Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Плевен,
26.02.2021 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД ПЛЕВЕН, втори граждански състав, в публичното заседание на двадесет
и шести февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА НИКОЛОВА
при
секретаря Цецка Шутева, като разгледа докладваното от съдия В.Николова гр. дело
№5831/2020г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба н. ***, седалище и адрес на
управление *** ***, представлявано от изп.директор ***, чрез юрисконсулт ***, против
М.А.И. с ЕГН **********, адрес: ***. Посочва се в исковата молба, че между ответника и ***бил сключен договор за
потребителски паричен кредит №3187917/26.04.2018г., по силата на който
кредитодателя се задължил да предостави на И.
сумата от 15 000 лв. на посочена от
ответника банкова сметка. ***.04.2018г. Ответникът се задължил да погасява
задълженията си на 120 броя равни месечни погасителни вноски. Посочва се още,
че страните постигнали съгласие кредитополучателят да бъде включен в групова
застраховка, по която била договорена
застрахователна премия в размер на 1330,80 лв. Твърди се, че страните се
уговорили при неплащане на текуща месечна застрахователна премия на съответния
падеж на погасителната вноска, на ответника се предоставял едномесечен гратисен
период, в който ако не бъде извършено плащане по застрахователната премия
покритието се прекратява автоматично. Посочва се, че на това основание считано
от 14.03.2019г. по задължението на ответника не са начислявани месечни
застрахователни премии. Твърди се, че
ответникът поел задължение да върне
сумата заедно с начислените лихви и разноски,
на вноски, чийто размер, размер и падеж бил посочен в погасителен
план. Посочва се още, че страните се
уговорили длъжника за заплати и договорна лихва с фиксиран месечен размер за
целия периода на договора, която била начислявана от датата на отпускане на
кредита. Твърди се, че страните се
съгласили общия размер на договорната лихва за целия периода на срока да е
6952,80 лв. като общата сума която длъжникът следвало да върне възлизала на
23433,60 лв. , платима на 120 бр. анюитетни месечни погасителни вноски , всяка
в размер на 195, 28 лв. първата вноска била дължима на 14.05.2018г., а
последната била с падеж 14.04.2018г.
Твърди се, че крайният срок на договора бил 14.04.2028г. (датата на последната погасителна
вноска, съгласно погасителен план).
Посочва се в исковата молба, че длъжникът не изпълнил задължението си да
заплаща в срок погасителните вноски, поради което на основание чл. 13, ал.2
б.“а“ от Общите условия кредиторът обявил предсрочна изискуемост на вземанията
вкл. изтекли и непогасени вноски, остатъчна главница, остатъчни лихви, лихва за
забава, такси и комисионни за пълния размер на кредита. Посочва се в исковата
молба, че с договор за цесия от
20.05.2019г. между ***и А.з.с.н.в.” ЕАД към Рамков договор за продажба и прехвърляне
на вземания от 02.11.2018г. вземанията,
произтичащи от договора с ответника, били прехвърлени на ищеца, ведно с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности, вкл. всички лихви, такси, комисионни
и разноски.Твърди се в исковата молба, че на кредитополучателят било изпратено
писмо с изх.№ УПЦ /УПИ-С-УКФ/3187917, чрез ЧСИ ***рег.№ 756, с което ищецът
уведомил ответника за обявяването на
кредита за предсрочно изискуем , както и за извършената цесия, въз основа на
пълномощно по реда на чл.99, ал.3 ЗЗД. Иска се от съда да признае за
установено, че в полза н. ***против М.А.И. с ЕГН **********, адрес: ***. съществуват вземания за следните суми: сумата
от 14696,40 лв. (представляваща главница от 115
броя неплатени погасителни месечни вноски
за периода от 14.10.2018г. до 14.04.2028г. по отношение на които е
обявена предсрочна изискуемост на 14.01.2020г.
на основание чл. 13, ал.2 б.“ а“
от Общите условия към договора за кредит ),
сумата от 713,17 лв.- възнаградителна лихва
за периода от 14.10.2018г. до
20.05.2019г. ( датата
на прехвърляне на задължението), сумата от 857,36 лв. – лихва за
забава за периода от 14.10.2018г. до 12.03.2020г. , ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК (03.087020г.) до окончателното изплащане на вземането, за
които суми е издадена Заповед №1414/06.087020г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр. д. №2778/2020г. по описа на РС Плевен.
На основание
чл.131 ГПК препис от исковата молба и приложенията към нея са връчени на
ответника. В законоустановения месечен срок
не е постъпил отговор от
ответника.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се представлява.
В исковата молба страната е направила искане при наличие на законовите
предпоставки съдът да постанови неприсъствено решение и да уважи изцяло
предявените искове.
Ответникът, редовно призован, не се явява, не се представлява
и не взема становище по проекта на съда за доклад по делото.
От твърдяното в исковата молба и
приложените по делото писмени доказателства се установява активната и пасивната
легитимация на страните в процеса. Страните са процесуално дееспособни, искът
правилно е заведен пред Районен съд гр. Плевен като същия е родово, местно и
функционално подсъден на този съд, по общите и специалните правила за
подсъдност по гражданските производства.
Съдът,
след като повторна проверка за редовност на исковата молба и с оглед приобщените доказателства по
делото, намира за установено следното от фактическа страна:
Безспорно по
делото е и се установява от материалите по
ч.гр.д.№2778/2020г. описа на РС-Плевен, че на 03.07.2020г. ***подало заявление
за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК против М.А.И., както и че в хода на производството била
издадена Заповед
№1414/06.07.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр. д. №2778/2020г. по
описа на РС Плевен, с която РС – Плевен разпоредил длъжникът
М.А.И. да заплати на кредитора ***следните суми: сумата от
14696,40 лв. (представляваща главница от 115 броя неплатени погасителни месечни
вноски за периода от 14.10.2018г. до
14.04.2028г. по отношение на които е обявена предсрочна изискуемост на
14.01.2020г. на основание чл. 13, ал.2
б.“ а“ от Общите условия към договора за
кредит ), сумата от 713,17 лв.- възнаградителна лихва за периода
от 14.10.2018г. до 20.05.2019г. ( датата на прехвърляне на
задължението), сумата от 857,36 лв. – лихва за забава за периода от
14.10.2018г. до 12.03.2020г. , ведно със законната лихва от датата
на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК (03.087020г.) до окончателното изплащане на вземането,
както и сумата от 325,34 лв. платена държавна такса и сумата от 50 лв.
юрисконсултско възнаграждение. Заповедта за изпълнение заповедта била връчена
при условията на чл.47, ал.5 ГПК. С разпореждане №261050/21.09.2020г.
заявителят бил уведомен за възможността в едномесечен срок да предяви иск за
установяване на правото си. Съобщението било получено на 05.10.2020г. С искова
молба вх.№266057/03.11.2020г. / п.кл. от 02.11.2020г./ е инициирано настоящото
гражданско дело №5831/2020г. по описа на ПлРС в законовия месечен срок.
Безспорно
по делото е и се установява представеното от ищцовото дружество заверено
заверено копие на Договор за потребителски паричен кредит
№3187917/26.04.2018г., че между
Страните
бил сключен договор за паричен кредит, по силата на който кредиторът ***предоставял
кредит в размер на 15150 лв. при погасителен план – месечни анюитетни вноски,
всяка в размер на 195,28 лв., с първа падежна вноска 14.05.2018г. и продължителност на договора -120 броя
месеци. Видно от договора била уговорена такса за разглеждане на кредита в
размер на 150 лв., както и договорът бил със застраховка за целия период в
размер на 1330,80 лв., при годишен лихвен процент през гратисния период – 0,00
и годишен лихвен процент след гратисния период 7,99 , при годишен процент на разходите
10,01. Регламентът относно лихвите бил
включен в чл. 6 от договора, като потребителят се задължил да заплати на
кредитора плаваща лихва , изчислена като част от главницата, съобразно
приложимия към съответния период на
олихвяване променлив годишен лихвен процент . първоначалният период на
олихвяване започвал от първия работен ден на следващия календарен период
съобразно приложимия пазарен лихвен индекс. Съгласно същият текст от
споразумението методиката за определяне на плаваща лихва била заложена в Общите условия за отпускане на потребителски кредит (л.7 от
делото ) като същата се състои от
компонентите, определени в б.“ а“ до „г“ вкл.
Същевременно в договора било предвидено годишния лихвен процент по кредита да се променя с размера на промяната
на пазарния лихвен индекс , в случай, че промяната представлява изменение с
повече от 0,25 процентни пункта спрямо действащия към момента на промяната
размер.
Не се
спори и се установява от представената
от ищеца и неоспорена от ответника декларация за приемане на застраховането по
застрахователна програма ***пакет Б или *** – на л. 13 от делото, че М.А.И.
приела към кредита да се добави застраховка съгласно съответната програма
и Общи условия към застраховката.
Установява се от чл.8 от Общите условия за
застрахователна програма ***на кредитополучателите на потребителски кредити,
отпуснати от ***, че месечно дължимата застрахователна премия се изчислява като % от първата месечна
вноска по кредита и се заплаща от застрахования заедно с нея, а при
неплащане на месечна застрахователна премия на съответния падеж, застрахователят
осигурявал гратисен период до падежа на следващата месечна вноска, като в този
срок застрахователното покритие остава в сила (чл.9
пр.1). В случай, че застрахованият не
заплати дължимата месечна премия в гратисния период, задължителното му покритие се прекратява
автоматично в 24 часа на деня,
предхождащ падежа. Видно от чл. 5.3 от
Общите условия за застрахователна програма ***на кредитополучателите на
потребителски кредити, отпуснати от ***, страните се споразумели
застрахователното покритие да се
прекрати при неплащане на текущата дължима месечна застрахователна премия в
дефинираните срокове съгласно чл.9 от договора.
Не се спори и се установява от представените
заверено копие на рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 02.11.2010г.; заверено копие на индивидуален
договор от 20.05.2019г., извлечение от Приложение № 1 към рамковия договор ( позиция 363) , заверени копия на потвърждения
за сключена цесия на основание чл.99, ал.3 ЗЗД; заверено копие на
пълномощно н.н. *** и др., че вземанията
по Договор за потребителски паричен
кредит №3187917/26.04.2018г. към М.А.И. били
прехвърлени първоначално ***, както и
че е изпълнена процедурата по чл.99,
ал.3 ЗЗД , че длъжникът е уведомен за смяната на кредитора и че вземанията
срещу ответника са прехвърлени ведно с всички непогасени задължения,
привилегии, обезпечения и други принадлежности вкл. с изтеклите лихви, засечени
към датата на подписване на съответния договор ( чл.2.6 от Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 02.11.2018г. ).
Спорно по делото е дължи ли ответника и в какъв размер сумите по
издадената заповед за изпълнение.С оглед на гореизложеното, съдът намира, че е сезиран с искове
по чл.422, ал.1 вр. чл.415,
ал.1 вр. чл.124, ал.1 ГПК н. ***против М.А.И. с ЕГН **********,
адрес: ***. за установяване на съществуването на вземания в полза на ищеца за следните суми:
сумата от 14696,40 лв. (представляваща главница от 115 броя неплатени
погасителни месечни вноски за периода
от 14.10.2018г. до 14.04.2028г. по отношение на които е обявена предсрочна
изискуемост на 14.01.2020г. на основание
чл. 13, ал.2 б.“ а“ от Общите условия
към договора за кредит ), сумата от 713,17 лв.- възнаградителна лихва за периода
от 14.10.2018г. до 20.05.2019г. ( датата на прехвърляне на
задължението), сумата от 857,36 лв. – лихва за забава за периода от
14.10.2018г. до 12.03.2020г. , ведно със законната лихва от датата
на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК (03.07.2020г.) до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед №1414/06.087020г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр. д.
№2778/2020г. по описа на РС Плевен.
Съдът намира, с оглед на направеното от ищеца искане
за постановяване на неприсъствено решение, че са налице предпоставките на
чл.238 ал.1 от ГПК. На двете страни са указани последиците от неспазването на
сроковете за размяна на книжата и от неявяването им в съдебно заседание.
Съобщението за ответника ведно с препис от разпореждане №263567/2020г., препис от исковата молба и приложенията към нея ответницата е получила на 11.12.2020г. Не е представила в срока по чл.131 ГПК отговор на исковата молба. С призовка, получена на 19.01.2021г. ведно с
Определение № 260143/15.1.2021г. ответницата е
уведомена за датата на откритото съдебно
заседание на 29.01.2021г. , а по
реда на чл.56, ал.2 ГПК и за това на 26.02.2021г. Ответницата не се е явила
съдебните заседания и не е заявила желание производството да се разгледа в
нейно отсъствие, както и не е взела становище по исковата молба.
Съдът намира, че от събраните в хода на делото писмени
доказателства може да бъде направен извод, че между страните е сключен
твърденият от ищеца договор и че правоотношенията между страните се уреждат от
него. Ищцовото дружество е изпълнило задължението си. В тежест на ответника е
да докаже, че е платил сумата съгласно условията на договора. Ответникът не е
сторил това, поради което следва да се приеме, че същия дължи на ищцовото
дружество претендираните суми в пълен размер.
С оглед на
посочените в исковата молба обстоятелства и представените с нея писмени
доказателства, искът се явява вероятно
основателен. Настоящото неприсъствено решение не следва да се
мотивира по същество, като е достатъчно съдът да укаже, че то се основава на
наличието на предпоставките за това.
Гореизложеното
води до извода, че иска н. ***против
М.А.И. следва да бъде уважен като основателен.
На основание
чл.78, ал.1 ГПК следва ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца
направените деловодни разноски: сумата от 325,25 лв. платена
държавна такса, сумата от 350 лв. за юрисконсултско възнаграждение, както и деловодни
разноски в заповедното производство в размер на 375,34 лв. или общо
сумата от 1050,59 лв.
Мотивиран от гореизложените съображения и на основание
чл.238, ал.1 и чл.239 от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените положителни установителни
искове с правно основание чл. 422, ал. 1, във вр. чл. 415, ал. 1, във вр. чл.
124, ал. 1 от ГПК, че ***, седалище и адрес на управление ***,
офис ***, представлявано от изп.директор ***, има вземания към М.А.И. с ЕГН **********, адрес: *** за следните суми: сумата от 14696,40 лв. (представляваща
главница от 115 броя неплатени погасителни месечни вноски за периода от
14.10.2018г. до 14.04.2028г. по отношение на които е обявена предсрочна
изискуемост на 14.01.2020г. на основание
чл. 13, ал.2 б.“ а“ от Общите условия
към договора за кредит ), сумата от 713,17 лв.- възнаградителна лихва за периода
от 14.10.2018г. до 20.05.2019г. ( датата на прехвърляне на
задължението), сумата от 857,36 лв. – лихва за забава за периода от
14.10.2018г. до 12.03.2020г., ведно със законната лихва от датата
на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК (03.07.2020г.) до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед №1414/06.087020г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр. д.
№2778/2020г. по описа на РС Плевен.
ОСЪЖДА
на основание чл.78, ал.1 М.А.И. с ЕГН **********,
адрес: *** да заплати н. ***, седалище и адрес на управление ***,
офис ***, представлявано от
изп.директор ***, сумата от 1050,59 лв. – общо направени деловодни разноски в
исковото и заповедното производство.
На основание
чл.329, ал.4 ГПК решението не подлежи на
обжалване.
Препис от решението да се връчи на страните по делото.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: