Р Е Ш Е
Н И Е
№ ……….
гр.Варна, 12.12.2016г.
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19–ти състав, в публично съдебно заседание проведено на тридесети
ноември през две хиляди и шестнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВЕЛИНА ВЛАДОВА
при секретаря М.М., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 6647 по описа за 2016г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството се развива по общия
исков ред, на основание
чл.310, ал.2 от ГПК /изм. ДВ,
бр.100/14.12.2010г./
Производството по делото е образувано
по повод предявени от ищеца Р.П.С., ЕГН ********** против „Г**” АД, ЕИК **
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.128, т.2 от КТ и чл.245,
ал.2 от КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца дължимо трудово
възнаграждение и лихва за забава /след частично прекратяване в съдебно
заседание на 18.08.2016г. и на 30.11.2016г./, формирани както следва:
* За
м.09.2015г. в размер на 201,58 лева, ведно с обезщетение за забавено плащане от 28.10.2015г. до 06.06.2016г. в размер на 12,51 лева;
* За
м.10.2015г. в размер на 201,58 лева, ведно с обезщетение за забавено плащане от 28.11.2015г. до 06.06.2016г. в размер на 10,77 лева;
* За м.11.2015г.
в размер на 201,58 лева, ведно с обезщетение за забавено плащане от 28.12.2015г. до 06.06.2016г. в размер на 9,09 лева;
* За
м.12.2015г. в размер на 503,95 лева, ведно с обезщетение за забавено плащане от 28.01.2016г. до 06.06.2016г. в размер на 18,97 лева,
Ведно със
законната лихва върху сумите на главното задължение считано от датата на
депозиране на исковата молба в съда – 10.06.2016г. до окончателното заплащане.
В исковата молба ищецът твърди, че с
ответника са били в трудово правоотношение по силата на трудов договор считано
от сключването му на 17.10.2011г. до настоящия момент. Твърди, че ответникът е
останал задължен за претендираните суми за трудово
възнаграждение, а поради незаплащане в срок на дължимите суми дължи и лихва за
забава в посочените размери. Моли за уважаване на исковите претенции и за
присъждане на сторените в хода на производството съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът „Г**” АД е депозирал писмен отговор, в който заявява становище
за недопустимост на исковите претенции за заплащане на трудово възнаграждение и
лихва за забава за периода от м.01.2015г. до м.04.2015г. включително, поради
наличието на влязло в сила съдебно решение касаещо
трудовото възнаграждние на ищцата за тези месеци –
решението по гр.д.
№ 11413/2015г. по описа на ВРС. По отношение на претендираното
възнаграждение за периода от м.08.2015г. до м.12.2015г. счита претенциите за
неоснователни, тъй като същото е било изцяло или частично заплатено от
работодателя.
В съдебно заседание ищецът Р. С**,
чрез процесуалния си представител поддържа частично исковете и съобразно
твърденията на ответника за извършени плащания прави изявление за отказ от част
от тях /за м.08.2015г./. За останалите суми моли да бъдат уважени предявените искове
и да бъдат присъдени сторените по делото съдебно-деловодни разноски.
Ответникът „Г**” АД
не изпраща представител в съдебно заседание.
Съдът, след преценка на събраните по
делото доказателства с оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК, приема за
установено следното от фактическа и
правна страна:
Не е спорно между
страните, че ищецът е бил в трудово правоотношение с ответника в периода считано
от възникване на трудовото му правоотношение с трудовия договор от 17.10.2011г.
От заключението на
проведената по делото Съдебно-счетоводна експертиза поддържана в съдебно
заседание от вещото лице И.С. се установява, че след частични плащания на
трудовото възнаграждение на ищеца са останали дължими суми от 201,58 лева –
нетно възнаграждение за м.09.2015г., 201,58 лева – нетно възнаграждение за
м.10.2015г. и 201,58 лева – нетно възнаграждение за м.11.2015г. Вещото лице
посочва, че за неплатеното възнаграждение за м.09.2015г. ответникът дължи лихва
за забава в размер на 20,02 лева, лихвата за забава върху дължимото
възнаграждение за м.10.2015г. е в размер на 21,47 лева, а лихвата върху
дължимото възнаграждение за м.11.2015г. е в размер на 19,20 лева.
Възнаграждението за м.12.2015г. е заплатено на ищцата на 15.07.2016г., като
лихвата за забавеното му плащане е 18,22 лева. Лихвата за забава е изчислена
върху дължимият нетен остатък на трудовото възнаграждение за периода от датата
следваща датата на изискуемост /29 число на месеца следващ месеца на полагане
на труда/ до 06.06.2016г.
Съвкупният анализ на събраните
по делото доказателства налага извод за основателност на предявените искове за
заплащане на дължимо нетно трудово възнаграждение за м.09., м.10 и м.11. 2015г.
в размер на по 201,58 лева. Поради това, че работодателят е изпаднал в забава с
изплащането им дължи и лихва за забава в посочените от вещото лице размери,
които са по-големи от претендираните от ищцата,
поради което исковете с правно основание чл.245, ал.2 от КТ се явяват изцяло
основателни. Неоснователен е иска за заплащане на дължимо трудово възнаграждение
за м.12.2015г. в размер на 503,95 лева, доколкото съдът съобразява настъпилото
в хода на процеса /на 15.07.2016г./ плащане на същото. Следва обаче да бъде
присъдена до посочената от ищеца дата 06.06.2016г. лихва за забава в размер на
18,22 лева, а за разликата до пълния претендиран
размер от 18,97 лева следва да бъде отхвърлен. Претендираните
лихви за забава следва да бъдат присъдени доколкото трудовото възнаграждение се
дължи след изтичане на уговорения в трудовия договор период, в който ищецът е
полагал труд без да е необходимо работодателят да бъде канен да го заплати. На
основание чл.242, ал.1 от ГПК следва да бъде допуснато предварително изпълнение
на съдебното решение за сумите на дължимите трудови възнаграждения.
На основание чл.78,
ал.6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на бюджета
на съдебната власт държавна такса по предявените искове в размер на 100 лева по
исковете с правно основание чл.128, т.2 от КТ и чл.245, ал.2 от КТ, както и
сумата от 150 лева, представляваща заплатено от бюджета на съда депозит за вещо
лице.
Ищецът е направил
искане за присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски в размер
на 500 лева – заплатено адвокатско възнагражднеие,
което с оглед изхода на спора се явява основателно, доколкото ответникът е
станал причина за завеждане на спора, включително и за възнаграждението за
м.12.2015г., което е платил след предявяване на исковата молба в съда.
Мотивиран от изложените
съображения, Варненски районен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА
„Г**” АД, ЕИК **, със
седалище и адрес на управление: гр.**, ул.”**” № 24 ДА ЗАПЛАТИ на Р.П.С., ЕГН **********
с адрес: *** дължимо трудово възнаграждение и лихва за забава формирани
както следва:
* дължим
остатък от нетен размер на трудово възнаграждение за м.09.2015г. в размер на 201,58 /двеста и един и 0,58/ лева, ведно
с обезщетение за забавено плащане от
28.10.2015г. до 06.06.2016г. в размер на 12,51 /дванадесет и 0,51/ лева;
* дължим
остатък от нетен размер на трудово възнаграждение за м.10.2015г. в размер на 201,58 /двеста и един и 0,58/ лева,
ведно с обезщетение за забавено плащане от 28.11.2015г. до 06.06.2016г. в размер на 10,77 /десет и 0,77/ лева;
* дължим
остатък от нетен размер на трудово възнаграждение за м.11.2015г. в размер на 201,58 /двеста и един и 0,58/ лева,
ведно с обезщетение за забавено плащане от 28.12.2015г. до 06.06.2016г. в размер на 9,09 /девет и 0,09/ лева;
* дължимо
обезщетение за забавеното плащане на възнаграждението за м.12.2015г. в размер
на 503,95 лева в размер на 18,22
/осемнадесет и 0,22/ лева, начислено за периода от 28.01.2016г. до 06.06.2016г., като отхвърля иска за разликата над 18,22 лева до пълния претендиран размер от 18,97 лева,
Ведно със
законната лихва върху сумите на главното задължение считано от датата на
депозиране на исковата молба в съда – 10.06.2016г. до окончателното заплащане,
на основание чл.128, т.2 от КТ и чл.245, ал.1 от КТ.
ОТХВЪРЛЯ иска на Р.П.С.,
ЕГН ********** с адрес: *** за осъждане на „Г**”
АД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр.**, ул.”**” № 24 да
заплати сумата от 503,95 /петстотин
и три и 0,95/ лева – претендирана като дължимо
трудово възнаграждение за м.12.2015г.
ДОПУСКА ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ на настоящото решение в частта касаеща установените вземания на ищеца за трудови възнаграждения, на основание чл.242,
ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА „Г**” АД, ЕИК **, със седалище и
адрес на управление: гр.**, ул.”**” № 24 ДА
ЗАПЛАТИ на Р.П.С., ЕГН ********** с
адрес: *** сумата от 500 /петстотин/ лева, представляващи
сторени от ищеца по делото съдебно-деловодни разноски за заплатен адвокатски
хонорар, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА „Г**” АД, ЕИК **, със
седалище и адрес на управление: гр.**, ул.”**” № 24 ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебна на съдебната власт по сметка на ВРС сумата от 250 /двеста
и петдесет/ лева, представляваща дължима държавна
такса, на основание чл.78, ал.6 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок считано от съобщаването му на страните.
РЕШЕНИЕТО да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: