрещно вземане за сумата 35000 евро – стойността на извършените СМР, съответни на двата апартамента, и на второ място, с тяхно насрещно вземане за сумата 840 евро – стойност на разликата между квадратурата, договорена в предварителния договор и тази по нотариалния акт за продажба на право на строеж.

 

Бургаският окръжен съд, след като взе предвид твърденията и доводите на  страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази законовите разпоредби, приема за установено следното:

 

На 09.06.2004 г. с н.а. № 24, том VІІІ, рег. № 4380, д. № 1353/2004 г.на нотариус С. Ан.Несебър, ответницата К.К.и ответникът И.И. закупили в съсобственост при равни дялове от множество физически лица, между които и ищцата М.К., недвижим имот - УПИ . в кв. 5101 по плана на к.к. Слънчев бряг, с площ от 1274,48 кв.м. Ответницата К. била представлявана при сделката от Н. К. по силата на пълномощно, описано в нотариалния акт.

 

Не се спори, че ответниците придобили имота по време на браковете си, съответно с А.К.и Л.И., в режим на съпружеска имуществена общност.

 

Отново на 09.06.2004 г. бил сключен и предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, по силата на който ответниците К.К.и И.И., като продавачи, се задължили да прехвърлят на ищцата М.К., като купувач, два свои собствени апартамента, всеки от които с чиста жилищна площ 47,78 кв.м., заедно със съответния процент от общите части на сградата, находящи се на етаж и изложение по избор на купувача, в сградата, предвидена за изграждане в УПИ VІ-248 в кв. 5101 по плана на к.к. Слънчев бряг.

Посочено е в предварителния договор, че единият от продавачите - К.К. - е представляван от пълномощник Наталия К.. Няма доказателства за такова упълномощаване въпреки дадените от съда изрични указания.

 

Уговорили цена на двата апартамента общо 76440 евро, която следвало да бъде изплатена (чл. 2) при подписването на предварителния договор срещу разписка. Представена е разписка от 09.06.2004 г., подписана от Н. К.и И.И., съдържаща тяхно волеизявление, че са получила сумата 76440 евро от М.К.. Прието е експертно заключение, неоспорено от страните, че подписът под разписката до името на И.П.И. е изпълнен лично от него.

 

Съгласно чл. 18 предварителният договор влизал в действие след придобиването на собствеността върху поземления имот от продавачите К.К.и И.И..В чл. 19 било уговорено, че при евикция (съдебно отстранение) на К.и И. от УПИ VІ-248 те не дължат неустойки на К., нито й дължат връщане на заплатената от нея продажна цена, а К. им дължи връщане на разписката.

 

Сградата следвало да бъде завършена в срок от 18 месеца от издаването на разрешение за строеж и протокол за строителна линия и ниво. Строително разрешение било издадено на 24.03.2005 г., а протоколът за определяне на строителна линия и ниво бил съставен на 26.10.2005 г. Експертът по приетата съдебно-техническа експертиза дава заключение, че към м. февруари 2012 г. от предвидената за изграждане “Ваканционна сграда с апартаменти за сезонно ползване с бистро и офис” е изграден само нулевия цикъл с площ от 387,42 кв.м., като обектът е необезопасен, а поземленият имот - без ограда. Стойността на извършеното строителство не може да бъде установена поради липса на строителни книжа в архива на “Корект - Контрол 1” ООД, упражняващо строителния надзор. Стойността на 8,01 кв.м., колкото е разликата между площта на двата апартамента в предварителния договор и в нотариалния акт от 2006 г., от правото на строеж възлиза на 649 лв.

 

На 22.06.2006 г. ответниците И.и Л. И., ответницата К.и съпругът й А.К., последните двама представлявани от пълномощника си Наталия К., продали с н.а. № 127, том ХІ, рег. № 7092, д. № 2034/2006 г. на нотариус Ст. А., Несеръб, на ищцата М.К. правото на строеж за построяване на два апартамента в сградата, строяща се в УПИ VІ-248, за сумата 19622 лв, платена в брой.

 

През м. септември 2011 г. ищцата изпратила до К.К.и И.И. “уведомление-покана”, в който документ заявила, че поради неизпълнението на предварителния договор от 2004 г. относно строителството на сградата от страна на продавачите (К.и И.) тя разваля договора и отправила искане да й бъде върната сумата 66407,40 евро, представляваща дадената по предварителния договор сума, намалена с платената от К. цена на продаденото й право на строеж. Поканата била връчена на ответника И. на 16.09.2011 г. На ответницата К. поканата не била връчена. Тя била изпратена на адрес: гр. С., ж.к. Н. 2, бл. 244, вх. Е, който бил посочен в предварителния договор и в нотариалния акт от 2004 г. като адрес на Н. К., а в нотариалния акт от 2006 г. и като адрес на К.К.. На адреса не било открито лице, на което пратката да се връчи.

 

При така установените факти се налагат следните правни изводи:

 

Между ищцата и ответницата К.К. не съществува валидно възникнало правоотношение по повод представения предварителен договор от 09.06.2004 г. Ответницата К. не е изразявала воля за сключване на този договор. Вместо нея и от нейно име воля е изразило друго лице, за което няма данни да е било упълномощавано. Вярно е, че Н.К. е действала като пълномощник на К.К. по две нотариални сделки, съответно през 2004 г. и 2006 г., описани по-горе, но за сключването на предварителния договор на общо основание (чл. 37 ЗЗД вр. чл. 19, ал. 1 ЗЗД) е необходимо писмено упълномощаване. Такова не се установява. Въпреки дадените на ищцата с доклада по делото указания за доказване съществуването на валидно облигационно правоотношение с ответниците, доказателства в тази връзка не са ангажирани. При това положение и по арг. чл. 36, ал. 2 ЗЗД правните действия, извършени от Н. К. без представителна власт, не са довели до последици за К.К.. От предварителния  договор права и задължения за нея не са възникнали. Тя не е получавала престация по този договор, защото разписката за получена от ищцата продажна цена отново е подписана от друго лице. “Неизпълнение” на договора от страна на К.К. не може да има, понеже тя не дължи изпълнение по договор, който не е сключвала, нито дължи връщане на нещо, което не е получила. Поради това предявеният иск е неоснователен по отношение на ответницата К.К.. Тъй като се установява липса на каквото и да е материално правоотношение между ищцата и ответницата К. по повод предварителния договор от 09.06.2004 г., останалите възражения на ответницата по повод предявения против нея иск не следва да се разглеждат като безпредметни.

 

Неоснователен е и искът против ответницата Л.И.. Тя е съпруга на ответника И.И.и като такава е придобила в режим на СИО закупената от съпруга й ½ ид. част от УПИ VІ-248, но не е страна по предварителния договор от 09.06.2004 г., който е сключен преди придобиването на имота. Съгласно чл. 32 СК, респ. 25, ал. 2 СК (отм.), задължение, поето от единия съпруг, ангажира отговорността на другия само, ако то е поето за задоволяване нуждите на семейството. Такива данни по делото няма. Ответницата И. не дължи изпълнение по предварителния договор, не е получавала нищо по него и не носи отговорност по повод развалянето му.

 

Претенцията против ответника И.И. е частично основателна:

 

След като се установи, че ответницата К. не е била редовно представлявана при сключване на предварителния договор, се налага извод, че този договор е сключен между ищцата-купувач, от една страна, а от друга: от ответника И.И.и Наталия К.. Наталия К. е ангажирала лично себе си поради това, че е действала без представителна власт. Правата и задълженията в съответната част са възникнали за нея.

 

Ответникът И. е повдигнал възражение, че уговорката в чл. 2 от предварителния договор била симулативна и прикривала действителната уговорка ищцата да бъде възнаградена с два апартамента заради това, че мотивирала останалите съсобственици да продадат имота. Привидността се обосновава с клаузите на чл. 18 и 19 от предварителния договор, описани по-горе. Съдът намира, че съдържанието на чл. 18 и 19 от договора не води до еднозначни изводи относно съществуването на други, различни уговорки между страните. Вярно е, че уговорката в чл. 19 е необичайна и прави вероятно съществуването на някакви премълчавани от страните факти и обстоятелства, но за това какви са те  съдът не е в състояние да направи обосновани заключения само от текста на договора. За доказване на симулация по дефиниция са нужни доказателства извън самия симулативен акт. На страната беше указана тежестта за установяване симулативността, но доказателства не бяха ангажирани. Съобразявайки наред с това и категоричното установяване, че ответникът И. лично е подписал разписката за получена заедно с Н. К. цена по предварителния договор, съдът приема, че възражението за симулативност на предварителния договор е неоснователно.

 

Съобразно с чл. 3 от договора и тъй като протоколът за определяне на строителна линия и ниво е съставен на 26.10.2005 г., продавачите по предварителния договор са били длъжни да завършат сградата и да прехвърлят собствеността върху двата апартамента най-късно до 26.04.2007 г.  Не се спори и се установява от техническата експертиза, че към м. февруари 2012 г. е бил изграден само нулевият цикъл. Това означава, че от страна на провачите е налице неизпълнение на задължението да се сключи окончателния договор.

 

Ищцата е развалила договора законосъобразно поради неизпълнение на договора от страна на нейните съконтрахенти. Тя е изправна страна, тъй като е изпълнила главното си задължение - платила е продажната цена в уговорения размер и в срок. Отправила е волеизявлението си за разваляне в писмена форма и то е било връчено на И. на 16.09.2011 г. Възражението, че поканата е отправена след като са изтекли повече от пет години след срока за завършване на сградата, е неоснователно. Прие се по-горе, че срокът за прехвърляне на собствеността е бил 26.04.2007 г. (178 месеца след протокола за строителна линия). От април 2007 г. до 16.09.2011 г., когато И. е получил известието за разваляне, не са изминали пет години. По-нататък, в конкретния случай съдът намира, че определяне на срок за изпълнение не е било необходимо поради изминалия дълъг период от време (близо 4 години и 5 месеца) и несъществуването на апартаментите, които би следвало да придобие. Конститутивното право едностранно да се  развали един двустранен договор поради неизпълнение е упражнено законосъобразно и е довело до прекратяване, отпадане на облигационната връзка между ищцата и И.И..

 

Развалянето съгласно чл. 88, ал. 1 ЗЗД има обратно действие. Ето защо и на осн. чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД на ищцата се дължи връщане на дадената от нея продажна цена по предварителния договор. Въпросът дали е прекратен предварителният договор и по отношение на Наталия К., която е получила цената заедно с И., е извън предмета на делото. Независимо от това следва се приеме, че отговорността за връщане на цената не е солидарна , както сочи ищцата. Солидарност между двама или повече длъжници, освен в определените от закона случаи, възниква само, ако е уговорена (чл. 121, ал. 1 ЗЗД). В предварителния договор липсва уговорка за солидарна отговорност. Липсва и законова регламентация. При това положение задължението за връщане на полученото на отпаднало основание е делимо. Тъй като в предварителния договор липсва друга уговорка, съдът приема, че правата и задълженията са поети от продавачите по равно. Следователно ответникът И. дължи връщане на половината от платената от ищцата продажна цена или 38220 евро. Няма данни, че той е платил тази сума на ищцата към момента на постановяване на решението.

 

Възраженията за прихващане са неоснователни: На първо място, не се установи съществуване на вземане на ответника против ищцата за сумата 840 евро, представляваща стойността на разликата между квадратурата на двата апартамента, уговорена в предварителния договор, и тази по нотариалния акт за продажба на право на строеж от 2006 г. Ищцата е закупила правото на строеж с отделна сделка, по която е платила изцяло уговорената цена. Липсва основание за допълнително заплащане. На второ място, не се установи съществуване на вземане на ответника против ищцата за стойността на  извършените СМР, съответни на двата апартамента. Извършването на строителството на апартаментите, не е предмет на предварителния договор. Ищцата не е възлагала строителните работи на ответника и не е поемала задължение да ги плаща. Единствените задължения, които тя е поела, са за плащане на цената и за сключване на окончателния договор след построяването на сградата.

 

Възражението за погасяване на иска по давност е неоснователно. Искът по чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД се погасява с общата петгодишна давност, която започва да тече от момента на възникване на вземането. Вземането съобразно с вече приетото е възникнало след изтичането на срока за връщане на цената, определен от ищцата с поканата, връчена на 16.09.2011 г., т.е. на 30.09.2011 г., а искът е предявен на 26.09.2011 г.

 

В заключение ответникът И. дължи на ищцата сумата 38220 евро на осн. чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД заедно с разноски съобразно с уважената част от иска.

 

Ответницата К.К. има право на разноски в пълен размер поради отхвърляне на иска против нея.

 

Ответниците И.и Л. Иванови имат право на разноски съобразно с отхвърлената част от исковете против тях.

 

Мотивиран от горното Бургаският окръжен съд

 

 

Р  Е  Ш  И  :

 

 

ОСЪЖДА И.П.И., ЕГН **********,***, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Цар Асен” № 26, Адвокатско съдружие „Дичев – Добрев и Ко”, представляван от адв. И. М., да заплати на М.К.К., ЕГН **********,***, представлявана по пълномощие от адв. В.Ч. ***, с адрес на кантората: гр. Бургас, ул. „Георги Кирков” № 21, ет. 1, ап. 2, сумата 38220 (тридесет и осем хиляди двеста и двадесет) евро, представляваща получена от него половина от продажната цена по развален поради неизпълнение Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 09.06.2004 г., както и сумата 3002 лв, представляваща направени от нея съдебно-деловодни разноски съобразно с уважената част от иска.

 

ОТХВЪРЛЯ исковете на М.К.К., ЕГН **********,***, представлявана по пълномощие от адв. В.Ч. ***, с адрес на кантората: гр. Бургас, ул. „Георги Кирков” № 21, ет. 1, ап. 2, против К.С.К., ЕГН **********, с адрес: … 95051, USA, съдебен адрес: гр. Варна 9000, бул. „Вл. Варненчик” № 55, офис 14а, адв. П.С., представлявана по пълномощие от адв. П.С., и Л.Д.И., ЕГН **********,***, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Цар Асен” № 26, Адвокатско съдружие „Дичев – Добрев и Ко”, представлявана от адв. Илияна М., за солидарното им осъждане заедно с И.П.И. да й платят сумата 66407,40 евро, представляваща разликата между сумата от 76440 евро, заплатена от нея цена по предварителен договор от 09.06.2004 г. и сумата от 19622 лв, равняваща се на 10032,60 евро, представляваща стойността на прехвърленото й право на строеж за изграждане на два апартамента, като неоснователни.

 

ОСЪЖДА М.К.К., ЕГН **********,***, представлявана по пълномощие от адв. В.Ч. ***, с адрес на кантората: гр. Бургас, ул. „Георги Кирков” № 21, ет. 1, ап. 2, да заплати на К.С.К., ЕГН **********, с адрес: 2580 …, .., USA, съдебен адрес: гр. Варна 9000, бул. „Вл. Варненчик” № 55, офис 14а, адв. П.С., сумата 3200 лева, представляваща направени от нея съдебни разноски за адвокатски хонорар.

 

ОСЪЖДА М.К.К., ЕГН **********,***, представлявана по пълномощие от адв. В.Ч. ***, с адрес на кантората: гр. Бургас, ул. „Георги Кирков” № 21, ет. 1, ап. 2, да заплати на И.П.И., ЕГН **********, и Л.Д.И., ЕГН **********, двамата от от с. Кошарица, Община Несебър, ул. „И. Загубански” № 17, двамата със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Цар Асен” № 26, Адвокатско съдружие „Дичев – Добрев и Ко”, двамата представлявани от адв. И. М., сумата 300 лв, представляваща направени от тях разноски за възнаграждение на вещи лица, съобразно с отхвърлената част от исковете против тях.

 

Решението може да бъде обжалвано пред Бургаския апелативен съд с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

Окръжен съдия :