№ 309
гр. гр.Несебър, 04.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:П. М. Дойков
при участието на секретаря Мая Р. Деянова
като разгледа докладваното от П. М. Дойков Гражданско дело №
20212150100543 по описа за 2021 година
В РС гр. Несебър е депозирана искова молба от М. С. Ц. /Я./, ЕГН
**********, с адрес : с. ************ против „*******” ЕООД, ЕИК ******,
с адрес и седалище: гр. ********. В исковата молба се сочи, че на 08.09.2020г.
Ц. е получила запорно съобщение с изх. № 30028/15.07.2020г. на ЧСИ Т.М.а,
по изп. дело № 210/2018г. по описа на съдебния изпълнител, което е
адресирано до работодателя й. Ц. установила, че изпълнителното дело е
образувано, въз основа Заповед № 564 за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ, по чл. 417 от ГПК, издадена на 29.10.2009г., по ч.г.д.
726/2009г. на PC Несебър и издаденият към нея изпълнителен лист от
02.11.2009г., по силата на който ЕТ „Я.Я.“, с ЕИК *******, Я.Г.Я., с ЕГН
********** /бившият й съпруг/ и М. С. Я., с ЕГН **********, с адрес: село
*********, са осъдени да заплатят солидарно на „У.К.Б.“ АД, сумата в размер
на 15000лв. - главница, сумата в размер на 2 230.45лв. - мораторна лихва за
периода 20.01.2009г. - 28.10.2009г., ведно със законна лихва от 28.10.2009г.
до изплащане на вземането, както и сумата от 344.61лв., представляваща
заплатена от заявителя държавна такса. Сочи се, че покана за доброволно
изпълнение с изх. № 00053/05.01.2010г. по ИД № 698/2009г. на ЧСИ Р.С, с
район на действие ОС Бургас, с адрес на кантората: гр. Несебър, ул. „Иван
Вазов“ № 14, била получена на 26.01.2010г. от трето, неизвестно за ищцата
лице. Ц. твърди и според нея било видно, че ПДИ срещу тримата длъжници са
подписани от едно и също лице. Ц. твърди, че по делото не било извършено
нито едно изпълнително действие срещу нея. Бракът между Я.Г.Я. и М. С. Я.
бил прекратен въз основа на Споразумение от 07.06.2019г. и Решение №
132/09.07.2019г., постановено по гр.д. № 475/2019г. на PC Несебър. Ищцата
била възстановила предбрачната си фамилия - Ц.. На 23.09.2020г., Ц. подала
възражение, по чл. 414 от ГПК, с вх. № 260985, по ч.г.д. № 726/2009г. на PC
Несебър. На 19.10.2020г. Ц. била получила съобщение от Pайонен съд гр.
Несебър, с което била уведомена, че следва в 3-дневен срок да посочи кой е
1
получил ПДИ и заповедта за изпълнение от съдебния изпълнител. Ищцата
подала молба с вх. № 261838/21.10.2020г., с която заявила, че не й е връчвана
ПДИ или заповедта за изпълнение. Изпълнителното дело било прехвърлено
при ЧСИ Таня Георгиева Маджарова, с район на действие ОС Бургас, с адрес
на кантората: гр. **********, където било образувано е ИД № 210/2018г. по
описа на съдебния изплнител.
На 16.12.2019г. между „У.К.Б.“ АД и „*******“ ЕООД бил сключен
договор за цесия, по силата на който ответното дружество се легитимирало
като кредитор на доверителката. Изпълнителният титул бил присъединен към
ИД № 14/2021г. по описа на ЧСИ Маджарова, което било прекратено с
Постановление с изх. № 1152/13.01.2020г., на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от
ГПК. „*******“ ЕООД било конституирано като взискател по ИД №
210/2018г. по описа на ЧСИ Т.М.а, като впоследствие на основание чл. 427,
ал. 2 от ГПК делото било прехвърлено с придружително писмо от
01.09.2020г. на ЧСИ И.Х., с район на действие ОС Ямбол, е адрес на
кантората: гр. *********. При нея било образувано изпълнително дело №
812/2020г. Ищцата твърди, че е подала молба, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8
от ГПК, с която е поискала прекратяване на изпълнителното производство,
получена на 24.09.2020г. от ЧСИ И.Х.. Въз основа на подадената молба и
настъпилата перемпция съдебният изпълнител издал Постановление с изх. №
23649/03.10.2020г., с което изпълнително дело № 20208780400812 било
прекратено на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Няколко дни по- късно, на
15.10.2020г., „*******“ ЕООД образувало повторно изпълнително дело въз
основа на Заповед № 564 за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 от ГПК по ч.г.д. 726/2009г. на PC Несебър и издаденият
към нея изпълнителен лист от 02.11.2009г. Този път било образувано
изпълнително дело № 1151/2020г. по описа на ЧСИ И.Х.. Ищцата М. С. Ц. /Я./
получила съобщение с изх. № 3064/02.02.2021г., по изпълнително дело №
1151/2020г. на ЧСИ И.Х., с което била уведомена, че задължението й по
изпълнителното дело възлиза на 2575,06лв. неолихвяема сума,
15000главница, 17 258,35лв. лихви, 47,40лв присъдени разноски и 174лв.
разноски по и.д., както и такса по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските
по ЗЧСИ, с включено ДДС в размер на 2800.62лв. в полза на частен съдебен
изпълнител И.Х., както и други суми, дължими до този момент в общ размер
на 350лв., като общото задължение възлизало на 38205.43лв. Ищцата Ц. била
уведомена, че й е наложен запор върху банковите сметки в „Банка ДСК“
ЕАД, както и възбрана 1/2 ид. част от сграда с идентификатор ******** по
КККР на село Р., 1/6 ид. част от СОС е идентификатор № ********. по КККР
на гр. Несебър и 1/6 ид. част от ПИ с идентификатор № ********* по КККР
на село К..
Ищцата претендира, че вземанията по Заповед № 564 за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, издадена на
29.10.2009г. и издаденият към нея изпълнителен лист от 02.11.2009г. по ч.г.д.
726/2009г. на PC Несебър са погасени по давност, съгласно чл. 110 от ЗЗД,
както и съгласно чл. 112, ал. 1 от ЗЗД. Давността по отношение на вземането,
обективирано в процесните заповед за изпълнение и изпълнителен лист не
била прекъсвана по смисъла на чл. 116, буква „в от ЗЗД, тъй като по
първоначално образуваното изпълнително дело, при ЧСИ Р.С, не били
извършвани изпълнителни действия срещу Ц., нито същата е била
уведомявана за такива. Заявява се, че от ищцата се претендират суми,
представляващи задължения на бившия й съпруг. Заповедното производство
2
било проведено без надлежното й уведомяване, а за изпълнителното дело
узнала едва през септември 2020г.
Иска се постановяване на решение, с което да се приеме за установено
по отношение на „*******“ ЕООД, с ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „България“ № 81В, ап. 3, че правото на
принудително изпълнение на ответното дружество обективирано в Заповед №
564 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ, по чл. 417
от ГПК, издадена на 29.10.2009г. и издаденият към нея изпълнителен лист от
02.11.2009г., по ч.г.д. 726/2009г. на PC Несебър, по силата на които ЕТ „Я.Я.“,
с ЕИК *******, Я.Г.Я., с ЕГН ********** и М. С. Я., с ЕГН **********, с
адрес: село *********, са осъдени да заплатят солидарно на „Уникредит
Булбанк“ АД, сумата в размер на 15000лв. - главница, сумата в размер на
2230.45лв. - мораторна лихва за периода 20.01.2009г. - 28.10.2009г., ведно със
законна лихва от 28.10.2009г. до изплащане на вземането, както и сумата от
344.61лв., представляваща заплатена от заявителя държавна такса, е погасено
по давност, по отношение на М. С. Ц. /Я./, с ЕГН **********, с адрес: село
***********. Направени са доказателствени искания. Представени са
писмени доказателства. Претендират се разноски.
Ответникът „*******“ ЕООД депозира писмен отговор по реда на чл.
131 от ГПК. На първо място се твърди, че исковата молба е нередовна –
липсвали данни за лицето депозирало я и представителната му власт. На
следващо място се прави възражение относно местната подсъдност на делото,
като ищецът претендира делото да се прекрати пред Районен съд гр. Несебър
и да се изпрати на Софийски районен съд. Според ответникът следвало на
осн. чл. 105 от ГПК делото да се изпрати по седалище на ответника. Не били
налице някои от основанията на чл. 106- чл. 117 от ГПК. С предявеният иск
по чл. 439, ал. 1 от ГПК се оспорвало изпълнението, като се твърдяла
настъпила погасителна давност. Ищцата нямала качеството на потребител по
чл. 113 от ГПК. Като съображение за това се сочи, че по договора за паричен
заем сключен с „У.К.Б.“ страни са били ЕТ „Я.Я.“, с ЕИК *******, Я.Г.Я., с
ЕГН ********** и М. С. Я., с ЕГН **********. Последните двама имали
качеството солидарни длъжници и договорът за банков кредит бил сключен с
цел финансиране на търговеца, което водело до извода Законът за
потребителския кредит не намирал приложение. Съгласно чл. 9, ал. 3 ЗПК за
«потребител» се считало всяко физическо лице, което при сключване на
договор за потребителски кредит действало извън рамките на своята
професионална или търговска дейност. Според ответника случаят не бил
такъв. Твърди се, че ищецът участвал в правоотношението като солидарен
длъжник, като гарантирал с имуществото си изпълнение на задължението по
погасяване на сумата, получена за нуждите на търговската дейност на
едноличния търговец. Възразява се срещу привличането на третите лица
помагачи. Възразява се срещу част от доказателствените искания на ищцата.
Представени са писмени доказателства.
В съдебно заседание за ищцата се явява лично и с адв. П. Ч., АК гр.
Бургас. Исковата молба се поддържа. Претендират се разноски.
Ответникът не се представлява, не излага допълнителни съображения. С
изрична молба се иска отхвърляне на иска.
Въз основа на така изложеното, могат да се направят следните правни и
фактически изводи.
3
Предявената искова молба е процесуално допустима. Предявен е иск по
чл. 439, ал. 1 от ГПК.
По делото се установи, че със Заповед № 564 за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ, по чл. 417 от ГПК, издадена на
29.10.2009г., по ч.г.д. 726/2009г. на Pайонен съд гр. Несебър и издаденият към
нея изпълнителен лист от 02.11.2009г., ЕТ „Я.Я.“, с ЕИК *******, Я.Г.Я., с
ЕГН ********** и М. С. Я., с ЕГН **********, с адрес: село *********, са
осъдени да заплатят солидарно на „У.К.Б.“ АД, сумата в размер на 15000лв. -
главница, сумата в размер на 2 230.45лв. - мораторна лихва за периода
20.01.2009г. - 28.10.2009г., ведно със законна лихва от 28.10.2009г. до
изплащане на вземането, както и сумата от 344.61лв., представляваща
заплатена от заявителя държавна такса. След издаване на заповедта и
изпълнителния лист е било образувано изп.д. № 698/ 2009г. по описа на ЧСИ
Р.С, с района на действие ОС гр. Бургас. От представеното копие на делото се
вижда, че производството е образувано по молба на банката и е представен
изпълнителния титул. Поискано е връчване на издадената заповед, като е
отправена и молба, в случай, че не постъпи плащане в срока за доброволно
такова да се предприемат действия по принудителното събиране на
вземането. Посочени са конкретни действия – възбрана върху недвижим имот
в с. Р. , общ. Несебър, ул. „********, за който се сочи, че е собственост на
длъжниците Я.Я. и М. Я.. Поискано е да се извършат справки от Община
Несебър, НАП, Сектор „Пътна полиция“. Поискано е налагане на запори на
установени банкови сметки, както и върху трудови възнаграждения.
Съдебният изпълнител е изискал справка от Началник КАТ гр. Бургас,
относно притежаваните МПС от Я.Я. и М. Я. – на 28.12.2009г.; изискана е
справка от НАП относно размера на публичните задължения на Я.Я., М. Я. и
едноличния търговец, наложените мерки за обезпечаване на дължимите суми,
както и за имуществата, срещу които е започнато принудителното изпълнение
– на 28.12.2009г.; на 05.01.2010г. е наложен запор върху две МПС
собственост на Я.Я.. Изпратени са запорни съобщения до търговски банки, но
само относно едноличния търговец и лицето Я.Я.. Спрямо последния е
наложена и ПАМ съгласно ЗБЛД. По делото са приложени покани до тримата
длъжници – М. С. Я., Я.Г.Я. и ЕТ „Я.Я.“. И трите покани са получени на
26.01.2010г. Посочено е, че са получени лично от длъжниците. По делото
ищецът е оспорил получаването на поканата, като сочи, че и трите покани са
получени от едно и също лице, като ищцата М. С. Ц. не е получавала поканата
лично, а същата е взета от друго лице. Ответната страна не оспори това
обстоятелство. По отношение на недвижим имот в с. Р., общ. Несебър, ул.
„******** е вписана възбрана, като се сочи, че имотът е собственост на Я.Я..
Относно М. Ц./ Я./ са изискани справки за наличие на трудови договори от ТД
НАП гр. Бургас – 18.09.2012г. Банката е упълномощила конкретно адвокатско
дружество, за да я представлява пред съдебния изпълнител. Изискани са
справки, които са били предоставени от ЧСИ С., като последната е указала на
взискателя да посочи какви конкретни действия желае да бъдат извършени за
събиране на вземането. През 2018г. са изготвени справки чрез НБД
„Население“ – на 23.01.2018г.; справка за наличие на трудови договори за
Я.Я. и М. Я. ; справка от БНБ за наличие на банкови сметки за двамата –
23.01.2018г. По молба на пълномощник на визскателя от 23.01.2018г.
изпълнителното дело е изпратено на ЧСИ Т.М.а, района на действия ОС гр.
Бургас. При ЧСИ Т.М.а е образувано изп. дело № 210/ 2018г. Изготвени са
справки за недвижими имоти, приобщени са нотариални актове за такива,
4
изискани са справки от Отдел „Местни данъци и такси“ Община Несебър. На
24.04.2018г. е направено искане за вписване на възбрана относно 1/6 ид. част
от два имота , собственост на М. С. Ц. / Я./ в гр. Несебър , ул. „Любен
Каравелов“ № 61, ет. 3, ап. 4 и с. К., общ. Несебър, м. Домузбунар.
Съобщението за наложената възбрана не е връчено лично на ищцата по
делото. На 14.05.2020г. ответника по делото е уведомил ЧСИ Т.М.а за това, че
вземането на банката е прехвърлено в негова полза на основание Договор за
цесия от 16.12.2019г. Отново са събрани данни чрез НБД „Население“, за
банковите сметки и имотите на длъжниците по изпълнителното дело, за
трудовите договори на М. Ц. / Я./. На 14.07.2020г. е наложен запор на
сметките на Ц. в „Банка ДСК“ ЕАД. На 01.09.2020г. делото на ЧСИ Т.М.а е
изпратено на ЧСИ И.Х., район на действие ОС гр. Ямбол. На 04.09.2020г. е
образувано изп. дело № 812/ 2020г. По него са изготвени справки за
постоянен и настоящ адрес на М. Ц., за налични публични задължения при
НАП – на 11.09.2020г.; приета е молба от взискателя за опис на имоти на
длъжника Я.; изготвени са справки от Агенция по вписванията за имоти на
длъжника Я. – 18.09.2020г.; справки чрез НБД „Население“ – 18.09.2020г.; до
съдебния изпълнител е отправена молба от М. С. Ц. за прекратяване на
производството- 24.09.2020г. На 03.10.2020г. производството по изп. Дело №
812/ 2020г. на ЧСИ И.Х. е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
По искане на ответника, на 15.10.2020г. отново е образувано изпълнително
производство при ЧСИ И.Х. – изп.д. № 1151/ 2020г. Взискателят е посочил
конкретни способи за събиране на вземането. Приобщени са преписи от
съдебни актове на РС Елхово и РС Несебър, последния за развод межди Я.Я.
и М. Ц.. На 03.11.2020г. са изготвени справки за наличните сметки на
длъжниците в търговски банки в страната. Събрани са данни чрез НБД
„Население“ – на 04.11.2020г. Установено е , че длъжника Я. е починал на
15.10.2020г. На 04.11.2020г. е изготвена справка за трудовите договори на Ц..
Поискано е конституиране на наследниците на Я.. Отново от Агенция по
вписванията са изискани и приобщени данни за имотите на длъжниците –
29.01.2021г. Приобщени са справки по кадастралната карта. Поискано е
вписване на възбрана върху имоти собственост на наследниците на Я.. На
02.02.2021г. е поискано и вписване на възбрана върху ид. части от имоти
собственост на М. Ц.. На същата дата е наложен запор и върху сметки на Ц. в
„Банка ДСК“ ЕАД. На 08.02.2021г. Ц. е уведомена за действията на съдебния
изпълнител. На 23.02.2021г. от М. Ц. е отправена молба за прекратяване на
изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
Настоящият състав счита, че предявеният иск е основателен.
Съображенията са следните.
По делото не се спори, че между „У.К.Б.“ АД, от една страна и ЕТ „Я.Я.“, с
ЕИК *******, Я.Г.Я., с ЕГН ********** - бивш съпруг на ищцата и М. С. Я., с
ЕГН **********, с адрес: село *********,от друга страна , е бил сключен
договор за паричен заем, който последните като заематели не са изпълнявали.
Срещу тримата, при условията на солидарност, е била издадена Заповед №
564/ 29.10.2009г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ, по чл. 417 от ГПК по ч.г.д. 726/2009г. на PC Несебър за сумите
15000лв. - главница, сумата в размер на 2 230.45лв. - мораторна лихва за
периода 20.01.2009г. - 28.10.2009г., ведно със законна лихва от 28.10.2009г.
до изплащане на вземането, както и сумата от 344.61лв., представляваща
заплатена от заявителя държавна такса. Както се посочи по – горе са
образувани последователно няколко изпълнителни дела при ЧСИ Р.С, ЧСИ
5
Т.М.а и ЧСИ И.Х.. Разпоредбата на чл. 110 от ЗЗД сочи, че с изтичане на
петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не
предвижда друг срок. Не се твърди, че вземанията на банката, цедирани в
последствие на ответника по делото, да различни от тези , за които е
предвидена общата погасителна давност. Съгласно чл. 116, б. „в” ЗЗД
давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително
изпълнение на вземането. Съгласно т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от
26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК в изпълнителния процес
давността се прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен
изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително
действие,изграждащо съответния способ. Конкретно е указано, че давността
се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките
на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е
поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен
изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ):
насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или
вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на
пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на
парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,
назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др. При изпълнителния процес давността се прекъсва
многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с
извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния
способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва
давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по
изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на
всяко действие за принудително изпълнение. От представените писмени
доказателства може да се заключи, че първото действие спрямо ищцата по
делото, с което е прекъсната давността е вписаната на 24.04.2018г. възбрана
върху 1/6 ид. част от недвижими имоти, собственост на ищцата. До този
момент , след издаване на посочената Заповед № 564/ 29.10.2009г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ, по чл. 417 от
ГПК по ч.г.д. 726/2009г. на PC Несебър и въпреки образуваното при ЧСИ Р.С
изпълнително дело не са извършвани действия, които да са прекъснали
давността, която е изтекла към датата на налагане на възбраната върху имота.
Правото на взискателя да претендира принудително изпълнение от ищцата по
делото се е погасило по давност и настоящата претенция е основателна.
По разноските. Ищецът е направил разноски в общ размер на
2589.22лева – 689.22лева за заплатена държавна такса и сумата от
1900.00лева за заплатено адвокатско възнаграждение, които следва на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да се възложат на ответната страна.
Воден от изложеното и на основание чл. 235 и чл. 236 от ГПК, съдът
РЕШИ:
6
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че М. С. Ц. /Я./, ЕГН **********, с адрес
: с. ************ не дължи на „*******” ЕООД, ЕИК ******, с адрес и
седалище: гр. ********, сумата в размер на 15000лв. - главница, сумата в
размер на 2230.45лв. - мораторна лихва за периода 20.01.2009г. - 28.10.2009г.,
ведно със законна лихва от 28.10.2009г. до изплащане на вземането, както и
сумата от 344.61лв., представляваща заплатена от заявителя държавна такса,
предмет на изп. дело № 20208780401151 на ЧСИ И.Х., с район на действие ОС
Ямбол, гр. ***********, поради погасяване по давност на основание чл. 110
вр. чл. 116, б. „в“ от ЗЗД.
ОСЪЖДА „*******” ЕООД, ЕИК ******, с адрес и седалище: гр.
******** да заплати на М. С. Ц. /Я./, ЕГН **********, с адрес : с.
************ сумата от общо 2589.22лева/ две хиляди петстотин осемдесет и
девет лева и двадесет и две стотинки/ , представляваща съдебно- деловодни
разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
7