РЕШЕНИЕ № 260703

 

гр. Бургас, 20.11.2020 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският районен съд, гражданска колегия, в публичното заседание на осемнадесети ноември през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Панайот А.

 

при секретаря Елена Христова, като разгледа докладваното от съдията Панайот А. гр. д. № 1610/2020 год., за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по реда на чл. 341 и сл., ГПК, във фазата по допускане на делбата.

Делото е образувано по повод исковата молба на Г.А. ***, против А.Г.А.,***, с която претендира допускане извършването на съдебна делба по отношение съсобствения между страните лек автомобил марка „….”, модел „…”, рег. № …, при квоти от 1/4 ид. ч. за съделителя Г.А. и 3/4 ид. ч. за съделителя А.А.; ангажира доказателства, моли за присъждане на деловодните разноски.

Правното основание на иска е чл. 34, ЗС във вр. с чл. 69, ЗН.

Съделителят А.А. признава иска по основание, но оспорва дяловете на страните; позовава се на частична трансформация на лични средства за придобиване на съсобствения автомобил, поради която делът му в лекия автомобил е по-голям – чл. 23, ал. 2, СК; ангажира доказателства.

Предмет на делото е и молба на съделителя Г.А., за осъждане на насрещния съделител да му заплаща обезщетение по чл. 344, ал. 2, ГПК за лишаване от ползване на съсобствения лек автомобил – 220 лева месечно, начиная от влизане в сила на решението по допускане на делбата до окончателното й извършване.

Съделителят А.А. не е изразил становище по молбата с правно основание чл. 344, ал. 2, ГПК,; в проведеното на 09.09.2020 год. открито съдебно заседание е признал, че той упражнява фактическа власт върху съсобствената вещ.

Съдът, след запознаване със становищата на страните, при съвкупна преценка на събрания по делото доказателствен материал, като съобрази приложимите нормативни разпоредби, намира за установено:

 

Видно от представените по делото писмени доказателства, съделителите А. и Г. А.. са баща и син, двамата са наследници на А.. Д.. А., поч. на 03.02.2018 год. (съпруга на А., майка на Г.). По делото не се спори, че през времетраене брака на двамата съпрузи е сключен представеният писмен договор от 21.10.2014 год., за прехвърляне на собственост върху МПС – във връзка с договор за финансов лизинг, с предмет прехвърляне правото на собственост върху делбения лек автомобил, за който е издадено и свидетелство за регистрация.

В исковата си молба съделителят Г.А. твърди, че страните не могат да постигнат съгласие за подялба на автомобила, която се ползва само от ответника-преживял съпруг, при отказване на достъп до вещта на другия съсобственик.

При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира иска за делба за основателен. Нормата на чл. 34, ЗС урежда правото за извършване съдебна делба при наличие на съсобствено имущество между страните. Правото на собственост върху процесния автомобил е било придобито от съпрузите А.. и А. А.. на основание договора от 21.10.2014 год., сключен във връзка с изпълнените задължения по договора за финансов лизинг, в режим на бездялова съпружеска имуществена общност – чл. 21, СК, предвид необорената законова презумпция. От момента на смъртта на съпругата на А.. А. на 03.02.2018 год. бездяловата съсобственост върху жилището е прекратена и е трансформирана в дялова, при равни квоти (чл. 27, ал. 1 във вр. с чл. 44, т. 1 и чл. 28, СК). При наследяването всяка от страните е придобила равна част от дела от 1/2 ид. ч. на наследодателя, т. е. по 1/4 ид. ч. (чл. 5, ал. 1, чл. 9, ал. 1, ЗН). Изложеното мотивира съда да приеме, че страните са легитимирани като съсобственици на описания автомобил, като за А.А. е налице деривативно основание за 1/2 ид. ч. – по договора за прехвърляне правото на собственост, сключен в изискуемата от закона форма (писмена, с нотариално заверени подписи), и деривативно основание за 1/4 ид. ч. – по наследство, или общо 3/4 ид. ч. За Г.А. придобиването на собствената 1/4 ид. ч. е само на основание наследяване.

Съдът намира за неоснователно възражението на съделителя А.А. за частична трансформация на лични средства за придобиване на автомобила – чл. 23, ал. 2, СК. Доказателства в тази насока не са представени – не е установено извършеното дарение в полза на А.А. на сумата от 7000 лева, датата на това дарение и и влагането й в част от покупната цена на лизинговага вещ. Липсата на проведено главно и пълно доказване за частичната трансформация на средства налага извода, че посоченият съделител не е легитимиран като собственик на по-голям дял от съсобственото имущество.

Предвид изложеното, съдът приема, че страните са легитимирани като съсобственици на процесния автомобил, чиято делба следва да бъде допусната при квоти от 1/4 ид. ч. за Г.А. и 3/4 ид. ч. за А.А., който държи вещта (вж. направеното от него признание в откритото съдебно заседание на 09.09.2020 год.).

Съдът намира за основателна и молбата на съделителя Г.А. по чл. 344, ал. 2, ГПК. Както бе посочено, лекият автомобил на страните понастоящем се намира във фактическа власт на съделителя А.А., който не е осигурил достъп до него на другия съсобственик. Предвид невъзможността Г.А. да ползва вещта, съобразно дела си в нея, насрещната страна следва да му заплаща парично обезщетение, тъй като няма доказателства за възможност за съвместно ползване. Размерът на дължимото обезщетение съдът определя възоснова заключението на вещото лице, неоспорено от страните, което съдът цени като обективно и компетентно. Установеният размер от 220 лева месечно е средната пазарна цена, от която А.А. дължи част, съобразена с делбения дял на другия съсобственик, или 55 лева. Това обезщетение следва да бъде заплащано от влизане в сила на решението по допускане на делбата – съобразно волята на ищеца Г.А., до окончателното й извършване. За горницата на търсеното обезщетение над 55 лева до 220 лева молбата следва да бъде оставена без уважение като неоснователна.

Частичното уважаване на молбата по чл. 344, ал. 2, ГПК налага в полза на съделителя Г.А. да бъдат присъдени направените във връзка с това искане деловодни разноски, в съответен размер – 37,50 лева (част от възнаграждението за вещо лице).

 

Мотивиран от изложеното, на основание чл. 344, ал. 1 и 2, ГПК,

Бургаският районен съд

 

РЕШИ:

 

ДОПУСКА извършването на съдебна делба между Г.А.А., ЕГН **********, с адрес ***, и А.Г.А., ЕГН **********, с адрес ***, по отношение следната движима вещ: лек автомобил марка „..“, модел „..“ – бензин, рег. № .., цвят – сив металик, идент. № .., двиг. № .., находяща се във фактическа власт на съделителя А.Г.А., при квоти от 1/4 (една четвърт) ид. ч. за Г.А. и 3/4 (три четвърти) ид. ч. за А.А..

 

ОСЪЖДА А.Г.А., ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. 344, ал. 2, ГПК, да заплаща на съделителя Г.А.А., ЕГН **********, с адрес ***, парично обезщетение в размер от 55 лева месечно, за лишаване от възможността за ползване на собствената му 1/4 ид. ч. от делбения лек автомобил, което обезщетение е дължима за периода от влизане в законна сила на настоящото съдебно решение за допускане на делбата до окончателното й извършване, И ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Г.А.А. за определяне на обезщетението за горницата над 55 лева до 220 лева.

 

ОСЪЖДА А.Г.А., ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. 78, ал. 1 във вр. с чл. 344, ал. 2 и чл. 355, ГПК, да заплати на Г.А.А., ЕГН **********, с адрес ***, деловодни разноски в размер от 37,50 лева.

Решението може да бъде обжалвано по въззивен ред пред БсОС в 2-седмичен срок от връчване на препис от съдебния акт. В частта му по чл. 344, ал. 2, ГПК решението – с характер на определение, може да бъде обжалвано от страните с частна жалба пред БсОС в 1-седмичен срок от получаването на препис.

 

След влизането на решението в законна сила в частта му за доускане на делбата делото да се докладва незабавно за насрочване на първо открито съдебно заседание от втората делбена фаза.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п./

Вярно с оригинала: ЕХ