№ 13967
гр. София, 17.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско дело
№ 20241110114907 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на С. Ч. с ЛНЧ № **********
срещу „*******“ ЕООД.
Ищецът твърди, че на 14.03.2023г. кацнали със съпругата си на летище София,
където ги очаквало лице, представляващо ответника, за да им предостави резервиран
за наемане чрез сайта на авиокомпанията автомобил. Между страните бил подписан
договор за наемане на л. а. „Рено Клио 4“ с рег. № ****, който включвал клауза „Пълно
покритие“, за която била заплатена такса от 198лв. При подписването бил заплатен
депозит от 400лв., като автомобилът следвало да бъде върнат на 22.03.2023г. На
18.03.2023г. около с. Егълница, докато шофирал наетия автомобил, ищецът бил ударен
на път, на който бил с предимство, от завиващо МПС, в резултат от което били
нанесени щети по десните предна и задна врати, преден десен калник и изкривена
предна дясна гума. Бил съставен двустранен протокол, като не било спорно, че вината
за произшествието била на другия водач. Свързал се с ответника, но същият отказал да
изпрати пътна помощ, въпреки заплатената услуга, и изискал от ищеца да заплати
сумата от 2400лв., което ищецът сторил на 18.03.2023г. Автомобилът бил репатриран
за сметка на ищеца и впоследствие заменен с друг, като ищецът предал на ответника
двустранния протокол. При връщането на автомобила, дружеството задържало и
депозита от 400лв. за покриване на щетите от ПТП. Посочва, че съгласно т. 68 от ОУ
към договора, заплащането на допълнителна такса „Пълно покритие“ включвала
безплатна пътна помощ при щета или пожар на територията на страната, както и
освобождаване от заплащане на такса при инцидент или ПТП. Счита, че заплатената
от него сума от 2400лв. е лишена от основание. Заплатената сума за пътната помощ от
450лв. пък представлявала имуществена вреда за ищеца от неизпълнението на
договорното задължение на ответника да му предостави такава. Неправомерно бил
задържан и депозитът от 400лв., който подлежал на връщане. Също така, ищецът
счита, че ответникът му дължи и обезщетение в размер на 198лв., съответстващи на
стойността на платената такса „Пълно покритие“, доколкото не изпълнил
задължението си по тази клауза и не предоставил услугите по нея.
С оглед изложеното, моли за постановяване на решение, с което ответникът да
1
бъде осъден да му заплати сумите от 2400лв. – платена без основание, 400лв. –
невъзстановен депозит по договора, 450лв. – имуществена вреда под формата на
заплатена пътна помощ за репатриране на автомобила поради неизпълнение на
задължението на ответника по договора и 198лв. – имуществена вреда, изразяваща се
в платената стойност на услуга, която впоследствие не била предоставена, ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок.
Признава, че между страните е сключен договор за наем на автомобила. Отрича да му
е известно настъпването на ПТП с процесния автомобил и вредите да са резултат от
действията на трето лице. Счита, че автомобилът е предаден на ищеца в годно
състояние, като при връщането му имало причинени вреди и ищецът отказал
подписване на приемо-предавателен протокол. Поддържа, че вредите са причинени по
време на ползване на автомобила и ищецът следвало да отговаря за тях. Изтъква, че
вредите са възстановени за сметка на дружеството, като дори били в по-голям размер
от заплатената от ищеца сума от 2800лв. Оспорва автомобилът да е бил извозен с
помощта на пътна помощ и да са заплатени разходи за това. Отрича сумата от 198лв.
да подлежи на възстановяване, тъй като е заплатена за предоставяне на допълнителни
услуги, които зависят от определени условия, чието настъпване не било доказано.
Също така, тя служила и като гаранция за допълнителни задължения на ищеца. Отрича
да му е предоставян екземпляр от двустранен протокол за ПТП.
Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, чл. 79, ал. 1, чл. 79, ал. 1 вр. чл. 82
ЗЗД.
По делото не е спорно, а и се установява от събраните доказателства, че между
страните е сключен договор за наем на автомобил № 3808944 /л. 99/, по силата на
който ответникът се е задължил да предостави на ищеца за временно и възмездно
ползване автомобил Рено Клио с рег. № ****.
Не е спорно, че автомобилът е бил предаден за ползване за периода
14.03.2023г.-22.03.2023г. срещу цена от 51,82 евро, която е заплатена.
Отделно е за безспорно, че ищецът е заплатил в полза на ответника сумата от
400лв., представляваща депозит за ползване на автомобила, и сумата от 198лв. за
допълнителна услуга „Пълно покритие (Full protection)”.
Според т. 68 от приложимите към договора общи условия, заплащането на
таксата „Пълно покритие“ дава следните права в полза на клиента: а) възстановяване
на депозита в случай на щета или кражба; б) заместващ автомобил при щета, пожар
или кражба, който се предоставя на адрес, посочен от клиента; в) безплатна пътна
помощ при щета или пожар на територията на страната; г) денонощно обслужване и
съдействие от кол-центъра; д) освобождаване от заплащане на такса при инцидент или
пътно-транспортно произшествие. Според т. 69, клиентът може да се възползва от
правата по-горе при спазване на следните изисквания: а) в случай на инцидент или
ПТП трябва да представи протокол от органите на полицията в срок до един работен
ден от настъпването му; б) в случай на кражба/пожар или пълна повреда, трябва да
представи всички необходими документи от КАТ/Пътна полиция; в) да спазва
правилата за движение по пътищата на Република България и на държавата, на
територията на която полза автомобила, включително но не само да шофира без
употреба на алкохол, наркотици, да се съобразява с пътните условия и да не нарушава
2
ограниченията на скоростта; г) не трябва да предоставя превозното средство на друго
лице, различно от посочените в договора за наем. Съгласно т. 70, услугата „Пълно
покритие“ не освобождава клиента от отговорност за обезщетяване на ИзиРент за: а)
повреда на интериора на автомобила, по колелата, джантите, гумите и прозорците; б)
загубени документи, ключове регистрационен номер; в) липсващи части в превозното
средство като СD плеър, запалки, джанти, GPS навигационно устройство, 4G Wi-fi
интернет устройство, фарове, антена и др.; г) вандализъм поради забравени или
оставени вещи от клиента в автомобила; д) изтощен акумулатор и мека или спукана
гума; е) когато повредите, независимо от техния размер, са настъпили в резултат на
действия, извършени от клиента умишлено или при груба небрежност.
По делото не е спорно и се установява от събраните доказателства, че докато
автомобилът се е намирал в държане на ищеца, с него е претърпяно пътно-
транспортно произшествие (ПТП). В тази насока са всички доказателствени
източници. От ответника е представен снимков материал /л. 111-112/, от който се
вижда, че моторното превозно средство е ударено от дясната страна и се намира върху
репатриращ автомобил. Снимките са от 18.03.2023г., 22:54ч.-22:55ч.
За изясняване на обстоятелствата около настъпване на ПТП, по делото са
събрани гласни доказателства. Свидетелят М. Т., която е съпруга на ищеца, посочва, че
на 18.03.2023г., в 16:00ч., на прав участък между град Земен и Радомир настъпила
катастрофата, като от дясната страна навлязъл другия автомобил и ги ударил. Докато
звъняла на тел. 112, минал полицейски автомобил, поради което свидетелят прекратил
разговора с оператора на тел. 112. Полицаите спрели и поискали документите на
автомобилите, като имало проблеми с наетия от ищеца, тъй като липсвал талонът,
което наложило провеждането на разговори с представител на дружеството.
Полицаите съставили техен документ, но не предоставили на участниците препис от
него. Били направени тестове за алкохол на водачите, които били отрицателни. В
присъствието на служителите на МВР, участниците съставили протокол за ПТП
помежду си, като полицаите им обяснили къде какво да попълват. Единият екземпляр
от протокола останал в свидетеля, който след това предал на ответника. Извикали
пътна помощ, качили автомобила, закарали го до летището, където дошъл служител на
фирмата и снимал автомобила. Свидетелят предал на служителя протокола и касовата
бележка за пътната помощ, която струвала около 400 лв. Влезли в офиса, където им
обяснили, че трябва да платят 2400 евро, която сума впоследствие била намалена на
1200 евро за някакъв вид застраховка, докато бил извършен ремонт на автомобила.
Казали им, че това са пари, които се удържат в зависимост от размера на щетите, и се
връщали при доказване, че вината не била на водача на наетия автомобил. Въпреки
нежеланието си, заплатили сумата и получили друг автомобил. При предаването и
приемането на автомобилите не бил съставян приемо-предавателен протокол. Посочва,
че другият участник в ПТП заявил, че е виновен за настъпването му, тъй като ищецът
бил на прав участък с предимство. Свидетелят заявява, че по спомен от страна на
другия автомобил е имало знак „Стоп“ и вместо да спре, той натиснал газта и ги
ударил отдясно.
Съдът намира, че макар свидетелят да се явява заинтересован по смисъла на чл.
172 ГПК, тъй като се намира в граждански брак с ищеца, показанията му следва да
бъдат кредитирани, защото кореспондират изцяло с останалия доказателствен
материал. Установява се, че свидетелят е позвънил на тел. 112 на 18.03.2023г. в 16:08ч.,
като почти веднага прекъсва разговора, което съответства на казаното от него, че е
видял полицейския автомобил и е затворил. Представени са материали и информация
от ОДМВР – Перник, съгласно които на 18.03.2023г. около 16:00ч. е посетено ПТП от
екип на сектор „Пътна полиция“ с участници л. а. „Фолксваген Голф“ с рег. № ***,
3
собственост и управляван от Т. Г. С., и л. а. „Рено Клио“ с рег. № ****, собственост на
„****“ ЕООД, с ползвател ******“ ЕООД, и управляван от С. Ч., роден на 18.08.1958г.
Двамата водачи са били тествани с дрегер, като пробите им били отрицателни.
Полицейските служители не са документирали ПТП, не са съставяли АУАН и не са
издавали протокол за ПТП, като са оказали съдействие на участниците за попълването
на двустранен констативен протокол, което съответства на изнесеното от свидетеля.
Приложен е снимков материал, от който се установява, че наетият автомобил е ударен
отдясно и е спрял вдясно на платното за движение пред патрулния автомобил. Другият
автомобил е спрял в отбивка, намираща се от дясната страна, и е ударен отпред, като
предният му регистрационен номер е паднал. Сниманият участък на настъпване на
ПТП /л. 222/, местоположението на автомобилите, уврежданията по тях, наличието на
патрулен автомобил, който е съдействал, отговаря на казаното от свидетеля. В тази
насока са и показанията на свидетеля Г. А., която към 2023г. е била служител на МВР,
в Пътна полиция. Тя посочва, че обикаляли района и видели двете коли и им оказали
съдействие за попълване на двустранния протокол. Мисли, че водачите са изяснили
кой е виновен за ПТП и не са имали спор по този въпрос, като са им помогнали при
попълване на протокола, което било сторено пред тях. Този свидетел е
незаинтересован от изхода на спора и се явява пряк очевидец на попълването на
двустранен констативен протокол между водачите. Ето защо, за съда не съществува
основание да не възприеме дадените от другия свидетел – съпруга на ищеца,
показания, че такъв протокол е бил съставен.
При съвкупната преценка на доказателствените източници, които кореспондират
помежду си, съдът намира, че по делото е установено по несъмнен начин, че е
настъпило ПТП с автомобила, докато е бил в държане на ищеца по договора за наем.
Установява се, че за ПТП е съставен двустранен констативен протокол между водачите
с помощта на намиращите се на място полицейски служители, като участниците не са
имали разногласия по вината, което е и едно от условията, за да бъде съставен
двустранен констативен протокол, а не официален протокол от органите на МВР – чл.
123, ал. 1, т. 3, б. „б“ и „в“ от ЗДвП. Видно е, че наетият автомобил е ударен от дясната
страна, като мястото, на което се намира другият автомобил, е отбивка от дясната
страна на пътното платно, което кореспондира с казаното от свидетеля Т.. Изцяло
съответства на изнесеното от нея и че автомобилът е превозен с репатрак до летището
– на снимките на л. 111-112 са видни тези обстоятелства. Снимките са направени на
18.03.2023г. в 22:54 и 22:55, а ПТП е настъпило на същата дата около 16:00ч., което
отново показва достоверността на показанията. Съдът намира за доказано, че за ПТП е
съставен двустранен констативен протокол, който е предаден на представител на
ответното дружество. Ирелевантно е кое точно е това лице, тъй като се установява, че
същият е приел увредения автомобил, приел е извършените от наемателя плащания и е
предоставил друг автомобил, което несъмнено показва, че е действал като
представител на дружеството. По делото не са събрани доказателства, които да
опровергаят сведенията на свидетеля, че двустранният констативен протокол е
предаден на представителя на дружеството, а и самото задължение на наемателя е
именно такова – веднага (в срок до един ден) да предаде документ за настъпилото
ПТП на наемодателя. Напротив, всичките му показания изцяло кореспондират с
другите доказателства и за съда не възниква съмнение относно истинността им. Ето
защо, тъй като ответникът беше задължен да го представи по делото по реда на чл. 190
ГПК, но същият не го стори, приложение следва да намерят последиците на чл. 161 вр.
чл. 190, ал. 2 ГПК, а именно да се приемат за доказани фактите, за които страната
създава пречка за събиране на допуснати доказателства. В случая тези факти са
свързани с конкретните обстоятелства около настъпване на ПТП и по-точно фактът, че
причина за него е противоправното поведение на другия водач (на л. а. „Фолксваген“),
4
който е нарушил предимството на водача на наетия автомобил, в резултат от което го е
ударил от дясната страна и е причинил увреждания по него.
С оглед приетото за установено се налага изводът, че платената от ищеца сума
от 2400лв. е без основание. В конкретната хипотеза, водачът на наетия автомобил не е
проявил противоправно и виновно поведение, поради което не следва да отговаря пред
наемодателя за настъпилите увреждания, които последният може да претендира както
от застрахователя по задължителна застраховка „ГО“ на автомобилистите на другия
водач, така и от застрахователя по имуществена застраховка „Каско“, ако разполага с
такава. В чл. 70 ясно са изброени случаите, в които при покупка на услугата „Пълно
покритие“ наемателят носи отговорност и настоящата не е сред тях. Ето защо,
заплатената сума от 2400лв. е без основание и подлежи на връщане.
Съгласно чл. 68, б. „а“ от ОУ, при заплащане на таксата „Пълно покритие“, на
клиента се възстановява депозитът в случай на щета или кражба. Не е спорно, че
ищецът е закупил посочената услуга и е заплатил депозит от 400лв. при сключване на
договора, който не му е върнат, а подлежи на връщане. Ето защо, и този иск се явява
основателен.
Според чл. 68, б. „в“ от ОУ, при заплащане на таксата „Пълно покритие“, на
клиента се предоставя правото на безплатна пътна помощ при щета или пожар на
територията на страната. Установява се от гласните доказателства, че наемателят се е
свързал с представител на ответника, уведомил го е за ПТП и е извикал пътна помощ
за репатриране на автомобила, за която е заплатил сумата от 450лв. За съда не
съществува съмнение относно тези обстоятелства, доколкото от снимките е видно, че
автомобилът е закаран на летището на пътна помощ, което потвърждава изнесеното от
свидетеля Т.. На ищеца е издадена фактура, в която е удостоверено, че е платена
сумата от 450лв. в брой. Ирелевантно е, че фактурата е издадена на 20.03.2023г.,
доколкото фактурата е счетоводен документ, който отразява извършена операция, и
предвид часа на пристигане – 22:55ч., логично е да бъде издадена в по-късен момент.
Въпреки правото на ищеца и задължението на ответника да му осигури безплатна
пътна помощ, след като е заплатена услугата „Пълно покритие“, по делото не се
установява това да е изпълнено. Неизпълнението на задължението на ответника се
намира в пряка причинно-следствена връзка със сторения от ищеца разход за
репатриране, като този разход е бил предвидим – чл. 82, изр. 1 ЗЗД. Същият
представлява вреда за наемателя, която подлежи на обезщетяване от наемодателя. Ето
защо, и този иск се явява изцяло основателен.
Последният иск е за сумата от 198лв., представляваща стойността на
заплатената такса „Пълно покритие“, която сума ищецът счита, че е вреда за него от
неизпълнението на задълженията на ответника действително да предостави на ищеца
ползите от тази клауза.
Съдът намира този иск за неоснователен.
Не е спорно, че ищецът е заплатил сумата от 198лв. за услугата „Пълно
покритие“ по договора за наем на автомобила. Правата, които се предоставят по тази
услуга, бяха изброени подробно по-горе, поради което няма нужда от преповтарянето
им. Неизпълнението на задълженията на ответника, произтичащи от тази клауза, не
води като последица до настъпване на вреда за ищеца, изразяваща се в стойността на
услугата. При неизпълнение, ищецът разполага с иск за пряко изпълнение или за вреди
от неизпълнението, какъвто именно е предявил по-горе за стойността на заплатената
пътна помощ, която не е била предоставена безвъзмездно от ответника, въпреки
изричното задължение в тази насока при покупка на услугата „Пълно покритие“.
Именно закупуването на тази услуга предоставя правата на ищеца, изпълващи
съдържанието на клаузата.
5
Предвид изложеното, този иск подлежи на отхвърляне.
По разноските:
При този изход на спора, право на присъждане на сторените разноски имат и
двете страни.
На ищеца следва да се присъдят разноските за държавна такса за уважените три
иска в размер от 196лв. плюс четирите лева такса по чл. 102з, ал. 3 ГПК или общо
200лв. Същият е сторил разноски и в размер на 80лв. депозити за свидетели и 1200лв.
платено адв. възнаграждение. Претендира и още 1000лв. адв. хонорар за явявания над
2 заседания, но доказателства за извършване на този разход не са представени.
Съгласно задължителните разяснения, дадени в ТР № 6/2013г., ОСГТК на ВКС, на
присъждане като разноски по делото подлежат само разходите за адвокатско
възнаграждение, които са действително извършени и доказани. В случая за сумата от
1000лв. доказателства липсват, поради което не може да бъде присъдена като
разноски. Възражението на ответника за прекомерност на адв. възнаграждение е
неоснователно, предвид броя на исковете, проведените открити съдебни заседания и
претендираното от самия него адв. възнаграждение в по-висок размер. От общия
размер на тези разноски – 1280лв., съразмерно на уважената част от исковете, на
ищеца следва да се присъдят 1206,50лв. Заедно с държавните такси от 200лв. прави
общо 1406,50лв.
Ответникът също има право на разноски за отхвърлената част, като претендира
такива в размер на 2040лв. адв. възнаграждение с ДДС или 1700лв. без ДДС. Ищецът е
направил възражение за прекомерност, което съдът намира за основателно. Както е
разяснено в практиката на СЕС, Наредба № 1/2004г. няма задължителен характер за
съдилищата, а може да служи единствено като ориентир. При съобразяване
материалния интерес по делото, сложността му, обема на събраните доказателства и
ориентировъчните размери по Наредбата, съдът намира, че възнаграждението следва
да бъде намалено до 1500лв. без ДДС или 1800лв. с ДДС. Съразмерно на отхвърлената
част, следва да му се присъдят 103,36лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „*****“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. ****** ет. партер, ап. химическо чистене, да заплати на С. Ч.,
гражданин на Белгия, с рег. *** и л. к. № *******, валидна до 09.09.2032г., с ЛНЧ №
**********, настоящ адрес: ****** ** II част 44, вх. **, на основание чл. 55, ал. 1, пр.
1 ЗЗД сумата от 2400лв. – платена без основание чрез картово плащане на 18.03.2023г.,
на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 68, б. „а“ от ОУ сумата от 400лв. – подлежащ на
възстановяване депозит по договор за наем на автомобил (рент а кар), с който е нает л.
а. Рено Клио с рег. № ****, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 2 вр. чл. 82 ЗЗД сумата от
450лв. – имуществена вреда под формата на заплатена пътна помощ за
транспортиране на наетия автомобил поради неизпълнение на задължението на
ответника да осигури безплатна такава съгласно чл. 68, б. „в“ от ОУ, ведно със
законната лихва върху сумите от подаване на исковата молба – 14.03.2024г. до
окончателното плащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1406,50лв. –
разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 79, ал. 1,
пр. 2 вр. чл. 82 ЗЗД за заплащане на сумата от 198лв., представляваща имуществена
вреда за ищеца от неизпълнението на задълженията на ответника, възлизаща на
стойността на заплатената услуга „Пълно покритие“ по договора.
6
ОСЪЖДА С. Ч., гражданин на Белгия, с рег. *** и л. к. № *******, валидна до
09.09.3032г., с ЛНЧ № **********, настоящ адрес: ****** ** II част 44, вх. **, да
заплати на „*****“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
****** ет. партер, ап. химическо чистене, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от
103,36лв. – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7