О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 344
гр. Велико Търново, 05.07.2022 г.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VII-ми административен състав, в закрито заседание на
пети юли две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
АДМ. СЪДИЯ: ДИАНКА ДАБКОВА
разгледа
докладваното от съдията адм. дело № 435/2022г.
по описа на АСВТ. На основание данните по делото и закона, за да се произнесе
съдът съобрази следното:
Производство по реда на чл.159 от АПК - проверка
на допустимостта на жалбата.
Делото е
образувано по Жалба вх. №3170/09.06.2022г. в
АСВТ.
Съдебна защита се търси от името на С.К.Е.,
действаща чрез упълномощения адвокат.
Оспорва се Решение № 774/25.11.2021г. на
Общински съвет Велико Търново. Жалбоподателката твърди, че същото не и е връчвано, а е узнала за него по повод
Решение № 276П от 31.03.2022г. на ОСЗ-В. Търново, последното получено на
19.04.2022г.
С
Разпореждане от 13.06.2022г. съдът изиска адм. преписка и указа да се внесе
дължимата ДТ. Нередовностите на оспорването са отстранени с Молба вх.№3277/15.06.2022г.,
а з.к. от АП е постъпило с вх. № 3340/20.06.2022г.
Като се запозна с приложените по
преписката доказателства съдът установи от фактическа страна следното:
1. С вх. № 09-00-871/12.11.2021г. кметът
на Община Велико Търново внася предложение
до Общински съвет В. Търново да гласува решение за предоставяне на земя от
ОПФ/земи по чл.19 от ЗСПЗЗ/ за приключване на процедурата по възстановяване на
правото на собственост върху земеделска земя на наследниците на М.И.Е.. Става
въпрос за признато, но невъзстановено в стари реални граници право на
собственост върху земеделска земя в
землището на с. Присово, част от която понастоящем попада в урбанизирана
територия на гр. В. Търново. Правото обезщетение със земеделска земя, вместо с
ПКБонове, е заявено от Св. Е. на 28.06.2017г. след проведени съдебни
процедури при признато право на това.
1.1.Предложението на кмета е основано на
постъпило мотивирано писмено искане
от Общинска служба по земеделие-В. Търново/вх. № 60-15-3 от 25.10.2021г./, с
посочено правно основание чл.45ж от
ППЗСПЗЗ, във вр. с §27, ал.2, т.1 от ПЗР на ЗИД ЗСПЗЗЗ/ДВ бр. 62 от
2010г./. Към същото са приложени Решение № 2-276П/19.10.2018г., основано на
съдебно решение на АСВТ № 100/03.04.2018г. по КАД № 10 096/2018г. Молбата
е за предоставяне на 1,2дка от имот
58459.109.29 в местността „Елшин“ в землището на с. Присово.
2. Във връзка със задължението си по
чл.45ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ кметът на общината внася предложението в ОбСт.
Предложението е разгледано на заседание на 25.11.2021г. и е прието от
общинските съветници с 19 гласа „за“.
2.1. С Решение № 774 по Протокол № 33 от
заседание, проведено на 25.11.2021г.
Общински съвет Велико Търново, в изпълнение на правомощията си по чл.21, ал.1, т.8
от ЗМСМА - да се разпорежда с общинска
собственост и на основание §27, ал.2, т.1 от ПЗР на ЗИД ЗСПЗЗЗ/ДВ бр. 62 от
2010г./ - да предостави земя от
ОПФонд, предоставя земеделска земя за настаняване на
наследниците М.И.Е..
2.2. Предоставен е следният недвижим
имот: част, с площ 1,2дка от ПИ с
идентификатор 58459.109.29 по КККР на землището на с. Присово, целият с площ
3,359дка, земеделска земя с НТП – нива, категория III, местност „Елшин“/земи по чл.19 от ЗСПЗЗ/.
3. Въз
основа на Решение № 774 от 25.11.2021г. на Общински съвет Велико Търново,
ОСЗ-В. Търново е постановила Решение № 276П от 31.03.2022г./приложено към
жалбата/, с което обезщетява
наследниците на М.И.Е. чрез
предоставяне в съсобственост на 0,460дка
от посочения ПИ с идентификатор
58459.109.29 по КККР на землището на с. Присово. Решението е постановен от ОСЗ
в изпълнение на правомощието й по чл.45ж, ал.6 от ППЗСПЗЗ.
4. Жалбоподателката е недоволна от
Решение № 774/25.11.2021г. на ОбСт-В. Търново, т.к. е обобществен самостоятелен
имот, а понастоящем се предоставя имот в съсобственост. Това обстоятелство с
оглед забраната по чл.72 от ЗН прави невъзможно извършването на делба на нивата/площ
по-малка то 3 дка/, нито е възможно отдаването й под аренда. Предоставянето на
такава част от нива е в противоречие с чл.7, ал.1 от ЗСПЗЗ. Освен това, обезщетяването
не е съобразено със Заявлението от 27.01.2022г. за довършване на
административната процедура с предоставяне на конкретен имот, а именно ПИ с
идентификатор 10447.140.68 по КККР на гр. В. Търново.
Посочените
констатации налагат следните правни изводи:
С
атакуваното Решение № 774/25.11.2021 г ОбС-В. Търново е упражнил правомощието
си по чл. 21, ал. 1, т. 8 от Закона за местното самоуправление и местната
администрация, във вр. с § 27, ал. 2, т. 1 от ПЗР към ЗИДЗСПЗЗ/ДВ бр.62 от
2010г./. Дал е съгласие за предоставяне на земи от общинския поземлен фонд, в
частност земи по чл.19 от ЗСПЗЗ, за обезщетяване на наследниците на Марин Е., с
признато, но невъзстановено право на собственост върху земеделски земи. Съгласно
предложение на Общинска служба по земеделие, основано на посоченото по-горе
съдебно решение. Това решение на ОбСт по чл.45ж, ал.2 от ППЗСПЗЗ е предпоставка
за приключване на процедурата с постановяване
на решение на ОСЗ по чл.45ж, ал.3 от ППЗСПЗЗ, т.е. част от същата, а не
краен акт, който по силата на §19, ал.1 от ЗИЗ АПК/ДВ бр.58 от 2017г./ се обжалва
пред РС. По силата на специалната разпоредба на чл.45ж, ал.2 от ППЗСПЗЗ Решението
на ОбС подлежи на оспорване, като това става по общия ред на чл.45, ал.3 от ЗМСМА като ИАА на ОбС, според трайната практика на смесените 5-членни състави и
по чл.135, ал.4 от АПК
Процедурата по възстановяване на
собствеността е уредена в чл. 45ж, ал.
2 и ал. 3 ППЗСПЗЗС. Решението на ОСЗ приключва процедурата по чл. 45ж
ППЗСПЗЗ и има конститутивен характер в качеството си на индивидуален
административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК. Решението на ОбС по чл. 45ж, ал.
2 ППЗСПЗЗ е част от производството по издаване на акта на ОСЗ. В
процесната хипотеза ОбС действа при условията на обвързана компетентност, като
с оглед § 27 от ПЗР
на ЗИД на ЗСПЗЗ е длъжен да постанови решение, с което да предостави
съответните земеделски имоти на ОСЗ, в качеството й на единствен решаващ орган
по възстановяването на собствеността върху земеделските земи. В случая ОбС е
бил сезиран с предложение от кмета на общината въз основа на искане, изготвено
от ОСЗ за предоставяне на земи от ОПФ на наследниците на Марин Е., на основание
§ 27, ал. 2
ЗИД на ЗСПЗЗ, във вр с чл. 45ж ал. 2
от ППЗСПЗЗ.
С обжалваното решение Общинският съвет,
съобразно правомощията си, е дал съгласие на наследниците да бъдат предоставени
описаните в решението земи от ОПФ в землището на с. присово.
Налице е акт, с който органът, съобразно компетентността му по чл. 21, ал.
1, т. 8 ЗМСМА – да приема решения за придобиване, управление и
разпореждане с общинско имущество, е дал съгласие за предоставяне на описаните
земи, собственост на общината. В случая като е упражнил правомощието си по чл. 21, ал.
1, т. 8 ЗМСМА общинският съвет е действал не като административен
орган, а като орган, който упражнява правото на собственост върху имуществото
на общината и оспорения акт не може да се провери по реда, по който се
проверяват индивидуалните административни актове. Освен това, липсва и правен
интерес от оспорване на посоченото решение, тъй като то не засяга
непосредствено и пряко правната сфера на жалбоподателя. Такъв правен интерес
щеше да е налице, ако решението на ОбС имаше пряк правопроменящ,
правопрекратяващ или правопогасяващ ефект по отношение на лични права и законни
интереси на жалбоподателя, какъвто не е настоящия случай. Последващото решение
на ОСЗ е конститутивния акт, който поражда правната промяна.
За допустимостта на оспорването е
задължително актът да уврежда адресата, засягайки пряко и непосредствено
правната му сфера, а не само да създава евентуална /и поради това несигурна/,
възможност за това. В случая, с оспореното решение на Общинския съвет, на
основание § 27, ал. 2
от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ, във вр с чл. 45ж, ал.
2 ППЗСПЗЗ на наследниците на М. Е. е предоставен подробно описаната
част от конкретен поземлен имот, за да продължи процедурата по възстановяване
правото на собственост на земеделска земя. Това решение не само, че не
накърнява правната сфера на наследниците на Е., а е благоприятно за тях.
Без правно значение е несъгласието на жалбоподателя с преценката на Общинския
съвет кои точно имоти от общинския поземлен фонд да се предоставят за
обезщетение. Доколкото то не може да обоснове извод за наличието на правен
интерес от оспорването. За разлика от условията за предоставянето на земи по чл. 27а
ППЗСПЗЗ, това по § 27, ал. 2, т.1- 3 ПЗР ЗИД ЗСПЗЗ, с цел
обезщетяване на собствениците, чиято собственост не може да бъде възстановена, критерии
за избора на конкретни имоти от общинския поземлен фонд, попадащи в посоченото
землище и с размера на възстановяваната обща площ, не са нормативно
регламентирани. Преценката на Общинския съвет се осъществява при упражняване на
правото за разпореждане с общинска собственост и е въпрос на целесъобразност,
който не подлежи на съдебен контрол по реда на АПК. В този смисъл Решение №
1311 от 2.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9965/2020 на ВАС.
С оглед установеното от фактическа страна, съдът приема от правна, че е
налице основание за прекратяване на производството – недопустимост на
оспорването в хипотезата на чл.159, т.4 от АПК. Предвид това, жалбата
следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото прекратено.
Воден от горните мотиви, на посочените основания, съдът в настоящия състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ Жалба вх. №
3170/09.06.2022г. в АСВТ, подадена от С.К.Е. срещу Решение № 774/25.11.2021г.
на Общински съвет Велико Търново.
ПРЕКРАТЯВА производството по частно адм. дело № 435/2022 г. по описа на Административен
съд-Велико Търново.
Определението подлежи на обжалване пред ВАС, в
7-дневен срок от съобщаването му, като ЧЖ се подава чрез ВТАС.
Препис от определението да се изпрати на страните.
АДМИНИСТАРТИВЕН
СЪДИЯ: