Решение по дело №263/2020 на Районен съд - Горна Оряховица

Р Е Ш Е Н И Е

№ 460

гр. Горна Оряховица, 30.12.2020 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, Х състав, в публично съдебно заседание на тридесети декември две хиляди и двадесета година в състав:   

                                       

                                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: Илина Джукова

 

при секретаря С.Б. като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 263 по описа на Районен съд – Горна Оряховица за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Ищецът М.Г.П. твърди, че по силата на договор за наем от 10.04.2017 г. е предоставила на ответника ЕТ „Ники – 2003 – Н.Н.“ ползването на земеделска земя с обща обработваема площ 24,187 дка – шест ниви, находящи се в землището на с.Б. за периода от 01.10.2017 г. до 01.10.2018 г., или за една стопанска година – 2017/2018 г., при цена от 30 лв./дка, платима в срок до 3 месеца след приключване на стопанската година (до 01.01.2019 г.). Твърди, че ответникът не е заплатил в срок наемната цена в общ размер 725,61 лв., поради което дължи заплащането й, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от 68,93 лв. за периода от 02.01.2019 г. до 09.12.2019 г., когато е депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу ответника за тези суми. Моли за постановяване на решение, с което да се приеме за установено съществуването на тези вземания, за които е издадена заповед № 2754/16.12.2019 г. за изпълнение по ч.гр.д. № 2208/2019 г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица.

Във възражението по чл.414 ГПК и в отговора на исковата молба ответникът ЕТ „Ники – 2003 – Н.Н.“ твърди, че наемната цена е изплатена на 10.04.2017 г., при сключване на договора. Сочи, че тогава била заплатена наемната цена за стопанските 2016/2017 г. и 2017/2018 г. Твърди се, че наемът за стопанската 2015/2016 г. бил заплатен на 28.01.2016 г., а не на 10.04.2017 г. Счита искът за неоснователен поради извършеното плащане и моли за отхвърлянето му. В условията на евентуалност, в случай на уважаване на иска, предявява срещу ищцата насрещен иск за заплащане (връщане) на сумата от 725,61 лв., с която тя се е обогатила, получавайки от ответника двойно плащане на наем за стопанската 2015/2016 г.

М.П. счита предявеният срещу нея иск за неоснователен и моли за отхвърлянето му. Оспорва наемната цена да е платена авансово на 10.04.2017 г. при сключване на договора. Твърди, че на посочената дата е получила от ответника плащане на общо 1 451,22 лв. – наем за стопанските 2015/2016 г. и 2016/2017 г. на същите земеделски земи, които за тези години били отдадени на ЗП И. Н.И.. Посочва, че на 28.01.2016 г. й е заплатена наемна цена от ЗП И. Н.И. за отдаването под наем на същите земеделски земи през стопанската 2014/2015 г.

Съдът, след съобразяване на твърденията на страните и преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.228 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД – за признаване за установено съществуването на вземания за заплащане на наемна цена и обезщетение за забава, за които е издадена заповед за изпълнение, съединени с евентуален насрещен осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД – за връщане на платеното без основание (за правната квалификация на последния иск, основан на твърдения за плащане на задължението след неговото погасяване – изрично приетото в т.1 на Постановление № 1/28.05.1979 г. по гр. д. № 1/79 г. на Пленум на ВС). С оглед твърденията и възраженията на страните съобразно търсената от тях защита, в тежест на М.П. е установяването на валидно правоотношение между страните по договор за наем за стопанската 2017/2018 г., с твърдяното съдържание, както и че за стопанските 2014/2015 г., 2015/2016 г. и 2016/2017 г. имотите са били отдадени под наем на ЗП И. Н.И. и извършените плащания на 28.01.2016 г. и на 10.04.2017 г. на наемна цена от по 725,61 лв. за три стопански години погасяват именно тези задължения на ЗП И. Н.И.. В тежест на ЕТ „Ники – 2003 – Н.Н.“ е да установи, че на 10.04.2017 г. е заплатил наема за стопанската 2017/2018 г., заедно с наема за стопанската 2016/2017 г., а по предявения от него насрещен иск – че е заплатил наем за стопанската 2015/2016 г. в размер 725,61 лв. два пъти – на 28.01.2016 г. и 10.04.2017 г.

Страните не спорят, а и от договор за наем на земеделска земя от 10.04.2017 г. се установява, че ищцата отдала земеделските земи под наем на ответника за стопанската 2017/2018 г. при наемна цена от 30 лв./дка, платими в срок до три месеца след приключване на стопанската година. Не се спори още, че на датата на сключване на договора – 10.04.2017 г., М.П. е получила от едноличния търговец сумата от 1 451,22 лв. – наем за две стопански години от по 725,61 лв. Не е спорно също, че едната от стопанските години, за които е извършено плащането е стопанската 2016/2017 г., а наемът за нея е бил дължим от ЗП И. Н.И. (което следва и от представения договор за наем на земеделски земи от 28.01.2016 г.), но е платен от ответника по първоначалния иск наместо длъжника.

Спорен по делото е фактическият въпрос дали с остатъка от 725,61 лв. по това плащане е погасен наемът за стопанската 2015/2016 г., също дължим от ЗП И. И. (договор за наем на земеделска земя от 08.12.2014 г.), или е платена авансово наемната цена по процесния договор за стопанската 2017/2018 г. Съгласно представената разписка за плащане на дължимите за стопанската 2016/2017 г. суми, М.П. е получила сумата от 1 451,22 лв., с което е погасено задължението за наем за тази стопанска година и е „изплатен договор 7, т.VII от 10.04.2017 г“. Авторството на това изявление не е оспорено, при което съгласно чл.180 ГПК съдът приема, че то изхожда от М.П.. По съдържанието си това изявление съставлява извънсъдебно признание за неизгоден за издателя факт – плащането на наемната цена и по договор от 10.04.2017 г. Вярно, че всички сключени договори за наем имат отбелязване „7, т.VII“, но изрично посочената дата в разписката изключва съмнение за кой от договорите се отнася плащането.

Преценено по реда на чл.175 ГПК, признанието на М.П. не се разколебава от останалите доказателства. Не води до обратния извод фактът на извършеното на 28.01.2016 г. плащане на 725,61 лв. от ЗП И. И.. Съгласно отразеното в разходния касов ордер, това плащане погасява вземането за наемна цена на земя за 2015 г. Макар ищцата да претендира, че с този ордер е удостоверено плащане за стопанската 2014/2015 г., събраните доказателства не дават основание за такъв извод. Видно от регистъра по чл.74, ал.1 ППЗСПЗЗ за стопанската 2014/2015 г. ЗП И. И. участвал в споразумение за създаване на масиви за ползване на земеделски земи в землището на с.Б., община С., като ползвател по договор за наем на процесните имоти. Действително, както едноличният търговец сочи, обстоятелствата, които регистърът пряко отразява стоят извън предмета на спора, но регистърът, като официален документ, възпроизвежда и съдържанието на частните диспозитивни документи – договори за наем/аренда, по силата на които ползвателите легитимират участието си в споразумението. В случая, обаче, регистърът не отразява съществен елемент на договора за наем за стопанската 2014/2015 г. –  размера на наемната цена, поради което той не може да послужи за доказване на релевантния за довода на ищцата факт. Не може да се направи доказателствен извод, че размерът на наемната цена е бил същият както за следващите стопански години, защото това заключение би било основано само на житейско предположение. Така събраните доказателства предпоставят единствено възможен извод, че с плащането от 28.01.2016 г. е погасено вземането за наемна цена за стопанската 2015/2016 г., а с плащането от 10.04.2017 г. – за наемна цена за стопанските 2016/2017 г. и 2017/2018 г. Авансовото плащане на наемната цена не е изключено нито от естеството на задължението, нито изрично по волята на страните. По общото правило на чл.70, ал.1 ЗЗД срокът за плащане е уговорен в полза на длъжника и задължението може да бъде валидно изпълнено преди изтичането му.

Понеже не се установи М.П. да има вземане от едноличния търговец за заплащане на наемната цена за стопанската 2017/2018 г., предявеният от нея иск се явява неоснователен. По тази причина искът на едноличния търговец срещу нея не следва да се разглежда.

 

По присъждане на направените разноски:

Предвид изхода на спора и съгласно чл.78, ал.3 ГПК ответникът има право да му се присъдят направените разноски. От негова страна нито е направено такова искане, нито са представени доказателства да е сторил разноски по иска срещу него, поради което отговорност за разноски не следва да се разпределя.

На основание чл.258, ал.1 ГПК решението подлежи на обжалване.

Мотивиран така, съдът

 

Р     Е     Ш     И   :

 

ОТХВЪРЛЯ исковете на М.Г.П., ЕГН **********,*** срещу Н.И.Н., ЕГН **********, с постоянен адрес ***№ 19, действащ като ЕДНОЛИЧЕН ТЪРГОВЕЦ "НИКИ - 2003 - Н.Н.", ЕИК *********, с адрес *** да се приеме за установено по реда на чл.422 ГПК съществуването на вземането й за сумата от 725,61 лв. /седемстотин двадесет и пет лева и шестдесет и една стотинки/, представляваща неплатена наемна цена за ползването на земеделска земя – шест ниви в землището на с.Б., през стопанската 2017/2018 г., съгласно договор за наем на земеделска земя от 10.04.2017 г., ведно със законната лихва от 10.12.2019 г. до окончателното изплащане на сумата и за сумата 68,93 лв. /шестдесет и осем лева и деветдесет и три стотинки/, представляваща обезщетение за забава в плащането в размер на законната лихва за периода от 02.01.2019 г. до 09.12.2019 г., за които е издадена заповед № 2754/16.12.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 2208/2019 г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – Велико Търново в двуседмичен срок от връчване на преписи на страните.

Препис от решението да се връчи на страните.

 

                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: