Решение по дело №554/2018 на Районен съд - Дулово

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

№ 60

 

гр.Дулово, 05.05.2020г.

 

В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

 

 Дуловският районен съд, гражданска колегия, в публично заседание на шестнадесети септември  две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ КЪНЧЕВ

                                                                

  при участието на секретаря Н. СТАНЧЕВА, като разгледа докладваното от районния  съдия гр.д.№ 554 по описа на съда  за 2018година, и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на „Агенция за контрол на просрочени задължения“  ООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Васил Левски” № 114, етаж Мецанин, представлявано от законните  представители Росен Георгиев Антов и Тервел Янчев Кънчев против С.М.М. с ЕГН: **********,***, с която се иска да бъде установено, че ответникът дължи на ищцовата страна сумата от 756.74 лева, от която:

-          482.76лв. - представляваща главница по Договор за стоков кредит с № 270868 от 13.06.2017г.,

-          125.77лв. - представляваща договорна лихва за периода от 05.07.2017г. до 13.11.2017г.

-           28.21лв.  – представляваща лихва за забава за периода от 16.07.2017г. до 04.09.2018г.

-120.00лв. – такси по тарифа,

ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК -10.05.2018г. по ч.гр.дело № 245 / 2018г. по описа на РС-Дулово до окончателното изплащане на сумите.Претендира разноски.

 В исковата молба се посочва, че между Банка ДСК-  заемодател и ответникът (заемател)   бил сключен горепосочения 270868 от 13.06.2017г.

 По силата на този договор заемодателят предоставил на ответника сума в размер на 482.76лева- за закупуване на стоки от „ТЕХОНОПОЛИС  БЪЛГАРИЯ” ЕАД, който трябвало да се върне на 5 месечни вноски, включващи главница и лихви, като 4 в размер 106.35лв. а последната 5-та в размер на 102.38лв. – съгласно уговорен между страните погасителен план. Била сключена и застраховка. В чл.6 от Договора е фиксирана лихва 0.1104 % на ден.

Видно от заявлението по чл.410 ГПК / приложено по делото / за периода от 05.07.2017г. до 13.11.2017г. начислената договорна лихва е 125.77лв.

Ответникът не е извършвал плащания от 06.07.2017г.

Предсрочната изискуемост на кредита не е обявявана.

От датата 06.07.2017г. – датата на преустановяване на плащанията  до 21.04.2018г., преди подаване заявлението по чл.410 ГПК/10.05.2018г./ – начислената лихва за забава е 28.21лв.

Между Банка ДСК ЕАД и ищцовата страна – АКПЗ ЕООД е сключен Договор за прехвърляне на парични задължения / цесия / от 29.09.2017г. и Приложение № 1 към него от 09.02.2018г.

 По делото са налице доказателства за трайна забава на заплащане на задължението, като няма данни ответникът да е издължавал вноски или цялата сума.

 Представени са доказателства за сключен Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания между Банка ДСК ЕАД и “Агенция за контрол на просрочени вземания” ЕООД, по силата на който на ищцовото дружество са прехвърлени вземанията на финансовата институция към ответника, произтичащи от цитирания договор за паричен заем с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.

 Към настоящия момент ответникът не е изпълнил задължението за погасяване на вземането по кредита.

Правният интерес от предявяване на установителния иск се извежда от обстоятелството, че е подадено възражение срещу издадената заповед за изпълнение.

 Ответницата е с назначен особен представител – адв.Т.А. ***, която е депозирала отговор в срока по чл.131 ГПК, с който оспорва исковите претенции.

 Съдът, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното: 

 “АКПЗ” ООД са депозирали пред районния съд заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу ответницата за горепосочените суми

Районният съд е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, за която е подадено посоченото заявление.

Заповедният съд след изпълнение на съотв.процедури по връчване по чл.47 ал.5 ГПК във вр.415, ал.1, т.2 ГПК е дал указания на заявителя да предяви установителен иск

 По делото са представени писмени доказателства, които съдът разглежда с оглед всички факти и обстоятелства по спора.

 Представен е и рамков договор за цесия, от който е видно, че финансовата институция  е прехвърлила на ищцовата страна “АКПЗ“ ЕООД всички вземания към ответницата, произтичащи от договора за паричен заем.

Съдът намира, че договорът за цесия  установява прехвърляне на процесните вземания,тъй като са индивидуализирани процесните вземания, които се прехвърлят. В този смисъл приема, че вземанията на кредитодателя към ответника, произтичащи от договора, са прехвърлени на ищцовото дружество.  

 

Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

 Предявен е иск с правно основание чл. 415, ал. 1, във  вр. с чл. 422 ГПК.

 Правоотношението е породено от Договор за стоков кредит № 270868 от 13.06.2017г.

 По силата на този договор заемодателят предоставил на ответника сума в размер на 482.76лева- за закупуване на стоки от ТЕХОНОПОЛИС  БЪЛГАРИЯ ЕАД – който трябвало да се върне на 5 месечни вноски, включващи главница и лихви, като 4 в размер на 106.35лв. а последната 5-та в размер на 102.38лв. – съгласно уговорен между страните погасителен план. Била сключена и застраховка.

В чл.6 от Договора е фиксирана лихва 0.1104 % на ден.

Видно от заявлението по чл.410 ГПК / приложено по делото / за периода от 05.07.2017 до 13.11.2017г. начислената договорна лихва е 125.77лв.

Ответникът не е извършвал плащания от 06.07.2017г.

Предсрочна изискуемост на кредита не е обявена.

 Впоследствие вземанията по стоковия кредит са прехвърлени на ищцовото дружество.

От съдържанието на процесния договор с оглед предмета, страните и съдържанието на правата и задълженията, съдът прави извода, че е налице договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от Закона за потребителския кредит.

 Договорът е сключен в изискуемата се от чл. 10, ал. 1 ЗПК (в сила 28.07.2015 г.) писмена форма, а съдържанието на  неговите клаузи са изцяло съобразени със специалната уредба на този вид договори, които са уредени в чл. 11 от ЗПК.

 Следва да се поясни, че договорът е съобразен с чл. 11, т. 11 ЗПК, според която разпоредба следва да е налице погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски.

Това е така, тъй като в договора е посочен размера на всяка една месечна погасителна вноска, и е уговорен срока на заема.

 В  договора се съдържат датите на плащане на погасителните вноски, т. е. съдът приема, че спазена разпоредбата на чл. 11, т. 11 ЗПК.

Предвид изложеното съдът приема, че договорът е действителен и ответникът дължи падежиралите вноски по кредита. 

 След като процесният договор за кредит е с характер на потребителски договор, то и на основание § 13, т. 1 ДР на Закона за защита на потребителите (ЗЗП) следва, че освен правилата на ЗПК, които важат за всички договори за потребителски кредит и уреждат императивните правила за определяне на тяхното съдържание и клаузи, приложими са и правилата на ЗЗП.

Нормите, уреждащи неравноправни клаузи/нищожността на сделките са от императивен характер и за приложението им, съдът следи и служебно, защото когато страна се позовава на договор, съдът е длъжен да провери неговата действителност, респ. нищожност, пряко изводима от вида и съдържанието на договора, респ. надлежно въведените в процеса, и без да има позоваване на нищожност (в този смисъл решение № 384 от 02.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1450/2010 г., I г. о., ГК).

 С т. 3 на ТР № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., ОСTK е дадено задължително тълкуване, че условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции (обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции), както и от принципа за справедливост в гражданските и търговски правоотношения като за спазването им при иск за присъждане на неустойка съдът следи служебно.

Както по – горе се поясни ответникът не е направил плащания по договора за стоков кредит.

По делото се установи, че между кредитодателят и “АКПЗ” ООД е сключен договор за цесия по смисъла на чл. 99, ал. ЗЗД, с който в полза на ищцовото дружество са прехвърлени вземанията по договора за паричен заем.

  В този смисъл цесионерът (ищцовото дружество) става титуляр на вземането в отношението със стария кредитор с прехвърлянето му, но действието спрямо длъжника е от съобщаване на прехвърлянето от цедента.

Следва да се отбележи, че договорът за цесия се сключва между цедента и цесионера, в който длъжникът не е страна по него.

Това налага извод, че не е необходимо неговото съгласие.

Съгалсно чл. 99, ал. 3 ЗЗД предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането, както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне.

Законът не изисква специална форма за действителност на уведомлението от цедента до длъжника за цедираното вземане, което може да бъде съобщено на длъжника и от лице по възлагане на цедента – такова лице при определени обстоятелства може да бъде и цесионерът (в този смисъл Решение № 16 от 04.02.2016 г. по гр. д. № 5788 / 2015 г. на ВКС, III г.о.).

По отношение на претенцията за сумата от 120 лева, представляваща разходи за събиране на изискуем кредит, съдът намира следното:

 Съдът намира, че разходите и таксите за извънсъдебно събиране на задължението са уговорени в противоречие със закона. Ищецът се позовава на чл. 10а от ЗПК като правно основание на това задължение. Съгласно чл. 10а, ал.2 от ЗПК  „Кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита”. Разходите за извънсъдебно събиране на кредита всъщност представляват разходи по управление на кредита, които са забранени, поради което клаузата, която предвижда заплащане на тези разходи от заемателя е нищожна. На следващо място чл.10а, ал.1 от ЗПК (на който се позовава ищеца) предвижда, че кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги. Разходите по събирането на кредита не са „услуга“ за потребителя, доколкото такава може да е само услуга, която е в интерес на потребителя. Действията по събирането на кредита не са услуга за потребителя.

С оглед на това, тази претенция се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

С оглед на наличните писмени доказателства за необслуженото задължение по договора за стоков кредит, съдът следва да уважи исковите претенции за главница и лихви, както са предявени.

 По разноските:

 С оглед изхода на делото и съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право да му се присъдят разноски в исковото и заповедното производство съответни на уважената част на исковите претенции.

По делото за ищецът не се явява процесуален представител в нито едно съдебно заседание, нито е представен списък на разноските по чл. 80 от ГПК.

Предвид изложеното в полза на ищцовото дружество следва да се присъдят следните разноски:

По установителния иск : 150лв.за назначен на ответника особен представител, 25.00лв. за заплатена държавна такса, 200лв. за юрисконсултско възнаграждение, както и по запов.производство -25.00лв. за държавна такса и 200лв. за юрисконсултско възнаграждение.

 Мотивиран от гореизложеното, съдът,

 

Р Е Ш И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че С.М.М. с ЕГН: **********,*** дължи на „Агенция за контрол на просрочени задължения“  ООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Васил Левски” № 114, етаж Мецанин, представлявано от законните  представители Росен Георгиев Антов и Тервел Янчев Кънчев,  сумата от 636.74 лева, от която: 482.76лв. - представляваща главница по Договор за стоков кредит с № 270868 от 13.06.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК -10.05.2018г. по ч.гр.дело № 245 / 2018г. по описа на РС-Дулово до окончателното изплащане на сумите, 125.77лв. - представляваща договорна лихва за периода от 05.07.2017г. до 13.11.2017г. и  28.21лв.  – представляваща лихва за забава за периода от 16.07.2017г. до 21.04.2018г.

ОТХВЪРЛЯ иска за установяване на вземането за  сумата от 120 лв. /сто и двадесет лева/ - разходи за събиране на изискуем кредит, и за което вземане е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 245/2018г. на РС-Дулово, като неоснователен.

ОСЪЖДА С.М.М. с ЕГН: **********,***, да заплати на  “Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД с ЕИК *********, адрес: гр.София, бул. Васил Левски № 114, етаж Мецанин разноски по ч.гр.дело № 245/2018г. на РС-Дулово в размер на 225.00 лева/двеста двадесет и пет лева/, както и разноски по настоящото гражданско дело в размер на 375.00 лева/триста седемдесет и пет лева/.

Решението подлежи на обжалване пред Силистренски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: