Решение по в. гр. дело №5000/2024 на Софийски градски съд

Номер на акта: 6808
Дата: 11 ноември 2025 г. (в сила от 11 ноември 2025 г.)
Съдия: Цветомир Милчев Минчев
Дело: 20241100505000
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 29 април 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 6808
гр. София, 11.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Пепа Маринова-Тонева
Членове:Василена Дранчовска

Цветомир М. Минчев
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Цветомир М. Минчев Въззивно гражданско
дело № 20241100505000 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.
Образувано е по подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна
жалба с вх. № 25002378/26.01.2024 г. на ответника Ж. Р. П., ЕГН **********, чрез адв. А.Я.,
срещу решение № 20109590/23.11.2023 г., постановено по гр. дело № 17408/2021 г. по описа
на СРС, 126 състав, в частта, с която по предявените осъдителни искове с правно основание
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД жалбоподателят е осъден да заплати
на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ********* сумите, както следва: 1 930,57 лв.,
представляваща главница за цена на топлинна енергия по отношение на топлоснабден имот,
находящ се на адрес: гр. София, ул. „********, с аб. № ********, за периода от 01.05.2017 г.
до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
29.03.2021 г. до окончателното плащане; 320,57 лв., представляваща мораторна лихва върху
главницата за цена на топлинна енергия за периода от 30.03.2018 г. до 12.03.2021 г.; 21,34 лв.,
представляваща цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.02.2018 г. до
30.04.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
29.03.2021 г. до окончателното плащане, както и 4,85 лв., представляваща мораторна лихва
върху главницата за цена на услуга за дялово разпределение за периода от 30.03.2018 г. до
12.03.2021 г., както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 748,10 лв., представляваща
разноски по делото.
Във въззивната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на решението в
обжалваната част поради допуснато нарушение на материалния закон, съществено
1
нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди, че от страна на
първоинстанционния съд изцяло е игнориран фактът, че живее в гр. Варна, поради което в
рамките на исковия период изобщо не е ползвал имота в гр. София, в който живеят другият
ответник С. П. и майка му Р.Г., до която многократно е отправял молби за откриване на
партида на нейно име, но тя не е сторила това. Предвид изложеното се поддържа, че не
притежава качеството потребител на топлинна енергия по отношение на него, поради което
не следва да отговаря за чужди задължения. Излагат се доводи за допуснати редица
процесуални нарушения във връзка с връчване на съдебните книжа в рамките на делото
пред първоинстанционния съд, оспорвайки да е бил уведомен за него, с което правото му на
защита е било нарушено. Заявява, че сумите за услуга дялово разпределение не се дължат в
полза на „Топлофикация София“ ЕАД, тъй като услугата се извършва от „Техем Сървисис“
ЕООД, а не от ищеца. Твърди, че извършването на отчет на уредите за дялово разпределение
и изготвянето на изравнителни сметки не е равнозначно на точно отчитане на доставената
до сградата – етажна собственост топлинна енергия. Навежда довод, че изготвените по
делото експертизи се основават на документи, които се ползват с формална доказателствена
сила, поради което същите не са годни да установят доставянето на твърдяното количество
топлинна енергия, равняващо се на посочената стойност. Оспорва счетоводството на ищеца
да е редовно водено. Оспорва доказателствената стойност на представеното извлечение от
сметки, отнасящо се за аб. № ********, тъй като е едностранно съставен документ, който не
се ползва с обвързваща съда доказателствена сила. Оспорва да е доказано настъпване на
изискуемостта на претендираните вземания за главница и мораторна лихва, както и
поставянето му в забава. По изложените съображения се отправя искане решението да се
отмени в обжалваната част и вместо него да се постанови друго, с което предявените срещу
него искове да се отхвърлят. Претендира и разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна „Топлофикация София“ ЕАД не е
подала отговор на въззивната жалба.
Третото лице - помагач на страната на въззиваемия – „Техем Сървисис“ ЕООД не
изразява становище по въззивната жалба.
В открито съдебно заседание на 29.10.2025 г. въззивникът, чрез адв. Я., заявява, че
поддържа въззивната жалба, както и доводите си, че в рамките на исковия период
процесният имот не е обитаван от него.
С молба от 28.10.2025 г., докладвана в открито съдебно заседание на 29.10.2025 г.,
въззиваемата страна „Топлофикация София“ ЕАД заявява, че оспорва въззивната жалба като
неоснователна и недоказана, поради което се отправя искане решението да се потвърди в
обжалваната част. Претендират се и разноски.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
2
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Изключение от това правило е нарушението
на императивна материалноправна норма, което може да бъде констатирано като порок от
въззивната инстанция и без да е било изрично заявено като основание за обжалване, тъй
като се касае за приложение на установена в публичен интерес норма, а не за диспозитивно
правило. Всички останали оплаквания, свързани с неправилност на обжалваното решение,
следва да бъдат изрично указани чрез посочване в какво точно се изразяват, за да може
въззивният съд да извърши проверка за правилността на първоинстанционното решение по
отношение на тях. В този смисъл са задължителните тълкувателни разяснения, дадени с т. 1
на Тълкувателно решение № 1/2013 г., постановено по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС,
ОСГТК.
В случая, първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част.
Не се установява нарушение на императивна правна норма. По отношение на неговата
правилност въззивният съд намира следното:
Най-напред неоснователни са изложените с въззивната жалба оплаквания, свързани с
допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения при разглеждане на делото,
довели до ограничаване на правото на защита на въззивника. Това е така, тъй като при
проследяване на материалите по делото става ясно, че същият е уведомен за него чрез
връчване на препис от исковата молба и приложенията към нея както чрез работодателя му
„Евроенержи Строй“ ЕООД – на 13.08.2021 г., така и чрез майка му Н.Н. на регистрирания
му адрес в гр. Варна – на 25.08.2021 г. (съобщенията на гърба на л. 56-57 от делото на СРС),
като впоследствие надлежно той е бил уведомен и за насроченото открито съдебно
заседание отново чрез майка си на адреса в гр. Варна - на 16.08.2023 г. (съобщението на
гърба на л. 111 от делото), като по собствените му твърдения именно това е постоянно
обитаваният от него адрес. Ето защо, няма основание да се приеме, че същият е бил лишен
от възможност за активно участие в процеса, упражнявайки правото си на съдебна защита.
Нещо повече, прави впечатление, че отново на регистрирания му адрес в гр. Варна той е бил
уведомен и за постановеното по делото решение от 23.11.2023 г., възползвайки се
впоследствие от правото си на въззивно обжалване.
Съгласно задължителните за правоприлагащите органи разяснения, съдържащи се в т. 1
от ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК, ВКС, „правоотношението по
продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в
специалния ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен
при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) – арг. чл. 150, ал. 1 ЗЕ.
Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване. Тази
договорна природа на правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди
остава непроменена при множеството изменения на относимите норми от ЗЕ (чл. 153, ал. 1 и
§ 1 от ДР), които регламентират и страните по договора при публично известни общи
условия в редакцията, приложима след 17.07.2012 г., а с това и в рамките на процесния
3
период. Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ потребител, респ.
клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице – ползвател или собственик
на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за
домакинството си. Следователно, тази законова уредба сочи за купувач (страна) по договора
за доставка на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот или лицето, на което
е учредено ограничено вещно право на ползване, като законодателят е обвързал това
качество с реалното ползване на съответния вид енергия. Именно то е задължено да заплаща
продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в
облигационни отношения с ищцовото дружество. В случая, между страните не се спори, че в
рамките на исковия период като собственици на процесния имот се легитимират Ж. Р. П. и
С. Р. П. при равни квоти – по 1/2 всеки, предвид данните по делото, че същият е придобит от
наследодателя им Р.Г. П. по силата на договор за покупко-продажба, обективиран в
нотариален акт от 14.04.2015 г. по описа на нотариус Д.Ж. с рег. № 101 на НК, като видно от
представената справка по реда на Наредба № 14/18.11.2009 г. същият е починал на
08.07.2017 г., оставяйки за свои наследници по закон своите синове – ответниците по делото,
всеки от които е придобил равни права от притежаваното от него жилище – арг. чл. 5, ал. 1
ЗН. До този извод съдът достига с оглед липсата на данни по делото за настъпила промяна в
правата върху него от момента на придобиването му на 14.04.2015 г. до настъпване на
смъртта на наследодателя им на 08.07.2017 г., поради което то е било част от наследствената
му маса. По делото не се твърди и не се доказва договорът за покупко-продажба от
14.04.2015 г. да е бил развален с влязло в сила решение, предвид ангажираните във
въззивното производство доказателства за водено от продавача „Първа инвестиционна
банка“ АД дело с такъв предмет, поради което следва да се приеме, че същият е породил
вещно-прехвърлителното си действия в отношенията между страните по него. Ето защо, с
оглед действащата нормативна уредба в областта на енергетиката, която е ясна и
категорична и обвързва качеството потребител с наличието на право на собственост или
ограничено вещно право на ползване, като в случая първото измежду двете е установено по
делото, следва да се приеме, че в качеството си на наследник на Р.Г. П. в периода до
08.07.2017 г. (датата на смъртта му), а след тази дата до края на исковия период – 30.04.2019
г. в качеството му на собственик на жилището, придобито по наследяване след смъртта на
баща му, между Ж. Р. П. и „Топлофикация София“ ЕАД е възникнало и съществувало
облигационно правоотношение с предмет: продажба на топлинна енергия за битови нужди,
поради което именно той следва да отговаря за процесните вземания за цена на топлинна
енергия и цена на услуга за дялово разпределение, съобразно обема от правата си в
съсобствеността – 1/2. В случая, този извод не се опровергава с оглед данните по делото, че
другият наследник С. Р. П. е приел наследството на баща си по опис, вписан в особената
книга на Районен съд – Варна под № 47/2019 г., тъй като това обстоятелство не рефлектира
върху обема на притежаваните от въззивника права.
Действително, от изисканата в хода на първоинстанционното производство справка по
реда на Наредба № 14/18.11.2009 г. става ясно, че регистрираният постоянен и настоящ адрес
4
на Ж. Р. П. е в гр. Варна, на който същият е получавал книжата по делото, което е индиция,
че вероятно фактически той не пребивава на адреса на процесния имот в гр. София, но по
делото няма данни за подадено заявление за откриване на партида или друг документ, който
да обоснове възникването на договорна връзка между ищеца и другия ответник по делото С.
Р. П., респ. неговата майка Р.Г. Г.. Нещо повече, видно е от представените от „Техем
Сървисис“ ЕООД справки и отчети, че като клиент за обект с аб. № ******** при ищеца е
вписан наследодателят Р.Г. П., а не някое от лицата, за които се твърди да са обитавали
жилището в рамките на исковия период, поради което не може да се направи извод за
подадено от името на някой от тях заявление за откриване на партида. В случая, макар да не
са ангажирани доказателства в тази насока, дори да се приемат за правдоподобни доводите
във въззивната жалба, че Ж. П. изобщо не разполага с достъп до имота, то тези негови
оспорвания касаят отношенията между него и брат му като съсобственици, които обаче не
могат да бъдат разрешени в рамките на настоящото производство, нямащо за предмет
ликвидиране на съсобствеността или разпределяне на ползването помежду им. В случая,
няма данни същият да е предприел действия в тази насока, доколкото очевидно е, че срещу
него са образувани и други дела със сходен предмет, но отнасящи се за различни периоди.
Отделен е въпросът, че при сега действащото положение между него и брат му С. П., в
случай, че въззивникът счита за неморално и несправедливо да отговаря за негови и на
майка му задължения, то той разполага с правната възможност да претендира
възстановяване на платените от него суми по правилата на неоснователното обогатяване, а
не чрез противопоставяне на такъв вид възражения в рамките на образуваните от
„Топлофикация София“ ЕАД дела срещу него с предмет: вземания за цена на топлинна
енергия и цена на услуга за дялово разпределение, касаещи съсобствения имот.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от ДКЕР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват
най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). В случая, несъмнено
е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били
публикувани. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането
в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни ответникът Ж. Р.
П. да е упражнил правото си на възражение срещу общите условия. Поради изложеното,
следва да се приеме, че между него от една страна и „Топлофикация София“ ЕАД, от друга
страна, са били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови
нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия,
през процесния период.
5
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ, разпределението на топлинна енергия в
сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, а дяловото
разпределение на топлинна енергия между страните в сградата се осъществява от
топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или
чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Топлинната енергия за
отопление на сграда – етажна собственост се разделя на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия
за отопление на имотите в сграда – етажна собственост – арг. чл. 142, ал. 2 ЗЕ. Съгласно чл.
145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда – етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се
определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. В случая, по делото
се установява, че в рамките на исковия период услугата по извършване на индивидуално
измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за
отопление и топла вода в сградата – етажна собственост, находяща се на адрес: гр. София,
ж. к. ********, е била възложена и извършвана от третото лице – помагач - „Техем
Сървисис“ ЕООД.
Действително представеното извлечение от сметка, отнасящо се за аб. № ********,
представлява едностранно съставен документ, удостоверяващ изгодни за издателя си факти,
поради което не се ползва с материална доказателствена сила, но в случая изводите на
първоинстанционния съд относно предоставянето на твърдяното количество топлинна
енергия в обема, съответстващ на претендираната цена, не се основава само на оспореното
извлечение, а също така и на приетото без оспорване от страните заключение на вещото
лице по съдебно-техническата експертиза, което на основание чл. 202 ГПК се кредитира и от
настоящата съдебна инстанция. Според експертизата количеството постъпила топлинна
енергия в сградата – етажна собственост, находяща се на адрес: гр. София, ул. ********, е
била измервана чрез определено от Закона за енергетиката средство за измерване – общ
топломер, който е отчитан по електронен път в края на всеки месец, като технологичните
разходи са приспаднати от общото количество топлинна енергия, влязло в абонатната
станция, и са за сметка на топлофикационното дружество, т. е. между абонатите се
разпределя само „чистото количество“ топлинна енергия. Изяснява се, че през исковия
период в процесния имот са начислявани суми за отопление, битово гореща вода и сградна
инсталация, като детайлно е посочено как се формират те, достигайки се до крайния извод,
че това е ставало съобразно изискванията на действащата нормативна уредба. От техническа
гледна точка фирмата за дялово разпределение също е изготвяла индивидуалните
изравнителни сметки в съответствие с нормативните изисквания, с оглед на което вещото
лице изяснява, че е било отразено реално доставеното количество топлинна енергия и е
извършено изравняване между начислената от ищеца и реално дължимата сума. При анализ
на протоколите и свидетелствата за метрологична проверка, касаещи исковия период,
експертът е достигнал до извод, че общият топломер в абонатната станция е преминал
изискуемите метрологични проверки в съответствие с изискванията на ДАМТН, като от
страна на ответника не са ангажирани доказателства за опровергаване на този извод. В
6
случая, при съобразяване на резултата от изравнителните сметки, изготвяни в края на всеки
отчетен период, експертизата е приела, че реално доставеното до имота количество
топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г. възлиза на сумата от 4 677,02
лв., представляваща сбор между прогнозно начислените суми по фактури (3 980,25 лв.) и
сумите за доплащане от абоната по изравнителните сметки (696,77 лв.), като посочената
стойност е без предишни неплатени и просрочени суми и без начисляване на лихви по тях.
Ето защо, въз основа на изслушаното и прието по делото без оспорване от страните
заключение по съдебно-техническата експертиза следва да се приеме за установено
доставянето на твърдяното количество топлинна енергия до процесния имот, отнасящо се за
исковия период и равняващо се на посочената по-горе сума. Противно на доводите във
въззивната жалба, заключението не е изготвено въз основа на ползващи се с формална
доказателствена сила документи, тъй като вещото лице е работило въз основа на данните от
топлофикационния район, както и на изравнителните сметки и протоколи за отчет,
представени от третото лице – помагач „Техем Сървисис“ ЕООД.
На следващо място, разглеждайки заявеното единствено от ответника С. Р. П.
възражение за изтекла погасителна давност по отношение на вземанията по фактура №
********* на стойност от 198,78 лв. – главница и 60,24 лв. – мораторна лихва, без в срока по
чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Ж. Р. П. да е направил такова, първоинстанционният съд е
направил извод, че общият размер на задължението за цена на топлинна енергия възлиза на
3 861,14 лв. - главница за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г. и 641,15 лв. – мораторна
лихва за периода от 30.03.2018 г. до 12.03.2021 г., при което размерът на дължимите от Ж. Р.
П. сума се равнява на 1/2 от тях, съобразявайки обема на участието му в съсобствеността,
или 1 930,57 лв. – главница и 320,57 лв. – мораторна лихва, до които размери предявените
срещу него искове са били уважени. В случая, предвид липсата на изрично заявено във
въззивната жалба оспорване относно изводите на първоинстанционния съд във връзка с
приложението на института на погасителната давност и начина на изчисляване на размера
на процесните вземания, въззивният съд намира, че не следва да излага изрични мотиви в
тази насока, а следва да приеме, че исковите суми са дължими в рамките на посочените по-
горе суми, още повече, че възприемането на различен извод би било в нарушение на
принципа за влошаване на положението на жалбоподателя, предвид липсата на заявено от
него възражение за погасителна давност в срока по чл. 131 ГПК.
На следващо място ирелевантно според настоящия съдебен състав за настъпване на
изискуемостта на процесните вземания е изпращането фактурите за начислената топлинна
енергия до потребителя, тъй като възникването на задължението не е обусловено от този
факт, респективно от тяхното получаване от негова страна.
На следващо място неоснователно е възражението във въззивната жалба, че вземането
за цена на услуга за дялово разпределение в общ размер на 42,69 лв. не се дължи в полза на
ищеца, доколкото услугата се извършва от „Техем Сървисис“ ЕООД, тъй като съобразно
разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36, ал. 1 и 2 от действащите през процесния период общи
условия на „Топлофикация София“ ЕАД, както и чл. 61 и сл. от Наредбата за
7
топлоснабдяването таксите за извършеното дялово разпределение се заплащат от
потребителите на топлинна енергия на „Топлофикация София“ ЕАД, което от своя страна
заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение, като
нейната стойност се формира от: 1) цена за обслужване на партидата на клиента, включваща
изготвяне на изравнителна сметка, 2) цена за отчитане на един уред за дялово разпределение
и броя на уредите в имота на клиента и 3) за отчитане на уредите за дялово разпределение,
извън обявените от търговеца дати се заплаща допълнителна цена по ценоразпис, определен
от продавача.
Ето защо, предвид ангажираните по делото доказателства „Топлофикация София“ ЕАД
се легитимира като носител на вземането за цена на извършената услуга за дялово
разпределение за периода от 01.02.2018 г. до 30.04.2019 г., чиято стойност се равнява на
общо претендираната сума от 42,69 лв., или по отношение на ответника Ж. Р. П. – 21,34 лв.,
за който размер първоинстанционният съд е уважил тази искова претенция, съобразявайки
обема на отговорността му – 1/2.
Както вече се посочи по-горе, във въззивната жалба се съдържа изрично оспорване
относно настъпване на изискуемостта на процесните вземания и поставяне на ответника Ж.
Р. П. в забава, като с оглед предвиденото в чл. 33, ал. 1 от общите условия на ищеца от 2016
г., че клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.
32, ал. 1 и ал. 2 в 45 – дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят, следва да се
приеме, че падежът на задължението за заплащане стойността на топлинна енергия е
изрично определен. По общите правила на договорната свобода страните са овластени да
уговорят падеж на задълженията си с договора, респ. с общите условия към него, а това
означава, че по отношение на главното вземане за цена топлинна енергия изпадането в
забава е обусловено единствено от изтичане на предвидения в чл. 32, ал. 1 и ал. 2 от общите
условия 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят. Не до такъв извод обаче,
въззивният съд достига по отношение на главното задължение за цена на услугата за дялово
разпределение, за което липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на
топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2
ЗЗД. В случая, по делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора
за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на исковата молба –
29.03.2021 г., поради което акцесорната претенция в тази част се явява неоснователна и
възраженията на въззивника, че не е изпаднал в забава по отношение на това главно
задължение, следва да бъдат споделени.
С оглед на изложеното, първоинстанционното решение в частта, с която ответникът Ж.
Р. П. е осъден да заплати на ищеца сумата от 4,85 лв., представляваща мораторна лихва
върху главницата за цена на услуга за дялово разпределение за периода от 30.03.2018 г. до
12.03.2021 г., е неправилно и следва да се отмени, като предявеният срещу него акцесорен
иск за посочената сума да се отхвърли, а в останалата обжалвана част решението следва да
се потвърди.
В останалата необжалвана част решение № 20109590 от 23.11.2023 г., постановено по
8
гр. дело № 17408/2021 г. по описа на СРС, 126 състав, е влязло в сила.
По отговорността за разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК въззиваемият - ищец има право
на направените от него разноски в двете съдебни инстанции съразмерно с уважената част от
предявените срещу Ж. Р. П. искове, а именно: сумата от 501,54 лв. – разноски за исковото
производство (при съобразяване на обстоятелството, че той не дължи разноски на ищеца за
внесен депозит за особен представител на ответника С. Р. П.), т. е. първоинстанционното
решение следва да се отмени в частта, с която той е осъден да заплати на ищеца разликата
над тази сума до присъдената такава от 748,10 лв., или за размера от 246,56 лв., както и
сумата от 99,78 лв. – разноски за юрисконсултско възнаграждение във въззивното
производство. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК въззивникът - ответник има право на
направените разноски пред въззивната инстанция, пред която той единствено е сторил
такива, съразмерно с отхвърлената част от предявените срещу него искове, а именно: сумата
от 1,37 лв. – платена държавна такса и адвокатско възнаграждение.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1, пр. 1 ГПК решението не подлежи на касационно
обжалване.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 20109590 от 23.11.2023 г., постановено по гр. дело №
17408/2021 г. по описа на СРС, 126 състав, в частта, с която Ж. Р. П., ЕГН ********** е
осъден да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ********* по иск с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 4,85 лв., представляваща мораторна лихва върху
главницата за цена на услуга за дялово разпределение за периода от 30.03.2018 г. до
12.03.2021 г., както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, разликата над сумата от 501,54 лв. до
пълния присъден размер от 748,10 лв., или за размера от 246,56 лв., представляваща
разноски по делото, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ********* срещу Ж. Р.
П., ЕГН ********** иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 4,85
лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за цена на услуга за дялово
разпределение за периода от 30.03.2018 г. до 12.03.2021 г.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20109590 от 23.11.2023 г., постановено по гр. дело №
17408/2021 г. по описа на СРС, 126 състав, в останалата обжалвана част, с която Ж. Р. П.,
ЕГН ********** е осъден да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ********* по
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ сумите, както следва: 1
930,57 лв., представляваща главница за цена на топлинна енергия по отношение на
топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, ул. „********, с аб. № ********, за
периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
9
исковата молба – 29.03.2021 г. до окончателното плащане; 320,57 лв., представляваща
мораторна лихва върху главницата за цена на топлинна енергия за периода от 30.03.2018 г. до
12.03.2021 г.; 21,34 лв., представляваща цена на услуга за дялово разпределение за периода
от 01.02.2018 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба – 29.03.2021 г. до окончателното плащане
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ********* да заплати на Ж. Р. П., ЕГН
**********, на основание чл. 273, вр. чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 1,37 лв., представляваща
разноски във въззивното производство.
ОСЪЖДА Ж. Р. П., ЕГН ********** да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
*********, на основание чл. 273, вр. чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 99,78 лв., представляваща
разноски във въззивното производство.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
въззиваемия „Топлофикация София” ЕАД – „Техем Сървисис” ЕООД.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10