Р Е Ш Е Н И Е
№ 32
Гр. Перник, 29.03.2021 година.
В И М Е Т О
Н А Н А Р ОД А
Административен съд – Перник, касационен състав, в
публично съдебно заседание, проведено на седемнадесети март през две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ивайло
Иванов
ЧЛЕНОВЕ: Слава Георгиева
Михаил Малчев
при съдебния секретар А.М. и с участието на прокурор Бисер Ковачки от
Окръжна прокуратура Перник, като разгледа докладваното от съдия Ивайло Иванов
КАНД № 24 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63 от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано
е по касационна жалба на „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. София, район ***, представлявано от управителя Н.А.П., чрез адвокат
А.Т. *** срещу съдебно решение № 260116 от 28.10.2020 година, постановено по
АНД № 01216/2020 година по описа на Районен съд Перник, с което е потвърдено
наказателно постановление (НП) № НП-73/05.06.2020 година, издадено от заместник
– председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН),
с което на „***“ ЕООД, гр. София, на основание чл. 55, ал. 2 от Закона за техническите
изисквания към продуктите (ЗТИП) е наложена имуществена санкция в размер на 1 000
(хиляда) лева за неизпълнение на задължението по чл. 187, ал. 2, т. 2 от
Наредба за устройството, безопасната експлоатация и техническия надзор на
съоръжения под налягане (НУБЕТНСПН).
Касаторът
твърди, че постановеното съдебно решение е неправилно и незаконосъобразно, като
постановено при наличие на съществени нарушения на процесуалния и материален
закон. Излага доводи срещу изводите на районния съд за допусната при съставяне
на акта за процесното нарушение (АУАН) техническа грешка при изписването на
нарушената разпоредба на чл. 187, ал. 2 от НУБЕТНСПН. Изразява несъгласие с
приетото в решението касателно вписаната в АУАН дата на извършване на
процесното административно нарушение и изводите на районния съд, че допусната е
техническа грешка, коригирана в НП. Пледира, че неправилно в решението е
прието, че нарушена е Наредба за съществените изисквания и оценяване
съответствието на съоръженията под налягане (НСИОССПН), като твърди още, че
същата е отменена, а същевременно в НП са посочени две различни наредби, а
наказание е наложено не за описаното в АУАН нарушение като време. Твърди, че в
производството са нарушени разпоредбите на чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл. 57, ал. 1,
т. 5 от ЗАНН, тъй като посочени са две нарушения – едното по чл. 187, ал. 2, т.
2 от НУБЕТНСПН и второто – по чл. 187, ал. 2, т. 2 от НСИОССПН, което е довело
до несъответствие между описаното нарушение и приложената санкционна
разпоредба. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението предмет
на касационна проверка и постанови друго, с което да отмени издаденото
наказателно постановление.
Ответникът
по касационната жалба, редовно уведомен за същата, в срока по чл. 213а, ал. 1
от АПК (ред. ДВ, бр. 77 от 2018 г.), във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, не депозира отговор.
В проведеното
съдебно заседание на 17.03.2021 година касаторът „***“ ЕООД, гр. София, редовно
призован, не се представлява. В писмено становище, депозирано от адвокат А.Т. ***,
пълномощник на управителя на дружеството, поддържа жалбата и претендира присъждане
на направените съдебни разноски.
В
проведеното съдебно заседание на 17.03.2021 година ответникът по касационната
жалба – ДАМТН, редовно призован, не изпраща процесуален представител.
В
проведеното съдебно заседание на 17.03.2021 година представителя на Окръжна
прокуратура Перник счита касационната жалба за неоснователна. Моли съда да остави
в сила решението на районния съд.
Административен съд – Перник, като прецени събраните
по делото доказателства и наведените касационни основания, прилагайки нормата
на чл. 218 от АПК, след съвещание, намира следното:
Касационната
жалба се явява допустима, като подадена в срок и от надлежна страна.
Разгледана
по същество касационната жалба е неоснователна.
Със
съдебно решение № 260116 от 28.10.2020 година, постановено по АНД № 01216/2020
година по описа на Районен съд Перник е потвърдено НП № НП-73/05.06.2020
година, издадено от заместник – председателя на ДАМТН, с което на „***“ ЕООД,
гр. София, на основание чл. 55, ал. 2 от ЗТИП е наложена имуществена санкция в
размер на 1 000 (хиляда) лева за неизпълнение на задължението по чл. 187, ал.
2, т. 2 НУБЕТНСПН.
За да
постанови решението си, първоинстанционният съд е събрал като доказателства по
делото свидетелски показания, както и писмените такива, приобщени по реда на
чл. 283 от НПК. Въз основа на тях и след направен анализ поотделно и в тяхната
съвкупност, е приел за безспорно установено, че настоящият касатор „***“ ЕООД,
гр. София, към датата на извършване на проверката – 14.02.2020
година, е притежавало качеството ползвател на автомобилна газоснабдителна
станция за втечнен въглеводороден газ и бензиностанция рег. № ***, находяща се
в гр. Перник, кв. ***и като такъв е субект на задължението, въведено с
цитираната разпоредба. Прието е по несъмнен и категоричен начин, съответно е
установено, че на територията на газоснабдителната станция се експлоатира съд,
работещ под налягане за съхранение на втечнен въглеводороден газ със заводски
номер № **********, година на производство 1998, обем 4850 литра, работно
налягане 16Ваr, с рег. №ПкСН716. Прието от районния съд е, че след проверка по
документи – проверка на ревизионната книга на съоръжението, е констатирано, че
същото е спряно от експлоатация с ревизионен акт № 3/24.04.2018 година и в него
е налице отбелязване, че не е годно за безопасна експлоатация. Прието за
безспорно установено по делото е, че независимо от горната забрана ползвателят на
съоръжението – „***“ ЕООД, гр. София, е допуснал неговата експлоатация, с което
осъществяването на нарушение по чл. 187, ал. 2, т. 2 от Наредбата, което е доказано по несъмнен, категоричен и
безспорен начин, а наложената за същото имуществена санкция на основание чл.
55, ал. 2 от ЗТИП е законосъобразна като вид и размер, съответно мотивирана от
наказващия орган, както се явява и справедлива.
Пред
настоящата касационна инстанция не са представени писмени доказателства.
Съобразно
чл. 218 от АПК касационната инстанция дължи произнасяне само относно наведените
в жалбата касационни оплаквания, като следи служебно за валидността,
допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.
Съдът
намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Съобразно
чл. 220 от АПК касационната инстанция напълно възприема установена от Районен
съд Перник фактическа обстановка, която напълно кореспондира на събраните по
делото доказателства.
Първоинстанционният
съд правилно и въз основа на събраните доказателства е установил фактическата
страна на спора.
Първоинстанционният
съд е постановил обжалваното съдебно решение след пълен, точен и обективен
анализ на събраните доказателства, като е изпълнил и задължението си, преди да
разгледа делото по същество, да прецени спазени ли са процесуалните правила в
хода на административното производство от наказващия орган. Настоящата касационна инстанция счита, че не следва да
повтаря направените правни изводи за процесуална законосъобразност на
проведеното производство. Без основание в съдържанието на АУАН и НП са доводите
на касатора за разлика в посочената за нарушена материалноправна разпоредба,
тьй като и двата акта съдържат разпоредбата на чл. 187, ал. 2, т. 2 от
НУБЕТНСПН. Без основание са и доводите относно посочената дата на извършване на
нарушението – и АУАН и НП сочат за дата на извършване на нарушението 14.02.2020
година. А изводи в решението за наличие на технически грешки в АУАН и НП,
касателно нарушената законова разпоредба и датата на извършване на нарушението,
каквото също твърди жалбоподателят, не са правени.
Настоящата
касационна инстанция напълно споделя направените от районния съд правни изводи
за правилно прилагане на материалния закон от административнонаказващия орган
при реализиране на отговорността по реда на чл. 55, ал. 2 от ЗТИП на настоящия
касатор. По делото безспорно е установено, че към 14.02.2020 година, „***“
ЕООД, гр. София е притежавало качеството ползвател на автомобилна
газоснабдителна станция за втечнен въглеводороден газ и бензиностанция рег. № ***,
находяща се в гр. Перник, кв. „Караманица“ № 44. В това си качество дружеството
е субект на задължението, въведено с разпоредбата на 187, ал. 2, т. 2 от
НУБЕТНСПН. По делото по несъмнен и категоричен начин е установено също, че на 14.02.2020
година, на територията на газоснабдителната станция се е експлоатирал съд,
работещ под налягане за съхранение на втечнен въглеводороден газ със заводски
номер № **********, година на производство 1998, обем 4850 литра, работно
налягане 16Ваr, с рег. №ПкСН716. Установено е обаче, което е и съответно
доказано, че това съоръжение е спряно от експлоатация с ревизионен акт №
3/24.04.2018 година и в него е налице отбелязване, че съоръжението не е годно
за безопасна експлоатация. С това нарушена е разпоредбата на чл. 187, ал. 2, т.
2 от НУБЕТНСПН. Тук, във връзка с доводите в жалбата, се приема, че допусната е очевидна, но несъществена
грешка при изписването както в НП, така и в мотивите на решението на Наредба
за съществените изисквания и оценяване на съответствието на съоръженията под
налягане, вместо на приложената от наказващия орган разпоредба на чл. 187, ал.
2, т. 2 от НУБЕТНСПН, както и посочването на т. 1, вместо на т. 2. Изводът за
несъщественост на тази очевидна грешка в НП и съдебния акт се основава в частта
от мотивите на решението и обстоятелствената част на НП, в които възпроизведено
е съдържанието разпоредбата на чл. 187, ал. 2, т. 2 от НУБЕТНСПН, а в решението
е посочено, че изведената за нарушена разпоредба на чл. 187, ал. 2, т. 2 от
Наредбата въвежда задължение за ползвателя, ръководителя на предприятието и
обслужващия персонал, да не допускат експлоатация на съоръжение под налягане,
когато в акта за първоначален технически преглед или в ревизионен акт е вписано
заключение, че съоръжението не е годно за безопасна експлоатация. От друга
страна, разпоредба с такова съдържание, както и с
такава номерация, не е част от Наредба за съществените изисквания и оценяване
на съответствието на съоръженията под налягане. Поради това не е налице достатъчно
основание за извод, че е налице съществен порок при формулиране на
административнонаказателното обвинение, както и при формирането волята на съда
що се отнася до приложимия материален закон.
С оглед
изложеното съдът счита, че при
субсидиарното действие на НПК, районният съд е изпълнил служебното си
задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно,
всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на
доказване по делото, при съблюдаване на процесуалните правила относно събиране,
проверка и анализ на доказателствената съвкупност, и не е допуснал нарушения на
съдопроизводствените правила. Районният съд е събрал необходимите и относими
доказателства, за чието съществуване са налице данни по делото, в обжалваното
решение е изложил мотиви относно преценката на доказателствата, която е
извършил и въз основа на последните е направил правни изводи, които настоящият
касационен състав споделя. Предвид това изложените касационни основания са напълно
неоснователни.
Относно
разноските:
С
оглед изхода на делото следва да се остави без уважение направеното искане на
процесуалния представител на касационния жалбоподател за присъждане на
направените съдебни разноски.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 63, ал.
1, изр. 2 от ЗАНН, настоящия касационен състав на Административен съд – Перник
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА съдебно решение №
260116 от 28.10.2020 година, постановено по АНД № 01216/2020 година по описа на
Районен съд Перник.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:/п/
/п/