Решение по дело №240/2022 на Административен съд - Сливен

Номер на акта: 228
Дата: 25 октомври 2022 г.
Съдия: Слав Иванов Бакалов
Дело: 20227220700240
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 20 юни 2022 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е № 205

гр. Сливен, 25.10.2022 год.

 

В   И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А.

СЛИВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,    в публично заседание  на трети октомври

през две хиляди двадесет и втора година в състав:

                                       Административен съдия: СЛАВ БАКАЛОВ

при секретаря                         Ваня Костова                                             и с участието на прокурора                                                                                               като разгледа докладваното от             съдията              административно  дело №   240    по описа за 2022 година, за да се произнесе съобрази:

Производството е по реда на чл. 145 от АПК, във вр. с чл. 186, ал. 4 от Закона за данък добавена стойност (ЗДДС).

Образувано е по жалба на ЕТ “К.И.Ъ.– П.С.“*** против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-29-0087718 от 16.05.2022 г., издадена от Началник на отдел „Оперативни дейности“ Бургас при  Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 3 от ЗДДС е наложена принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект – хранителен магазин, находящ се в с. С., ул. „Т. м.” № …, стопанисван от ЕТ “К.И.Ъ.– П.С.“ и забрана за достъп до него за срок от 14 дни на основание чл. 186, ал.1, т.1, буква „а“ от ЗДДС и чл.187, ал.1 от ЗДДС.

В жалбата се твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна, неправилна, немотивирана, противоречаща на духа и целта на закона и постановена в нарушение на административнопроизводствените правила. Счита наложената мярка за прекомерна и непропорционална. Заявява, че не оспорва допуснатото нарушение. В случая обаче, ПАМ следвало да бъде наложена за срок до 30 дни, като административният орган следвало да съобрази цялостното поведение на конкретния търговски субект. Мотивите на заповедта, относно срока на мярката били общи, а не конкретни, като запечатването на обекта за срок от 14 дни се явявало несъразмерно с поведението на търговеца. Моли съда да постанови решение, с което отмени обжалваната заповед.

В съдебно заседание, оспорващият, редовно и своевременно призован, не се явява. Представлява се от адв. А.А. ***, която поддържа жалбата. Моли съда да отмени оспорената заповед по съображенията изложени в жалбата. Претендира разноски, за които представя списък.

Ответната страна, редовно призована, не се явява. По делото е постъпило писмено становище от пълномощник, в което заявява, че оспорва изцяло подадената жалба. Моли съда да отхвърли жалбата, като излага подробни съображения за нейната неоснователност. Претендира за юрисконсултско възнаграждение.

От събраните доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Административното производство е започнало по инициатива на административния орган, във връзка с извършена проверка на 12.05.2022 г. в 12:45 ч. на търговски обект по смисъла на § 1 т.41 от ДР на ЗДДС - магазин за хранителни стоки, находящ се в с. С., ул. „Т. м.“ № …, общ. Н. З., стопанисван от ЕТ “К.И.Ъ.– П.С.“***, с ЕИК *********. При проверката е констатирано, че търговецът, в качеството си на лице по чл.3 от Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, не регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки и услуги от търговския обект, чрез издаване на фискални касови бележки от въведеното в експлоатация за обекта фискално устройство, с което е допуснато нарушение на разпоредбите в същата наредба.

Извършена е контролна покупка на 1 бр. вафла на стойност 0,70 лева, заплатена в брой от проверяващия екип преди легитимация. За извършената продажба не е издадена фискална касова бележка от монтираното и работещо в обекта фискално устройство, PERFEKT M01, ИН на ФУ DY559210 и ФП № 36717683, нито ръчна касова бележка от кочан с касови бележки при плащането на стоката. Сумата е заплатена от М.М. – с. и. по п., а плащането е прието от П.С. – у.

След легитимация на органите по приходи, от фискалното устройство е отпечатан дневен финансов отчет с №000166/ 12.05.2022 г. и КЛЕН за дата 12.05.2022 г., от които е видно, че горепосочената продажба не е отразена като регистрирана чрез издаване на фискален бон. Съставен е опис на паричните средства в касата към момента на започване на проверката, изготвен и подписан от П.С., според който фактическата наличност на парични средства в касата е в размер на 80.50 лева, като наличните средства според ФУ са 0 лв.. За извършената проверка е съставен протокол за извършена проверка (ПИП) с сер. АА № 0087718/ 12.05.2022 г., в присъствието на П.С. – у., без вписани възражения от страна на т.

Въз основа на установеното в хода на проверката и обективирано в ПИП, на 16.05.2022 г. началникът на отдел "Оперативни дейности" Бургас в Главна дирекция "Фискален контрол" в ЦУ на НАП, приел, че след като ЕТ не издава съответен документ за продажба по установения ред, от обективна и субективна страна са осъществени признаците на административно нарушение на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, което изпълнявало състава чл.186, ал. 1, т. 1, буква „а" от ЗДДС, поради което с обжалваната заповед е наложена процесната ПАМ.

Заповедта е съобщена на оспорващия на 19.05.2022 г., видно от отбелязване на самия административен акт.

Горната фактическа обстановка е несъмнена. Същата е установена въз основа на представените по делото писмени доказателства.

Въз основа на тази фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срок, от лице участвало в производството по издаване на административния акт и имащо правен интерес от оспорването, като непосредствен адресат от акта, поради което е процесуално допустима.

Атакуваната заповед за налагане на ПАМ е издадена от компетентен орган – началник на отдел "Оперативни дейности" Бургас в главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, съгласно заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020 г. на изпълнителния директор на НАП и Заповед № 1340/11.04.2022 г. за преназначаване (л.28-30), в рамките на предоставените му правомощия.

Освен като валидна, при преценка и анализ на събраните по делото писмени доказателства, приобщени като неоспорени от страните,  обжалваната заповед се преценява от настоящата съдебна инстанция и като издадена в съответствие с относимите материалноправни норми и при спазване на всички съществени административнопроизводствени правила.

Оспорената заповед е издадена с правно основание  чл. 186, ал. 1, т. 1 б. „а“ от Закона за данък върху добавената стойност, според който принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не издаде съответен документ за продажба по чл. 118 от същия закон. Съгласно чл. 118, ал.1 от ЗДДС всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ, а получателят е длъжен да получи фискалната касова бележка и да я съхранява до напускане на обекта. В изпълнение на тази законова разпоредба и съгласно ал.4, т.1 на чл. 118 от закона, от министъра на финансите е издадена Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства. Разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин вменява императивно задължение всяко лице да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Съобразно нормата на чл. 25, ал. 1, т. 1 от същата наредба, независимо от документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата по чл. 3, ал. 1 - за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1.

От събраните по делото доказателства се установява по безспорен и категоричен начин, че оспорващият търговец, не е изпълнил задължението, вменено с чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, както и че е нарушил императива на чл. 25, ал. 1 от същия нормативен акт, нарушение, съставляващо от обективна и субективна страна неиздаване на фискална касова бележка от фискалното устройство за извършена продажба. Според отразеното в обстоятелствената част на заповедта, не е издаден фискален касов бон за извършено плащане в брой на стойност 0,70 лева от работещото ФУ на посочената дата и час. В протокола за извършена проверка е описано, че за извършената контролна покупка на един брой вафла, заплатена в брой от М. М. – с.и. по п., не е издаден фискален бон. Плащането в брой е прието от П.С. – у.

Неиздаването на надлежен фискален документ за извършено плащане по реализирана продажба е абсолютна предпоставка за прилагане на принудителна административна мярка по реда на чл. 186 от ЗДДС. За прилагането на тази норма е необходимо да е налице извършено нарушение на установения ред за документиране и отчет на извършваните продажби от търговски обект, който ред, по арг. от чл. 3, ал. 1 и чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ вменява задължение за регистриране на продажбите чрез издаване на фискална касова бележка от фискалното устройство в обекта. В случая такова е било налично и в изправност, но служителят на дружеството – търговец не е издал касов бон за извършената продажба. (В този смисъл Решение № 7568/23.06.2021 г. по адм.д.№ 1411/2021 г. на ВАС, Първо отделение).

В хода на проверката е установена и значителна положителна касова разлика в размер на 80,50 лв. и 0 регистрирани продажби, която представлява индиция, че допуснатото нарушение не е еднократно и са извършени и други продажби, приходите от които са останали неотчетени. Изложеното налага извода, че накърнените обществени отношения във връзка с отчитане на реализираните обороти от стопанския субект не се свеждат само до сумата 0,70 лева, тъй като установената положителна касова разлика свидетелства за системност на нарушенията от този вид, поради което обосновано същата е отчетена при определяне на срока на продължителност на мярката. При тези обстоятелства настоящият състав счита изложените в оспорената заповед фактически обстоятелства за напълно достатъчни да обосноват налагането на ПАМ по смисъла на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС, като в тази връзка намира оспореният административен акт за надлежно мотивиран.

При установено по съответния ред неспазване на задължението за отчитане на продажбите чрез издаване на фискална касова бележка или касова бележка от кочан, административният орган, при условията на обвързана компетентност, налага на търговеца ПАМ – „запечатване на обект и забрана за достъп до него“. Преценката на органа се отнася единствено до определяне продължителността на срока. При тази преценка той действа в условията на оперативна самостоятелност и следва да изложи мотиви относно продължителността на срока, за който се нарежда запечатване на обекта и се забранява достъпа до него.

Определеният срок за запечатване на обекта от 14 дни, органът е мотивирал с целената превенция за преустановяване на незаконосъобразните практики в обекта, както и необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане на дейността на търговеца. Взети са предвид установената разлика между наличните парични средства в касата и тези маркирани във фискалното устройство,  средно-дневният оборот на обекта, наличието на непогасени публични задължения и създадената организация на работа в обекта.  Посочено е, че вредата от нарушения на чл.118 от ЗДДС и чл.3 от Наредба Н-18/13.12.2006 г., изразяващо се в неиздаване на касова бележка за документиране на продажба, е в размера на дължимия данък върху доходите на физическите лица, който не се внася върху неотчетените приходи от продажбите.

Ето защо съдът приема, че при издаване на оспорената заповед са били налице нормативно изискуемите предпоставки за прилагане на принудителна административна мярка. Последната е съобразена като естество с относимата норма на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС – „запечатване на обект“, а определеният срок, за който е наложена - за 14 дни, е в рамките на предвидения в закона 30-дневен максимален срок и е в съответствие с тежестта на нарушението и целите, с които тя се прилага, т.е. в съответствие с принципа на съразмерност, регламентиран в чл. 6 АПК. Мярката е с временен характер и неблагоприятен за нарушителя резултат поради неговото неправомерно поведение по спазване на правовия ред. Тя е част от инструментариума на държавата за гарантиране изпълнение на нормативна уредба и за преустановяване на последващи правонарушения. След като т. не спазва въведените правила на отчитане на продажби, същият следва да понесе негативните последици от временното запечатване на обекта.

Наложената ПАМ е с оглед целта на закона за предотвратяването и преустановяването на административни нарушения, както и за предотвратяване на вредните последици от тях по арг. от чл. 22 ЗАНН. Срокът на принудителната административна мярка се определя по целесъобразност от органа, като в настоящия случай преценката по целесъобразност е упражнена в рамките на закона - за 14 дни - към минималния срок, като е взето предвид, че с нарушението е засегнат утвърденият ред за данъчна дисциплина, който трябва да осигурява пълна отчетност на извършваните от лицата продажби, тяхната регистрация и последващата възможност за проследяване на реализираните обороти, тъй като поведението на лицето е насочено срещу установената фискална дисциплина, която цели да гарантира спазването на установените законови норми и бюджетните приходи. Този срок е адекватно определен, доколкото при извършената проверка е установена положителна разлика в касовата наличност на проверявания обект в размер на 80,50 лв. Изложените в акта мотиви относно продължителността на срока на налагане на процесната ПАМ в достатъчна степен конкретизират съображенията на административния орган при определянето на срока на налагане на ПАМ, като по-кратък срок би бил несъвместим с наличието на установената значителна касова разлика.

Предвид изложеното съдът намира, че наложената ПАМ е издадена от компетентен орган, при спазване на установената форма и административнопроизводствените правила, постановена е в съответствие с материалния закон и целта на закона. Не се констатира нарушение на принципа на съразмерността, до колкото не бе установено в производството ответникът да е засегнал права или законни интереси на търговеца в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът е издаден, нито да е упражнил правомощията си неразумно, недобросъвестно или несправедливо. Не са налице отменителни основания по смисъла на чл. 146 от АПК, поради което жалбата като неоснователна следва да се отхвърли.

Основателно и своевременно се явява искането на процесуалния представител на административния орган за присъждане на разноски във вид на юрисконсултско възнаграждение. Същото следва да се определи в размер на 100,00 лева, съобразно нормата на чл. 143, ал. 3 от АПК във връзка с чл. 37, ал.1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и да се възложи в тежест на оспорващата страна.                                                                 

Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, Административен съд - Сливен

               

Р     Е    Ш    И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на ЕТ “К.И.Ъ.– П.С.“, със седалище и адрес на управление: ***, против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-29-0087718 от 16.05.2022 г., издадена от Началник на отдел „Оперативни дейности“ Бургас при  Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП

ОСЪЖДА ЕТ “К.И.Ъ.– П.С.“, със седалище и адрес на управление: ***, да заплати в полза на Национална агенция по приходите разноски по делото в размер на 100,00 (сто) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение. 

Решението подлежи на касационно обжалване в 14- дневен срок от съобщаването му на страните, чрез връчване на препис от същото, пред Върховния Административен съд.

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: