Решение по дело №17975/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 980
Дата: 21 март 2022 г.
Съдия: Мария Христова Шойлекова-Маринова
Дело: 20211110217975
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 29 декември 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 980
гр. София, 21.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на шестнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:М. ХР. Ш-М.
при участието на секретаря Д. ХР. К.
като разгледа докладваното от М. ХР. Ш.-М. Административно наказателно
дело № 20211110217975 по описа за 2021 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Д. Л. Л. от гр.С., чрез адв.С. е обжалвал наказателно постановление /НП/ №21-
4332-024482 от 30.11.2021г. на Началник Група ОПП-СДВР, с искане за отмяната му
като незаконосъобразно. Сочи, че деянието, за което е наказан не е съставомерно, тъй
като той не е страна по договор по покупко-продажба на МПС, използвал е същото за
лични нужди. При издаване на НП е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила, защото е издадено 18 месеца след установяване на
административното нарушение, което не е описано подробно и точно, така че да може
да се разбере, за какво деяние лицето е наказано. Отделно от това, не бил съставен
АУАН, предвид това, че в хипотезата на чл.36, ал.2 от ЗАНН прокурорът е приел, че Л.
не е извършил престъпление по чл.345, ал.2 от НК. Счита, че няма доказателства за
компетентност на наказващия орган, защото била цитирана само заповед с номер и
дата, но не и издател, който е упълномощител. Намира, че неправилното приложение
на материалния закон е довело да неправилно и санкциониране.
В съдебно заседание, жалбоподателят чрез адв.С. поддържа жалбата и НП да
бъде отменено като незаконосъобразно по изложените в същата съображения. Допълва,
че от събраните по делото доказателства категорично се установило, че Л. не е имал
задължение да регистрира автомобила, който е управлявал, защото не е бил него
собственик. В същото време, се разбрало в хода на съдебното следствие, че служебната
1
дерегистрация не е съобщена на собствениците, които не са заели за това
обстоятелство. Претендира за разноски, в размер на адвокатското възнаграждение.
Наказващият орган не се представлява и не взема становище по жалбата.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, съобразно доводите на страните, приема за установено от
фактическа страна следното:
С НП на Д. Л. Л. е наложено наказание глоба, в размер на 200лв. и е лишен от
право да управлява МПС за срок от 6 месеца, за това, че на 12.05.2020г., около 17:21ч. в
гр.С. по ул.“Х. К............рат“, с посока от бул.”..............” към ул.“В.“ управлявал
товарен автомобил „.................”, рег.№..................., собственост на АС. Г. ХР., като при
извършена проверка непосредствено преди спирка на МГТ е установено, че водачът
управлява автомобила със служебно прекратена регистрация по чл.143, ал.15 от ЗДвП,
поради неспазване на срока за прехвърляне на собствеността от датата на придобиване
- нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП.
Наказателното постановление е издадено, въз основа на АУАН серия GA,
№1913249/12.05.2020г., след постановление от 08.10.2021г. на прокурор при СРП по
пр.пр.№10331/21г. на СРП, ДП №555/21г. на 02 РУ-СДВР за прекратяване на
наказателното производство, образувано за престъпление по чл.345, ал.2, вр.ал.1 от
НК.
Приобщена по делото е административнонаказателната преписка, послужила за
издаване на обжалваното НП, ведно със служебно изготвени преписи от пр.пр.
№10331/21г. на СРП, ДП №555/21г. на 02 РУ-СДВР.
Разпитани по делото са свидетелите Н.С. С. - актосъставител и ЦВ. Г. Г. -
присъствал при установяване на нарушението и съставяне на акта, които нямат
конкретни спомени за случая, поради множеството еднородни такива. Разказват, че
когато при извършена проверка установят от служебен таблет, че автомобила е с
прекратена регистрация, сверяват и чрез справка от ОДЧ, от където разбират, че
регистрацията на МПС е служебно прекратена, основанието и момента на
прекратяване. След предявяване на АУАН потвърждават, че такова е констатираното
нарушение, тъй като водачът в законоустановения срок след придобиване на
автомобила не го е регистрирал по надлежния ред. За нарушението съставили АУАН в
присъствието на водача и му го предявили, който не посочил, че има възражения.
Разпитани по делото са свидетелите АС. Г. ХР. и СТ. П. Л., според които
първият притежавал процесното МПС до 03.05.2019г., когато в гр.П. го продал на
млада жена, като се съставил договор за покупко-продажба с нотариална заверка на
подписите и предал веднага на купувача автомобила. Вторият пък завел жалбоподателя
у младо семейство - жената е закупила от Х. МПС, за да го купи. Платил исканата от
семейството цена и взел автомобила, защото му трябвал да си върши работа с него. Не
2
съставили договор за покупко-продажба на името на жалбоподателя. Той го
управлявал до датата, когато го глобили, за това, че МПС не било регистрирано от
собствениците и той веднага им го върнал.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
изводи от правна страна:
Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество - основателна.
Съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат
доказателствена сила до доказване на противното.
Съдът, при проверка на АУАН, въз основа на който е издадено и НП, намира, че
е с предписаното в чл.42 от ЗАНН задължително съдържание, в това число по т.4 -
описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено, тъй като е
направено възможно най-пълно и разбираемо описание на констатираното деяние.
Спазени са изискванията за съставяне и предявяване, съответно по чл.40, ал.1 и чл.43,
ал.1 от ЗАНН. Актът е съставен от оправомощено лице, съгласно Заповед №8121з-
515/14.05.2018г. на министъра на вътрешните работи по т.1.2.
Съдът не откри нарушения на процесуалните правила при издаване на НП.
Според чл.36, ал.2 от ЗАНН, без приложен акт административнонаказателна преписка
не се образува освен в случаите, когато производството е прекратено от съда или
прокурора или прокурорът е отказал да образува наказателно производство и е
препратено на наказващия орган. Ето защо, съдът, счита че не следва да коментира,
спазен ли е срока по чл.34, ал.3 от ЗАНН. Видно от постановление от 08.10.2021г. на
прокурор при СРП по пр.пр.№10331/21г. на СРП е прекратено наказателното
производство по ДП №555/21г. на 02 РУ-СДВР за престъпление по чл.345, ал.2, вр.ал.1
от НК. НП е със задължителните реквизити по чл.57, ал.1 от ЗАНН и е издадено от
компетентен орган, овластен със заповед №8121з-515/14.05.2018г на министъра на
вътрешните работи по т.2.10, а на съда служебно е известно, че в ОПП-СДВР има само
една сформирана Група АНД.
Констатациите в АУАН и НП от фактическа страна се потвърдиха от
показанията на всички свидетели, които съдът кредитира като логични и
последователни, като и от приобщените писмени доказателства.
Тук е мястото, съдът да посочи, че в АУАН и НП вписаната за нарушена
разпоредба на чл.140, ал.1 от ЗДвП, макар да не съдържа преки задължения към
водачите, предписва, че МПС-тата трябва да са регистрирани по съответния ред, за да
се допуснат по пътищата за обществено ползване. Това е в синхрон с описанието на
нарушението в текстовата част на акта и НП. Съобразно, което, друго лице собственик
на автомобила към датата на проверката по документи, а не жалбоподателя. Извода се
потвърждава и от справката за регистрации от ОПП-СДВР, според която е получен по
3
електронен път договор за покупко-продажба по силата, на който на 03.05.2019г. е
сключен договор за покупко-продажба на товарен автомобил „П. Б.”, рег.№............ По
тази причина, автомобилът от датата на заверката на подписите и сключване на
договора е собственост на купувача по него - Е. Г. Д.. Макар погрешно да е записано в
АУАН и НП, че това е продавача по договора - АС. Г. ХР.. Това не е съществено
нарушение, защото целта е да определи, че МПС се управлява от друго лице, а не
собственика. Негово е задължението да регистрира автомобила правилата на чл.4, ал.1
от Наредба №I-45/24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане
в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на
моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на
данни за регистрираните пътни превозни средства /Наредбата/, вр. чл.143, ал.15 от
ЗДвП, като представи превозното средство и необходимите документи за извършване
на регистрация или промяна в регистрацията, в срок до два месеца от придобиване на
собствеността.
Категорично се установи, че жалбоподателят не е собственик на процесното
МПС, т.е. той го е закупил без договор, а юридически означава, че си е платил да го
ползва, а според горния текст, не е негово задължението да го регистрира на свое име в
двумесечен срок.
Не се установи по категоричен начин, субективния елемент, а именно
жалбоподателят да е бил уведомен от собственика за служебно прекратената
регистрация. Според показанията на полицейските служители, собственикът не се
уведомява за служебно прекратената регистрация, както и датата на прекратяване, за да
знае, че от този момент МПС няма да се счита регистрирано по съответния ред и ще
подлежи на санкция. Това се потвърждава от писмото от ОПП-СДВР до СРП и
приложените към него 2бр. справки.
Видно от приобщените писмени доказателства, собственик на автомобила към
датата на деянието е Е. Г. Д., която е закупила МПС на 03.05.2019г. с договор за
покупко-продажба, с нотариална заверка на подписите, своевременно изпратен от
нотариуса на ОПП-СДВР. Така по правилата на чл.143, ал.15 от ЗДвП в 2-ву месечен
срок от датата на закупуването, Д. е имала задължение до 03.07.2019г. да го регистрира
на нейно име. На 04.07.2019г. регистрацията на МПС е прекратена служебно, за което
Димитрова не е била уведомена, тъй като контролните органи считат, че след като
задължението й е по закон, тя е длъжна да знае закона, т.е. да знае, че при
неизпълнение на задължението си по чл.143, ал.15 от ЗДвП, регистрацията служебно
ще бъде прекратена. Това е така, но в случая основното е да се знае, от кога е
служебното прекратяване на регистрацията, тъй като в закона не се предписва, кога се
извършва служебното прекратяване.
По тази причина, контролните органи трябва да съобщават на собствениците на
4
МПС, кога - на коя дата регистрацията на автомобила е прекратена служебно на осн.
чл.143, ал.15 от ЗДвП, защото само тогава те ще носят отговорност, че не са
регистрирали автомобила си по надлежния ред, както и ще са длъжни да съобщават
това обстоятелство на лицата, на които са го предоставили за ползване. На практика
това означава, че щом собственикът не е бил уведомен за служебно прекратената
регистрация и жалбоподателят, взел автомобила от Димитрова, също не е бил
уведомен, че ще го управлява без надлежна регистрация.
Видно от справката - служебно изготвен препис от пр.пр.№10331/21г. на СРП
непосредствено след като жалбоподателят е узнал за нарушението е върнал
автомобила и същият е надлежно регистриран от собственика Димитрова на
15.05.2020г., което макар и косвено доказва, че тя не е знаела за служебно прекратената
регистрация.
След като е получил материалите по пр.пр. от СРП, наказващият орган
неправилно е издал НП и е наказал жалбоподателя, че на 12.05.2020г. е управлявал
МПС със служебно прекратена регистрация по чл.143, ал.15 от ЗДвП, защото това е
същото деяние, за което прокурор от СРП прекратил наказателно производство по ДП
№555/21г. на 02 РУ-СДВР за престъпление по чл.345, ал.2 от НК, при изложени
аргументи за липса на субективен елемент за знание, че водачът управлява МПС без
надлежна регистрация, поради служебното й прекратяване. Така, както за извършване
на престъплението по чл.345, ал.2, вр.ал.1 от НК се изисква умисъл, така и за
реализиране на административнонаказателна отговорност по чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП
се изисква умисъл от наказаното лице, по вече изложените горе съображения.
Наказващият орган е следвало да установи по категоричен начин, че Л. е знаел, че
регистрацията на автомобила, който управлява е прекратена служебно, към датата на
проверката, което не е сторил.
По изложените съображения, НП следва да бъде отменено като
незаконосъобразно, без да се обсъжда правилността на наложените наказания по
размер, както и приложението на чл.28 от ЗАНН.
При този изход на делото, на осн. чл.63д, ал.1 от ЗАНН в полза на
жалбоподателя следва да се присъдят направените от него разноски, в размер на
адвокатското възнаграждение на адв.С. от 350 лева, съобразно договор за правна
защита и съдействие, за които следва учреждението или организацията, чийто орган е
издал НП по аналогия на чл.63д, ал.4 от ЗАНН, да бъде осъдено да заплати.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА наказателно постановление №21-4332-024482 от 30.11.2021г.
5
на Началник Група ОПП-СДВР като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА учреждението или организацията, чийто орган е издал НП -
ОПП-СДВР да заплати на жалбоподателя Д. Л. Л. с ЕГН ********** направените
разноски, в размер на 350 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
София град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, на основанията,
предвидени в НПК по реда на Глава XII от АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6