РЕШЕНИЕ
№ 511
гр.Плевен, 04.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд-Плевен, шести състав, в открито съдебно заседание на двадесети октомври две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
Председател: Снежина Иванова
при секретаря Бранимира Монова, като
разгледа докладваното от съдия Иванова
адм.дело №676 по описа за 2022г. на
Административен съд-Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 във вр. с чл. 147
ал.2 във вр. с чл.16 ал.1 т.1 от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Административното дело е образувано протест на
прокурор при ОП Плевен с искане за обявяване нищожността на свидетелство за
управление на моторно превозно средство с рег. № 28568966/09.03.2022 за
категория „В“ и „АМ“ с валидност до 22.03.2032 г. на името
на В.Г.Ц..
С молба от 15.08.2022 г. се уточнява, че
предмет на протестиране е волеизявление на началник сектор „Пътна полиция“ при
ОД на МВР Плевен относно признаване на право на В.Г.Ц. да му бъде издадено свидетелство за управление
на моторно превозно средство с рег. № 28568966/09.03.2022 за
категория „В“ и „АМ“ с валидност до 22.03.2032 г.
В протеста се посочва, че при подаване на документите Ц.
е представил диплома за завършено средно образование серия А-06, № 051782, рег.
№ 7936/115/23.06.2006 г., издадена от Софийска професионална гимназия по
туризъм – гр. София. В РП- Плевен е образувана преписка по подаден сигнал за
използване на неистински документ – диплома за завършено образование. РП
–Плевен е уведомила сектор "Пътна полиция“ при ОД на МВР Плевен, че за
деянието по чл. 316 вр. чл. 308 , ал. 2 от НК, извършено на 22.03.2012 година е
изтекла 10 годишната давност и постановен отказ да се образува досъдебно производство.
Прави искане за обявяване на нищожност на волеизявление
на началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Плевен относно признаване на
право на В.Г.Ц. да му бъде издадено свидетелство за управление
на моторно превозно средство с рег. № 28568966/09.03.2022 за
категория „В“ и „АМ“ с валидност до 22.03.2032 г.
В съдебно заседание протестиращият прокурор в Окръжна прокуратура Плевен, се
явява лично и поддържа протеста.
В съдебно заседание ответникът – началник сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР-Плевен не се представлява.
В съдебно заседание заинтересована страна – В.Г.Ц., не
се явява, представлява се от адв. И.Ц. от Адвокатска колегия – Плевен, който счита
протестът за основателен и моли да бъде уважен.
Административен
съд - Плевен, шести състав, след като обсъди доводите на страните и събраните
по делото доказателства в тяхната цялост съгласно разпоредбата на чл. 168 от АПК, приема за установено от фактическа
страна следното:
Със Заявление рег. 136 от 22.02.2022г. до РУ Гулянци В.Г.Ц. е поискал издаване на
свидетелство за управление на МПС поради изтичане на срока на предходното.
При първоначално заявление за издаване на свидетелство
за управление на МПС е представена диплома за завършено средно образование
серия А-06, № 051782, рег. № 7936/115/23.06.2006 г. , издадена от Софийска
професионална гимназия по туризъм – гр. София , съгласно чл. 13, ал. 1 от
Наредба № І-157/01.10.2002 г. на министъра на вътрешните работи за условията и
реда за издаване на свидетелства за управление на МПС, отчета на водачите и
тяхната дисциплина.
По подаденото заявление през 2022 г. на В.Ц. е издадено
СУМПС с рег. № *********/09.03.2022 г. за категория „АМ“ и „В“ с валидност до 09.03.2032
г., като не се оспорва факта от лицето , че представената диплома от 2006 г. за
първоначално издаване на СУМПС е документ с невярно съдържание.
След уведомяване от РП на сектор „Пътна полиция“ при
ОД на МВР Плевен , че лицето е използвало неистински документ за издаване на
СУМПС и факта, че е изтекла 10 годишната давност за преследване на
престъплението, то е изготвена докладна записка от 29.07.2022 г. с предложение
за уведомяване на Окръжна прокуратура –Плевен за предприемане на действие по
обявяване на СУМПС за нищожно.
По делото не е представено СУМПС, тъй като същото е в
лицето, но с оглед данни в докладна записка съдът кредитира тези обстоятелства
относно издаване на СУМПС.
При така
установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Съгласно чл.145 ал.1 от АПК, административните актове
могат да се оспорват пред съда по отношение на тяхната законосъобразност, като
според чл.147 ал.2 от АПК, прокурорът може да подаде протест срещу акта в случаите по чл.16 от АПК. В чл.16 ал.1 т.1 от АПК е предвидено, че прокурорът следи за спазване на законността в
административния процес като предприема действия за отмяна на незаконосъобразни
административни актове, споразумения, административни договори и съдебни
актове.
Българското свидетелство за управление на моторно
превозно средство е индивидуален удостоверителен документ за правоспособност за
управление на моторно превозно средство, според легалната дефиниция на чл.50 от ЗБЛД т.е. представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл.21
ал.3 от АПК, тъй като в него е материализирано волеизявление за издаване на
документ от значение за признаване и упражняване на права и задължения, а
именно за притежаване на правоспособност за управление на МПС. В случая се иска
прогласяване на нищожност именно на волеизявление на
началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Плевен относно признаване на
право на В.Ц. да му бъде издадено свидетелство за управление на моторно
превозно средство с рег. № ********* г. за категория „АМ“ и „В“ с валидност до 09.03.2032
г..
Съгласно чл. 16 от АПК са предоставени правомощия по протестиране на
административен акт чрез подаване на протест на прокурора, без разграничение за
йерархическата му поставеност в системата на прокуратурата, с оглед общата компетентност
на прокуратурата по чл.127 т.5 от Конституцията на РБ и чл.16 ал.1 т.1 от АПК и
прокурорът при ОП-Плевен притежава
процесуална легитимация за протестирането волеизявлението на издаденото на
името на Ц. СУМПС.
Съгласно чл.149 ал.5 от АПК административните актове и
волеизявления могат да се оспорят с
искане за обявяване на нищожността им без ограничение във времето, предвид
което протестът е допустим, а
разгледан по същество – основателен.
Основното разграничение на порочните актове на администрацията
е разделението им на нищожни и унищожаеми в зависимост от степента и качеството на порока, от който е засегнат
акта, като в административното право липсва специален законов текст, който да
регламентира, кога съответният акт е нищожен и в кои случаи е унищожаем.
Общоприето е становището, че нищожни са тези административни актове, които
поради радикални, основни и тежки недостатъци, не пораждат последици на административни актове и въобще като
юридически актове и се третират от правото като несъществуващи, поради което
изобщо не могат да породят правни последици. Във всеки отделен случай
действителността на административния акт се преценява конкретно с оглед
тежестта на порока, от който е засегнат и дали той е годен да предизвика
промяна в правната сфера на адресатите на акта. С оглед на всеки един от
възможните пороци на административните актове, теорията е изградила следните
критерии, кога един порок води до нищожност и кога същият води до унищожаемост.
Теорията и съдебната практика приемат, че всяка некомпетентност винаги е
основание за нищожност на акта. Порокът във формата е основание за нищожност,
само когато е толкова сериозен, че практически се приравнява на липса на форма,
а оттам - на липса на волеизявление. Съществените нарушения на
административно-производствените правила са основания за нищожност, също само
ако са толкова съществени, че нарушението е довело до липса на волеизявление
(например - поради липса на кворум). Нарушенията на материалния закон касаят
правилността на административния акт, а не неговата валидност, поради което
нищожен би бил на посоченото основание само този акт, издаден при пълна липса
материалноправните предпоставки, визирани в хипотезата на приложимата
материалноправна норма; който изцяло е лишен от законово основание; когато акт
с такова съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон от нито
един орган. Нищожен е и административен акт/волеизвялнеие при липса на предмет,
когато обектът на разпореждането в него не съществува или разпореждането е с
невъзможен предмет. Следователно, следва да бъдат преценявани всяко едно от
изискванията за законосъобразност на административния акт, така, както те са
регламентирани в нормата на чл. 146 от АПК и в случай, че се констатира
нарушение на някое от изискванията, неговата интензивност и тежест следва да
бъде от степен на същественост достатъчна, за да обоснове извод за нищожност.
Във връзка с горното, по искането за прогласяване
нищожност на волеизявлението на началник сектор ПП за издаване на СУМПС съдът
съобрази следното:
За да притежава право да управлява МПС, водачът следва
да притежава валидно издадено свидетелство за управление на моторно превозно
средство, съгласно чл.150а от ЗДвП в редакция към датата на издаване, което се
издава от органите на МВР при наличие на предвидените в закона условия и
удостоверява правоспособността на водача, т.е. че посоченото в него лице има
право да управлява МПС от съответната категория.
Съгласно чл.12 ал.1 т.1 от Наредба №І-157/01.10.2002г.,
свидетелство за управление на МПС се издава при
първоначално придобиване правоспособност за управление на МПС от определена
категория, което става въз основа на служебно изпратен от съответните
областни отдели на ДАИ оригинален протокол за успешно положен изпит и на
документи представени от лицето, като в т.7 на чл.13 ал.1 от наредбата, в
относимата редакция към датата на подаване на заявлението и издаване на СУМПС,
е регламентирано представяне на копие от документ за
завършено най-малко средно образование. В случая е налице хипотезата на чл. 15, ал. 1, т. 1 от
Наредбата – подмяна на свидетелство за управление поради изтичане на
валидността му. Процесното свидетелство е издадено, като органът не проверява
първоначалните предпоставки т.е наличието на необходимото образование, тъй като
за това е представен документ, като в случая представената диплома е документ с
невярно съдържание, факт, който не се оспорва от Ц..
С оглед доказателствата по делото и
заявеното от адв. Ц., пълномощник на Ц., че протестът е основателен, съдът
намира, че е налице признание , че Ц. е представил неистински документ за
завършено средно образование, въз основа на което му е издадено първоначалното
свидетелство за управление на МПС. След
като лицето не е завършило образованието в това училище и не му е издаван
документ от него, то същото не притежава свидетелство за завършено образование,
каквото е императивното изискване на чл.13 ал.1 т.7 от Наредба № I-157/1.10.2002 г. Липсата на този
документ прави невъзможно издаване на свидетелство на управление на МПС. Лицето
е въвело в заблуждение административния орган за наличието на една от всичките
изискващи се предпоставки за издаване на първоначалното на СУМПС, като съзнателно
е ползвал неистински официален документ, за да му бъде издадено СУМПС
респективно при издаване на това от 09.03.2022 г., поради изтекла валидност на
първото СУМПС. Заинтересованата страна не е представила документ за завършено
средно образование и не са налице предпоставки чл. 13 от Наредбата за издаване
на СУМПС през 2012 година и за издаването на това на 09.03.2022 г.., тъй като
лицето поради липса на необходимото образование, няма право да му бъде издадено
СУМПС респ.. след изтичане на валидността му да бъде издадено друго.
С оглед изложеното, съдът намира, че при издаване на
процесното свидетелство за управление на МПС на името на Ц. с валидност до 09.03.2032
г. е допуснато тежко нарушение на изискванията
на чл.13 ал.1 от Наредба № I-157/1.10.2002г., водещо до
нищожност. Волеизявлението за издаване на СУМПС е направено при пълна липса на
правно основание, както и в противоречие с целта на закона, посочена в чл.1
ал.2 от ЗДвП, която е да се опазват животът и здравето на участниците в
движението по пътищата, да се улеснява тяхното придвижване и да се опазват
имуществото на юридическите и физическите лица.
Предвид
горепосоченото при нарушения на
материалния закон, изразяващи се в липса на законово основание за издаване на
СУМПС, се опорочава волеизявлението за неговото издаване и самото свидетелство до степен на нищожност, която
следва да бъде прогласена.
Воден от горното и на основание чл.172, ал.1 и ал.2
предл. първо от АПК, съдът
РЕШИ:
Обявява за нищожно волеизявлението на началник сектор
"Пътна полиция" при ОД на МВР-Плевен за издаване на СУМПС на В.Г.Ц., ЕГН: ********** и издаденото въз основа на него
свидетелство за управление на моторно превозно
средство с рег. № ********* от 09.03.2022 г.. за категория „АМ“ и „В“ с
валидност до 09.03.2032 г. на името на В.Г.Ц..
Решението да се съобщи на страните.
Решението може да
се оспорва пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от деня на
съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: