Решение по адм. дело №1855/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на О. М. Ч., [ЕГН], с адрес: [населено място], общ. Сунгурларе, [улица], със съдебен адрес: адвокат Г. К. - БАК против ЗППАМ № 25 - 0282 - 000145 от 06.10.2025г., издадена от Н. Г. към ОД на МВР - РУ Карнобат – И. П., с която на О. М. Ч. е приложена принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б. з) бб от ЗДвП - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 3 месеца.

С жалбата заповедта се оспорва като материално и процесуално незаконосъобразна, издадена при липса на посочените в закона предпоставки и основания за налагане на същата. Твърди се: На първо място, че за дата на констатираното административно нарушение в АУАН е посочена 06.10.2025г. в 20,54 ч., докато в обжалваната Заповед за налагане на ПАМ като основание е посочено извършено административно нарушение на дата 05.10.2025г., т.е. наложената ми ПАМ не е за констатираното с АУАН нарушение. На второ място: В заповедта е посочено, че от извършеното административно нарушение са настъпили вреди, докато в самия АУАН се сочи, че няма такива. На трето място: Констатациите в ПАМ и сочените фактически твърдения за настъпването на посоченото в АУАН административно нарушение не отговарят на действителното положение. На четвърто място: Не е налице идентичност между констатираното в АУАН нарушение и цитираните в Заповедта за налагане на ПАМ норми. На пето място: Липсват предпоставки за налагане на ПАМ. На шесто място: Наказващият орган е иззел СУМПС за срок до 3 месеца, но не е посочил колко точно е този срок - 1 седмица, 2 месеца, 3 дни и т.н. Моли се за постановяване на решение, с което да се отмени обжалваната заповед, както и да се присъдят направените съдебно - деловодни разноски, в това число и заплатения адвокатски хонорар.

В съдебно заседание, жалбоподателят О. М. Ч., редовно призован, се явява лично и с адвокат Г. К. – БАК, който поддържа жалбата и ангажира гласни доказателства. Моли за отмяна на обжалваната заповед за наложена ПАМ, освен по изложените в жалбата съображения, но и поради несъответствията с правната [жк], посочена от представените от МВР доказателства. Счита и че е налице материална некомпетентност за издаване на принудителната административна мярка от посоченото като автор лице. Моли за присъждане на разноски.

Ответникът - Н. Г. към ОД на МВР - РУ Карнобат – И. П., редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител. Депозира писмено становище по делото с изпращането на административната преписка, в който сочи, че жалбата е неоснователна и недоказана. Описва случилото се, като заявява, че e компетентен да издава ЗППАМ, като мотивите му са следните: 1.Деянието не представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като същото е с висока обществена опасност. 2. В текстовата част на ЗППАМ е описана фактическата обстановка при която е констатирано нарушението, а именно при управление на собственото си МПС О. М. Ч., допуска пътнотранспортно произшествие, като не спира и не установява последиците от ПТП. 3.Заповедна е издадена с цел осигуряване на безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административните нарушения. 4.Категорично е установено, че има нанесени материални щети по мотоциклета, като това обстоятелство го квалифицира като ПТП. 5.Водачът в писмено сведение заявява, че не е уведомил органите на МВР за допуснатото ПТП, което следва да се счете, че същият е осъществил състава на нарушението по чл. 123, ал.1, т.1 от ЗДвП. Преди съденото заседание ответникът депозира и становище, в което моли съда при разглеждане на делото да вземе предвид изложените аргументи и мотиви в изпратеното писмено становище, което се поддържа изцяло.

Административен съд – Бургас, осемнадесети състав, след преценка на събраните по делото доказателства и като взе предвид становищата на страните, намира за установено следното:

Видно от съставения на О. М. Ч. Акт за установяване на административно нарушение серия GA № 4185458 от 06.10.2025 г., на 06.10.2025 год. /коректната дата е 05.10.2025 год./ около 20:54 часа в обл. Бургас, общ.Карнобат, [населено място], Промишлена зона - С., до Комплекс „Мираж“, по посока на движение от запад към изток, управлява собственият си лек автомобил Ф. Г. с рег. номер [рег. номер], като извършва следните нарушения: 1. Водачът при извършване маневра на заден ход не се е убедил, че пътят зад превозното средство е свободен, вследствие на което блъска паркираният зад него мотоциклет с [Марка], модел „ГПД125А“, с рег. номер: А6417К, собственост на Г. Я. А. с [ЕГН]. Допуска ПТП с материални щети. 2. Водачът не спира и не установява последиците от ПТП, с което виновно е нарушил чл.40, ал.1, предл.1 от ЗДвП и чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП.

По делото не са налице данни дали е издадено наказателно постановление, въз основа на цитирания АУАН.

Н. Г. към ОД на МВР - РУ Карнобат – И. П. е издал оспорената в настоящото производство ЗППАМ № 25 - 0282 - 000145 от 06.10.2025г., с която на О. М. Ч. е приложена принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б. з) бб от ЗДвП - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 3 месеца.

В мотивите на заповедта е посочено, че същата се издава срещу О. М. Ч., за това, че на 05.10.2025 г., около 20:54 часа, в [населено място] на Промишлена зона – С., като водач на МПС - Ф. Г. с рeг. № [рег. номер], държава България при обстоятелства: в [населено място] в Промишлена зона С. до комплекс „Мираж“ по посока на движение от запад към изток управлява собственият си лек автомобил Ф. Г. с рег. номер: [рег. номер], като извършва следните нарушения: 1.Водачът при извършване маневра на заден ход не се е убедил, че пътят зад превозното средство е свободен, вследствие на което блъска паркирания зад него мотоциклет с [Марка], модел „ГПД125А“ с рег. номер: А6417, собственост на Г. Я. А. с [ЕГН]. Допуска ПТП с материални щети. 2. Водачът не спира и не установява последиците от ПТП. Е извършил: 1) Не спира и не установява последиците от ПТП, с което виновно е нарушил: чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП. В мотивите на заповедта е цитиран и съставения АУАН № GA 4185458/06.10.2025 г.

Заповедта е връчена на О. М. Ч. на 06.10.2025г., за което е направено отбелязване върху ЗППАМ и е обжалвана с жалба, подадена на 07.10.2025 год.

В хода на проведеното открито съдебно заседание по искане на жалбоподателя О. М. Ч., в качеството на свидетел е разпитан А. К. К. – очевидец на случилото се. Същият сочи, че на пети ноември бил с Олджай в Карнобат пред кафе „Мираж“. Качили се в колата му - „Голф 6“, Олджай запалил и дал назад. Чули много лек звук, при което Олджай веднага спрял и слязъл от колата. Свидетелят само отворил вратата, но самият той не слязъл. Олджай установил, че е подпрял отзад мотор, който бил спрян на платното до стената. Олджай го върнал в нормално положение и попитал момче от друга кола дали знае на кого е мотора. Момчето отговори: „Не“. Олджай огледал мотора и след като вероятно установил, че няма видими щети по него, се качил в колата и потеглили. Казал му, че няма щети по мотора. След около 2 часа Олджай му се обадил, че е получил обаждане от полицията и трябва да отиде на място. Когато отишли на мястото имало полицаи и група момчета. Олджай отишъл при полицаите, а свидетелят при момчетата, които били при мотора. Свидетелят не забелязал да има нищо видимо по мотора. След това си тръгнали.

При така изложените фактически данни, които се подкрепят от приложените по делото писмени доказателства съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването.

Разгледана по същество съдът намира жалбата за основателна.

Съобразно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК.

Съгласно чл.172, ал.1 ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т.5, буква „а“, т.6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. С приложена по делото Заповед № 251з-5636/10.10.2023 г. директорът на ОДМВР – Бургас е оправомощил лицата, компетентни да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по ЗДвП, включително и по чл.171, т.1 от закона, между които е и издателят на оспорения в настоящото производство акт, поради което съдът приема, че оспорената заповед за прилагане на ПАМ е издадена от компетентен орган.

В хода на административното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, които са довели до нарушаване правото на защита на лицето.

Нормата на чл.171, т.1, б. з)бб) на ЗДвП е нова, обнародвана в ДВ Бр. 64/2025 г. и е в сила от 07.09.2025 г.

Разпоредбата на чл.171, т.1, б. з)бб) на ЗДвП, предвижда прилагането на принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство на водач, който е извършил нарушение по този закон, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от три месеца – за нарушенията по чл. 175, ал. 1 и 5, чл. 177, ал. 5, чл. 178ж, ал. 1, чл. 182, ал. 1, т. 6, ал. 3, т. 6, чл. 182, ал. 4 и чл. 183, ал. 8.

В случая, в заповедта за прилагането на ПАМ по чл.171, т.1, б. з) бб от ЗДвП не е посочено правното основание – нарушение на коя от изброените законови хипотези – „по чл. 175, ал. 1 и 5, чл. 177, ал. 5, чл. 178ж, ал. 1, чл. 182, ал. 1, т. 6, ал. 3, т. 6, чл. 182, ал. 4 и чл. 183, ал. 8“, приема, че е налице административният орган. В заповедта единствено е отбелязано, че водачът е нарушил разпоредбата на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП, която не е сред посочените по-горе от законодателя. Тази липса на конкретизация - липса на посочване на правното основание за издаване на заповедта, с което се нарушава изискването на чл.59, ал.1, т.4 от АПК, не само нарушава правото на защита на жалбоподателя, но и възпрепятства съдебния контрол върху законосъобразността на акта. Установеното процесуално нарушение не може да бъде санирано в хода на съдебното производство и води до извод за незаконосъобразност на заповедта.

Наред с горното, следва да се посочи, че настоящият състав намира за недоказано и извършването на соченото в заповедта нарушение на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП от жалбоподателя.

Разпоредбата на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП гласи: Водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от произшествието.

Видно от събраните по делото писмени и гласни доказателства, в т.ч. свидетелските показания на свид. А. К. К. и докладната записка на мл.инспектор С. К., в която е преразказано и видяното от видеонаблюдението, безспорно се установява, че жалбоподателят като водач на лекия автомобил Ф. Г. с рeг. № [рег. номер], след причиняването на процесното ПТП, е слязъл от автомобила си и е установил какви са последиците от произшествието, както и е вдигнал мотоциклета. Разговарял е с друг водач, след което е продължил по пътя си, без да уведоми органите на полицията. Така описаното, обаче, не съставлява нарушение на разпоредбата на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП, а неизпълнение на някое от задълженията по чл.123, ал.1, т.3, б А, б. Б и б. В от ЗДвП - 3. когато при произшествието са причинени само имуществени вреди: а) да окаже съдействие за установяване на вредите от произшествието; б) (изм. и доп. – ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) ако между участниците в произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те преместват превозните средства, така че да не възпрепятстват движението и попълват своите данни в двустранен констативен протокол за пътнотранспортното произшествие; в) (доп. – ДВ, бр. 64 от 2025 г., в сила от 7.09.2025 г.) ако между участниците в произшествието няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те, без да напускат местопроизшествието, уведомяват съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието, и изпълняват дадените им указания, като не употребяват алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози до пристигането на контролните органи.

В рамките на съдебната проверка по чл.168 от АПК в компетентността на съда е само да провери законосъобразността на акта при посочените в него фактически и правни основания за издаването му, но не и да допълва, респ. дописва същите.

По изложените съображения, съдът намира оспорената заповед за издадена в нарушение както на процесуалния, така и на материалния закон, поради което и същата следва да бъде отменена, без да се обсъждат останалите направени от жалбоподателя възражения.

С оглед изхода на спора и на основание чл.143, ал.1 от АПК Областна дирекция на МВР - Бургас (като юридическо лице, в структурата на което е включено РУ - Карнобат) следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя направените по делото разноски за заплатена държавна такса в размер на 10 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд - Бургас,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25 - 0282 - 000145 от 06.10.2025г., издадена от Н. Г. към ОД на МВР - РУ Карнобат – И. П., с която на О. М. Ч. е приложена принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б. з) бб от ЗДвП - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 3 месеца.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР - Бургас да заплати на О. М. Ч., [ЕГН], с адрес: [населено място], общ. Сунгурларе, [улица]сумата от 510 /петстотин и десет/ лева разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.