Решение по дело №1518/2021 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 98
Дата: 8 юли 2021 г. (в сила от 3 август 2021 г.)
Съдия: Тодор Минов
Дело: 20215530201518
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 8 юни 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 98
гр. Стара Загора , 08.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VII-МИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на първи юли, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Тодор Минов
при участието на секретаря Деяна Ив. Генова
като разгледа докладваното от Тодор Минов Административно наказателно
дело № 20215530201518 по описа за 2021 година
Обжалвано е наказателно постановление № 20-1228-004341 от
29.01.2021 година на Началник група сектор „ПП”, към ОД на МВР - Стара
Загора /упълномощен със Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 година на
Министъра на МВР/, с което на Т. АЗ. СТ., ЕГН ********** е наложено
административно наказание – „глоба” в размер на 200 лева и лишаване от
правоуправление на МПС за срок от шест месеца за допуснато нарушение по
чл.140, ал.1, във връзка с чл.175, ал.3, предложение първо, от Закона за
движението по пътищата.
В жалбата, в съдебно заседание и в постъпилото писмено
становище, чрез процесуалния представител, адвокат Р.Ж. от АК – Стара
Загора, се излагат съображения за незаконосъобразност на наказателното
постановление и се моли съда същото да бъде отменено.
Въззиваемият, чрез процесуалния си представител – старши
юрисконсулт Ива Москова взема становище, че така подадената жалба е
неоснователна и моли съда да потвърди обжалваното наказателно
постановление. Претендира за юрисконсултско възнаграждение.
Старозагорският районен съд, след като обсъди оплакванията на
1
жалбоподателя, събраните по делото писмени и гласни доказателства и взе
предвид становищата и доводите на страните намери за установено следното:
Жалбата е подадено от правоимащо лице и разгледана по
същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.
С обжалваното наказателно постановление, Т. АЗ. СТ. му е
наложено административно наказание, за това че на 22.06.2020 година в 10.10
часа в град Стара Загора по улица „Княз Александър Батенберг“ до № 89 в
посока юг управлява собствения си лек автомобил „Фолксваген“ с френски
регистрационен № FL-189-MQ, рама № WVWZZZ3BZXP032481, като при
извършената проверка се установило, че водачът управлява МПС, което не е
регистрирано съгласно Наредба I-45/2000 година на МВР. Моторното
превозно средство с регистрационен № FL-189-MQ е закупено от С. във
Франция, като същото е с прекратена регистрация на 05.05.2020 година и
регистрационните табели са невалидни на територията на Република
България. По случая е образувано ДП № 8245зм-483/2020 година по описа на
Второ РУ – Стара Загора, което е докладвано на РП-Стара Загора. На
26.11.2020 година в сектор Пътна полиция – Стара Загора било получено
Постановление № 3363 от 05.10.2020 година на РП-Стара Загора с което се
прекратява наказателното производство, с мнение за налагане на
административно наказание по ЗДвП. Предвид на това АНО наложил на С.
административно наказание по чл.175, ал.3, предложение първо от ЗДвП -
„глоба” в размер на 200 лева и лишаване от правоуправление на МПС за срок
от шест месеца за допуснато нарушение по чл.140, ал.1, във връзка с чл.175,
ал.3, предложение първо, от Закона за движението по пътищата.
При съвкупната преценка на всички събрани по делото
доказателства, съдът намира, че наказателно постановление е
незаконосъобразно.
От събраните по делото доказателства се установява, че на
22.06.2020 година по булевард „Княз Александър Батенберг“ в посока юг се
движил лек автомобил марка „Фолксваген“ с френски регистрационен № FL-
189-MQ. Автомобила бил спрян за проверка от служители на полицията,
които установили че същия се управлява от Т.С., като за това не се спори по
делото. При проверка на документите на автомобила, които не били на
2
български език, служителите на полицията установили, наличие на ръкописен
текст 05.05.2020 година и поискали съдействие, като от направена справка
според тях това означавало че автомобила бил с прекратена регистрация на
територията на Франция от тази дата 05.05.2020 година. По
административната преписка не са представени доказателства за тази
прекратена регистрация. В тази връзка съдът следва да отбележи, че в тежест
на административно-наказващия орган е да докаже безспорността на
установеното административно нарушение а и оттам и вината на нарушителя.
Видно от приложеното Постановление на РП – Стара Загора, от събраните по
досъдебното производство доказателства датата 05.05.2020 година съвпада с
договора за покупко-продажба на автомобила от френски гражданин на С., но
не установява по безспорен начин според съда прекратена регистрация. В
последствие автомобила е управляван на територията на Франция и С. с него
се е прибрал в Република България, където на горепосочената дата е бил
спрян от контролните органи. С. е заявил, че не е знаел че регистрацията на
автомобила е прекратена, тоест не е съзнавал това. В тази връзка прокурора е
приел че липсва умисъла на дееца да извърши престъпление, като е посочено,
че вината в наказателното производство се доказва а не се презюмира. В
мотивите на прокурора е прието че у дееца е липсвал интелектуалния момент
на прекия умисъл, който включва съзнаване от страна на дееца на всички
елементи от обективната страна на състава на престъплението, а именно че
регистрацията на автомобила е прекратена. Това не е установено и в хода на
административно-наказателното производство. Съгласно чл.7, ал.1 от ЗАНН,
едно деяние се обявява за административно нарушение, ако е виновно
извършено при това умишлено или непредпазливо само посочените от закона
случаи.
Съгласно разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП по пътищата,
отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни
средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен
номер, поставени на определените за това места. За управление на МПС,
което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но без табели с
регистрационен номер, в нормата на чл.175, ал.3 от ЗДвП е предвидено, че
съответния водач се наказва с лишаване от право да управлява моторно
превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500
лв. Ангажирането на административнонаказателната отговорност по
3
посочената санкционна норма изисква нарушителят да е действал умишлено,
респективно да е управлявал съответното МПС със съзнанието, че същото е
без регистрация, включително и служебно прекратена такава или, че пътното
средство е регистрирано, но е без поставени регистрационни табели. В тази
връзка релевантно за настоящия случай е обстоятелството, дали на
22.06.20200 гадина, жалбоподателя е управлявал лекия автомобил, описан в
санкционния акт, знаейки, че автомобила е с прекратена регистрация. За съда
това не е установено от АНО по безспорен начин, като в случая позоваването
е само на Постановлението на РП – Стара Загора, като не е извършено
разследване от страна на наказващия орган и оттам формиране на вътрешното
му убеждение за извършеното административно нарушение. За съда
неузнаването на С. за регистрацията пречи на последния да осъзнае
общественоопасния характер на извършеното от него действие по управление
на автомобил с прекратена регистрация /ако е такава действително е налице/
и да предвиди или да допусне настъпването на общественоопасните му
последици. Отсъствието на умисъл, като част от състава на нарушението
по чл.175, ал.3 от ЗДвП прави деянието, извършено от жалбоподателя
несъставомерно поради липса на субективният елемент на визираното
нарушение, тъй деецът не е знаел, че регистрацията на автомобила е
прекратена и поради това не е знаел и че не следва да го управлява по
пътищата, отворени за обществено ползване.
При така установеното въззивната инстанция намира, че по делото
АНО не е събрал необходимите доказателства за това, деянието да е
осъществено от Т.С. виновно. Наличието на постановление на Районна
прокуратура – Стара Загора за прекратяване на наказателно производство и
изпращането му на административнонаказващия орган не сочи за обратното.
Това е така, защото наказващият орган следва сам да изгради свободното си
убеждение по фактите, съставомерността на деянието и приложимия закон, а
не да се основава на констатациите, съдържащи се в постановлението на
прокурора. Последното, за разлика от определенията, решенията и присъдата
на съда, не се ползва със сила на присъденото нещо, още повече, че в
конкретното постановление е посочено, че преписката се изпраща за
преценка за реализиране на административнонаказателна отговорност по
отношение на нарушителя. Нещо повече там също е посочено изрично, че С.
4
не е знаел за наличието на прекратена регистрация към момента на
проверката. В тази смисъл Решение № 116 от 18.06.2020 година постановено
по к.а.н.дело № 77/20202 година по описа на Административен съд град Стара
Загора и Решение № 82 от 13.04.2020 година постановено по к.а.н.дело №
53/20202 година по описа на Административен съд град Стара Загора.
Предвид гореизложеното съдът намира, че обжалваното
наказателно постановление се явява незаконосъобразно и като такова следва
да бъде отменено.
Воден от горните мотиви, съдът

РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 20-1228-004341 от
29.01.2021 година на Началник група сектор „ПП”, към ОД на МВР - Стара
Загора /упълномощен със Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 година на
Министъра на МВР/, с което на Т. АЗ. СТ., ЕГН ********** е наложено
административно наказание – „глоба” в размер на 200 лева и лишаване от
правоуправление на МПС за срок от шест месеца за допуснато нарушение по
чл.140, ал.1, във връзка с чл.175, ал.3, предложение първо, от Закона за
движението по пътищата, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в
четиринадесет дневен срок от получаване на съобщението от страните пред
Административен съд град Стара Загора.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
5

Съдържание на мотивите

М О Т И В И :
Обжалвано е наказателно постановление № 20-1228-004341 от 29.01.2021
година на Началник група сектор „ПП”, към ОД на МВР - Стара Загора /упълномощен със
Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 година на Министъра на МВР/, с което на Т. АЗ. СТ.,
ЕГН ********** е наложено административно наказание – „глоба” в размер на 200 лева и
лишаване от правоуправление на МПС за срок от шест месеца за допуснато нарушение по
чл.140, ал.1, във връзка с чл.175, ал.3, предложение първо, от Закона за движението по
пътищата.
В жалбата, в съдебно заседание и в постъпилото писмено становище, чрез
процесуалния представител, адвокат Р.Ж. от АК – Стара Загора, се излагат съображения за
незаконосъобразност на наказателното постановление и се моли съда същото да бъде
отменено.
Въззиваемият, чрез процесуалния си представител – старши юрисконсулт Ива
Москова взема становище, че така подадената жалба е неоснователна и моли съда да
потвърди обжалваното наказателно постановление. Претендира за юрисконсултско
възнаграждение.
Старозагорският районен съд, след като обсъди оплакванията на
жалбоподателя, събраните по делото писмени и гласни доказателства и взе предвид
становищата и доводите на страните намери за установено следното:
Жалбата е подадено от правоимащо лице и разгледана по същество се явява
ОСНОВАТЕЛНА.
С обжалваното наказателно постановление, Т. АЗ. СТ. му е наложено
административно наказание, за това че на 22.06.2020 година в 10.10 часа в град Стара Загора
по улица „Княз Александър Батенберг“ до № 89 в посока юг управлява собствения си лек
автомобил „Фолксваген“ с френски регистрационен № FL-189-MQ, рама №
WVWZZZ3BZXP032481, като при извършената проверка се установило, че водачът
управлява МПС, което не е регистрирано съгласно Наредба I-45/2000 година на МВР.
Моторното превозно средство с регистрационен № FL-189-MQ е закупено от С. във
Франция, като същото е с прекратена регистрация на 05.05.2020 година и регистрационните
табели са невалидни на територията на Република България. По случая е образувано ДП №
8245зм-483/2020 година по описа на Второ РУ – Стара Загора, което е докладвано на РП-
Стара Загора. На 26.11.2020 година в сектор Пътна полиция – Стара Загора било получено
Постановление № 3363 от 05.10.2020 година на РП-Стара Загора с което се прекратява
наказателното производство, с мнение за налагане на административно наказание по ЗДвП.
Предвид на това АНО наложил на С. административно наказание по чл.175, ал.3,
предложение първо от ЗДвП - „глоба” в размер на 200 лева и лишаване от правоуправление
на МПС за срок от шест месеца за допуснато нарушение по чл.140, ал.1, във връзка с чл.175,
ал.3, предложение първо, от Закона за движението по пътищата.
При съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства, съдът
намира, че наказателно постановление е незаконосъобразно.
От събраните по делото доказателства се установява, че на 22.06.2020 година
по булевард „Княз Александър Батенберг“ в посока юг се движил лек автомобил марка
„Фолксваген“ с френски регистрационен № FL-189-MQ. Автомобила бил спрян за проверка
от служители на полицията, които установили че същия се управлява от Т.С., като за това не
се спори по делото. При проверка на документите на автомобила, които не били на
български език, служителите на полицията установили, наличие на ръкописен текст
1
05.05.2020 година и поискали съдействие, като от направена справка според тях това
означавало че автомобила бил с прекратена регистрация на територията на Франция от тази
дата 05.05.2020 година. По административната преписка не са представени доказателства за
тази прекратена регистрация. В тази връзка съдът следва да отбележи, че в тежест на
административно-наказващия орган е да докаже безспорността на установеното
административно нарушение а и оттам и вината на нарушителя. Видно от приложеното
Постановление на РП – Стара Загора, от събраните по досъдебното производство
доказателства датата 05.05.2020 година съвпада с договора за покупко-продажба на
автомобила от френски гражданин на С., но не установява по безспорен начин според съда
прекратена регистрация. В последствие автомобила е управляван на територията на
Франция и С. с него се е прибрал в Република България, където на горепосочената дата е
бил спрян от контролните органи. С. е заявил, че не е знаел че регистрацията на автомобила
е прекратена, тоест не е съзнавал това. В тази връзка прокурора е приел че липсва умисъла
на дееца да извърши престъпление, като е посочено, че вината в наказателното
производство се доказва а не се презюмира. В мотивите на прокурора е прието че у дееца е
липсвал интелектуалния момент на прекия умисъл, който включва съзнаване от страна на
дееца на всички елементи от обективната страна на състава на престъплението, а именно че
регистрацията на автомобила е прекратена. Това не е установено и в хода на
административно-наказателното производство. Съгласно чл.7, ал.1 от ЗАНН, едно деяние се
обявява за административно нарушение, ако е виновно извършено при това умишлено или
непредпазливо само посочените от закона случаи.
Съгласно разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП по пътищата, отворени за
обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са
регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това
места. За управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред или е
регистрирано, но без табели с регистрационен номер, в нормата на чл.175, ал.3 от ЗДвП е
предвидено, че съответния водач се наказва с лишаване от право да управлява моторно
превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. Ангажирането на
административнонаказателната отговорност по посочената санкционна норма изисква
нарушителят да е действал умишлено, респективно да е управлявал съответното МПС със
съзнанието, че същото е без регистрация, включително и служебно прекратена такава или,
че пътното средство е регистрирано, но е без поставени регистрационни табели. В тази
връзка релевантно за настоящия случай е обстоятелството, дали на 22.06.20200 гадина,
жалбоподателя е управлявал лекия автомобил, описан в санкционния акт, знаейки, че
автомобила е с прекратена регистрация. За съда това не е установено от АНО по безспорен
начин, като в случая позоваването е само на Постановлението на РП – Стара Загора, като не
е извършено разследване от страна на наказващия орган и оттам формиране на вътрешното
му убеждение за извършеното административно нарушение. За съда неузнаването на С. за
регистрацията пречи на последния да осъзнае общественоопасния характер на извършеното
от него действие по управление на автомобил с прекратена регистрация /ако е такава
действително е налице/ и да предвиди или да допусне настъпването на общественоопасните
му последици. Отсъствието на умисъл, като част от състава на нарушението по чл.175, ал.3
от ЗДвП прави деянието, извършено от жалбоподателя несъставомерно поради липса на
субективният елемент на визираното нарушение, тъй деецът не е знаел, че регистрацията на
автомобила е прекратена и поради това не е знаел и че не следва да го управлява по
пътищата, отворени за обществено ползване.
При така установеното въззивната инстанция намира, че по делото АНО не е
събрал необходимите доказателства за това, деянието да е осъществено от Т.С. виновно.
Наличието на постановление на Районна прокуратура – Стара Загора за прекратяване на
наказателно производство и изпращането му на административнонаказващия орган не сочи
2
за обратното. Това е така, защото наказващият орган следва сам да изгради свободното си
убеждение по фактите, съставомерността на деянието и приложимия закон, а не да се
основава на констатациите, съдържащи се в постановлението на прокурора. Последното, за
разлика от определенията, решенията и присъдата на съда, не се ползва със сила на
присъденото нещо, още повече, че в конкретното постановление е посочено, че преписката
се изпраща за преценка за реализиране на административнонаказателна отговорност по
отношение на нарушителя. Нещо повече там също е посочено изрично, че С. не е знаел за
наличието на прекратена регистрация към момента на проверката. В тази смисъл Решение
№ 116 от 18.06.2020 година постановено по к.а.н.дело № 77/20202 година по описа на
Административен съд град Стара Загора и Решение № 82 от 13.04.2020 година постановено
по к.а.н.дело № 53/20202 година по описа на Административен съд град Стара Загора.
Предвид гореизложеното съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
Воден от горните мотиви, съдът постанови решението си.

3