№ 9
гр. Велико Търново, 02.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ
ИСКРА ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА
като разгледа докладваното от ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ Въззивно търговско
дело № 20224001000192 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, пр. последно и сл. от ГПК,
във връзка с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД.
С Решение № 39/ 09.05.2022 г., постановено по т.д. № 101/ 2021 г. по
описа на Плевенския Окръжен съд, състав на съда е ОТХВЪРЛИЛ, като
неоснователен, предявеният от ищеца „ЗАД ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И
ЗДРАВЕ /ДБЖЗ/“ АД, ЕИК *********, със седалище в гр. София, срещу
ответника УМБАЛ „СВЕТА МАРИНА-ПЛЕВЕН“ ООД, ЕИК *********, със
седалище в гр. Плевен, частичен осъдителен иск, с правно основание чл. 79,
ал. 1 от ЗЗД, за заплащане на сумата 855 429 лева от общата такава в размер
на 1 566 026 лева, представляваща обезщетение за претърпени загуби от
пълно неизпълнение на Договор № Пл-0000517/ 08.02.2010 г., през периода м.
януари 2011 г. – м. март 2021 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от подаване на исковата молба – 19.05.2021 г. до окончателното й
изплащане; ОТХВЪРЛИЛ е като неоснователен предявеният от ищеца срещу
ответника иск, с правно основание чл. 86 от ЗЗД, за заплащане сумата
1
8 554,29 лева, представляваща обезщетение в размер на законната лихва от
деня на забавата за времето от връчване на нотариалната покана от 13.04.2021
г. до датата на подаване на исковата молба – 19.05.2021 г.; ОСЪДИЛ е на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищеца да заплати на ответника разноски по
делото общо в размер на 22 772 лева.
Недоволен от постановеното Решение, ищецът „ЗАД ДБЖЗ“ АД, ЕИК
*********, със седалище в гр. София, чрез пълномощника си адвокат Д. С. от
АК – гр. София, е подал въззивна жалба. Оплакването в нея е за неправилност
на обжалвания съдебен акт. Навеждат се доводи за нарушение на
материалния и процесуалния закон и за необоснованост на крайните изводи
на съда. Твърди се, че първостепенният съд тенденциозно не е допуснал
доказателствени искания на ищеца за установяване на твърденията му;
приложил е избирателен подход при обсъждане на доказателствения
материал и не е обсъдил определени доказателства, и възражения; признал е
доказателствена стойност на процесните фактури въпреки липсата на
първични счетоводни документи към тях. Изложени са подробни
съображения в подкрепа на доводите и твърденията. Цитирана е съдебна
практика. Иска се от въззивния съд да отмени обжалваното Решение и да
постанови друго такова, с което да уважи иска. Претендират се разноски.
В законно-определения срок, редовно уведомен, ответникът УМБАЛ
„СВЕТА МАРИНА-ПЛЕВЕН“ ООД, ЕИК *********, със седалище в гр.
Плевен, чрез пълномощника си адвокат И. Б. от АК – гр. София, е подал
отговор. В него е изразено становище за неоснователност на въззивната
жалба. Възразява се срещу доводите за пороци на обжалваното Решение, като
са изложени подробни съображения в тази насока. Иска се от въззивния съд
да остави без уважение жалбата и да потвърди обжалваното с нея Решение.
Претендират се разноски.
Настоящият състав на въззивния съд като обсъди доводите на
страните, прецени доказателствата по делото и провери правилността на
обжалвания съдебен акт, намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу
съдебен акт, който подлежи на обжалване и е процесуално допустима, поради
което следва да се разгледа по същество.
Пред Плевенския Окръжен съд е подадена искова молба от ищеца
2
„ЗАД ДБЖЗ“ АД, ЕИК *********, със седалище в гр. София, чрез
пълномощниците адвокат Д. С. от АК – гр. София и юрисконсулт Ц. Б., срещу
ответника УМБАЛ „СВЕТА МАРИНА-ПЛЕВЕН“ ООД, ЕИК *********, със
седалище в гр. Плевен, с цена на иска: 855 429 лева – частично от 1 566 026
лева; 8 554,29 лева мораторна лихва за периода от 13.04.2021 г. до датата на
подаване исковата молба и законна лихва върху главницата, считано от
19.05.2021 г. – датата на подаване исковата молба до окончателното й
изплащане. В исковата молба се твърди, че на 08.10.2010 г. между ищеца, в
качеството му на възложител и ответника, в качеството му на изпълнител, е
бил сключен Договор за оказване здравни услуги в лечебно заведение за
болнична помощ № Пл-0000517. През месец април 2021 г. в ищцовото
дружество била извършена вътрешна проверка, при която било констатирано,
че ответникът не изпълнява договорните си задължения като не е предоставял
здравни услуги през целия период на действие на договора. Липсват отчети за
предоставянето на такива услуги, нито пък от болницата са търсили
служители на ответното дружество за потвърждаване здравния статус на
пациенти. След извършената счетоводна справка било установено, че за
период от 10 години на ответника са преведени без основание суми общо в
размер на 1 566 026 лева, подробно изброени в исковата молба. Към всяка
една от описаните фактури, включващи процесните суми, липсват съставени
първични документи. С нотариална покана, връчена на ответника на
13.04.2021 г., ищецът е прекратил договора и е поискал връщане на
заплатените без основание суми, като това не е било сторено в срока за
доброволно изпълнение. Иска се от съда да осъди ответника да заплати на
ищеца сумата 855 429 лева, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване исковата молба - 19.05.2021 г., до
окончателното й изплащане, както и мораторна лихва в размер на 8 554,29
лева за периода 13.04.2021 г. – 19.05.2021 г. Претендират се разноски.
Пред Плевенския Окръжен съд е образувано т.д. № 101/ 2021 г. по
описа на съда.
В о.с.з. на 07.04.2022 г. процесуалният представител на ищеца –
адвокат С. е заявил, че подържа исковата молба. В пледоарията си по
съществото на делото е поискал от съда да уважи исковата претенция, като
представените писмени бележки са изложени доводи за основателността й.
3
С отговора на исковата молба ответникът е оспорил основателността
на исковете като е направил и възражение за изтекла погасителна давност. В
пледоарията си по съществото на делото процесуалният представител на
ответника – адвокат Б., е поискал от съда да отхвърли исковата претенция,
като в представените писмени бележки е изложил доводи за
неоснователността на исковете.
От фактическа страна се установява следното:
Видно от представения Договор № ПЛ-0000517 за оказване на здравни
услуги в лечебно заведение за болнична помощ, сключен на 08.02.2010 г.
между „ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛЕН ФОНД ДБЖЗ“ ЕАД /сега „ЗАД ДБЖЗ“
АД – в качеството му на възложител и СБАЛАГ „СВЕТА МАРИНА“ ООД
/сега УМБАЛ „СВЕТА МАРИНА-ПЛЕВЕН“ ООД – в качеството на
изпълнител е, че страните са се съгласили изпълнителят да извършва
дейностите по чл. 6 от договора, в т.ч. и здравни услуги, срещу
възнаграждение, платимо от възложителя при условията, размера и
сроковете, посочени в чл. 7 и чл. 8 от договора.
С Нотариална покана, връчена на ответника на `13.04.2021 г., ищецът е
заявил, че прекратява сключеният между страните на 08.02.2010 г. Договор за
оказване на здравни услуги в лечебно заведение за болнична помощ поради
пълното му неизпълнение от страна на ответника и го е поканил, в
едноседмичен срок от връчване на поканата, да заплати сумата 2 322 566,65
лева, получена без основание по изброени в поканата фактури.
С исковата молба ищецът е представил, в заверени преписи, 136 бр.
фактури, издадени от ответника, с получател ищеца, в които като основание
за плащане е посочено „медицинска услуга“, като ответникът е предоставил
на вещото лице още 3 бр. фактури, с дати: 31.10.2011 г.; 29.03.2013 г.;
01.02.2021 г., всяка от които за сумата 11 000 лева, както и 138 бр. платежни
нареждания за извършени плащания за периода от 28.01.2011 г. до 01.03.2021
г.
С отговора на исковата молба ответникът е представил 2 бр. заверени
преписи от описи на увредено или унищожено имущество от 14.03.2021 г. и
от 14.05.2021 г., а впоследствие с молба от 07.04.2022 г. – заверени преписи
от три бр. заповеди и констативен протокол, които са допуснати от съда.
В о.с.з. на 07.04.2022 г. ищецът е представил Фактура № 1474/
4
12.05.2011 г. за сумата 94 лева и Фактура № 1899/ 12.01.2012 г. за сумата
55,40 лева, в които като основание е отбелязано „плащане по договор №
0000517 от 08.02.2010 г. за извършена болнична помощ“, ведно със
Спецификация за извършена дейност по договора за периода от 01.12.2011 г.
до 31.12.2011 г. и Спецификация за извършена дейност по договора за
периода до 2010 г., които също са били допуснати от съда.
Съдът е допуснал извършването на съдебно – счетоводна експертиза
/ССчЕ/ по задачи, поставени от ищеца и допълнителна такава по задачи,
поставени от ответника. В основното и допълнителното Заключение вещото
лице Марияна Петрова Тотева – Илиева е отговорило на поставените му
задачи. В о.с.з. на 07.04.2022 г. вещото лице е заявило, че подържа
изготвените заключения и е дало обяснения по тях, като съдът е приел
заключенията.
По делото са допуснати до разпит трима свидетели.
При тази фактическа обстановка въззивният съд достига до следните
правни изводи:
Обжалваното Решение е валидно, допустимо и правилно.
От самото наименование на сключения между страните договор и
неговият предмет, определен в чл. 1 от договора, въззивният съд приема, че
се касае за договор за услуги, в случая здравни услуги, подробно
регламентирани в чл. 6 от договора. Този договор няма специална уредба по
нашето право, като по отношение на него се прилагат правилата на договора
за изработка, като следва да се има предвид спецификата на „здравната
услуга“, при която не възниква материален резултат. По договора за услуга
изпълнителят в случая се е задължил да извърши здравни услуги срещу
заплащане от страна на възложителя на определено възнаграждение.
Здравните услуги, съгласно чл. 6 от договора включват приемане за
хоспитализация на здравно-осигурени лица /ЗОЛ/ в „ЗДРАВНО-
ОСИГУРИТЕЛЕН ФОНД ДБЖЗ“ ЕАД /сега „ЗАД ДБЖЗ“ АД/, извършване на
преглед и осъществяване необходимото лечение, при съответното отчитане
на тези дейности пред възложителя. Последният се е задължил, съгласно чл. 7
и чл. 8 от договора да заплаща възнаграждение в размер на 20% от стойността
на съответната клинична пътека в НЗОК, по която е лекувано ЗОЛ, по
конкретно посочена банкова сметка на изпълнителя.
5
Всяка от страните по договора следва да установи изпълнението на
поетите задължения по него при условията на главно доказване – ответникът
следва да докаже, че е извършил здравните услуги по договора, а ищецът – че
е заплатил възнаграждение.
Въззивният съд приема, че по делото са налични общо 139 бр.
фактури, в 136 от които като основание за плащане е отбелязано „медицински
услуги“, а в три от тях - плащане по договор № 0000517 от 08.02.2010 г. за
извършена болнична помощ, като между страните не е било спорно, че
исковата сума в размер на 855 429 лева е била заплатена от ищеца по
банковата сметка на ответника с платежни нареждания, които са представени
по делото.
Спорен между страните е въпросът дали ответникът е изпълнил
задължението си да извърши визираните в договора здравни /медицински/
услуги.
Ответникът не е представил по делото посочената в чл. 6, т.6 и т. 7 от
договора документация, свързана със задължението му да отчита редовно
извършената от него медицинска дейност с твърдението, че същата е
погинала при наводнение на помещения в болницата, където се е
съхранявала. В тази връзка са представени 2 бр. описи на увредено или
унищожено имущество, от съдържанието на които не може да се установи
погинала документация.
Във връзка с това обстоятелство са били разпитани двама свидетели.
Свидетелят М. М. – застрахователен брокер заявява, че на 13.05.2021 г.
му звъннали от болницата около 19,00-20,00 часа, във връзка с проливния
дъжд и буря, предизвикали наводнение. След като отишъл в болницата
установил, че в малката сграда има щети. На 14.05.2021 г. отишъл заедно с
вещото лице да установят щетите, които били в голямата сграда на болницата
и се изразявали в увредени шкафове, документи, кашони по земята, тъй като
на пода имало една педя вода. Помещенията били по 20 кв.м. и по 50-60 кв.м.,
имало и коридор. Имало документация, подредена в шкафовете, по бюрата, в
кашоните – наредени папки, като документацията била намокрена. В описите
са посочени увредените стелажи, стени и тавани, тъй като увредените
документи не са обект на застраховане.
Свидетелят Х. Х. – заместник-управител по административната част на
6
болницата заявява, че на 13.05.2021 г. охраната на болницата му се обадила,
че в резултат на бурята и проливния дъжд имало течове в части от сградата,
където кабинетите са затворени и нямат достъп до тях. След като отключил
кабинетите свидетелят констатирал, че от таваните се стича вода и по пода
имало вода, покриваща на места глезените на хората. В помещенията имало
архив, който не касае пряката работа на болницата. Той съдържал документи
от клинични проучвания, договори с партньори, кореспонденция между
болницата и останалия свят, документи на преминали пациенти, некасаещи
пролежаването им в болницата, като този архив бил разположен в три
помещения. Впоследствие се взело решение тази документация да бъде
унищожена, тъй като не можело да бъде използвана или да се разбере какво
има в нея, за което била съставена тричленна комисия и документацията била
унищожена.
В о.с.з. на 07.04.2022 г. съдът е приел представените с писмена молба 3
бр. заповеди и 1 бр. констативен протокол, неоспорени от насрещната страна.
От съдържанието им се установява, че със заповед от 03.01.2019 г. целият
архив на медицинската документация на преминали пациенти след 01.01.2014
г. е бил преместен в три помещения, намиращи се в партера на Корпус № 2 на
болницата. Със заповед от 14.05.2021 г. е била определена комисия от трима
членове, която да изготви констативен протокол относно повредите от
наводнението, включително и на документите, съхранявани в помещенията. С
констативен протокол от 14.05.2021 г. комисията е установила повредите от
наводнението, включително и че цялата документация е негодна за употреба,
и подлежи на унищожение. Със заповед от 17.05.2021 г. е разпоредено всички
медицински документи на преминали пациенти на болницата, архивирани и
съхранявани в трите помещения, които са напълно увредени от наводнението
на 13.05.2021 г., да бъдат унищожени по надлежния ред, като контролът
върху заповедта е бил възложен на Х. Х..
От показанията на свидетелите и от представените писмени
доказателства безспорно се установява, че на 13.05.2021 г. е имало буря,
проливен дъжд и съответно наводнение в помещенията на болницата, където
се е съхранявал документален архив. Според показанията на свидетеля Х. и
представените писмени доказателства се установява, че той се е съхранявал в
три помещения на партера в Корпус № 2 и е съдържал включително и целият
архив на медицинската документация на преминали пациенти на болницата
7
след 01.01.2014 г., който е бил унищожен като негоден за употреба.
Въззивният съд кредитира показанията на свидетелите, които съответстват и
на удостоверените с представените писмени доказателства обстоятелства,
поради което приема, че ответникът не е представил посочената в чл. 6, т.6 и
т. 7 от договора документация, свързана със задължението му да отчита
редовно извършената от него медицинска дейност по обективни причини –
тъй като тя е била унищожена при наводнението на 13.05.2021 г.
Съгласно заключението на вещото лице по допуснатата от съда ССчЕ,
процесните фактури са отразени в счетоводствата на УМБАЛ „СВЕТА
МАРИНА-ПЛЕВЕН“ ООД и на „ЗАД ДБЖЗ“ АД при спазване всички
изисквания на действащото законодателство и са отразени в съответните
дневници за покупко – продажби. Само по себе си това обстоятелство
представлява недвусмислено признание на задължението и доказва неговото
съществуване, поради което несъстоятелен се явява довода, че липсва
основание за полученото плащане и заплатената сума подлежи на
възстановяване. Такова признание представлява и представените от ищеца в
о.с.з. на 07.04.2022 г. 2 бр. фактури и спецификации към тях, издадени от
ответника с получател ищеца, защото те установяват изпълнение от страна на
ответника на поетите задължения по договора. Няма значение и
обстоятелството, че в процесните фактури липсва подпис на получател при
положение, че по тях е било извършвано плащане в продължение на повече от
десет години, без да има каквото и да е възражение срещу основанието, въз
основа на което се плаща.
По изложените съображения въззивният съд приема, че ответникът е
доказал изпълнението на задълженията си по договора и извършеното
плащане от страна на ищеца не е без основание, поради което предявеният
иск е неоснователен и следва да се отхвърли. Следва да се отхвърли и
акцесорния иск, с правно основание чл. 86 от ЗЗД.
До същия правен извод е достигнал и Плевенският Окръжен съд,
поради което постановеното от него Решение следва да се потвърди.
Относно разноските:
При този изход на делото, направеното искане за присъждане на
разноски и представените доказателства за заплатени такива по банков път,
въззивникът следва да заплати в полза на въззиваемия направените от него
8
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 11 280 лева, с ДДС.
Водим от гореизложеното, Апелативният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 39/ 09.05.2022 г., постановено по т.д. №
101/ 2021 г. по описа на Плевенския Окръжен съд.
ОСЪЖДА „ЗАД ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Изгрев“,
ж.к. „Дианабад“, бул. „Г.М.Димитров“ № 1, да заплати на УМБАЛ „СВЕТА
МАРИНА-ПЛЕВЕН“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Плевен, ул. „Цар Самуил“ № 3, направените от него разноски
за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция в размер на 11 280
лева, с ДДС.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС на РБ
в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9