Р
Е Ш Е
Н И Е
№
Град Добрич, 12.05.2020 година
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
ДОБРИЧКИ РАЙОНЕН СЪД ВТОРИ СЪСТАВ на шести март две хиляди и двадесета
година в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : АННА ВЕЛИКОВА
Секретар
Геновева Д.
Разгледа докладваното от
районния съдия гр.д.№ 1657 по описа на съда за 2019г. и за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството
по делото е образувано по повод искова молба, подадена от „Комуналефект“ ЕООД с
ЕИК *********, град Добрич, ул. „Генерал Киселов“ № 1, ет. 6 (в ликвидация),
чрез упълномощения от ликвидатора Б.С.Б. адвокат М.И. ***, с която против В.А.В.
ЕГН ********** ***, са предявени искове за плащане на следните суми, с които
ответникът се е обогатил без основание за сметка на ищеца: 784,16 лева
(преведена от банковата сметка на ищеца по банкова сметка ***.06.2014г.),
815,40 лева (преведена от банковата сметка на ищеца по банкова сметка ***.07.2014г.),
994,20 лева (преведена от банковата сметка на ищеца по банкова сметка ***.07.2014г.),
996,18 лева (преведена от банковата сметка на ищеца по банкова сметка ***.08.2014г.),
1430,60 лева (преведена от банковата сметка на ищеца по банкова сметка ***.08.2014г.),
4000,00 лева (преведена от банковата сметка на ищеца по банкова сметка ***.09.2014г.),
2305,00 лева (преведена от банковата сметка на ищеца по банкова сметка ***.10.2014г.),
815,60 лева (преведена от банковата сметка на ищеца по банкова сметка ***.11.2014г.),
2360,00 лева (преведена от банковата сметка на ищеца по банкова сметка ***.12.2014г.),
984,76 лева (преведена от банковата сметка на ищеца по банкова сметка ***.02.2015г.),
984,76 лева (преведена от банковата сметка на ищеца по банкова сметка ***.03.2015г.),
865,12 лева (преведена от банковата сметка на ищеца по банкова сметка ***.04.2015г.),
1516,75 лева (преведена от банковата сметка на ищеца по банкова сметка ***.04.2015г.),
1260,00 лева (преведена от банковата сметка на ищеца по банкова сметка ***.07.2015г.),
1500,00 лева (преведена от банковата сметка на ищеца по банкова сметка ***.07.2015г.).
Претендират
се законните лихви върху всяка от сумите от датата на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане, както и разноските по производство.
Претендираните
права произтичат от следните обстоятелства:
В
периода 30.06.2014г. – 20.05.2016г. служителят при ищцовото дружество М.Д.М.
изготвял платежни нареждания, с които се разпоредил с парични суми от сметките
на дружеството в Уникредит Булбанк и в Общинска банка в своя лична
разплащателна сметка в Банка ДСК и по сметка на ответника в Уникредит Булбанк. М.М.
се разпоредил противозаконно с чужди парични средства (за което му е било
повдигнато обвинение и образувано нохд № 302/2019г. по описа на Районен съд –
Добрич), а с получените по сметката си суми ответникът се обогатил
неоснователно за сметка на ищцовото дружество. В хода на наказателното
производство ищецът предявил граждански иск за вредите от извършеното
престъпление, но същият не бил приет за разглеждане от съда. М. се е разпоредил
фактически противозаконно с чужди пари, поверени му да ги управлява, като от
банковите сметки на дружеството извършил следните парични преводи към настоящия
ответник:
На
30.06.2014г. с платежно нареждане за кредитен превод, наредил от банкова сметка
№ *** в Уникредит Булбанк АД, открита на името на „Комуналефект” ЕООД- Добрич
по банкова сметка № *** в Уни Кредит Булбанк с титуляр В.В. сумата в размер на
784,16 лева.
На
22.07.2014г. с платежно нареждане за кредитен превод, наредил от банкова сметка
№ *** в Общинска банка АД, открита на името на „Комуналефект” ЕООД- Добрич по
банкова сметка № *** в Уни Кредит Булбанк с титуляр В.В. сумата в размер на
815,40 лева.
На
29.07.2014г. с платежно нареждане за кредитен превод, наредил от банкова сметка
№ *** в Общинска банка АД, открита на името на „Комуналефект” ЕООД- Добрич по
банкова сметка № *** в Уни Кредит Булбанк с титуляр В.В. сумата в размер на
994,20 лева.
На
04.08.2014г. с платежно нареждане за кредитен превод, наредил от банкова сметка
№ *** в Уникредит Булбанк АД, открита на името на „Комуналефект” ЕООД- Добрич
по банкова сметка № *** в Уни Кредит Булбанк с титуляр В.В. сумата в размер на
996,18 лева.
На
21.08.2014г, с платежно нареждане за кредитен превод, наредил от банкова сметка
№ *** в УникредитБулбанк АД, открита на името на „Комуналефект” ЕООД- Добрич по
банкова сметка № *** в Уни Кредит Булбанк с титуляр В.В. сумата в размер на
1430,60 лева.
На
19.09.2014г. с платежно нареждане за кредитен превод, наредил от банкова сметка
№ *** в Общинска банка АД открита на името на „Комуналефект” ЕООД- Добрич по
банкова сметка № *** в Уни Кредит Булбанк с титуляр В.В. сумата в размер на
4000,00 лева.
На
07.10.2014г. с платежно нареждане за кредитен превод, наредил от банкова сметка
№ *** в Общинска банка АД, открита на името на „Комуналефект” ЕООД- Добрич по
банкова сметка № *** в Уни Кредит Булбанк с титуляр В.В. сумата в размер на
2305,00 лева.
Иа
17.11.2014г. с платежно нареждане за кредитен превод, наредил от банкова сметка
№ *** в Общинска банка АД, открита на името на „Комуналефект” ЕООД- Добрич по
банкова сметка № *** в Уни Кредит Булбанк с титуляр В.В. сумата в размер на
815,60 лева.
На
12.12.2014г. с платежно нареждане за кредитен превод, наредил от банкова сметка
№ *** в Общинска банка АД, открита на името на „Комуналефект” ЕООД- Добрич по
банкова сметка № *** в Уни Кредит Булбанк с титуляр В.В. сумата в размер на
2360,00 лева
На
10.02.2015г. с платежно нареждане за кредитен превод, наредил от банкова сметка
№ *** в УникредитБулбанк АД, открита на името на „Комуналефект” ЕООД- Добрич по
банкова сметка № *** в Уни Кредит Булбанк с титуляр В.В. сумата в размер на
984,76 лева.
На
11.03.2015г., с платежно нареждане за кредитен превод, наредил от банкова
сметка № *** в УникредитБулбанк АД, открита на името на „Комуналефект” ЕООД-
Добрич по банкова сметка № *** в Уни Кредит Булбанк с титуляр В.В. сумата в
размер на 984,76 лева.
На
06.04.2015г. с платежно нареждане за кредитен превод, наредил от банкова сметка
№ *** в УникредитБулбанк АД, открита на името на „Комуналефект” ЕООД- Добрич по
банкова сметка № *** в Уни Кредит Булбанк с титуляр В.В. сумата в размер на
865,12 лева.
На
14.04.2015г. с платежно нареждане за кредитен превод, наредил от банкова сметка
№ *** в Общинска банка АД, открита на името на „Комуналефект” ЕООД- Добрич по
банкова сметка № *** в Уни Кредит Булбанк с титуляр В.В. сумата в размер на
1516,75 лева
На
07.07.2015г. с платежно нареждане за кредитен превод, наредил от банкова сметка
№ *** в Общинска банка АД, открита на името на „Комуналефект” ЕООД- Добрич по
банкова сметка № *** в Уни Кредит Булбанк с титуляр В.В. сумата в размер на
1260,00 лева
На
10.07.2015г. с платежно нареждане за кредитен превод, наредил от банкова сметка
№ *** в УникредитБулбанк АД, открита на името на „Комуналефект” ЕООД- Добрич по
банкова сметка № *** в Уни Кредит Булбанк с титуляр В.В. сумата в размер на
1500,00 лева
Ответникът
оспорва исковете. В писмен отговор и след уточнение в съдебно заседание не
отрича, че посочените в исковата молба суми са постъпили по неговата сметка, но
твърди, че са му били давани в заем от трето лице - М.М., а не от дружеството,
с което правоотношение няма, както и че не е знаел, че сумите са от сметката на
ищеца. Сумите били необходими за лечение на съпругата на ответника. Ответникът
върнал получените в заем средства на заемодателя си М.М., за което му била
издадена разписка.
Районният
съд, след преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди доводите
на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Страните
не спорят, че на посочените в исковата молба дати от банковата сметка на
ищцовото дружество са преведени по банковата сметка на ответника описаните
суми. Няма спор и за това, че между ищеца и ответника не е налице обосноваващо
тези преводи правоотношение. Преводите са извършени от заемалия към онзи момент
длъжността „главен счетоводител“ Михайл М.. С влязла в сила присъда по нохд
302/2019г. по описа на Районен съд – Добрич последният е признат за виновен в
това, че през периода от 23.04.2013г. до 10.07.2015г., в град Добрич, при
условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице - главен счетоводител в „Комуналефект"
ЕООД, град Добрич, ЕИК *********,
присвоил чужди пари, собственост на същото дружество, поверени да ги пази и
управлява, на обща стойност 61 195,21 лева, в това число процесните суми – престъпление
по чл. 202, ал. 2, т. 1 вр. чл. 202, ал. 1, т. 1 вр. чл. 201 вр. чл. 26, ал. 1
от НК. Отделните деяния са извършени чрез съставяне на отделни платежни
нареждания за кредитен превод, с които М.М. е нареждал сумите от банкови сметки,
открити на името на „Комуналефект" ЕООД по своя банкова сметка № *** в
банка „ДСК"АД и по банкова сметка *** № *** с титуляр В.В. в „Уникредит
Булбанк".
За
доказване твърдението на ответника, че сумите са му превеждани в заем от М.М.
последният е разпитан като свидетел. Съобщава,
че са съседи с ответника повече от 10 години и е превеждал суми по банковата му
сметка от средствата на ищцовото дружество, така, както са установени с
присъдата по нохд № 302/2019г., като в платежните документи най-често посочвал привидно
основание „съгласно договор“, просто за да има някакъв текст. Съпругата на ответника
получила онкологично заболяване и свидетелят поел ангажимент да им помогне,
като те ще започнат да връщат сумите, когато имат възможност. Тъй като нямал
свои пари, превеждал суми от средствата на дружеството. Суми превеждал и по
своя сметка, за да си помогне. След като бил извикан в Икономическа полиция в
началото на м.януари 2016г., съобщил на В. за започналото производство. Ответникът
започнал по малко да връща суми и това, което му давал, свидетелят внасял с
вносна бележка в сметката на „Комуналефект“ ЕООД, като посочвал за основание
„съгласно договор”. До м.август 2016г. внесъл от свое име в дружеството 4500
лева. След това В. продал буса си и към м.януари 2017г. изтеглил кредит. Трябвало
свидетелят да ги възстанови в дружеството, но така се получили нещата, че не
успял (задържал ги – погасявал кредити, други свои задължения). Ответникът
връщал парите на свидетеля на ръка, веднъж му дал по-голяма сума - около
20 000 лева от изтеглен кредит, в края на месец януари 2017г. Цялата сума
му върнал поне на 12-13 пъти. Част от получените по-малки суми той превеждал на
„Комуналефект“ ЕООД. След като получил призовка като обвиняем казал на
ответника „Дай да ти издам една разписка, че съм получил парите, за да нямаш и
ти проблеми“. Така в края на месец ноември 2017г. съставил разписка, приложена
на л. 56 от делото, според която в края на януари 2017г. ответникът му е върнал
35 152,72 лева. Ответникът не знаел, че сумите са превеждани от сметката
на дружеството, това той узнал при разпита му в хода на досъдебното
производство. Уговорката за връщане на заема не била обвързана със срок.
Свидетелят не очаквал последвалата ликвидация на дружеството.
Разпитана
като свидетел е и съпругата на ответника ***, която съобщава, че през лятото на
2014г. била диагностицирана с онкологично заболяване, дъщеря им била студентка,
годината била трудна за семейството. Не знае дали М.М. е предложил финансова
помощ или съпругът й е поискал такава. Сумите били давани периодично, а
уговорката била да се връщат при възможност. В началото периодично били връщани
някакви суми - по 500 лева, по 1000 лева. След като ответникът бил повикан в
полицията за разпит относно проблемите на М., тогава решили, че трябва
по-сериозно да започнат да връщат парите. Първо продали микробус, а преди около
две години, когато започнали делата и всичко станало много сериозно, изтеглили заем
от 20 000 лева, за да се издължат. Всички получени суми били върнати на
първия свидетел.
Представени
са доказателства относно здравословното състояние на съпругата на ответника (л.
40 – 54), от които се установява, че здравословните й проблеми са възникнали
през юли 2014г. От влязлата в сила присъда по нохд № 302/2019г. по описа на
Районен съд – Добрич е видно, че М.М. е превеждал по сметката на ответника суми
далеч преди този период – още от 23.04.2013г.
От
представените от ответника писмени доказателства се установява, че на
14.05.2016г. е продал товарен автомобил „Форд транзит“ за сумата от 400 лева;
на 31.03.2016г. е изтеглил кредит в размер на 2800 лева; на 25.07.2017г. е
изтеглил кредит от 1000 лева и на 12.01.2017г. е изтеглил кредит в размер на
20 000 лева, от които 17372 лева за рефинансиране на други заеми и сума за
получаване – 2628 лева (общо суми от продажба на МПС и изтеглени кредити – 6828
лева. Според дадените от ответника показания при разпита му по досъдебно
производство № 28/2016г. по описа на С „ПИП“ ОД на МВР – Добрич, обективирани в
подписан от него (и за това с доказателствена стойност) протокол от
01.06.2016г. (л. 30), ответникът не е знаел, че сумите се превеждат от сметка
на ищцовото дружество, както и до датата на проведения разпит не е връщал суми
на свидетеля М.. За извършеното от него му разказал седмица-две преди разпита и
поискал парите да му бъдат върнати. Ответникът посочил още, че е обявил за
продажба микробус и лек автомобил и ще започне да връща парите.
Съгласно
представена писмена справка от ликвидатора на ищцовото дружество, М.М. е
възстановил на „Комуналефект“ ЕООД в периода от 23.02.2016г. до 07.08.2016г.
със седем банкови превода общо сумата от 4454,62 лева, като е посочвал в
платежните нареждания основание „по договор“.
Въз основа
на събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност, съдът
намира предявените искове за основателни.
Съгласно
чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, всеки който се е обогатил без основание за сметка на
другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на
обедняването. Елементите на
фактическия състав на този иск са - обогатяване на едно лице; обедняване на
друго лице, свързано със съответното обогатяване; отсъствие на правно основание
за обогатяването и липса на възможност за защита на обеднелия чрез друга правна
претенция.
Съгласно
чл. 59, ал. 2 от ЗЗД правото на иск по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД възниква, когато
ищецът не разполага с друг иск, с който да може да се защити. Това правило намира приложение само в случаите, когато
ищецът не разполага с друг иск по отношение на неоснователно обогатилия се.
Възможността на ищеца да се защити с иск на известно основание (непозволено
увреждане, договорно отношение) спрямо друго лице не го лишава от правото да
иска от неоснователно обогатилия се връщане на полученото от него до размера на
обедняването (в този смисъл решение № 129 от 16.02.2010 г. на ВКС по гр. д. №
406/2009г., III г. о., ГК). Посочената възможност на неоснователно обеднелия не
може да означава, че обогатилият се е освободил от своето задължение (така т.
11 от Постановление № 1 от 28.V.1979г. по гр. д. № 1/79г., Пленум на ВС). В
конкретния случай, доколкото между страните не е възникнало облигационно
отношение (по договор, вещно, деликтно), ищецът не разполага с друг иск против
ответника, а съществуването на възможност да претендира обезвреда срещу трето
лице не обосновава недопустимост и неоснователност на иска по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД по смисъла на алинея втора от същата разпоредба (Вж Ч. Големинов
„Неоснователно обогатяване. Гражданскоправни аспекти“, стр. 153, стр. 167).
Безспорно
е установено настъпилото обедняване за ищеца като следствие от извършените
банкови преводи от неговите сметки по сметката на ответника, които банкови
преводи не са извършени от надлежно оправомощени длъжности лица и при наличие
на правно основание за това. Безспорен факт също е и постъпването по сметката
на ответника на същите суми. Разместването на благата не е обосновано от
съществуване на правно основание за преминаване на средствата от патримониума
на ищеца в този на ответника. В хипотезата на чл. 59, ал. 1 от ЗЗД връзката
между обогатяването и обедняването не е причинна - обогатяването не е следствие
на обедняването, и обратно (така т. 5 от Постановление № 1 от 28.V.1979г. по
гр. д. № 1/79г., Пленум на ВС). Както едното, така и другото са последица на
друг факт или на други факти. Поради това на изследване подлежи дали
обедняването на ищеца и обогатяването на ответника произтичат от един общ факт
или от обща група факти. Това е налице в конкретния случай – обогатяването и
обедняването са настъпили следствие извършване без основание на банкови преводи
от трето лице, която деятелност съставлява и престъпление. Възражението на
ответника за наличие на основание за получаване на паричните средства по
договори за заем с това трето лице не е основателно, защото това правоотношение
не е противопоставимо на ищеца. И посочената като житейска причина за
постигането на уговорка за предоставяне в заем на парични средства не е
доказана по делото, защото видно е от влязлата в сила присъда, че преводи от
сметката на дружеството Михайл М. е извършвал още от 23.04.2013г.
(здравословните проблеми на съпругата на ответника са с давност от юли 2014г.).
Освен това от доказателствата по делото не се установява наведения от ответника
факт, като такъв, освобождаващ го от отговорност пред ищеца, че получените по
банковата му сметка суми са възстановени на неговия заемодател. От значение би
било само възстановяването на паричните средства в полза на ищеца, но не и в
полза на третото лице, особено като се има предвид това, че ответникът е узнал,
че сумите са преведени от банковата сметка на ищеца най-късно на 01.06.2016г.
(когато е разпитан като свидетел по досъдебното производство и е заявил, че то
този момент не е връщал пари на М.). Представената от ответника разписка е
документ, съставен от свидетеля М.М. на непосочена в него дата и, както е записано
в нея, за да послужи на ответника по повод разпита му по воденото срещу автора
й досъдебно производство. Тя съдържа общото изявление, че в края на месец
януари 2017г. В.В. е възстановил на М.М. окончателно сумата от 35 152,72
лева (това е сборът на сумите по обвинителния акт), изплащана на няколко вноски
в брой (на ръка). Разписката не съдържа конкретни дати, на които сумите са
предавани и размер на отделните вноски. Като подписан частен документ, разписката
има само доказателствената сила по чл. 180 от ГПК – че съдържащото се в нея
изявление е направено от нейния автор. При оспорването й от страна на ищеца,
тежестта за доказване верността на изявлението се носи от ответника – страната,
която представя документа. В показанията на разпитаните двама свидетели, които
са близки на ответника (съответно негов приятел и съпруга), и затова
заинтересовани в негова полза по смисъла на чл. 172 от ГПК, не се съдържат
конкретни данни относно това на кои дати и суми в какви размери е давал
ответникът на М.М.. Налице е и противоречие между засвидетелстваното от тях от
една страна и представените от ответника писмени доказателства относно
извършена продажба на превозно средство и сключени договор за заем с финансови
институции, а също и писменото изявление на ответника в протокол за разпит от
01.06.2016г. по ДП № 28/2016г. по описа на С „ПИП“ ОД на МВР – Добрич. Според
писмените доказателства, продажбата на превозно средство е извършена на дата
14.05.2016г. и договор за заем за сума от 2800 лева е сключен на дата 31.03.2016г.,
но според писмените показания в досъдебното производство на ответника към
датата на разпита му (01.06.2016г.) той не е връщал суми по договорите си за
заем с М.М.. На следващо място с част от сумата по договора за кредит от
12.01.2017г. – 17 372 лева са рефинансирани стари задължения на ответника,
а получената от него сума възлиза на 2 628 лева. Другият договор за заем
след 01.06.2016г. е за сумата от 1000 лева от дата 25.07.2017г. Ето защо, при съвкупната оценка
на събраните по делото доказателства съдът намира за недоказано възражението на
ответника, че постъпилите по сметката му суми, преведени от сметки на ищеца, са
върнати на М.М. в изпълнение на сключените между двамата договори за заем.
Ответникът е доказал получени суми по договори за заем в общ размер от 3628
лева и като се вземат предвид показанията на свидетеля М., че е превел по
сметката на ищеца част от получените от ответника средства, а също и заявеното
от ответника към 01.06.2016г., че не е връщал суми, би могло да се заключи за
предадени от ответника на М.М. и внесени от него по сметка на ищеца най-много
1200 лева (съгласно писменото удостоверяване от ликвидатора на ищцовото
дружество на л. 198). Дори и да се приеме, предвид показанията на свидетеля М.,
че внесените от него суми по сметката на ищеца са за възстановяване на
получените от ответника, то те възлизат общо на 4454,62 лева, а ищецът не
претендира по настоящото дело преведените в периода от 23.04.2013г. до
22.04.2014г. (предхождащ процесния) общо 13 540,77 лева (по данни от
влязлата в сила присъда). Недоказано е по делото ответникът да е възстановил на
ищеца преведените му от неговата банкова сметка ***.06.2014г. до 10.07.2015г.
общо 21 612,51 лева. Обедняването на ищеца и обогатяването на ответника са
в идентичен размер, определен от сумите по извършените в този период банкови
преводи. Те са следствие на едни и същи осъществили се факти, поради което и
изискуемата от чл. 59, ал. 1 от ЗЗД връзка между тях е налична. Исковете следва
да бъдат уважени в тяхната цялост.
Като
последица и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът има право на направените
разноски по делото – 5000 лева заплатено адвокатско възнаграждение и 974,90
лева внесена държавна такса.
Водим
от гореизложеното, Районният съд
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА В.А.В. ЕГН ********** ***,
да заплати на „Комуналефект“ ЕООД с ЕИК *********, град Добрич, ул. „Генерал
Киселов“ № 1, ет. 6 (в ликвидация), следните суми, с които ответникът се е
обогатил без основание за сметка на ищеца: 784,16 лева (преведена от банковата
сметка на ищеца по банкова сметка ***.06.2014г.), 815,40 лева (преведена от
банковата сметка на ищеца по банкова сметка ***.07.2014г.), 994,20 лева
(преведена от банковата сметка на ищеца по банкова сметка ***.07.2014г.),
996,18 лева (преведена от банковата сметка на ищеца по банкова сметка ***.08.2014г.),
1430,60 лева (преведена от банковата сметка на ищеца по банкова сметка ***.08.2014г.),
4000,00 лева (преведена от банковата сметка на ищеца по банкова сметка ***.09.2014г.),
2305,00 лева (преведена от банковата сметка на ищеца по банкова сметка ***.10.2014г.),
815,60 лева (преведена от банковата сметка на ищеца по банкова сметка ***.11.2014г.),
2360,00 лева (преведена от банковата сметка на ищеца по банкова сметка ***.12.2014г.),
984,76 лева (преведена от банковата сметка на ищеца по банкова сметка ***.02.2015г.),
984,76 лева (преведена от банковата сметка на ищеца по банкова сметка ***.03.2015г.),
865,12 лева (преведена от банковата сметка на ищеца по банкова сметка ***.04.2015г.),
1516,75 лева (преведена от банковата сметка на ищеца по банкова сметка ***.04.2015г.),
1260,00 лева (преведена от банковата сметка на ищеца по банкова сметка ***.07.2015г.),
1500,00 лева (преведена от банковата сметка на ищеца по банкова сметка ***.07.2015г.),
ведно със законната лихва върху всяка от сумите от 14.05.2019г. до
окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА В.А.В. ЕГН ********** ***, да заплати на
„Комуналефект“ ЕООД с ЕИК *********, град Добрич, ул. „Генерал Киселов“ № 1,
ет. 6 (в ликвидация), направените разноски по делото – 5000 лева заплатено адвокатско
възнаграждение и 974,90 лева внесена държавна такса.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно обжалване пред Добричкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ: