№ 2714
гр. Варна, 17.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на първи
юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Димитър Димитров
при участието на секретаря Милена Д. Узунова
като разгледа докладваното от Димитър Димитров Гражданско дело №
20253110100977 по описа за 2025 година
Производството е образувано по предявени от Т. **** Б., ЕГН
**********, с адрес: с. ****, ул. „****" № 5, чрез А. Д. - адвокат при ВАК,
против ****, искове с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за осъждане
ответникът да заплати на ищеца Т. **** Б. сумата от 7000 /седем хиляди/лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат
от образуваното ДП по описа на сектор ПП при ОД на МВР Варна и пр.
преписка № 3159/2024 по описа на РП — Варна изразяващо се в действия на
образуване на досъдебно производство за извършени престъпление по чл.
3436, ал. 3 от НК - управление на МПС след употреба на наркотици и пр.
преписка № 3159/2024 по описа на РП – Варна, ведно със законната лихва
върху сумите, считано от датата на образуване на настоящото дело в съда до
окончателното му изплащане.
В исковата молба се твърди, че на 01.03.2024 г. около 18:40 в гр.Варна,
по ул. „****" до бл.113 докато управлява лек автомобил марка „****" с per. №
**** ищецът е участник в ПТП. От ПТП е пострадал пешеходец. При идването
на полицейските служители на същия е извършена проверка от полицай към
сектор ПП при ОД на МВР - Варна с техническо средство Друг тест 5000 с
фабричен номер ARPK-0014, който отчел наличие на амфетамин. Ищецът бил
отведен до ВМА за вземане на кръвна проба и след това задържан в сградата
1
на Сектор ПП при ОД на МВР Варна за 24 часа. Били снети регистрационните
табели на автомобила. СУМПС му било отнето със ЗППАМ за срок до
решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Било
образувано ДП по описа на сектор ПП при ОД на МВР Варна и пр.преписка №
3159/2024 по описа на РП - Варна.
Твърди че е диабетик, пие хапчета за високо кръвно налягане. Въпреки
изложените твърдения, че неправомерно му е отнето СУМПС и МПС едва
след като излязъл резултата от кръвната проба, ВРП прекратила наказателното
производство поради обстоятелството, че не са открити наркотични вещества
или техни метаболи.
Твърди, че в продължение на шест месеца нито е можел да управлява
собственият си автомобил, нито да шофира. Прокуратурата го лишила Б. от
възможност да работи пълноценно. Твърди, че за тези месеци е следвало да
наеме автомобил, с който да се придвижва, или да ангажира шофьор. Твърди,
че съгласно сключен трудов договор е бил на длъжност шофьор, като по време
на цялото ДП не е можел да изпълнява трудовите си задължения.
През целият процес до получаване на окончателното решение на
прокурора е трябвало да понесе много горчивина от неразбирането на тези
органи, че не е виновен. През целия процес бил притеснен, уплашен,
психически разстроен и в състояние на стрес, поради дискредитиране на
доброто му име в обществото. Чувствал се безперспективен и обезнадежден, с
голямо напрежение и тревожност, депресия и непреодолим страх, нервност и
отчаяние поради възможността да бъде осъден без вина. Твърди, че с това
производство са накърнени моралните и нравствените му ценности, както и
социалното му общуване.
Твърди, че наказателното производство е продължило за претърпяното
ПТП и нанесената средна телесна повреда на пешеходката от Т. Б.. Със
споразумение по НОХД 4225/2024 г. по описа на ВРС съдът е одобрил
сключеното споразумение между ВРП и ищецът.
С образуваното производство пред ВРП за употреба на наркотични
вещества при управление на МПС е било унизено човешкото му достойнство,
преживяванията и чувствата му, вследствие несправедливо повдигнатото му
обвинение и множеството обяснения, които е трябвало да дава. Твърди, че
всичко това било крайно негативно за него, разстройващо психичното му
2
състояние, като е отнело спокойствието му и нормалния му сън.
Твърди, че вредите, които е понесъл се изразяват в нравствените,
емоционални, психически, психологически терзания на личността му,
накърнената чест, достойнство, добро име в обществото, които са пряка,
непосредствена последица от незаконосъобразното поведение от страна на
ВРП, а именно лишаването му от право да управлява личния си автомобил,
лишаването му от право да шофира, задържането му под стража за 24 часа.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника, с който искът се оспорва като неоснователен и недоказан по
основание и по размер. Оспорва се допустимостта на исковата претенция,
предвид липсата на доказателства за причинно – следствена връзка между
твърдените увреждания и воденото досъдебно производство. Оспорва се
наличието на подобни неимуществени вреди и техния размер, като се изтъква,
че не са наведени никакви доказателства за настъпването им. Твърди се
недоказаност на претенциите и изнесените обстоятелства.
Моли се съдът да отхвърли иска, а ако бъде уважен, се възразява срещу
размера на претендираните обезщетения, като се счита, че същите са
завишени и несъобразени с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и съдебната
практика в аналогични случаи.
В с.з. ищецът лично и чрез процесуален представител поддържа
исковите претенции.
Ответната страна приема исковете за неоснователни.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства с оглед
разпоредбата на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна
следното:
В хода на съдебното производство бяха представени и приети следните
писмени доказателства: ЗППАМ от 01.03.2024 г., протокол за извършване на
проверка за употреба на наркотични вещества или тяхна аналогия,
медицинско направление от 06.03.2024 г., протокол № 816 от съдебно
заседание проведено на 05.11.2024 г., трудов договор № 063/22.04.2019 г.,
изискано и приложено НОХД.№ 4225/2024 г. по описа на ВРС, 2 състав.
Съдът приема за безспорно от приобщените писмени доказателства, че
на 01.03.2024 г., в град Варна при управление на моторно превозно средство
3
автомобил „**** Ф-В“ с peг. № ****, нарушил правилата за движение, а
именно: чл.119, ал.1 от ЗДвП - При приближаване към пешеходна пътека
водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне
стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като
намали скоростта или спре и чл.119, ал.4 от ЗДвП - Водачите на завиващите
нерелсови пътни превозни средства са длъжни да пропуснат пешеходците и и
по непредпазливост причинил средна телесна повреда на ****, изразяваща се
в счупване на двете кости на подбедрицата на долен ляв крайник обусловило
трайно затруднение в движението на левия долен крайник за период от около
3-5месеца, като деянието е извършено на пешеходна пътека.
За извършеното деяние на ищеца е съставен Акт за установяване на
административно нарушение серия GA, №1206869/01.03.2024г. за това, че
управлява МПС „**** Ф-В“ с peг. № ****, след като е употребил наркотични
вещества, или техни аналози – амфетамин, установен с техническо средство -
Друг тест 5000 с фабричен номер ARPK-0014, като на водача е издаден талон
за медицинско изследване.
Безспорно е, че във връзка с резултата от проведения тест и за да се
установи дали действително в кръвта на ищеца са налице следи от наркотично
вещество, той е отведен от полицейските служители до ВМА-Варна, където
му е взета на кръвна проба и след това е задържан в сградата на Сектор ПП
при ОД на МВР Варна за 24 часа.
Безспорно е, че със ЗППАМ №24-0819-000247/01.03.2024г. на Сектор
„Пътна полиция” при ОДМВР-Варна спрямо ищеца е наложена принудителна
административна мярка по чл.171, т.2а, б.”б” от ЗДвП, а именно
”Прекратяване на регистрация на ППС „**** Ф-В“ с peг. № **** за срок от 6
месеца, като се отнемат СРМПС №********* и 2 бр. табели за регистрация
****.
Безспорно е, че със ЗППАМ №24-0819-000250/01.03.2024г. на Сектор
„Пътна полиция” при ОДМВР-Варна спрямо ищеца е наложена принудителна
административна мярка по чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП, а именно ”Временно
отнемане на СУМПС №********* на ищеца до решаване на въпроса за
отговорността, но не повече от 18 месеца”, във връзка с допуснато
административно нарушение – управление на МПС след употреба на
наркотично вещество.
4
От приложена Заповед за задържане на лице се установява, че на
01.03.2024г. в 19,42ч. ищецът е бил задържан от полицейските органи, поради
констатирано управление на МПС след употреба на наркотично вещество и в
22,40 ч. на същата дата е бил освободен.
Безспорно е, че спрямо ищеца е образувано досъдебно производство №
64/2024 г. по описа на сектор „ПП“ при ОД-МВР – Варна за извършено от него
престъпление по чл. 343 ал.3 от НК, за това, че на 01.03.2024г. в гр.Варна по
ул.****, на кръстовището над ПГИ Ив.Богоров, под бл.№113, ищецът е
управлявал МПС „**** ФР-В“ с рег. №В3061ТК, след употреба на
наркотичнти вещества-амфетамин, като е предоставил кръвна проба за
химическо изследване. Извършва маневра завой наляво и не пропуска
движещия се по пешеходната пътека пешеходец Наталия Радомирова,
вследствие на което последва удар, като на пешеходеца е причинена телесна
повреда – фрактура на ляв глезен.
С постановление от 01.03.2024 г. на разследващия полицай при Четвърто
РУ към ОДМВР Варна по ДП № 64/2024 г. е назначено изготвянето на
Съдебно-химическа експертиза със задача вещото лице да установи наличието
на наркотични вещества или техни аналози в кръвта на ищеца и какъв е
техният вид.
Предвид забавяне на изготвяне на заключението, с Разпореждане от
17.04.2024г. прокурор при ВРП указва на Директор ВМА МБАЛ-Варна да
съдейства за изготвяне на назначената физико-химическа експертиза в
рамките на 10 дни.
С писмо от 20.08.2024г. Н-к. ЛХТИ при ВМА МБАЛ-Варна изпраща до
разследващия полицай заключението по изготвената съдебно-химическа
експертиза, съгласно която в кръвта и урината, взети от ищеца на 01.03.2024г.
не се откриват наркотични вещества.
С Постановление за привличане на обвиняем от 27.09.2024г. на
настоящият ищец е повдигнато обвинение за извършено престъпление по
чл.343, ал.3, пр.последно, б“А“, пр.2, вр.ал.1, б“Б“, вр.чл.342, ал.1 от НК че на
01.03.2024 г., в град Варна при управление на моторно превозно средство
автомобил „**** Ф-В“ с peг. № ****, нарушил правилата за движение, а
именно: чл.119, ал.1 от ЗДвП - При приближаване към пешеходна пътека
водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне
5
стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като
намали скоростта или спре; чл.119, ал.4 от ЗДвП - Водачите на завиващите
нерелсови пътни превозни средства са длъжни да пропуснат пешеходците и
по непредпазливост причинил средна телесна повреда на ****, изразяваща се
в счупване на двете кости на подбедрицата на долен ляв крайник обусловило
трайно затруднение в движението на левия долен крайник за период от около
3-5месеца, като деянието е извършено на пешеходна пътека.
Безспорно е, че с Определение от проведено открито съдебно заседание
№816/05.11.2024г. по НОХД №4225 по описа на РС-Варна за 2024г. е
одобрено споразумение между ищеца и ****, с което ищецът се признава за
виновен и приема да му бъде наложено наказание на основание чл. 343 ал.З,
предл.последно, б. „а“ пр.2, вр.ал.1, б. „б“ пр.2, вр.чл.342 ал.1 от НК
„Лишаване от свобода” за срок от 3 /три/ месеца, което на основание чл. 66
ал.1 от НК да бъде отложено с изпитателен срок от 3 /три/ години.
Безспорно е, че с Постановление от 28.08.2024г. прокурор при ВРП
възлага на разследващ полицай да върне на ищеца л.а. „**** Ф-В“ с peг. №
****. От приложен протокол-разписка се установява, че на 16.09.2024г.
разследващ полицай връща на ищеца л.а. „**** Ф-В“ с peг. № ****, без липси
и повреди, както и 1бр. ключ за автомобила.
От приложен по делото трудов договор № 063/22.04.2019 г. се
установява, че ищецът работи като „шофьор, тежкотоварен автомобил“ от
22.04.2019г.
По делото са ангажирани и гласни доказателства чрез разпита на воден
от ищеца свидетел-неговата съпруга **** Б.а, която заявява, че на 01.03.2024
г. към седем вечерта, той й се обадил, че е претърпял ПТП. Казал й, че е
ударил жена при преминаване, вече е било тъмно и не е усетил. Това е било до
училище **** във Варна. Казал, че му е взета проба и е установено, че е с
наркотични вещества, което и за него и за нея било нещо ново, понеже той не е
употребявал такива наркотични вещества. Той вземал хапчета за диабет, и от 8
- 10 г. бил с високо кръвно налягане и на деня бил хремав и взел капки за нос,
както витамините С с калций. След това отново й се обадил и казал, че ще
ходи във Военна болница, че там ще му вземат кръвна проба и след това е
задържан в МВР. Той се върнал към 11 и 30 – 12:00 часа, били го пуснали.
Заявява, че шофьорската книжка му била отнета. Той си изкарвал прехраната с
6
това, живот му преминал с тази професия – шофьор. Заявява, че ищеца приел
това много емоционално. Най – много го разтревожило и ПТП – то. и това, че
са открили наркотични вещества. Това било нещо много трудно за село, в
което живеели. Хората говорели, започнали да странят от него. На работното
му място в **** се разчуло, че е претърпял ПТП. Знаели, че е блъснал жена,
която слава богу била жива. Крака й бил не точно премазан съвсем, но бил
засегнат от гумата. Имало счупване на крака, долу глезена. Съпруга й се
тревожел повече за това, че е блъснал човек, т.к. е емоционален човек и
естествено за това ще се тревожи, човешкия живот е по важен, докато за
наркотичните вещества, днес ще го говорят, утре ще говорят и ще отмине. В
селото се говорело първо, че е блъснал човек, а в последствие и това се
разчуло и започнали да странят от него. Имало колеги и приятели които
започнали да го отбягват. Той е шофьор, след като му отнели книжката, той не
можел да шофира. Отнета била заради ПТП-то. и наркотичните вещества, като
и колата била отнета. Заявява, че все още предстояло делото срещу мъжа й, но
мислела, че за шофьорската книжка имал наказание, но не била присъствала
на такива неща, като досъдебно производство и не знае за досъдебно
производство. Не знае какво е наказателно дело от общ характер. Няма
информация преди днешното дело да е имало друго дело в което пак да е
имало прокурор. Имал някакво наказание, присъда с отнемане на книжката,
която му била върната август месец 2024г. Била му отнета книжката, наложено
му било наказанието заради ПТП –то. За три месеца мисли, че била отнета и
му я върнали, после пак я взели след известно време, но не може да каже защо,
т.к. не бил правил друго ПТП. На 01.03. станал инцидента, август месец му я
върнали книжката. Заявява, че ищецът ходел на работа, но не шофирал. След
тази ситуация на ПТП-то. и лишаването от право да управлява МПС, той
треперел, бил наплашен, нещо неочаквано. Във всяко семейство се случвали
беди, но било много тежко за семейството и сега още го изживявал, на скоро
направил мозъчен инфаркт.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи
следните правни изводи:
Съгласно чл.2, ал. 1 от ЗОДОВ, Държавата отговаря за вреди, причинени
на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда в посочените в
закона хипотези, като в т. 3 от цитираната разпоредба е предвидена
7
отговорност в хипотезата на обвинение в извършване на престъпление, ако
образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че
деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е
престъпление – какъвто е настоящият случай.
В конкретния случай наказателното производство е образувано по реда
на чл.212, ал.2 от НПК – със съставяне на протокол за разпит на свидетел –
служителите на МВР. Вярно е, че ответникът не е привлечен в качеството му
на обвиняем за управление на МПС след употреба на наркотични вещества
или техни аналози, или за допускане на ПТП след употреба на наркотични
вещества или техни аналози с нарочно постановление, но тук следва да се
отбележи, че в практиката си ЕСПЧ приема за начало на „наказателното
обвинение” датата, на която лицето официално е уведомено за разследването
срещу него, но също така и датата, от която лицето е започнало да живее със
страха от наказателното преследване, а именно, считано от датата, на която е
арестувано по подозрение за извършването на дадено престъпление; датата, на
която е извършен обиск на лицето по подозрение в престъпление; датата, на
която за първи път е разпитано като заподозряно за престъплението и т. н.
/така в Deeer v. Belgium, ж. № 6903/75, p. от 27.02.1980 г., §§ 42-46; Schumaher
v. Luxembourg, ж. № 63286700, p. от 25.11.2006 г., § 27; Wemhoffv. Germany, ж.
№ 2122/64, p. от 27.06.1968 г., §§ 18-19; Manzoni v. Italy, ж. № 11804/85, p. от
19.02.1991 п, §16; Hozee v. the Netherlands, ж. № 21961/93, p. от 22.05.1998 r.,
§§ 44-46; Messina v. Italy, ж. № 13803/88, p. or 26.02.1993 n, § 25; Румен
Георгиев с/у България (Rumen Georgiev v. Bulgaria), ж. № 27240/04, p. от
14.10.2010 r., §§ 23-24/, поради което настоящият съдебен състав приема, че в
конкретния казус наказателното производство е водено срещу ищеца още от
01.03.2024 г. - моментът, в който същият е задържан по реда на ЗМВР в
Четвърто РУ на ОДМВ-гр. Варна, след което същият е дал сведения пред
полицейския орган; издаден бил талон за изследване на кръвта и урината му;
бил му съставен АУАН, с който били иззети личното му СУМПС и контролен
талон; била издадена и заповед за налагане на ПАМ – като му били отнети
СРМПС и регистрационните табели на лекия автомобил.
До този извод настоящия съдебен състав достига и от писмото на
разследващия полицай до РП-Варна от 01.03.2024 г., в което изрично е
посочено, че досъдебното производство е образувано, за извършено от ищеца
8
престъпление по чл. 343 ал.3 от НК, за това, че на 01.03.2024г. в гр.Варна по
ул.****, на кръстовището над ПГИ Ив.Богоров, под бл.№113, ищецът е
управлявал МПС „**** ФР-В“ с рег. №В3061ТК, след употреба на
наркотичнти вещества-амфетамин, като е предоставил кръвна проба за
химическо изследване. Извършва маневра завой наляво и не пропуска
движещия се по пешеходната пътека пешеходец Наталия Радомирова,
вследствие на което последва удар, като на пешеходеца е причинена телесна
повреда – фрактура на ляв глезен.
Т.е. съдът приема за несъстоятелни възраженията на ответната
прокуратура, за това че не е легитимирана да отговаря за предявените вреди от
ищеца, имайки предвид, че същите произтичат от заповедта за задържане за
24 часа; издадената заповед за прилагане на принудителна административна
мярка и за тези вреди следва да отговаря ОД на МВР Варна, доколкото за тези
действия прокурорът не е давал разрешение за извършването им и
вредоносните действия са извършени от полицията, в рамките на нейната
компетентност и оперативна самостоятелност. Това е така, защото в
настоящия случай е образувано наказателно производство, в чиято досъдебна
фаза прокурорът е т. нар.dominus litis /господар на досъдебното производство/,
имайки предвид неговите правомощия както в хода на разследването /чл. 46 от
НПК/, така и след приключване на разследването /чл. 242 от НПК/ – в
частност да ръководи разследването и осъществява постоянен надзор за
законосъобразното му и своевременно провеждане като наблюдаващ прокурор
и след като получи делото от разследващия орган да прецени дали да депозира
обвинителен акт в съда или не, още повече че разследващите органи – в точа
число и служителите от Министерството на вътрешните работи, назначени на
длъжност "разследващ полицай" и полицейските органи в Министерството на
вътрешните работи - действат под ръководството и надзора на прокурора –
арг. от чл. 52, ал.3 от НПК. Възраженията на ответника биха били
основателни, при положение че вредите са причинени от действията на
административните органи в рамките на административно наказателното
производство, което в настоящия казус обаче е погълнато от наказателното по
описа на подчинените на РС-Варна разследващи органи.
Съгласно чл.4 от ЗОДОВ, Държавата дължи обезщетение за всички
имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена
9
последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от
длъжностното лице. Отговорността по ЗОДОВ е обективна, следователно
ищецът не трябва да доказва вина при вредоносните актове на правозащитния
орган. Държавата отговаря по доказаната материално правна претенция,
независимо от наличието на вина у правозащитния си орган. За да бъде
ангажирана отговорността на Държавата по чл.2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, ищецът
следва да установи по несъмнен начин в условията на пълно и главно
доказване кумулативното наличие на следните юридически факта: по
отношение на него е повдигнато посоченото обвинение за извършено
престъпление, наказателното производство по което е приключило, че от тези
действия на длъжностни лица на ответника за него са произтекли конкретните
неимуществени вреди по вид и размер и период на възникване. В тежест на
ответника е да проведе насрещно доказване по тези факти, както и да докаже
възраженията си в отговора, а – при установяване на горното от ищеца – да
докаже, че е погасил претендираната сума.
От събраните доказателства се установява по несъмнен начин, че макар
и образувано досъдебното производство срещу ищеца за управление на МПС
след употреба на наркотични вещества, той не е привличан в качеството на
обвиняем и не му е предявявано подобно обвинение.
От приложените постановление за привличане на обвиняем и
Определение на РС-Варна за одобряване на постегнато споразумение се
установява, че същият е привлечен като обвиняем и признат за виновен в
извършване на ПТП с причинена средна телесна повреда, но не му е вменена
отговорност за употреба на наркотични вещества.
Претърпените от ищеца неимуществени вреди се установяват от
показанията на разпитаните в хода на съдебното дирене в настоящото
производство свид.Б.а, които съдът кредитира, съобразявайки семейната
връзка с ищеца при условията на чл.172 от ГПК, имайки предвид възможната
им заинтересованост от изхода на делото.
От показанията на свидетелката се установява, че воденото срещу ищеца
досъдебно производство се отразило негативно върху неговото емоционално и
психическо състояние. Същият бил притеснен и тревожен, заради това че
може да изтърпи евентуалната присъда, което неминуемо е довело до
депресивни състояния у ищеца. В същото време свидетелката заявява, че
10
притесненията му не били единствено от вменената му употреба на
наркотични вещества, а по-скоро за причинената средна телесна повреда на
жената, която е блъснал.
Относно размерът на вредите, съдът приема следното: Установено от
доказателствата по делото е обстоятелството, че задържането на ищеца на
01.03.2024г. е било кратко трайно само в рамките на около три часа, като в
този период са провеждани процесуално-следствени действия с него, а самото
ДП е продължило от посочената дата до 21.10.2024г., като срокът за удължаван
няколко пъти с по два месеца. Безспорно е, че СУМПС на ищеца е било отнето
на 01.03.2024г. и му е било върнато в края на м.август/за което не са
представени конкретни доказателства, но съдът прие изявлението на ищеца и
показанията на разпитания свидетел – негова съпруга/. Не се установява през
този период ищецът да е останал без работа, или да е бил с намалено трудово
възнаграждение.
Следва да се отчете, че наказателното производство срещу ищеца не е
прекратено, а той е привлечен към наказателна отговорност и впоследствие се
е признал за виновен в извършване на престъпление и е осъден на лишаване от
свобода от три месеца, изтърпяването на което е отложено за срок от три
години, както и от право да управлява МПС за срок от три месеца. По
изложените причини съдът приема, че обезщетение следва да се присъди само
за времето на удължаване на срока за провеждане на разследване по
досъдебното производство, до връщане на СУМПС, което са два месеца.
Разбира се, следва да се отчете, че по време на цялото наказателно
производство лицето изпитва неудобство, чувства се унизено и несигурно,
накърняват се моралните и нравствените ценности у личността, както и
социалното му общуване (в този смисъл Решение № 480 от 23.04.2013г. по
гр.д.№85/2012г. на ВКС, Решение №434 от 25.11.2015г. по гр.д.№2934/2015г.
на ВКС, Решение №113 от 17.09.2018г. по гр.д.№1603/2017г. на ВКС).
С оглед на това, съдът следва да съобрази разпоредбата на чл.52 от ЗЗД,
според която размерът на обезщетението за неимуществени вреди следва да
бъде съобразен с критерия за справедливост. В Постановление №4 от
23.12.1968 г. на Пленума на ВС е указано, че справедливостта не е абстрактно
понятие, а е свързано с преценката на конкретните обстоятелства, които носят
обективните данни, установени по делото - характер и степен на увреждане,
11
начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителността
и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално
положение. В този смисъл с решение №123/23.06.2013г. по гр.д.№ 254/14г. на
ВКС, IIIг.о., постановено за уеднаквяване практиката на съдилищата по
релевантния за спора материално правен въпрос като с него е прието, че
моралните вреди са индивидуално определими и паричното обезщетение за
тях следва да съответства на необходимото за преодоляването им, и че не е
пряка проява на справедливост, а е в дисхармония със справедливостта
определяне на парично обезщетение по-голямо от необходимото за
обезщетяване на претърпените вреди като се обсъдят всички наведени доводи
и обстоятелства, обосноваващи по-нисък размер на обезщетение. При
определяне на дължимото обезщетение така също следва да се държи сметка и
за обществените представи за справедливост в аспект на съществуващите
обществено-икономически условия на живот. Отчитайки посочената съдебна
практика и след съвкупна преценка на конкретните обстоятелства, установени
по делото, а именно, че незаконното обвинение и срокът на производството
безспорно са се отразили негативно върху психиката на ищеца, които са в
пряка причинно-следствена връзка с разследването, съдът намира, че
обезщетение в размер на 500лв. се явява справедливо по смисъла на чл.52 от
ЗЗД и ще репарира в достатъчна степен претърпените от ищеца
неимуществени вреди вследствие на неоснователно воденото срещу него
наказателно производство, ведно със законната лихва от 27.01.2025г. до
изплащане на задължението, на осн. чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ и чл.86, ал.1 от
ЗЗД, като претенцията за главница до размера на претендираните 7000лв.
следва да бъде отхвърлена като недоказана.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора, направеното своевременно искане и
представените доказателства, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца сторените по делото разноски за заплатена държавна такса в размер на
0,71 лева и сумата от 35,71лв. за заплатено адвокатско възнаграждение,
съразмерно с уважената част от исковете, на осн. чл.10, ал.3 ЗОДОВ.
Адвокатско възнаграждение не се дължи предвид липсата на доказателства за
изплащането му от страна на ищеца.
Воден от горното съдът:
12
РЕШИ:
ОСЪЖДА ****, гр. ****, бул. „****“ № 2, представлявана от **** на
РБ, да заплати в полза на Т. **** Б., ЕГН **********, с адрес: с. ****, ул.
„****" № 5 сумата в размер от 500,00 лева /петстотин лева/, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат от образуваното
ДП №64/2024г. по описа на сектор ПП при ОД на МВР Варна и пр. преписка
№ 3159/2024 по описа на РП — Варна, изразяващи се в действия на
образуване на досъдебно производство за извършени престъпление по чл.
3436, ал. 3 от НК - управление на МПС след употреба на наркотици и пр.
преписка № 3159/2024 по описа на РП – Варна, ведно със законната лихва
върху сумите, считано от датата на образуване на настоящото дело в съда –
27.01.2025г., до окончателното му изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения
иск за разликата до пълно предявения размер от 7000 лева, на осн. чл. 2, ал.1,
т. 3 ЗОДОВ.
ОСЪЖДА ****, гр. ****, бул. „****“ № 2, представлявана от **** на
РБ, да заплати на Т. **** Б., ЕГН **********, с адрес: с. ****, ул. „****" № 5
сумата от 0,71 лева (седемдесет и една стотинки), представляваща сторени
по делото разноски за заплатена държавна такса, както и сумата от 35,71лв.
/тридесет и пет лева и 71 стотинки/ за заплатено адвокатско възнаграждение,
на основание чл. 10, ал.3 ЗОДОВ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните по арг.от чл. 7, ал.2 от
ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
13