Решение по НАХД №8862/2025 на Софийски районен съд

Номер на акта: 3724
Дата: 16 октомври 2025 г.
Съдия: Виолета Стоянова Парпулова
Дело: 20251110208862
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 17 юни 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 3724
гр. ***, 16.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 95 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВИОЛЕТА СТ. ПАРПУЛОВА
при участието на секретаря ИРЕНА ПЛ. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от ВИОЛЕТА СТ. ПАРПУЛОВА
Административно наказателно дело № 20251110***862 по описа за 2025
година

Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба от Д. Н. Й., ЕГН **********, с адрес гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***,
***, против електронен фиш серия К № ***6, издаден от СДВР за извършено нарушение на
разпоредбата на чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 ЗДвП, с който на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182,
ал. 2, т. 3 ЗДвП й е наложена глоба в размер на 100 /сто/ лв.
В жалбата са изложени доводи в насока процесуалната незаконосъобразност на
атакувания електронен фиш и се прави искане да бъде отменен. Поддържа се, че
жалбоподателката не е нито собственик, нито ползвател на автомобила, посочен в
електронния фиш.
За проведеното на 30.09.2025 г. открито съдебно заседание страните са редовно
призовани. Наказващият орган не изпраща процесуален представител, а жалбоподателката
Й. се явява лично и с адв. Д. и адв. С..
В дадения ход по същество адв. Д. поддържа съображенията, изложени в жалбата, и
пледира в насока отмяна на ЕФ. Претендира присъждане в полза на доверителката му на
разноски, за чийто размер представя списък.
Адв. С. изразява становище, че доверителката му няма вина и не следва да носи
административнонаказателна отговорност.
Жалбоподателката Й. моли издаденият ЕФ да бъде отменен.
Като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните, и
провери законността и обосноваността на атакувания електронен фиш, съдът прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице,
против акт, подлежащ на съдебен контрол, и е процесуално допустима. Разгледана по
същество, е основателна.
От фактическа страна се установи:
1
На 22.08.2014 г. бил сключен лизингов договор № 37019/22.08.2014 г. между
„Лизингова къща *** Лизинг“ ЕАД, в качеството на лизингодател, и Я.Х.Х., в качеството на
лизингополучател. На 08.09.2014 г. бил подписан приемо-предавателен протокол и лек
автомобил марка „***“, модел „***“, ДК № *** бил предаден на Я.Х.Х.. Впоследствие
лизинговият договор бил прекратен, но лек автомобил марка „***“, модел „***“, ДК № ***
не бил върнат на лизингодателя, като местонахождението му понастоящем не е установено.
На 21.07.2023 г. Я.Х.Х. починал. По силата на решение № 61***/05.04.2024 г.,
постановено по гр. д. № *** г. по описа на СРС, ГО, *** състав, съпругата му -
жалбоподателката Д. Н. Й., приела по опис, съобразно наследствената й квота, наследство,
състоящо се от ½ идеална част от апартамент № 37, находящ се в гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***,
вх. В, ет. 3, заедно с 0, 925 % идеални части от общите части на сградата и от правото на
строеж върху мястото, и по ½ идеална част от обзавеждането на въпросния апартамент и от
движимите вещи, намиращи се в него.
На 25.07.2024 г. в 10:49 ч. лек автомобил марка „***“, модел „***“, ДК № *** бил
управляван в гр. ***, по ул. „Околовръстен път“, с посока на движение от ул. „Стар
Лозенски път“ към ул. „Патриарх Герман“. Преминавайки срещу № 324 на „Околовръстен
път“, автомобилът се движел със скорост от 101 км/ч. /след приспаднат толеранс от - 4
км/ч./, при ограничение на скоростта до 80 км/ч. извън населено място, въведено с пътен
знак В-26.
Скоростта била измерена и заснета с автоматизирано техническо средство за
видеоконтрол ATCC CORDON, M2, позиционирано в участъка. Системата за видеоконтрол
била одобрена и вписана в регистъра на 06.07.2018 г., със срок на валидност на одобрението
десет години. Техническото средство, осъществило заснемането, било преминало
последваща проверка за изправност на 21.03.2024 г., съгласно протокол от проверка № 038-
СГ-ИСИС/21.03.2024 г., при която се установило съответствието му с одобрения тип.
Въз основа констатираното и заснето нарушение за скорост бил издаден електронен
фиш Серия К № ***, с който на р.а.р, законен представител на „Лизингова къща *** Лизинг“
ЕАД, собственик на автомобила, било наложено административно наказание глоба в размер
на 100 /сто/ лв. за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 ЗДвП -
превишаване на разрешената скорост за движение извън населено място с 21 км/ч.
На 02.08.2024 г. в СДВР била депозирана декларация от „Лизингова къща *** Лизинг“
ЕАД, представлявано от изпълнителния директор р.а.р, с която последният декларирал, че
на 25.07.2024 г. в 10:49 ч. лек автомобил марка „***“, модел „***“, ДК № *** бил
управляван от Димитричка Н. Й.-Хараламбева. Към декларацията били приложени
екземпляр от електронния фиш, договор за лизинг с приложение № 1, приемо-предавателен
протокол, покана и сигнал до 05 РУ-СДВР.
При това електронен фиш Серия К № *** бил анулиран и на жалбоподателката Й. бил
издаден процесният, с който на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 3 ЗДвП й била
наложена глоба в размер на 100 /сто/ лв. за извършеното нарушение на разпоредбата на чл.
21, ал. 2 вр. ал. 1 ЗДвП.
Същевременно Й. нито преди, нито след смъртта на съпруга си, ползвала лек
автомобил марка „***“, модел „***“, ДК № ***, респективно не знаела какво е
местонахождението му и в чие владение се намира.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа
събраните по делото гласни, писмени и веществени доказателства и доказателствени
средства, както следва: гласни - показанията на свидетеля Г.Ю.; писмени - справка относно
собствеността върху лек автомобил марка „***“, модел „***“, ДК № ***; заверено копие от
Решение за одобрение на типа на уреда за измерване; протокол за последваща проверка №
038-СГ-ИСИС/21.03.2024 г.; протокол за използване на автоматизирано техническо средство
2
за контрол на скоростта рег. № 4332р-59713/25.07.2024 г.; ежедневна форма на отчет; заповед
№ 8121з-931/30.08.2016 г.; сертификат за преминато обучение за работа с технически
средства за стационарен и мобилен контрол на скоростни режими тип „CORDON М2“;
справка-картон на водач, и веществени - приложен снимков материал към електронен фиш
Серия К № ***6.
Писмените доказателства, и конкретно протоколът за използване на АТСС, носи
безпротиворечива доказателствена информация относно времето и мястото на
позициониране на техническото средство, с което било осъществено заснемането, и по
отношение на факта, че в процесния участък имало поставен знак за контрол на движението,
въвеждащ максимално допустима скорост от 80 км/ч. Посредством завереното копие от
Решение за одобрение на типа на уреда за измерване и от протокола за последваща проверка
се изяснява, че техническото средство - мобилна система, с което е констатирано и заснето
нарушението, е одобрено съобразно нормативните изисквания.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП, „изготвените с технически средства или
системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния
номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки, са веществени
доказателствени средства в административнонаказателния процес”, с оглед на което съдът
кредитира изцяло приложения към атакувания електронен фиш снимков материал,
намирайки го за годно веществено доказателствено средство. Посредством него се
установяват марката, регистрационният номер на управлявания автомобил,
позиционирането на автоматизираното техническо средство, мястото на измерването,
въведеното с пътен знак В-26 ограничение на скоростта, и измерената скорост на движение.
Предвид това съдебният състав прие съответните елементи от фактическата обстановка за
доказани.
Сключването на лизинговия договор между „Лизингова къща *** лизинг“ ЕАД и Я.Х.,
и получаването на владението на процесния лек автомобил от последния, също са
еднозначно изводими от приложените писмени доказателства.
Същевременно, от показанията на свидетеля Ю. се установява, че както преди, така и
след настъпването на смъртта на Я.Х. /акт за смърт № ***/21.07.2023 г./, лек автомобил
марка „***“, модел „***“, ДК № *** не е бил ползван от съпругата му Д. Н. Й.. От справка-
картон на водач е видно, че жалбоподателката няма издадено свидетелство за управление на
МПС, а от справката от Централната база данни на КАТ се изяснява, че не е вписана в
свидетелството за регистрация на автомобила като негов ползвател.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:
От доказателствата по делото се установи, че на 25.07.2024 г. в 10:49 ч. лек автомобил
марка „***“, модел „***“, ДК № *** бил управляван в гр. ***, по ул. „Околовръстен път“, с
посока от ул. „Стар Лозенски път“ към ул. „Патриарх Герман“, като срещу № 324 на ул.
„Околовръстен път“ се движил със скорост от 101 км/ч. /след приспаднат толеранс от - 3 %
от измерената скорост/, при ограничение на скоростта в участъка до 80 км/ч., въведено с
поставен пътен знак В-26.
При това осъществен е съставът на административното нарушение по чл. 21, ал. 2 вр.
ал. 1 ЗДвП, изразяващо се в неизпълнение на задължението при избиране скоростта на
движение на управляваното пътно превозно средство, водачът да не превишава максимално
допустимата скорост за движение на МПС, сигнализирана с пътен знак В-26, въвеждащ в
съответния пътен участък ограничение на скоростта до 80 км/ч. При констатираното
движение на посоченото в електронния фиш място и време със скорост от 101 км/ч., е
нарушена забраната на чл. 21, ал. 2 ЗДвП, като превишаването на разрешената скорост е с 21
км/ч.
Независимо от безспорното установяване на факта на извършване на нарушението
3
обаче, настоящият съдебен състав констатира основания за отмяна на електронния фиш като
процесуално и материалноправно незаконосъобразен.
Съображенията за това са следните:
На първо място, при издаването на електронния фиш срещу Д. Н. Й., в качеството й на
ползвател на МПС, с което е извършено нарушението, не е спазена процедурата по чл. 189,
ал. 4 /предишна ал. 5/ ЗДвП, доколкото собственикът на МПС не е представил пред
наказващия орган копие от свидетелството за управление на лицето, което посочва, че е
управлявало автомобила. Предвид това при издаването на процесния ЕФ е допуснато
процесуално нарушение, обуславящо незаконосъобразността му, тъй като при липсата на
задължителен реквизит от декларацията по чл. 189, ал. 5 ЗДвП не са били налице
основанията за анулиране на първоначално издадения ЕФ, респективно за издаване на такъв
срещу жалбоподателката.
Наред с това, атакуваният ЕФ е и материално незаконосъобразен, доколкото не се
доказа Д. Й. да е била ползвател или да е управлявала лекия автомобил, с който е извършено
нарушението. Дори да бъде прието, че Й. е упражнила право на задържане по смисъла на чл.
90 ЗЗД спрямо автомобила по отношение на собственика му, то последното представлява
материално потестативно право, обективиращо упражняване на фактическа власт върху
вещта, която обаче не е идентична и не презумира ползването й по смисъла на разпоредбите
на ЗДвП /допълнителен аргумент в подкрепа на този извод е, че Й. не е вписана като
ползвател в свидетелството за регистрация на МПС/. Следователно и жалбоподателката не
попада в нито една от категориите лица, срещу които ЕФ би могъл да бъде издаден
/собственик или ползвател на МПС, или лицето, на което собственикът е предоставил
управлението му/.
По изложените аргументи съдът прие, че издаденият срещу жалбоподателката Й. фиш
е материално и процесуално незаконосъобразен, и подлежи на отмяна. Жалбата е
основателна и следва да бъде уважена.
При този изход на делото е основателна и претенцията на процесуалния представител
на жалбоподателката за присъждане на направените разноски за адвокатско възнаграждение.
Доколкото се претендират в размер от 200 лв., явяващ се под минималния, регламентиран от
разпоредбата на чл. 18, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
възнагражденията за адвокатска работа, искането следва да бъде уважено в цялост.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 3, т. 2 вр. ал. 2, т. 1 вр. ал. 1 вр. чл. 58д, т. 4 ЗАНН
и чл. 63д ЗАНН, Софийски районен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ електронен фиш серия К № ***6, издаден от СДВР срещу Д. Н. Й. за
нарушение на разпоредбата на чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 ЗДвП, за което на основание чл. 189, ал.
4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 3 ЗДвП й е наложена глоба в размер на 100 /сто/ лв.
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/ ДА ЗАПЛАТИ на Д. Н.
Й., ЕГН **********, с адрес гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***, *** сума в размер на 200 /двеста/
лв., представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение в производството
пред настоящата инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр. *** в 14-дневен
срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5