Решение по дело №5123/2024 на Софийски районен съд

МОТИВИ на решение по АНД № 5123/2024 г. по описа на Софийски
районен съд, Н. О., 109-и състав
Производство по чл. 375 и сл. от НПК.
В СРС е внесено постановление на Софийска районна прокуратура, с
което се прави предложение за освобождаване на Л. Г. Н., ЕГН **********,
родена на **********, с адрес гр. София, ***********, българка, български
гражданин, омъжена, със среднообразование, от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание по чл. 78а от НК по обвинението за
това, че на 04.01.2022 г., в гр. София, ул. „Шести септември“ № 29 - Дирекция
„Човешки ресурси“ - МВР, е затаила истина в писмена декларация, която по
силата на закон - чл. 35, ал. 1, т. 1 от Закона за противодействие на корупцията
за отнемане на незаконно придобитото имущество и чл. 107, ал. 3 от Кодекса
на труда дава пред орган на властта - ВПД директор на дирекция „Човешки
ресурси“- МВР, за удостоверяване на някои обстоятелства, а именно
декларирала, че не е управител на търговско дружество, като същевременно
била вписъна в Търговския регистър при Агенция по вписванията като
управител на „***********, ЕИК ********* - престъпление по чл. 313, ал. 1
от НК.
В последното съдебно заседание, в което е даден ход на съдебните
прения, обвиняемата се явява лично и със защитника си адв. Ал..
Адвокат Ал. пледира за оправдаване на обвиняемата. Излага доводи за
липса на умисъл от субективна страна. Акцентира на обясненията на
обвиняемата, според които в рамките на проведено интервю със служител по
сигурността Л. Н. не е скрила, че е управител на фирма и е заявила, че ще
закрие същата, въпреки че фирмата няма дейност. Посочва, че обвиняемата не
е знаела, че ще бъде поканена на 04.01.2022 г. да подпише трудовия си договор
и, тъй като срокът за подготвяне на документи е съвпадал с празнични дни, не
е могла да закрие фирмата. Акцентира на обстоятелствата, че тя е с чисто
съдено минало, майка, съпруга, трудово ангажирана. Поставя въпрос дали
ВПД Човешки ресурси е орган на власт. Моли съда да оправдае подзащитната
му.
Обвиняемата Л. Н. поддържа изложеното от нейния защитник.
В последната си дума заявява, че не е имала умисъл, била е дълго време
без работа, не е имала намерение да навреди на МВР, а просто е искала да
започне работа.
От събраните в хода на съдебното следствие и в досъдебното
производство доказателствени материали, преценени поотделно и
в съвкупност се установи от фактическа страна следното:
Обвиняемата Л. Г. Н., ЕГН **********, е родена на **********, с адрес
гр. София, *********** и е българка, български гражданин, омъжена, със
среднообразование, неосъждана, не е освобождавана от наказателна
отговорност по реда на чл. 78а от НК.
1

На 04.01.2022 г. във връзка с постъпването си на работа като системен
оператор в МВР Л. Н. отишла в сградата на „Човешки ресурси“ – МВР,
находяща се в гр. София, ул. „Шести септември“ № 29 и попълнила набор от
документи, сред които Трудов договор от 04.01.2022 г. и изискуема за заемане
на длъжността декларация по чл. 35, ал. 1, т. 1 от Закона за противодействие на
корупцията за отнемане на незаконно придобитото имущество и чл. 107а, ал. 3
от Кодекса на труда. Л. Н. посочила неверни обстоятелства в попълнената
декларация, която подписала, а именно, че не е управител на търговско
дружество, като същевременно била вписъна в Търговския регистър при
Агенция по вписванията като управител на „***********, ЕИК *********.
Посочената декларация предала на ръководителя на Дирекция „Човешки
ресурси“ МВР – Л.Ф..
От заключението на съдебната графическа експертиза се установява, че
изписаните собственоръчно текстове и подисът в декларацията за посочени от
обвиняемата Л. Н..
Посочената фактическа обстановка съдът прие за установена на база на
събраните в хода на съдебното следствие и досъдебното производство
доказателствени материали, а именно показания на свидетелите .шм.,
Г.Зл., Г.И., Д.Ч., Г.Х.Т., Цв.И., Н.Н., Д.Д., Л.Ф., обясненията на обвиняемата Л.
Н., процесната декларация, справка по физическо лице за участие в търговско
дружество и справка за актуално състояние на „***********, ЕИК *********,
трудов договор и заповед за прекратяване на трудов договор, отговор от
Агенция по вписванията към Търговския регистър, заключение на съдебна
графическа експертиза, справка за съдимост.
Съдът кредитира доказателствените материали като еднопосочни и не
съдържащи противоречия. Съдът приема за достоверни показанията на
свидетелите .шм., Г.Зл., Г.И., Д.Ч., Г.Х.Т., Цв.И., Н.Н., Д.Д., Л.Ф.,
обясненията на обвиняемата Л. Н., тъй като същите напълно кореспондират по
между си и с представените по делото декларация и справка за участие в
търговско дружество. Показанията на посочените свидетели от съдебното
следствие и досъдебното производство са еднопосочни. Не съдържат
вътрешни противоречия. Ясни са и последователни.
Съдът кредитира и обясненията на обвиняемата, според които в интервю
със служител по сигурността е узнала от съответния служител, че вече е
информиран за обстоятелството, че тя е управител на търговско дружество и
следва да закрие фирмата си, което тя е изразила готовност да направи, но е
уточнила, че и е необходимо време. Посоченото обстоятелство обаче е
неотносимо към предмета на доказване, тъй като престъплението по чл. 313 от
НК е формално и се счита за извършено със самия факт на попълване на
декларацията. От показанията на свидетеля Филипов се установява, че
интервю със служител по сигурността се провежда единствено във връзка с
преценката за предоставяне на достъп до класифицирана информация,
изискуем за длъжността, но няма общо с дейността на Дирекция „Човешки
2

ресурси“ и самата процедура по назначаване на работници и служители, като
не се обменя информация между Дирекция „Вътрешна сигурност“ и Дирекция
„Човешки ресурси“.
Така установената фактическа обстановка дава основание на съда да
приеме, че, посочвайки неверни обстоятелства в попълнената декларация,
която подписала, а именно, че не е управител на търговско дружество, като
същевременно била вписъна в Търговския регистър при Агенция по
вписванията като управител на „***********, ЕИК *********, Л. Н. е
осъществила състава на престъплени по чл. 313, ал. 1 от НК.
В случая декларацията е представена пред свидетеля Филипв, който е
заемал длъжност временно изпълняващ дейност директор на Дирекция
„Човешки ресурси“ в МВР. Съгласно легалната дефиниция на чл. 93, т. 2 от НК
„орган на власт“ са органите на държавната власт, органите на държавното
управление, органите на съдебната власт, както и служителите при тях, които
са натоварени с упражняването на властнически функции. След справка за
функциите на директорът на Дирекция „Човешки ресурси“ на официалната
интернет страница на МВР се обуславя извод, че той е служител на МВР,
който разполага с властнически функции в рамките на неговата
компетентност, свързана с управлението на човешките ресурси в МВР, като
например издаване на административни актове, контрол и надзор върху
образувани дисциплинарни производства, определяне на политики и
стратегии, включително кадрова политика за подбор и кариерно развитие на
служителите, контролиране на професионалното обучение, осъществяване на
методическо ръководство, помощ и контрол на структурите на МВР по
направление на дейността си. Следователно е имал качеството на орган на
власт.
Престъплението по чл. 313, ал.1 от НК е такова на просто извършване и
е довършено със самия факт на депозиране на попълнената от обвиняемата
декларация с невярно съдържание. За неговата съставомерност не се изисква
настъпването на определен вредоносен резултата. Евентуалното привеждане
на обективната действителност в съответствие с декларираното съдържание, в
случая преустановяването на качеството управител на търговското дружество
от обвиняемата в кратък срок след подаване на декларацията би могло да се
цени на плоскостта на смекчаващите обстоятелства, но в случая не се
установява предприемането на такива действия от нейна страна. Голословно
изразеното от нея намерение в тази насока пред служител по сигурността не е
обстоятелство, което да изключва наказателната отговорност по
инкриминирания престъпен състав. Обстоятелството, че трудовото и
правоотношение е било прекратено едва десет дена след подписването на
трудовия договор също не изключва наказателната отговорност на
обвиняемата, нито е от значение за индивидуализацията на наказанието, тъй
като се дължи единствено на обстоятелството, че в резултат на проверка е
установено декларирането на невярното обстоятелство и наличието на
несъвместимост.
3

От субективна страна престъплението е извършено с пряк умисъл.
Обвиняемата е съзнавала, че към момента на попълване на декларацията е е
управител на търговско дружество, но въпреки това е декларирала, че не е
налице такова обстоятелство.
Съдът намира, че в случая са налице предпоставките по чл. 78а от НК
за освобождаване на Л. Н. от наказателна отговорност и налагане на същата
на административно наказание по чл. 78а от НК;
1. За престъплението по чл. 313, ал.1 от НК, което е умишлено, се предвижда
наказание “лишаване от свобода“ до три години или „глоба“ от сто до триста
лева.
2. Видно от приложената по делото справка за съдимост обвиняемата е
неосъждана и не е освобождавана от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание по реда на чл. 78а от НК;
3. От деянието не са причинени имуществени вреди.
При определяне на наказанието съдът отчете като смекчаващи
отговорността обстоятелства ниската обществена опасност на дееца – чисто
съдебно минало, стремеж на обвиняемата да започне работа след като дълго
време не е разполагала с такава, липса на данни за противообществени прояви
на обвиняемата. С оглед гореизложеното, съдът счита, че на обвиняемата
следва да бъде наложено наказание по чл. 78а, ал. 1 от НК при паритет на
смекчаващите отговорността обстоятелства, а именно “Глоба” в размер на
1000.00 лева.Настоящият състав наложи на обвиняемата минималния размер
на предвидената в разпоредбата на чл.78а, ал.1 от НК, “глоба”, тъй като за
извършеното престъпление по чл.313, ал. 1 от НК са предвидени две
алтернативни наказания, “глоба” и по – тежко от него “лишаване от свобода”,
поради което не е приложима разпоредбата на чл.78а, ал.5 от НК.
В този смисъл съдът постанови решението си.

4

Номер на акта:	844
Дата:	5 март 2025 г. (в сила от 21 март 2025 г.)
Съдия:	Роси Петрова Михайлова-Маркова

Дело:	20241110205123
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	9 април 2024 г.

Решение по дело №5123/2024 на Софийски районен съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите