Р Е Ш Е Н И Е
№
,гр.Пазарджик, 16.07.2012 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в открито заседание на двадесет
и шести юни през две хиляди и дванадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ЦВЕТАНКА ВЪЛЧЕВА
при секретаря М.К.,
като разгледа докладваното от
съдията ВЪЛЧЕВА гр. дело №1062 по описа на съда за 2012 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са искове с правно
основание чл.286 от ТЗ, във връзка с чл.288 от ТЗ, във връзка с
чл.266 от ЗЗД, във връзка с чл.258 от ЗЗД и по чл.294 ал.1 от ТЗ,
във връзка с чл.86 от ЗЗД.
Подадена е искова молба от „БДЖ – ПЪТНИЧЕСКИ ПРЕВОЗИ” ЕООД,
вписано в Търговския регистър при Агенцията по вписванията под №…. 110, ЕИК ….,
ИН по ДДС №BG ….., със
седалище и адрес на управление: ….., представлявано от инж. Г.И. и М.Х. –
Управители, чрез поделение за пътнически превози – Г. О., с адрес………..,
представлявано по пълномощие от инж.М.К.М. ***, чрез адв. Л.А.П. против “ВАГОНОРЕМОНТЕН
ЗАВОД -
Предвид гореизложеното, за ищеца възниква правен
интерес да реализира правата си по съдебен ред, поради което моли съда да осъди ответника да им
заплати сумите: 2000 /две
хиляди/ лв.,
представляваща дължимо и неплатено възнаграждение за извършена услуга по
фактура №…. г., ведно със законната лихва върху сумата
от момента на предявяване на исковата молба до окончателното плащане; 189,22 /сто осемдесет и девет лева и двадесет и две стотинки/ лв., мораторна
лихва за забава в плащането за периода 14.04.2011 г. - дата на падежа на
фактура №….. г., до 13.03.2012 г. - датата на депозиране на настоящия иск пред Районен
съд - П. С
решението, молят съда,
да им присъди и направените от тях разноски по делото. Представят писмени доказателства в подкрепа на
твърденията си и правят доказателствени искания.
В срока по чл.131 от ГПК, по делото е постъпил писмен отговор по така подадената искова молба от ответното дружество „ВАГОНОРЕМОНТЕН ЗАВОД-99”АД, чрез пълномощника му – юрисконсулт Катя Дамянова-Попова, в който се заявява, че не оспорва искът за заплащане на сумата от 2000 лв. по фактура №**********/14.04.2011г. Оспорва твърдението на ищеца, че има вземане от ответника, представляващо мораторна лихва в размер на 189,22 лв. за периода от 14.04.2011г.. до 13.03.2012г. Твърди, че този иск е неоснователен, тъй като процесната фактура е издадена по повод извършена от ищеца услуга - ремонт и ревизия на функционни вентили тип „Матросов", поради което в настоящия случай са приложими разпоредбите на чл.258 и сл. от ЗЗД. Страните по настоящия договор не са изрично уговорили срок за заплащане на извършената работа, поради което длъжникът - ответник ще изпадне в забава едва след като бъде поканен от кредитора-ищец /чл.84 ал.2 от ЗЗД/. Тъй като към исковата молба няма приложена покана за плащане, то в настоящия случай лихва в претендирания размер и за посочения период е недължима. Невъзразява срещу приемането на приложените към исковата молба писмени доказателства; Невъзразявам срещу искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза. Претендира в полза на „Вагоноремонтен завод-99" АД съдебно-деловодни разноски. Не ангажира доказателства.
В проведеното по делото съдебно
заседание, предявените искове се поддържат от пълномощника на ищеца, с
представената и приета по делото писмена молба. Излага доводи по същество.
Ответното
дружество, чрез процесуалния си представител, оспорва иска за мораторни лихви
по размер и относно момента на възникване на закъснението за плащане на главницата
по процесната фактура. Излага съображения в пледоарията си.
Съдът,
след като се запозна с твърденията, изложени от ищеца в исковата молба и
възраженията на ответника в писмения отговор и в съдебно заседание, като обсъди
и анализира събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
прие за установено следното:
По делото е представено
и прието заверено копие на фактурата, подробно
описана в исковата молба, а именно фактура №********** от
14.04.2011 год. Видно от тази фактура е, че по нея доставчик /изпълнител/
на
посочените услуги – ремонт и ревизия ФВ тип М. е търговското
дружество-ищец, а платец /получател/ - ответното търговско
дружество – “ВАГОНОРЕМОНТЕН
ЗАВОД-99”АД-гр.С. Фактурата е издадена на датата, посочена в исковата молба
и за сумата, посочена в исковата
молба. Като начин на плащане е посочено - по
банков път, с платежно нареждане. Датата на плащане /падежът/ е 14.04.2011 год.
Фактурата е на обща стойност 3203,88 лева, с включен ДДС. С исковата си молба,
ищецът призна плащане на част от фактурата в размер на 1203,88 лева. Ответното
дружество не оспори извършването, респ. получаването на услугите, описани в
процесната фактура.
В писмения отговор, а и в съдебно
заседание, пълномощникът на ответника, заяви, че не оспорва претендираната от
ищеца главница по процесната фактура. Оспорва само претендираната мораторна лихва
и нейния размер.
От
приетото по делото и неоспорено от страните заключение на
съдебно-икономическата експертиза се установява, че „БДЖ ПП” ЕООД, гр.С.,
поделение Г. О. е издал фактура №…. год. на стойност 2669,90 лева без ДДС или
3203,88 лева с ДДС. Получател на услугата е „ВРЗ-
Ответното
търговско дружество не противопостави възражения и доказателства за извършване
на плащане на остатъка от дължимата парична сума по процесната фактура.
Напротив призна, чрез процесуалния си представител, дължимостта на главницата
по нея.
При така
установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Предявени
са искове с правно основание по чл.286 от ТЗ, във връзка с чл.288 от ТЗ, във
връзка с чл.266 от ЗЗД, във връзка с чл.258 от ЗЗД и по чл.294 ал.1 от ТЗ, във връзка с чл.86 от ЗЗД.
Безспорно се установи по делото, че в
конкретния случай се касае за търговска сделка, сключена между
ищцовото дружество и ответното търговско дружество, тъй като е безспорно, че страните са търговци по
смисъла на ТЗ и спрямо тях, съгласно разпоредбата на
чл.286 от ТЗ, следва
да се прилагат правилата за търговските сделки. В настоящия казус и по отношение на процесната фактура
– за извършените услуги,
разпоредбата на чл.286 от ТЗ следва да се
прилага във връзка с текста на чл.288 от ТЗ, тъй като този вид договори, при
които едната страна - изпълнител се задължава да изпълни поръчката на другата
страна - възложител за извършването на определени фактически действия, а
последната – да заплати възнаграждение за същите, са уредени в раздел VІІІ-ми
от особената част на ЗЗД и общото им наименование е “договор за изработка”.
Касае се за неуредени в ТЗ положения по тази
търговска сделка и затова съгласно чл.288 от ТЗ ще следва да се прилагат
разпоредбите на ЗЗД и по-конкретно на договора за изработка.
Установи се по делото, че процесната фактура
отговаря на изискванията на Закона за счетоводството и ЗДДС и съдържа
предвидените в тях реквизити. Фактурата е включена в дневника за покупките на
дружеството-ответник и в справката-декларация по ЗДДС за месец април 2011 год. и
е осчетоводена, съгласно изискванията на ЗСч и ЗДДС. Затова извършените услуги
ангажират ответника, като страна по договора. Последният не оспорва
съществуването му и условията по него, нито размера на договореното
възнаграждение. Налице е и частично плащане по процесната фактура.
С
процесния договор, материализиран в издадената фактура, е уговорено
възнаграждение, което възложителят е длъжен да заплати на изпълнителя. Възнаграждението е съществен елемент от
възмездния договор за изработка в неговите различни разновидности - чл.258 от ЗЗД. В конкретния казус се касае за предоставяне на определени услуги, описани в приложения документ, с уговорено
възнаграждение.
Безспорно
се установи по делото, че ищецът, в качеството си на изпълнител е бил напълно изправна страна по договора, като е осъществил
добросъвестно услугите.
Налице е неизпълнение на
договорните задължения по процесната фактура /и договор/ от страна на ответника – възложител, като дължимата от него главница по фактурата, след приспадане на
частично платената сума и съгласно приетото и неоспорено заключение на вещото
лице, възлиза на 2000 лева. Дължимата сума, като главница,
изцяло съвпада с исковата претенция на ищеца.
При тези данни, съдът намира, че
искът за заплащането на дължимата сума по
процесната фактура е основателен и доказан и следва да бъде уважен
изцяло в посочения размер от 2000 лева.
Вземането е изискуемо и длъжникът следва да бъде осъден
да заплати размера му, тъй като не е сторил доброволно това до настоящия момент.
Ответникът
дължи на ищеца и законната лихва върху главницата, считано от датата на
предявяване на исковата молба – 14.03.2012 год. до окончателното й изплащане.
Съдът
приема, че ответникът е в забава по отношение на задължението по процесната
фактура. Счита, че забавата е от деня на падежа на фактурата – 14.04.2011 год.,
поради което ще следва да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца, на
основание чл.294 ал.1 от ТЗ, във връзка с чл.86 от ЗЗД, обезщетение за забавено
плащане върху главницата по фактурата от посочения начален момент до датата,
посочена от ищеца в исковата молба – 13.03.2012 год., която предхожда с един
ден датата на завеждане на исковата молба в съда – 14.03.2012 год. Размерът на
това обезщетение, съгласно заключението на вещото лице-икономист, е 187,51
лева. До този размер, искът е основателен и доказан и следва да се уважи. Над
него и до претендирания с исковата молба размер от 189,22 лева, искът ще следва
да се отхвърли.
Предвид
изхода на делото, ответникът дължи на ищеца и сторените по делото разноски,
съобразно уважените искове, в размер на 976,81 лева.
По изложените съображения, ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА “ВАГОНОРЕМОНТЕН ЗАВОД -
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред П. Окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: