№ 16242
гр. София, 29.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря МИРЕЛА Т. МИЛКОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско
дело № 20241110112701 по описа за 2024 година
Предявен е от ищеца М. Й. И., ЕГН **********, срещу ответника
******************************, ЕИК *********, осъдителен иск с правна
квалификация чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД вр. чл. 3 ГПК за заплащане на сумата
от 9835 лв., представляващо обезщетение за имуществени вреди, изразяващи
се в сумата от 575 лв.- заплатена държавна такса, и 9260 лв.- заплатено
адвокатско възнаграждение, присъдени в тежест на ищеца в качеството му на
длъжник по 26 броя заповеди за изпълнение, издадени по искане на ответника,
ведно със законната лихва от 06.03.2024 г. до окончателното изплащане на
сумата.
Ищецът М. Й. И., ЕГН **********, твърди, че между страните бил
сключен договор за потребителски кредит SO № **** от 06.07.2020 г., за срок
от 36 месеца, с крайна дата за погасяването му01.07.2023 г. Сочи, че поради
закъснение при изпълнение на задълженията си по договора срещу него били
издадени 26 бр. заповеди по чл. 410 ГПК със заявител-
******************************, за периода 2021-2023 г. Конкретно
посочва номерата на заповедните производства: 64580/21 г., 35 състав,
39086/2021 г., 178 състав, 45638/2021 г., 27 състав, 52834/2021 г., 28 състав,
57742/21, 62 състав, 69265/21 г., 59 състав, 173/2022 г., 170 състав, 5444/2022 г.
, 141 състав, 13075/2022 г., 159 състав, 18557/2022 г., 58 състав, 23496/2022 г.,
173 състав, 30254/2022 г., 48 състав,37842/2022 г., 62 състав, 43665/2022 г., 60
състав, 48170/2022 г., 155 състав, 49234/2022 г.174 състав, 56001/2022 г. 26
състав, 60876/2022 г., 155 състав, 66645/2022 г., 161 състав, 2831/2023 г., 119
състав, 6519/2023 г., 69 състав, 12106/2023 г., 138 състав, 20273/2023 г., 126
състав, 24281/2023 г., 64 състав, 31455/2023 г. 118 състав, 37900/2023 г., 143
състав. Твърди, че във всяка от издадените заповеди за изпълнение на парично
задължение били включени адвокатско възнаграждение и държавна такса.
1
Сочи, че срещу издадените заповеди не е депозирал възражение пред съда.
Излага твърдения, че процесното вземане за обезщетение се е породило от
злоупотреба с правото на подаване на заявление за издаване на заповед по чл.
410 ГПК, извършено от ответника по делото, чрез процесуалния му
представител. В случая вземането по кредита се раздробявало, като се
предявявало в отделни производства, в резултат на което се натрупали
разноски за адвокатско възнаграждение и държавна такса в тежест на
длъжника. Поддържа, че заявленията касаели месечни вноски по сключен
между страните кредит, които били предсрочно погасени от длъжника и не се
дължали на заявителя. Твърди, че е направил 24 бр. плащания в периода от
20.08.2020 г. до 20.11.2023 г., на обща стойност от 16227,22 лв. В срока за
отговор, ответникът твърди, че искът е недопустим като основан на факти,
които са преклудирани поради влизане в сила на заповедите за изпълнение по
чл. 410 ГПК, евентуално твърди, че са неоснователни.
Съдът, като съобрази доводите на страните и въз основа на събраните по
делото доказателства намира следното:
По допустимостта на иска:
Искът е допустим. Претендира се обезщетение за имуществени вреди
вследствие на виновно и противоправно поведение от лице, на което е
възложена работа от ответника, съставляващо злоупотреба с право.
Неоснователни са възраженията на ответника, че искането за обезщетение е
преклудирано в срока за подаване на възражение по чл. 413 ГПК, доколкото
фактическият състав на злоупотребата с право се поражда именно в резултат
от претърпените вреди в резултат от множество заповеди за изпълнение по чл.
410 ГПК, които като общ брой не са били известни на ищеца в сроковете по
чл. 413 ГПК. Нещо повече, предвидена възможност да се обжалват разноските
по ГПК в срока по чл. 413 ГПК не изключва правото на иск за обезщетение за
имуществени вреди по общия исков ред, който може да се реализира вън от
висящия исков процес при реализиране на отговорността при злоупотреба с
процесуални права. Така Решение № 279 от 17.1.23 г. на СГС по в.гр.д. №
3291/2022 г. на СГС. За този извод следва да бъде съобразено и правото на ЕС,
което не допуска национална правна уредба, която поради действие на силата
на пресъдено нещо и на преклузивни срокове, не позволява на националния
съд да провери евентуална неравноправност на договорни клаузи,
натоварваща потребителя с невъзможен товар за разноски. Съдебната
практика на СЕС в това число решение от 18.02.2016 г. по дело № С-49/14 ,
решение от 17.05.2022 по дело С 600/19, решение от 18.01.2024 г. по дело С-
531/22, решение от 29.02.2024 г. по дело С-724/22 изтъква необходимостта
националните процесуални разпоредби, уреждащи принципа на сила на
пресъдено нещо, да бъдат прилагани при съобразяване с принципа на
ефективност, т.е. да не препятстват възможността за ефективна съдебна
закрила на потребителите. След като правото на ЕС задължава националния
съд да следи за неравноправност на клаузи дори при наличие на влязло в сила
решение, при липса на извършена проверка за неравноправност, то следва да
се приеме, че е допустимо да бъде осъществена закрила на потребителя и за
разноските по повод потребителския договор, какъвто е и в настоящия случай.
2
Така Определение № 2122 от 26.07.2024г. по ч.т.д. № 356/2024г. на II т. о.,
Решение № 491 от 23.07.2024г. по гр. д. № 1767/2023г. на IV г.о.
По основателността на иска:
По иска с правна квалификация чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД вр. чл. 3 ГПК в
тежест на ищеца да установи следните обстоятелства при условията на пълно
и главно доказване: претърпени имуществени вреди за ищеца по основание и
размер, посочени в исковата молба вследствие на виновно и противоправно
поведение от страна на лице, на което е възложена работа от ответника,
съставляващо злоупотреба с право, причинно-следствена връзка между
вредите на ищеца и поведението на ответника. В тежест на ответната страна
да докаже наведените в отговора на исковата молба възражения, както и при
установяване на горните обстоятелства, че е заплатил претендираната сума.
Безспорно е, че страните са обвързани от договор за кредит SO
****/06.07.2020 г., по силата на който е отпуснат размер на главница в размер
на 3000 лева, платим на 36 броя месечни погасителни вноски, при фиксиран
годишен лихвен процент в размер на 37.87 % и ГПР в размер на 45,19 %.
Видно от приложения погасителен план на всяка дата от 01.08.2020 г. до
01.07.2023 г. длъжникът , настоящ ищец се е задължил да върне заема на 36
месечни анюитетни вноски, всяка в размер на 383,33 лв., включваща главница
83,33 лв., лихва в размер на 57,30 лв., такса експресно разглеждане 242,70 лв.
Съгласно погасителният план, общият размер на дълга на длъжника по
договора за кредит възлиза на 13 799,88 лева.
В хода на производството между страните е отделено за безспорно и
ненуждаещо се от доказване, че заповедите за изпълнение по чл. 410 ГПК,
издадени по частни граждански дела: 64580/21 г., 35 състав, 39086/2021 г., 178
състав, 45638/2021 г., 27 състав, 52834/2021 г., 28 състав, 57742/21, 62 състав,
69265/21 г., 59 състав, 173/2022 г., 170 състав, 5444/2022 г. , 141 състав,
13075/2022 г., 159 състав, 18557/2022 г., 58 състав, 23496/2022 г., 173 състав,
30254/2022 г., 48 състав,37842/2022 г., 62 състав, 43665/2022 г., 60 състав,
48170/2022 г., 155 състав, 49234/2022 г.174 състав, 56001/2022 г. 26 състав,
60876/2022 г., 155 състав, 66645/2022 г., 161 състав, 2831/2023 г., 119 състав,
6519/2023 г., 69 състав, 12106/2023 г., 138 състав, 20273/2023 г., 126 състав,
24281/2023 г., 64 състав, 31455/2023 г. 118 състав, 37900/2023 г., 143 състав са
влезли в сила.
Установява се от представените по делото заповеди за изпълнение по чл.
410 ГПК, че по гр.д. № 64580/21 г., 35 състав е присъдена държавна такса 25
лева и 360 лева адвокатско възнаграждение, по ч.гр.д. № 39086/2021 г., 178
състав, държавната такса е в размер на 25 лева и адвокатското възнаграждение
е в размер на 360 лева, по ч.гр.д. № 45638/2021 г. е присъдена държавна такса
в размер на 25 лева и 360 лева – адвокатско възнаграждение, 27 състав, по
ч.гр.д. № 52834/2021 г., 28 състав е присъдена държавна такса в размер на 25
лева и 360 лева – адвокатско възнаграждение, по ч.гр.д. № 57742/21, 62
състав, е присъдена държавна такса в размер на 25 лева и 360 лева –
адвокатско възнаграждение, по ч.гр.д. № 69265/21 г., 59 състав е присъдена
държавна такса в размер на 25 лева и 400 лева – адвокатско възнаграждение(
3
обезсилена с определение от 30.04.2022 г. поради отказ по смисъла на чл. 233
ГПК), по ч.гр.д. № 173/2022 г, 170 състав е присъдена държавна такса в размер
на 25 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева, по ч.гр.д. №
5444/2022 г. , 141 състав е присъдена държавна такса в размер на 25 лева и
400 лева – адвокатско възнаграждение, по ч.гр.д. № 13075/2022 г., 159 състав е
присъдена държавна такса в размер на 25 лева и 400 лева (обезсилена с
определение от 16.09.2022 г. поради плащане на сумите, предмет на
издадената заповед), по ч.г.д. № 18557/2022 г., 58 състав е присъдена
държавна такса в размер на 25 лева и 400 лева – адвокатско възнаграждение,
по ч.гр.д. № 23496/2022 г., 173 състав с разпореждане от 15.08.2022 г. е
отхвърлено заявлението, поради неизпълнени указания, по ч.гр.д. №
30254/2022 г., 48 състав е присъдена държавна такса в размер на 25 лева и 400
лева адвокатско възнаграждение, по ч.гр.д. № 37842/2022 г., 62 състав е
присъдена държавна такса в размер на 25 лева и 400 лева- адвокатско
възнаграждение, по ч.гр.д. № 43665/2022 г. , 60 състав е присъдена държавна
такса в размер на 25 лева и 400 лева – адвокатско възнаграждение, по ч.гр.д.
№ 48170/2022 г., 155 състав, е присъдена държавна такса в размер на 25 лева и
400 лева- адвокатско възнаграждение, по ч.гр.д. № 49234/2022 г., 174 състав е
присъдена държавна такса в размер на 25 лева и 400 лева- адвокатско
възнаграждение, по ч.гр.д. № 56001/2022 г. 26 състав, е присъдена държавна
такса в размер на 25 лева и 400 лева- адвокатско възнаграждение, 60876/2022
г., 155 състав е присъдена държавна такса в размер на 25 лева и 400 лева-
адвокатско възнаграждение, по ч.гр. д. № 66645/2022 г., 161 състав е
присъдена държавна такса в размер на 25 лева и 480 лева- адвокатско
възнаграждение, 2831/2023 г., 119 състав е присъдена държавна такса в размер
на 25 лева и 480 лева- адвокатско възнаграждение, 6519/2023 г., 69 състав е
присъдена държавна такса в размер на 25 лева и 480 лева- адвокатско
възнаграждение, 12106/2023 г., 138 състав е присъдена държавна такса в
размер на 25 лева и 480 лева- адвокатско възнаграждение, 20273/2023 г., 126
състав е присъдена държавна такса в размер на 25 лева и 100 лева- адвокатско
възнаграждение, по ч.гр.д. № 24281/2023 г., 64 състав е присъдена държавна
такса в размер на 25 лева и 480 лева- адвокатско възнаграждение, 31455/2023
г. 118 състав е присъдена държавна такса в размер на 25 лева и 480 лева-
адвокатско възнаграждение, 37900/2023 г., 143 състав е присъдена държавна
такса в размер на 25 лева и 480 лева- адвокатско възнаграждение.
От съвкупната преценка на събраните писмени доказателства:
извлечение от банковата сметка на ищеца от 22.11.2023 г. за периода от
05.07.2020 г. до 21.11.2023 г., както и приетото по делото заключение на
съдебно – счетоводна експертиза, което съдът кредитира като компетентно,
обективно и безпристрастно изготвено се установява, че от сметка на името на
ищеца / л. 14 – 56/ сумата от 3000 лева по предоставения кредит е постъпила
на 06.07.2020 г. Извършените плащания от М. И. в полза на
***************************** съгласно представеното по делото
извлечение от разплащателна сметка с IBAN BG79 **** ************** са
общо в размер на 17 444,48 лева по дати представени в Таблица № 2, стр. 5.
Общо заплатената сума по договор за паричен заем SO № ****/06.07.2020 г. е
4
в размер на 17 444,48 лева, в това число платени суми към
***************************** общо в размер на 16 132,35 лева и към ЧСИ
Н. Л. М. по изп. д. № **** /2023 г. общо в размер на 1312,13 лева.
Принудително събрани суми чрез ЧСИ Н. М. общо в размер на 1312,13 лева,
са разпределени за погасяване на задължения по процесния договор в размер
на 1131,12 лева, преведени на ***************************** на 07.12.2023
г. и за такси по т. 26 ТТРЗЧСИ – 181,01 лева. В таблица № 3, стр. 6 и 7 от
констативната част е извършено погасяване по главница и лихва по
погасителен план, съобразно поставената задача. Главницата и лихвите по
погасителен план са погасени с извършени 6 /шест / броя плащания, посочени
в колона № 6 от Таблица № 3. С част от постъпилата сума на дата 10.12.2021 г.
са погасени последните две месечни вноски по главница и лихва. Погасените
суми по погасителен план са главница в размер на 3000 лева и лихва в размер
на 2062,80 лева. Общо платените суми по издадени заповеди за изпълнение са
предоставени в Таблица 04 , на стр. 7 и 8. Общо заплатени сума са в размер на
13189,47 лева, включително събраните от ЧСИ. Съгласно издадените заповеди
за изпълнение на парично задължение, платените суми се разпределят по
пера, както следва: главници 1916,71 лева , лихви в размер на 1317,90 лева,
държавни такси в размер на 575 лева, адвокатски възнаграждения в размер на
9635 лева и такси в размер на 14,86 лева.
От допълнителното заключение на съдебно-счетоводната експертиза,
което съдът кредитира като компетнетно, обективно и безпристрастно
изготвено се установява, че първите три платежни нареждания от дата
20.08.2020 г. за сумата от 420 лева, от дата 28.09.2020 г. за сумата от 535 лева и
дата 30.10.2020 г. за сумата от 550 лева, представят плащане на първите три
вноски по кредита и в счетоводството на ответника не са разнасяни по
съдебни дела, а са разнесени по първите три вноски на М. И. по процесния
договор, като са били начислени и разходи и такси по извънсъдебно събиране
във връзка с просрочията по падежи. Платените суми директно на
***************************** за погасяване на задължения по издадени
заповеди за изпълнение на парично задължение са в общ размер на 14 627,35
лева. Съгласно представеното по делото извлечение от разплащателната
сметка, към ЧСИ Н. М. по изп. д. № ****/2023 г. са преведени общо в размер
на 1312,13 лева, на 20-ти и 21-ви ноември 2023 г. Тези плащания са
извършени по сметка на ЧСИ М.. След приспадане на дължимите суми от
ЧСИ М. са преведени на ***************************** сумата в размер на
1131,31 лева на основание изпълнителен лист по ч.гр. д. № 31455/2023 г. по
описа на СРС. Общо платените суми по изпълнителни листове и
изпълнително дело са в размер на 15939.48 лева в т.ч. платени разходи към
********************************* в размер на 15 758,48 лв. и такси на
ЧСИ М. в размер на 180,82 лева. Постъпилите суми в
***************************** по изпълнителни листове са общо в размер
на 15 758,66 лева и са разпределени за главници по погасителен план в размер
на 2666,56 лева, възнаградителни лихви в размер на 1833,60 лева, законна
лихва в размер на 73,50 лева, държавна такса в размер на 625 лева, адвокатско
възнаграждение в размер на 10 080 лева, от които адвокатско възнаграждение
5
за изпълнително дело в размер на 480 лева. Главниците и лихвите по
погасителен план са погасени с извършени шест плащания към 10.12.2021 г.,
посочени в колона № 6 от Таблица № 3. С част от постъпилата сума на
10.12.2021 г. са погасени последните две месечни вноски по главница и лихва.
Погасени суми по погасителен план са главница 3000 лева и лихва 2062,80
лева. По отношение на издадените изпълнителни листове и заповеди за
изпълнение по заведените дела, счетоводството е водено редовно.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът
намира следното:
Безспорно, ищецът притежава качеството потребител по договор за
кредит, а по отношение на кредитното правоотношение, предмет на спора, са
приложими правилата на ЗПК и ЗЗП. Видно от заповедите за изпълнение не е
извършвана проверка за неравноправност на клаузи от договора за кредит.
Установява се от договора и погасителния план неразделна част към него, че
предвижда такса за експресно разглеждане в размер на 242,70 лева – месечно,
която обаче противоречи на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, поради което основателно се
явява възражението на ищеца за нищожност на клаузата. Същевременно в
периода от 02.07.2021 г. до 06.07.2023 г. кредиторът е подал последователно
26 броя заявления за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, всяко
едно от тях , касаеща по една от отделни месечни вноски по един и същи
договор за кредит, претендирайки по всяко образувано заповедно
производство държавна такса и адвокатско възнаграждение. Като краен
резултат от процесуалните действия на кредитора, длъжникът следва да
заплати адвокатски възнаграждения в размер на 9365 лева и държавни такси в
размер на 575 лева при дълг за главница в размер на 3000 лева.
Съгласно чл. 57, ал. 2 от Конституцията на Република България не се
допуска злоупотреба с права, както и тяхното упражняване, ако то накърнява
права или законни интереси на други, който основен принцип е залегнал и
изрично формулиран и в разпоредбата на чл. 3 изр. 1 ГПК, задължава
участващите в съдебните производства лица и техните представители да
упражняват предоставените им процесуални права добросъвестно и съобразно
добрите нрави. Нарушаване на забраната за злоупотреба с права / чл. 57, ал. 2
КРБ и чл. 3 ГПК / е източник на деликтна гражданска отговорност. В този
смисъл Определение № 225 ог 21.07.2016 г. по гр.д. № 2823/2016 г. на ВКС,
Решение № 246 от 28.12.2018 г. по гр. д. № 4719/2017 г. , г.о. на ВКС.
Съобразно константната съдебна практика /ППВС № 7/1959 г. и др./
отговорността на лицата, които са възложили другиму извършването на
някаква работа, за вредите, причинени при или по повод на тази работа, е за
чужди противоправни и виновни действия или бездействия. Тази отговорност
има обезпечително гаранционна функция и произтича от вината на
натоварените с извършването на работата лица. Същите носят отговорност за
вредите, причинени от техни работници, служители или други физически
лица, на които са възложили работа по силата на граждански договор и тогава,
когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди, но
са налице несъмнени данни, че вредата е причинена от кръга на посочените
лица /в този смисъл и т. 7 от ППВС № 7/1959 г. /. В настоящия случай се
6
установява възлагане на работа от ответника на адв. Б. С. по силата на
договори за правна защита и съдействие, по силата на които с всяка заповед за
изпълнение са присъждани и адвокатски възнаграждения.
В разглеждания случай, безспорно е налице недобросъвестно
упражняване на процесуални права, доколкото се установи, че кредиторът е
подал 26 броя заявления по чл. 410 ГПК срещу един и същи длъжник, за
защита на права, произтичащи от един и същи юридически факт. Кредиторът,
като търговец и икономически по-силна страна, е длъжен да съблюдава
стриктно принципа на добросъвестността при упражняване на процесуалните
си права, особено в отношенията с потребители, ползващи се със засилена
закрила, осигурена им както от националното законодателство, така и от
правото на Европейския съюз. Неизчерпвайки пълния обем на защитата,
кредиторът сам се е поставил в положение да иска повторна съдебна намеса,
като в тази хипотеза по отношение на отговорността на разноските вече се
наблюдава недобросъвестно упражняване на процесуални права , което е
ориентирано основно към многократно увеличаване на разноските за сметка
на длъжника до сумата от 9365 лева и обогатяване на кредитора в този
размер, в резултат от което поведение длъжникът принуден да търпи
прекомерен товар на разноски, каквито при добросъвестно изпълнение на
процесуалните задължения не би претърпял. За сравнение присъденият размер
на разноските в процесния случай надхвърля трикратно усвоения размер на
главницата по договора за заем.
Следователно в разглеждания случай, настоящият състав приема, че е
налице недобросъвестно упражняване на процесуални права от страна на
кредитора чрез упълномощен представител / по възлагане/, от което за ищеца
са настъпили имуществени вреди в размер на платените разноски за
адвокатско възнаграждение и държавни такси. Съгласно данните от съдебно-
счетоводната експертиза, адвокатските възнаграждения и държавни такси по
заповедните производства в претендирания с исковата молба размер са
заплатени на кредитора. Налице е пряка причинно-следствена връзка между
вредите и злоупотребата с процесуални права. Следователно по делото е
доказан фактическия състав на гаранционно обезпечителната отговорност за
вреди по чл. 49 ЗЗД вр. чл. 3 ГПК в резултат на осъществена злоупотреба с
процесуални права от ******************************. Предвид горното,
исковете следва да бъдат уважени в пълен размер.
При този изход на спора, в тежест на ответника следва да бъдат
възложени сторените разноски. Ищецът е заплатил държавна такса в размер
на 393,40 лева, която му се следва. Претендирано е адвокатско
възнаграждение в размер на 2000 лева съгласно договор за правна защита, в
който е уговорено плащане по банков път, без да са приложени документи. В
този смисъл са задължителните разяснения в т.1 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по
т.д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС, съдебни разноски за адвокатско
възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението.
В договора следва да е вписан начина на плащане - ако е по банков път,
задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава
вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно
7
и има характера на разписка. В случая макар в договора да е уговорено
плащане по банков път, по делото не са представени доказателства за това, ето
защо претендираното адвокатско възнаграждение не следва да се присъжда.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД вр. чл. 3 ГПК
******************************, ЕИК ********* да заплати на М. Й. И.,
ЕГН ********** сумата в общ размер на 9 835 лв. / девет хиляди осемстотин
тридесет и пет лева/ , представляващо обезщетение за имуществени вреди,
формирано от заплатени от М. Й. на *****************************
държавни такси в размер на 575 лв./ петстотин седемдесет и пет лева/, и
адвокатски възнаграждения в размер на 9260 лв. / девет хиляди двеста и
шестдесет лева/, присъдени в тежест на М. Й. И. в резултат на осъществена
злоупотреба с процесуални права от ****************************** чрез
иницииране на двадесет и шест броя заповедни производства срещу длъжника
за неплатени месечни вноски за главница по договор за потребителски кредит
SO № **** от 06.07.2020 г., ведно със законната лихва от 06.03.2024 г. до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА ******************************, ЕИК ********* да
заплати на М. Й. И., ЕГН ********** сумата от 393,40 лева / триста
деветдесет и три лева и 40 стотинки/- държавна такса за исковото
производство пред СРС.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8