РЕШЕНИЕ
№ 1548
гр. Варна, 03.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Камелия Василева
при участието на секретаря Елица Т. Трифонова
като разгледа докладваното от Камелия Василева Гражданско дело №
20213110104977 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по предявени в обективно
кумулативно съединение искове от „И.Ф.“ ЕООД срещу Ж. Т. Р. с правно
основание чл.422 ГПК чл.79,ал.1 ЗЗД вр.чл.240 ЗЗД за приемане за
установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищеца
присъдените със Заповед за изпълнение №******* г., издадена по ч.гр.д. №
***** г., дължими по Договор за предоставяне на кредит от разстояние
№******* г., както следва: в размер на 900 лева, представляваща дължима
главница; сумата от 103.95 лева, представляваща договорна лихва за
периода 27.02.2020г. до 25.08.2020г.; в размер на 22 лева, представляваща
лихва за забава за периода 25.08.2020г. до 20.11.2020г., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението в съда -
01.12.2020г. до окончателно изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди, че на 27.02.2020г. страните сключили Договор за
предоставяне на кредит от разстояние №***** при условията на ЗПФУР. Сключването на
договора се извършвало въз основа на подробна информация, достъпна на уеб
адрес*******, на който ел.адрес били публикувани и общите условия за предоставяне на
кредит от разстояние. Съгласно ОУ сключването на договора става след регистрация на
1
клиента в сайта и попълване на въпросник, както и маркиране на полето „Съгласен съм с
общите условия“, с което кандидатът безусловно приемал същите. След това кандидатът
получавал и-мейл, в който с е съдържала преддоговорна информация за условията на
договора. Ако кандидатът бъдел одобрен, той получавал на личния си и-мейл договор и ОУ
за писмено потвърждаване. Потвърждаването ставало по следния начин : клиентът
получавал чрез съобщение по телефон на предоставения от него телефонен номер четири
цифрен уникален код. Получавал втори и-мейл, в който се съдържал специален линк, като
след отварянето му следвало да въведе получения от него код. Преди извършване на
паричния превод клиентът получавал обаждане на посочен от него телефонен номер, като
разговорът се записвал. По този начин той отново потвърждавал сключването на договора за
предоставяне на финансови услуги. При кандидатстване ответницата посочила следния
телефонен номер ****** и и-мейл ***** . Активиращият код бил ****. Тази процедура била
извършена от ответницата и на същата бил отпуснат кредит с главница 900 лева, която
съгласно чл.2, ал.2 от договора била преведена на ответницата на каса на „Изипей“АД.
Съгласно чл.4,ал.3, т.2 от договора за кредит вземането за главница следвало да се изплати
на 6 вноски за периода 28.03.2020г. – 25.08.2020г., като всяка от тях била в размер на 150
лева. Твърди се, че няма погасени вземания за главница. при изплащането на вноските
клиентът дължал и договорна лихва в размер на 103.95 лева, за която също нямало
погасяване. Сочи се, че кредит е падежирал изцяло на 25.08.2020г. и на основание чл.86,
ал.1, изр.1 ЗЗД ответницата е в забава от датата на падежирането 25.08.2020г. , поради и
което се претендира законна лихва за периода 25.08.2020г. – 20.11.2020г.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който
признава иска и отправя искане за постановяване на решение по чл.237 ГПК.
С молба от 02.09.2021г. ищецът отправя искане за постановяване на
решение при признание на иска.
Съобразно разпоредбата на чл.237 ГПК при съответно признание на
иска от страна ответника по искане на ищеца съдът прекратява съдебното
дирене и постановява решение по направеното признание. В тази хипотеза в
мотивите на решението е достатъчно да се укаже, че то се основава на
признанието на иска, стига да не са налице отрицателни предпоставки за това,
визирани в чл.237,ал.3 ГПК -признатото право да противоречи на закона или
на добрите нрави и или е признато право, с което страната не може да се
разпорежда. Съдът намира, че в конкретния случай искът е допустим и са
налице предпоставките за произнасяне по смисъла на чл. 237 ГПК.
По разноските :
В полза на ищеца следва да се присъдят направените разноски на
основание чл.78,ал.1 ГПК: 117.85 лева за заплатена д.т. и 100 лева за
юрисконсултско възнаграждение, както и разноските в заповедното
производство: 22.63 лева за д.т. и 35.19 лева за юрисконсултско
2
възнаграждение.
Воден от горното и на основание чл. 237 от ГПК, съдът :
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „И.Ф.“ ЕООД, ЕИК :
***** със седалище и адрес на управление гр.**************** , че Ж. Т. Р.,
ЕГН: ********** с адрес гр.********** дължи на заплащането на
присъдените със Заповед за изпълнение №*********г., издадена по ч.гр.д.
№**********г., дължими по Договор за предоставяне на кредит от
разстояние №*************г., както следва: в размер на 900/деветстотин/
лева, представляваща дължима главница; сумата от 103.95/сто и три лева и
деветдесет и пет ст./ лева, представляваща договорна лихва за периода
27.02.2020г. до 25.08.2020г.; в размер на 22/двадесет и два/ лева,
представляваща лихва за забава за периода 25.08.2020г. до 20.11.2020г., ведно
със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението
в съда - 01.12.2020г. до окончателно изплащане на вземането, на основание
чл.422 ГПК.
ОСЪЖДА Ж. Т. Р., ЕГН: ********** с адрес гр.************** да
заплати на „И.Ф.“ ЕООД, ЕИК : ******* със седалище и адрес на
управление гр. ******** сумата от 275.67 /двеста седемдесет и пет лева и
шестдесет и седем ст./лева, представляваща сторени в производството
съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от получаването
му пред Варненския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3