РЕШЕНИЕ

гр. ЛЕВСКИ, _20.03._ 2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд гр. Левски в публичното съдебно заседание на _двадесети февруари_ 2020 г. в състав:

                      

       Председател: _СТОЙКА МАНОЛОВА_

                             

при участието на секретаря _Ваня Димитрова_ и прокурора ­­__, като разгледа докладваното от съдия Манолова гр. дело № _449_ по описа  за _2019_ год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

        Производството е с правно основание чл. 422, ал.1, вр. чл. 415, ал.1 от ГПК.

В РС – Левски е постъпила искова молба от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК:*********, представлявано от К. В. Г.,

срещу М.М.К., с ЕГН**********.

В исковата молба се твърди, че на 25.01.2019г. дружеството е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу ответника, въз основа на което е издадена заповед за изпълнение, срещу която ответникът в законоустановения срок е депозирал възражение.

Твърди се, че ответникът, в качеството на собственик на топлоснабдения имот е клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал.1 от ЗЕ; че съгласно чл. 150, ал1 от ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществявала при публично известни ОУ за продажба на топлинна енергия от Топлофикация София АД на клиенти за битови нужди в гр. София,  които влизали в сила в едномесечен срок след публикуването им в централен и местен ежедневник и имали силата на договор между топлопреносното предприятие и клиентите на ТЕ, без да е необходимо изричното им приемане от страна на клиентите. Твърди се в исковата молба, че ответникът не е упражнил правата си по 150, ал.3 от ЗЕ и спрямо него били влезли в сила действащите за процесния период ОУ, че с ОУ от 2008 г.било установено, че купувачите следвало да заплащат месечните дължими суми за ТЕ в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасяли. В този смисъл, задължението на ответника за заплащане на дължимите от него суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури, било най – късно до края на месеца, следващ месеца на доставката на ТЕ, като с изтичането на последния ден от месеца ответникът изпадал в забава за тази сума, поради което на основание чл. 86 от ЗЗД била начислявана законна лихва върху задължението.

 Сочи се в исковата молба, че ответникът е използвал доставяната от дружеството – ищец ТЕ през процесния период и към датата на подаване на исковата молба не бил заплатил задължението си.

Твърди се също, че собствениците на СЕС, в която се намирал имотът на ответника, са сключили договор за извършване на услугата дялово разпределение на ТЕ с фирма „*****” ЕООД за предоставяне на услугата дялово разпределение на топлинна енергия.

Моли се съда да постанови решение, с което да признае за установено вземането по отношение на М.М.К., че дължи на „Топлофикация – София” ЕАД обща сума в размер на 4963,31 лв., от които: 4190,83 лв.–главница, представляваща стойност на незаплатени суми за дялово разпределение за периода от м. 05.2015г. до м. 04.2018г., отразена в обща фактура №**********/31.07.2016г., №**********/ 31.07.2017г. и №**********/31.07.2018 г, ведно със законната лихва от 25.01.2019г. до изплащане на вземането, 695,66 лв.  – мораторна лихва за забава от 14.09.2016г. до 10.01.2019г., както и суми за дялово разпределение в размер на 65,48 лв. – главница за периода от м. 05.2015г. до м. 04.2018г. и мораторна лихва за периода от 30.01.2016г. до 10.01.2019г. – 11,34 лв.

Претендират и направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

Претендират се и направените съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78 от ГПК.

С исковата молба на основание чл. 219, ал.1 от ГПК е направено искане като трето лице да бъде привлечено „****” ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.******** - фирмата, извършваща дялово разпределение на ТЕ на процесния адрес.

Фактическите твърдения, обуславящи правния интерес от привличането на трето лице – помагач са наличието на сключен договор при общи условия с „*****” ЕООД за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия между клиенти в сграда етажна собственост; че през процесния период остойностяването на топлинната енергия за процесния имот е ставало по данни, предоставяни от тази фирма и че за третото лице помагач съществува правен интерес за участва в делото, защото с участието си можело да докаже, че извършеното от нейни служители разпределение на топлинна енергия е извършено в съответствие с действащата нормативна уредба и съгласно цитираните ОУ, както и подписания между страните договор.

Сочи, че за „Топлофикация София” ЕАД съществува правен интерес от привличането на това трето лице – помагач, тъй като при евентуално неуважаване на предявения иск поради оспорване на извършеното дялово разпределение на топлинна енергия, дружеството може да заведе регресен иск срещу него, поради което желаят да ги обвържат с мотивите и диспозитива на съдебното решение.

 Ищецът моли съда да допусне съдебно – техническа експертиза с поставени задачи.

 

В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК  е постъпил писмен отговор от страна на ответника, представляван от адв. Р. Н.. Ответникът счита, че предявените от ищеца искове са частично недопустими. Съображенията са, че видно от представения нотариален акт от 22.05.2018г., М.М.К. е продал имота, придобит по наследство от баща си, на А. К. Т.. Към датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК (25.01.2019г.) е имало по – рано образувано дело, с влязло в сила решение под №74946/2015г. по описа на РС – София, заверен препис от което представя към отговора на исковата молба. Сочи, че в решението е признато за установено, че М. К. К. – наследодател на ответника, не дължи на ищеца сумата от 9170.73 лв. – главница за топлинна енергия за периода от м. 11.2006г. до м. 10.2015г. за топлоснабден имот с аб. №***, находящ се в гр. *******. Намира, че е налице пълен обективен и субективен идентитет между делата досежно периода от м. 05.2015г. до м. 10.2015г. вкл.  – между същите страни (ответникът бил наследник на Марин К.), на същото основание и за същото искане, като процесният период по настоящото дело се покривал с този по предходното такова до м. 10.2015г. вкл. по отношение на претенцията за топлинна енергия, поради което счита, че настоящото дело следва да бъде частично прекратено, а заповедта за изпълнение – частично обезсилена.

Ответникът счита предявените искове за изцяло неоснователни. Оспорва пълното и точно изпълнение на договорните задължения на ищеца пред процесния период – да достави топлинна енергия с изискуемо по  закон и договор качество, при това в количеството, съответстващо на претендираните в настоящото производство суми.

При условията на евентуалност ответникът прави възражение за изтекла погасителна давност относно всички вземания на ищеца – за главница, дялово разпределение и лихвите върху тях за периода, предхождащ 25.01.2016г.

Моли съда да постанови определение, с което на основание чл. 299, ал.2, вр. ал.1 от ГПК да прекрати настоящото дело в частта досежно периода, дублиращ се с този по гр.д. №74946/2015г. по описа на Софийски районен съд, а в останалата част исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни.

Евентуално, моли да бъде постановено решение, с което да отхвърли изцяло предявените от „Топлофикация София” ЕАД искове като неоснователни и недоказани.

Третото лице – помагач не оспорва предявения от „Топлофикация - София” ЕАД иск, като счита същия за основателен и доказан. Не оспорва твърденията, наведени в исковата молба, както и представените с нея писмени доказателства. Твърди, че дяловото разпределение за аб. № **** е изготвено с всички действащи през процесния период нормативни актове. 

Съдът като прецени събраните по делото доказателства приема за установено следното:

Пред РС–София е било образувано гр.д.4740/19г. по  постъпило на 25.01.2019г. заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, което с определение от 11.02.2019г. е прекратено и изпратено по подсъдност на РС – Левски.

Безспорно е, видно от издадената Заповед за изпълнение на парично задължение №83 от 21.03.2019г., че срещу длъжника М.М.К., в полза на ищеца е издадена Заповед да изпълнение за сумите 4190,83 лв. – главница, сумата от 695.66 лв. – лихва за периода от 14.09.2016 г. до 10.01.2019г., сумата от 65.48 лв., представляваща главница за дялово разпределение на топлинна енергия, сумата от 11.34 лв., представляваща лихва за периода от 30.01.2016г. до 190.01.2019г., законната лихва върху главницата, считано от 25.01.2019г. – датата на подаване на заявлението, до пълното плащане на вземането, както и сумата от 99.27 лв.-държавна такса, представляваща разноски по делото. Паричното вземане е за доставена, но незаплатена топлинна енергия и дялово разпределение за периода м. май 215 г. – м. април 2018г.

Не се спори и се установява от приложеното дело на РС – Левски, че в срока по чл. 414 от ГПК длъжникът е възразил срещу Заповедта за изпълнение и РС – Левски е указал на „Топлофикация София” ЕАД, че в едномесечен срок от уведомяването могат да предявят иск за установяване на вземането си.

От представеното удостоверение за наследници се установява, че ответникът М.М.К. е наследник на М. К. К., починал на 23.02.2018г.

В отговора на исковата молба ответникът възразява, че видно от представения нотариален акт от 22.05.2018г., М.М.К. е продал имота, придобит по наследство от баща си, на А. К. Т.. Към датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК (25.01.2019г.) е имало по – рано образувано дело, с влязло в сила решение под №74946/2015г. по описа на РС – София, заверен препис от което представя към отговора на исковата молба.

Представено е и заверено копие от посоченото влязло в сила решение на РС – София по гр.д. 74946/2015г., с което е признато за установено, че М. К. К. не дължи на „Топлофикация София” ЕАД сумата от 9170.73 лв., представляваща главница за незаплатена цена за топлинна енергия за периода от м. 11.2006г. до м. 10.2015 г. за топлоснабден имот с аб. №***, находящ се в гр. ********* и сумата от 5794.58 лв. – обезщетение в размер на законната лихва за забава за периода от 31.12.2008г. до 01.12.2015г., като неоснователни и погасени по давност, както и сумата за дялово разпределение в размер на 171.46 лв.  – главница и 61.25 лв. – лихви за периода от м. май 2008г. до м. май 2015г., като е отхвърлил предявените искове в останалата част за разликата над уважените суми до пълните претендирани размери.    

Ответникът в качеството на собственик на топлоснабдения имот за процесния период е клиент на ТЕ по смисъла на  чл. 153, ал.1 от ЗЕ, съгласно който всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителни тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и реда, определени в съответната Наредба №16-334/06.04.2007 г.

Съгласно чл. 150, ал.1 ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни ОУ за продажба на топлинна енергия от Топлофикация София АД на клиенти за битови нужди в гр. София. Същите влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен ежедневник. 

С оглед на изложеното, ищецът следва да установи, че ответникът е ползвал топлинната енергия, доставена за процесния имот за съответния период. 

От заключението на приетата съдебно – техническа експертиза се установява, че топломерите в абонатната станция са отчитани ежемесечно, към първо число от ищеца, като общите топломери са отчитани редовно и ТР в АС са определяни правилно.

Установява се, че няма данни за недопустими отклонения от топлотехническия проект на системите за захранване с ТЕ в СЕС, както технически, така и функционално, като заключението е, че ДР на ТЕУ в СЕС е приложимо при процесните условия. Вещото лице по назначената експертиза приема, че ТЕ е разпределяна съгласно справката за прилаганите методики по Приложение 4, но при допуснати особеност и несъответствия – за с-ни 2015 – 16 и 2016-17 методиката е нарушена, като разликата между количеството БГВ по общ водомер в АС и измерените /нормативно определените количества БГВ за абонатите в СЕС  не е разпределяна само между имоти без приведени в съответствие с нормите водомери за БГВ, при което разпределената на абоната ТЕ за БГВ е невярна;

за с-н 2017-2018г. методиката е нарушена, като специфичното количество ТЕ за БГВ не е формирано на база на отчета на общия водомер за БГВ;

заключението на експертизата е, че спрямо абоната, за процесния период е спазена методиката към НТ в частта й за дялово разпределение на ТЕ за отопление, в т.ч. за ДР на ТЕ за СИ и за ДР на ТЕ за ОИ, но не и в частта и за ДР на ТЕ за БГВ. Вещото лице е посочило правилно разпределената на абоната за процесния период ТЕ възлиза на 4990.51 лв., като същата е конкретизирана съответно с-н 2015-2016, с-н 2016-17 г.; с-н 2017-18г. заключението е, че обичайната практика за отчет на данни при абонати на ищеца е спазена.

Вещото лице разяснява, че ФДР е изготвяла своевременно изравнителни сметки.

Възникнало е облигационно правоотношение за продажба на топлинна енергия, като всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да заплащат цена за топлинна енергия при определените условия и ред.

Установено е по делото, че заплащането на топлинната енергия в сградата – етажна собственост е ставало на месечни вноски.

Ответникът счита, че предявените от ищеца искове са частично недопустими. Съображенията му са, че към датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК (25.01.2019г.) е имало по – рано образувано дело, с влязло в сила решение под №74946/2015г. по описа на РС – София, с което в решението било признато за установено, че М. К. К. – наследодател на ответника, не дължи на ищеца сумата от 9170.73 лв. – главница за топлинна енергия за периода от м. 11.2006г. до м. 10.2015г. за топлоснабден имот с аб. №*****, находящ се в гр.*********.

Видно от представеното решение на РС – София по гр.д. №74946/2015 г. съдът е признал за установено, че М. К. К. (наследодател на ответника) не дължи на „Топлофикация София” ЕАД сумата от 9170.73 лв., представляваща главница за незаплатена цена за топлинна енергия за периода от м. 11.2006г. до м. 10.2015 г. за топлоснабден имот с аб. №*****, находящ се в гр. ****** и сумата от 5794.58 лв. – обезщетение в размер на законната лихва за забава за периода от 31.12.2008г. до 01.12.2015г., като неоснователни и погасени по давност, както и сумата за дялово разпределение в размер на 171.46 лв.  – главница и 61.25 лв. – лихви за периода от м. май 2008г. до м. май 2015г., като е отхвърлил предявените искове в останалата част за разликата над уважените суми до пълните претендирани размери

Налице идентитет между делата досежно периода от м. 05.2015г. до м. 10.2015г. вкл.  – между същите страни (ответникът е наследник на М. К.), на същото основание и за същото искане, като процесният период по настоящото дело се покривал с този по предходното такова до м. 10.2015г. вкл. по отношение на претенцията за топлинна енергия, поради което съдът намира, че исковата претенция за присъждане на сумата от 481.85 лв. – главница, за периода от м. май 2015 г. до месец октомври е недопустима, както и за мораторната лихва за забава върху тази сума в размер на 79.05лв.

С отговора на исковата молба при условията на евентуалност ответникът прави възражение за изтекла погасителна давност относно всички вземания на ищеца – за главница, дялово разпределение и лихвите върху тях за периода, предхождащ 25.01.2016г.

В случая предвид обстоятелството, че се касае за периодични плащания, е приложима тригодишната погасителна давност по чл. 111, б. „в” от ЗЗД. Исковата претенция е за период м. май 2015 г. – м. април 2018г., а заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на 25.01.2019 г., поради което следва извод, че погасени по давност всички вземания на ищеца, за периода от м. ноември 2015 г. до 25.01.2016г. Поради изложеното исковата претенция за присъждане на сумата от  737.39 лв. – главница – стойност на незаплатени суми за дялово разпределение е неоснователна, като погасена по давност, поради което претенцията за тази сума следва да бъде отхвърлена.

С погасяване на главното задължение се погасява и акцесорното такова за обезщетение за забава в размер на законната лихва в размер на 122.49 лв.

С оглед изхода на делото на ищеца следва да бъдат присъдени направените разноски съобразно уважената част от иска – а именно 962.11 лв.

В отговора на исковата молба пълномощникът на ответника твърди, че е предоставена безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата. Представен е договор за правно защита и съдействие, от което се установява, че е предоставена безплатна правна помощ на материално затруднено лице по смисъла на чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА.

С оглед крайния изход от делото и доколкото предявените искове са уважени частично, следва ищецът да бъде осъден да заплати на адв. Р. Н. дължимо възнаграждение съобразно отхвърлената част от исковете в размер на 167.45 лв.

Така мотивиран, съдът

                                                 Р Е Ш И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО вземането по отношение на М.М.К., с ЕГН**********,  с адрес: ***, че дължи по отношение на „ТОПЛОФИКАЦИЯ София” ЕАД, ЕИК:**********, представлявано от К. В. Г., сумата от 2971,59 лв. главница, представляваща стойност на незаплатени суми за дялово разпределение за периода от 25.01.2016г. до м. 04.2018г., отразени в обща фактура **********/31.07.2016г., №*********/31.07.2017г. и №**********/ 31.07.2018г., ведно със законната лихва от 25.01.2019г. до изплащане на вземането, 494,12 лв. – мораторна лихва за забава от 14.09.2016г. до 10.01.2019г., както и суми за дялово разпределение в размер на 49,14 лв. – главница 8.48 лв. – мораторна лихва за периода от 30.01.2016 г. до 10.01.2019г.

ПРЕКРАТЯВА производството по предявения от „ТОПЛОФИКАЦИЯ София” ЕАД, ЕИК:**********, представлявано от К. Вл. Г. иск с правно основаие чл. 422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл. 415 от ГПК за признаване за установено по отношение на  М.М.К., с ЕГН**********,  с адрес: ***, че дължи на ищеца сумата от 481,85 лв. – главница – стойност на незаплатени суми за дялово разпределение за периода от м. 5.2015 г. до м. 10.2015г. и мораторна лихва за забава в размер на 79.05 лв. за периода от 30.01.2016г. до 10.01.2019г., както и суми за дялово разпределение в размер на 10.92 лв.  и мораторна лихва в размер на 1.88 лв.

ОТХВЪРЛЯ  предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ София” ЕАД, ЕИК:********, представлявано от К. В. Г. иск с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл. 415 от ГПК за признаване за установено по отношение на  М.М.К., с ЕГН**********,  с адрес: ***, че дължи на ищеца сумата от 737,39 лв. – главница – стойност на незаплатени суми за дялово разпределение за периода от м. 11.2015 г. до 25.01.2016г. и мораторна лихва за забава в размер на 122.49 лв. за периода от 30.01.2016г. до 10.01.2019г., както и суми за дялово разпределение – в размер на 5.46 лв., както и мораторна лихва в размер на 0.98 лв. като погасени по давност.

ОСЪЖДА М.М.К., с ЕГН**********,  с адрес: ***, да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ София” ЕАД, ЕИК:*******, представлявано от К. В. Г. направените по делото разноски съобразно уважената част от иска в размер на 962.11 лв.

ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ София”ЕАД, ЕИК: ********, представлявано от К.В. Г., да заплати на адвокат Р. Н., ЕГН ********** от САК на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА сумата от 167.45 лв.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „*****” ЕООД, като трето лице помагач на страната на ищеца.

          РЕШЕНИЕТО  подлежи на обжалване в двуседмичен срок пред ОС - Плевен от съобщението.

 

 

                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: