Р
Е Ш Е Н И Е
№ гр. Ловеч, 25.03.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети граждански състав в публичното заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди и двадесета година
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ИРЕНА РАБАДЖИЕВА
при участието на секретар ПРЕСЛАВА СТОИМЕНОВА, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 488 по описа за 2019 год, за да се произнесе съобрази:
Производство
по реда на чл.422 вр.чл.415 от ГПК.
Цена
на иска: 7659.14 лв.
Производството е образувано по искова молба на ”АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД – гр.София, чрез пълномощник – юрисконсулт С.И.Д., съд.адрес:***5, офис сграда „Лабиринт”, ет.2, офис №4 против И.С.И., с пост.адрес: ***.
Ищецът излага в ИМ, че на 20.07.2017 г. е подписан Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания, ведно с Приложение 1 от същата дата, сключен на основание чл.2.1. от Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания / цесия/ от 20.12.2016 г. между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг”ЕАД и „Агенция за събиране на вземания”ЕАД, по силата на който вземането на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг”ЕАД срещу ответника, произтичащо от договор за потребителски кредит № 2252077/27.04.2016 г. е прехвърлено в полза на „Агенция за събиране на вземания”ЕАД, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. Посочва, че по реда на чл. 99, ал.3 от ЗЗД до ответника е изпратено уведомление за извършената цесия от страна на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг”ЕАД с Изх.№ УПБ-П-УКФ/2252077 от 27.07.2017 г., с известие за доставяне от Български пощи ЕАД и е получено от длъжника на 04.08.2017 г. по неговия настоящ адрес, посочен като адрес за кореспонденция съгласно договора за кредит. Отбелязва, че в случая следва да се има предвид, че съгласно чл.4.3 от рамковия договор за цесия, Агенция за събиране на вземания, в качеството си на цесионер се е задължила от името на цедента и за своя сметка да изпраща уведомления за извършената цесия, за което има изрично пълномощно от „УниКредит кънсюмър Файненсинг”ЕАД. Към исковата молба ищецът е приложил копие от уведомлението за цесия и моли същото да се връчи на ответника ведно с исковата молба, като в тази връзка се позовава на съдебната практика.
Наведени са твърдения, че процесното вземане произтича от одобрен и подписан на 27.04.2016 г. Договор за потребителски паричен кредит № 2252077 между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг”ЕАД, в качеството му на Кредитор и ответника И.С.И., в качеството му на Кредитополучател. Според ищеца договорът е сключен при спазване разпоредбите на ЗПК и на основание Общите условия, при които „УниКредит Кънсюмър” предоставя потребителски кредити и са неразделна част от договора. Изтъква, че с подписването на Договора, Кредитополучателят е удостоверил, че му е предоставен целия обем преддоговорна и договорна информация от страна на Кредитора, получил е екземпляр от ОУ, запознат е с тях и безусловно ги приема. Твърди се, че при условията на Договора, Кредиторът е предоставил на Кредитополучателя потребителски паричен кредит с главница / общия размер на кредита/ от 72445.00 лв., която сума включва чистата стойност на кредита в размер на 7000.00 лв., такси за разглеждане на кредита в размер на 245.00 лв. Твърди се още, че чистата стойност на кредита от 7245.00 лв. е преведена на 27.04.2016 г. по посочената от Кредитополучателя банкова сметка, ***то си по договора.
Ищецът излага, че страните са постигнали съгласие към Договора за кредит да бъде сключена застраховка „Кредитна протекция плюс” застрахователна премия, по която е уговорена в общ размер на 683.28 лв, разделена на 72 броя месечни погасителни вноски, всяка в размер на 9,49 лв., дължими на съответните падежни дати посочени в Погасителния план към Договора. Посочва също, че съгласно чл.6, ал.1 от ОУ към Договора, усвоената парична сума по кредита за срока на действие на Договора се олихвява с възнаградителна лихва, месечният размер на която е плаващ и се формира от сбора на тримесечния SOFIBOR плюс фиксирана надбавка от 15,85%. Твърди се, че към датата на подписване на Договора страните са постигнали съгласие възнаградителната лихва да е в общ размер на 4105,08 лв.
Наведени са твърдения, че при сключване на договора Кредитополучателят се е задължил да ползва отпуснатата сума по кредита и да я върне ведно с начислените лихви и разноски, в сроковете и при условията, указани в Договора, на вноски, чиито брой, размер и падежи са посочени в погасителен план, който е неразделна част от договора за кредит, като общата сума, която Кредитополучателят следвало да върне е в размер на 12033,05 лв. Сумата е платима на 72 броя анюитетни погасителни вноски., като първата е дължима на 21.05.2016 г., а последната е с падеж на 21.04.2022 г. Ищецът твърди, че ответникът не е заплатил изцяло дължимия паричен заем, като до момента е погасена сумата от 1207.84 лв., с която са погасени възнаградителна лихва в размер на 650.28 лв. и главница в размер на 557.56 лв. Твърди също, че поради допуснатата забава в плащанията, ответникът дължи и обезщетение за забава в размера, предвиден в чл.12, ал.1 от ОУ към договора.
Ищецът излага, че крайният срок за издължаване на всички задължения по кредита е 21.04.2022 г. /датата на последната погасителна вноска/, но поради неизпълнение на задълженията си за плакане в срок на погасителните вноски, на основание чл.12, ал.2, б.”а” от Общите условия кредиторът е обявил вземанията си за предсрочно изискуеми. Твърди, че ответникът е уведомен за обявяването на предсрочната изискуемост на 04.08.2017 г, когато същият е получил приложеното към исковата молба уведомление с Изх.№ УПЦ-П-УКФ/2252077 от 27.07.2017 г.
В петитумната
част ищецът е отправил искане
съдът да се произнесе с
решение, с което, с което да
признае за установено, че И.С.И. , като Кредитополучател по Договор за потребителски
кредит № 2252077 от 27.04.2016 г., дължи на «Агенция за събиране на вземания»ЕАД следните суми, присъдени в издадената срещу него Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№
192/2018 г. на РС – Ловеч, а именно: 6791,83 лв. – главница по 65 броя неплатени погасителни месечни вноски,
701.58 лв. – дооговорна възнаградителна лихва за периода 21.12.2016 г. до
20.07.2017 г. и 165.73 лв. – обезщетение
за забава за периода от 21.12.2016 г. до датата на подаване на заявлението, ведно със законната
лихва върху главницата,
считано от датата на подаване
на зявлението до окончателното
погасяване на дълга.
Претендирани
са и направените съдебно – деловодни разноски в настоящото производство, както и разноските по заповедното
производство.
В условията
на евентуалност, в случай, че
съдът не уважи кумулативно предявените обективно съединени положителни установителни искове, моли да бъде постановено решение,
с което съдът да осъди ответника да плати на «Агенция за събиране на вземания»ЕАД следните суми, а именно: 6791,83 лв. – главница по 65 броя неплатени погасителни месечни вноски, 701.58 лв. – договорна възнаградителна лихва
за периода 21.12.2016 г. до 20.07.2017 г. и 165.73 лв.
– обезщетение за забава за периода от 21.12.2016 г.
до датата на подаване на исковата молба, ведно със законната
лихва върху главницата,
считано от датата на подаване
на исковата молба до окончателното погасяване на дълга.
В законоустановения едномесечен срок от връчване на исковата молба и приложенията към нея от ответната страна не е депозиран писмен отговор.
В о.с.з. ищeцът – „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ”ЕАД не изпраща представител. В писмена молба, подадена преди заседанието по същество, са изложени подробни аргументи в подкрепа на предявения иск.
Ответникът И.С.И. не взема лично участие в процеса. Представлява се от особен представител адв. С.. По същество оспорва иска като неоснователен и недоказан. Счита, че ответникът не е надлежно уведомен за прехвърляне на вземанията, както че кредиторът не е упражнил надлежно правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем.
Съдът, като обсъди доводите на страните и извърши преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
От приложеното ч.гр.д № 192/2018
г. по описа Ловешки РС се установява, че въз основа на заявление от «Агенция за събиране на вземания»ЕАД е издадена Заповед № 133 от 26.01.2018
г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът
И.С.И. да заплати на „Агенция за събиране на вземания”ЕАД сумите:
6791.83 лв. /шест хиляди седемстотин деветдесет и един лева и
осемдесет и три стотинки/ - главница, 701.58 лв. /седемстотин и един лева и
петдесет и осем стотинки/ – възнаградителна лихва за
периода от 21.12.2016 г. до 20.07.2017 г., 165.73 лв. /сто шестдесет и пет лева
и седемдесет и три стотинки/ – обезщетение за забава за периода от
21.12.2016 г. до датата на подаване на заявлението /27.10.2017 г./, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението /27.10.2017 г./ до окончателното
изплащане на задължението, както и сумата 203.18
лв. /двеста и три лева и
осемнадесет стотинки/ - разноски по делото, включващи държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
С Разпореждане № 311 от 25.01.2019 г. заповедният съд е приел, че издадената по делото Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК и е указал на заявителя възможността в едномесечен срок от съобщението да предяви иск за установяване на вземането си, като довнесе дължимата държавна такса.
Констатира се, че съобщението с указания за възможността за предявяване на установителен иск е получено от ищеца на 08.02.2019 г., като ищецът е упражнил правото си на иск и в рамките на законоустановения едномесечен срок е предявил настоящия иск за установяване на вземането си със СПН.
Предявеният главен иск е с правна квалификация по чл.422, вр.чл.415, ал.1, т.2 от ГПК- положителeн установителен иск за установяване със СПН, че в полза на ищеца „Агенция за събиране на вземания”ЕАД – частен правоприемник /цесионер/ на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг”ЕАД съществува вземане срещу ответника - предмет на заповед за изпълнение на парично задължение, издадена по ч.гр.д.№192/2018 г. по описа на РС – Ловеч.
По делото не е спорно, че на 27.04.2016
г. между „ УниКредит Кънсюмър
Файненсинг”ЕАД, като кредитор, и ответника И.С.И.,
като кредитополучател, е сключен посочения в исковата молба и приложен към нея Договор
за потребителски паричен кредит с № 2252077г., при следните характеристики и
условия на кредита: чиста стойност на кредита – 7000 лв, такси за разглеждане на кредита – 245 лв, общ размер на кредита – 7 245 лв,
обща сума дължима от потребителя – 12 033.05 лв., Начин на усвояване –
превод по сметка на клиента и начин на погасяване – от сметка на клиента, ГЛП –
15,99%, Пазарен лихвен индекс –
Като част от договора е включен и Погасителен план, в който са посочени дължимите от ответника 72 броя месечни вноски по кредита, всяка в размер на 167.13 лв. с дата на първа вноска – 21.05.2016 г. и дата на последна вноска – 21.04.2022 г.
Приложеният договор за кредит носи подписа на ответника И.С.И., като при подписването му същият е предоставил номера на личната си банкова сметка ***, по която да бъде преведена сумата по кредита. С превеждане на сумата по посочената от ответника банкова сметка *** договора, като е предоставил на Кредитополучателя кредита, предмет на договора. За Кредитополучателя е възникнало насрещно задължение да погасява уговорените месечни вноски съгласно включения в договора погасителен план.
Съгласно чл.6, ал.1 от ОУ към Договора, за предоставения кредит Потребителят дължи плаваща лихва, изчислена като част от главницата съобразно приложимия към съответния период на олихвяване променлив Годишен лихвен процент, като първоначалният период на олихвяване започва от датата на първото усвояване по Кредита, а за всеки следващ период започва от първия работен ден на следващия календарен период съобразно приложимия Пазарен лихвен процент.
В ОУ към договора за потребителски кредит е включена клаузата на чл.12 – Забава в плащанията, лихви за забава, прекратяване на кредитните правоотношения. Предвидено е, че в случай на забава в плащанията на дължимите от потребителя суми, освен договорените лихви Кредиторът има право да получи от Потребителя, освен всички просрочени и неизплатени месечни суми, и обезщетения в размер на годишната законова лихва, разделена на 360 дни за всеки ден на забава, изчислена върху просрочената главница. Съгласно чл.12, ал.2 от Договора, „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” има право да прекрати едностранно кредитното правоотношение с Потребителя и да обяви всичките си вземания по предоставения кредит, в т.ч изтекли и непогасени вноски, остатъчна главница, остатъчни лихви, лихви за забава, такси и комисиони за предсрочно изискуеми в пълен размер в няколко хипотези, между които по т.”а” в случаите, в които Потребителят е нарушил разпоредби по Договора и Общите условия, както и при допуснато просрочие и/или неплащане на две последователни месечни погасителни вноски по кредита / главница и лихви/, при условие, че допуснатите нарушения и/или неизпълнение не бъдат отстранени, просрочените вноски не бъдат погасени в двуседмичен срок, считано от падежа на погасителната вноска. С подписването на договора за кредит Потребителят е дал изричното си съгласие „УниКредит Кънсюмър Файненсинг” да прехвърли правата си по Договора на трети лица. При подписването на договора ответникът е декларирал, че е запознат и приема общите условия за отпускане на потребителски кредит и погасителния план, които съставляват неразделна част от Договора.
По делото е изслушана
съдебно-счетоводна експертиза, която е дала заключение, че чистата стойност на кредита в размер на
7 000 лв. по процесния Договор за потребителски паричен кредит № 2252077 от
27.04.2016 г. е преведена по посочената от ответника сметка, разкрита на негово
име в УниКредит
Булбанк АД. Вещото лице е посочило, че таксата за разглеждане на кредита в
размер на 245.00 лв., която по сключения договор влиза в общата стойност на
кредита / главница/ не е превеждана на кредитоополучателя,
тъй като сумата покрива разходите на банката за попълване и разглеждане на
документацията свързана с отпуснатия кредит. Съгласно заключението,
Кредитополучателят е изпаднал в забава, считано от 21.12.2016 г. С последното
плащане с дата 21.11.2016 г. с общо
задължение на месечната вноска 167.13 лв. са внесени 167.10 лв,
т.е. останали са непогасени 0,03 лв. и от следващата падежирала
вноска с дата 21.12.2016 г. са спряли плащанията.
Експертизата е установила, че размерът на непогасените задължения по процесния Договор до датата на подаване на Заявлението за
издаване на заповед за изпълнение / 27.10.2017 г.е, както следва: главница за
периода от 21.12.2016 г. до 27.10.2017 г. – 6 791.83 лв., договорна лихва
– неплатената начислена договорна лихва за периода от 21.12.2016 г. до
20.07.2017 г. – 701.58 лв, лихва за забава,
съставляваща сбора на начислената законна лихва за забава върху всяка падежирала главница за периода от 21.12.2006 г. до
20.07.2017 г. и начислената законна лихва върху остатъчната главница от
6 791.83 лв. за периода от 21.07.2017 г. до 27.10.2017 г. – 200.76 лв. Видно от заключението, размерът
на непогасеното задължение по договора за кредит от датата на забава на
плащанията до изготвянето на съдебно –
счетоводната експертизата / 11.02.2020
г./ е следното: главница – 6 791.83 лв,
договорна лихва – 701.58 лв. и лихва за забава – 1 779.99лв.
По
делото са ангажирани доказателства, че на 27.07.2017 г.между „БНП Париба Пърсънъл Файненс”ЕАД, като продавач, и „Агенция за събиране на
вземания”ЕАД, купувач, е сключен Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания,
по силата на който продавачът се задължил да прехвърли и продава всеки месец за
срока по договора определено портфолио от вземания, произтичащи от договори за
потребителски кредит, сключени с продавача с длъжници,
които не изпълняват задълженията си на заемополучатели
по тях, а купувачът купува и придобива от продавача вземанията, определени
всеки месец в Приложение №1, срещу заплащане на Покупната цена.
Установява се, че на 20.12.2016 г. между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг”ЕАД, в качеството на цедент, и „Агенция за събиране на вземания”ЕАД, като цесионер, е сключен Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания, по силата на който цедентът се задължава ежемесечно, чрез отделни договори за цесия, да прехвърля възмездно срещу възнаграждение портфейл свои просрочени и изискуеми вземания, произхождащи от договори за потребителски парични кредити, сключени от цедента с физически лица, които не се погасяват редовно, заедно със съпътстващите гаранции, привилегии, обезпечения и другите принадлежности на Цесионера, определени и индивидуализирани съгласно Приложение 1 към всеки отделен месечен договор за цесия.
На 20.07.2017 г. е подписан Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания ведно с Приложение1 от същата дата, по силата на което е прехвърлено вземането на „УниКредит Кънсюмър файненсинг”ЕАД срещу ответника И.И., произтичащо от Договор за потребителски кредит № 2252077 / 27.04.2016 г.
В потвърждение за сключена цесия на основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД „УниКредит Кънсюмър Файненсинг”ЕАД е потвърдило извършената цесия на всички вземания, цедирани от „Уникредит Кънсюмър Файненсинг”ЕАД на „Агенция за събиране на вземания” от 20.07.2017 г., с подробно индивидуализирани парични вземания, описани в Приложение №1, представляващо неразделна част от Договора за цесия.
По силата на писмено пълномощно „УниКредит Кънсюмър Файненсинг”ЕАД е овластило “Агенция за събиране на вземания“ЕАД с правата да уведоми всички длъжници по всички вземания, които дружеството е цедирало на „Агенция за събиране на вземания”ЕАД с Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 20.12.2016 г., както и да преупълномощава трети лица, включително, но не само адвокати с всички притежавани права по пълномощното.
В препис извлечение от Приложение № 1 към Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания от 20.07.2017 г., сключен между „Агенция за събиране на вземания „ЕАД и „УниКредит Кънсюмър Файненсинг” в позиция 185 е посочено вземане към длъжника И.С.И. по договор № 2252077 от 27.04.2016 г, по който е дължим следния остатък: главница – 6791.83лв, и лихва – 717.44 лв. или общ размер на задължението 7509.27лв.
В писмо Изх.№ УПЦ-П-УКФ/2252077 , адресирано до ответника И., ищецът, действайки като пълномощник на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг”ЕАД, го е уведомил, че на основание Рамков договор за прехвърляне на вземания от 20.12.2016 г., Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания от 20.07.2017 г. към него и Приложение № 1 от 20.07.2017 г. Кредиторът „УниКредит Кънсюмър Файненсинг”ЕАД е прехвърлил на „Агенция за събиране на вземания”ЕАД изцяло вземането си към него, произтичащо от договор за потребителски кредит № 2252077, по силата на който е получил сума в размер на 7000 лв. Ответникът е уведомен, че към 27.07.2017 г. задължението му възлиза на 7 509.27 лв, включително и начислена лихва за допуснато просрочие. Отправена е покана в срок до 5 дни от получаване на поканата да бъде погасена дължимата сума към „Агенция за събиране на вземания”ЕАД по един от посочените в писмото начини.
Уведомителното писмо е изпратено чрез Български пощи, като видно от отбелязването върху известието за доставяне е получено лично от ответника на 04.08.2017 г. Налице е отбелязване, че пратката включва описаното по-горе уведомително писмо с Изх.№ УПЦ-П-УКФ/2252077.
Съдът намира, че приложения
договор за цесия е валидно сключен между Кредитора по процесния
договор за кредит „УниКредит Кънсюмър
Файненсинг”ЕАД, в качеството му на продавач /цедент/ и „Агенция
за събиране на вземания”ЕАД, в качеството му на купувач /цесионер/.
Към исковата молба е представено извлечение от
Приложение №1 към Индивидуален договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 20.07.2017 г, в който под №185 вземането е индивидуализирано в
достатъчна степен чрез посочване на договора и датата на сключването му, трите
имена и ЕГН на длъжника, размера на
вземането. С оглед на горното съдът приема, че по делото по безспорен начин е
установено, че процесното вземане е било предмет на цесионния договор и ищеца „Агенция за събиране на
вземания”ЕАД е титуляр на вземането.
Съгласно разпоредбата на
чл.99, ал.3 от ЗЗД, предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника
прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи,
които установяват вземането, както и да потвърди писмено станалото прехвърляне.
Следващата ал.4 на същата разпоредба предвижда, че прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо
длъжника, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор. При
докладване на делото и разпределяне на доказателствената
тежест в процеса съдът изрично е указал на ищеца, че в негова тежест е да
установи, че ответникът е надлежно уведомен от стария кредитор за извършената
цесия и същата е произвела валидно действие
спрямо него.
От страна на ищеца по делото са представени доказателства, че уведомителното писмо, с което ищецът, в качеството му на пълномощник на предишния кредитор, е уведомил ответника за прехвърляне на вземането, е получено от последния на 04.08.2017 г.
В хода на процеса назначеният особен
представител на ответника прави възражение, че съшият не е надлежно уведомен за
цесията, тъй като в известието за доставяне единствено е положен подпис на
получателя, но липсват данни за неговите име и фамилия. Съдът счита, че в
случая доводът особения представител не обуславя промяна в извода на съда, че цесията на процесното вземане е
породила своето действие по отношение на
ответника. В тази връзка съдът съобразява утвърдената и непротиворечива
практика, според която няма
пречка уведомяването за извършена цесия да бъде направено и чрез връчване на
препис от искова молба, към която е приложено уведомлението от стария кредитор –
в случая „ЕниКредит Кънсюмър
Файненсинг”ЕАД, действащ чрез цесионера „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, като пълномощник./В този смисъл
е Решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т.д.№12/2009г.,II т. о., ТК и
Решение №78/09.07.2014 г. по т.д.№2352/2013 г., ІІ т.о., ТК, постановени по
реда на чл.290 от ГПК./Приема се също, че доколкото уведомяването не е лично и непрехвърлимо право, то по силата на чл.36 от ЗЗД не е
налице законова пречка да бъде извършено чрез пълномощник, какъвто в случая се
явява цесионера- „Агенция за събиране на вземания”ЕАД.
Констатира се, че самото упълномощаване е ясно оповестено в документа, като е
приложено и изрично писмено пълномощно. Настоящият състав счита, че с горните
действия по никакъв начин не са осуетени целите, насочени към защита на
длъжника срещу ненадлежното изпълнение на лице, което не е носител на
вземането, още повече, че от ответната страна не са въведени твърдения да е
предложено изпълнение на стария кредитор. При тези съображения намира възражението на ответната страна за ненадлежно съобщаване на цесията за
неоснователно, като приема, че цесията на процесното
вземане е породила своето действие по
отношение на ответника, като последният е уведомен надлежно за същата
От страна на ищеца са наведени
твърдения, че поради забава в
плащането на две месечни погасителни
вноски, е настъпила предсрочна изискуемост, съгласно постигнатата договореност
в клаузата на чл.12, ал.2, б.”а” от ОУ към договора за кредит. Твърди се, че
предсрочната изискуемост е настъпила на 04.08.2017 г., когато ответникът е
получил уведомлението за цесията, с което е известен и за обявената предсрочна
изискуемост на цялото вземане.
Правото да обяви кредита за
предсрочно изискуем е субективно право, установено в полза на кредитора. Приема
се, че предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което за
разлика от общия принцип по чл.20а, ал.2 от ЗЗД, настъпва с волеизявление само
на една от страните и при наличие на две предпоставки: обективният факт на
неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно
изискуем. Датата на настъпване на предсрочната изискуемост играе ролята на
падеж и представлява различен юридически факт. Във всички случаи обявяването на
предсрочната изискуемост предполага изявление на кредитора, че ще счита целия
кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми. За да може
договорното изменение да прояви своето действие, е необходимо длъжника да е
уведомен, т.е.изявлението на кредитора да е достигнало до длъжника. Според
възприетото разрешение в т.18 от Тълкувателно решение №4/18.06.2014 г. на ВКС
по т.д №4/2013 г. на ОСГТК, постигнатата в договора предварителна уговорка, че
при неплащане на определен брой вноски или при други обстоятелства кредитът
става предсрочно изискуем и без да уведомява длъжника кредиторът може да събере
вземането си, не поражда действие, ако волеизявлението на кредитора не е
достигнало до длъжника – кредитополучател. Дадените с тълкувателното решение
задължителни указания намират приложение и в хипотезата на предявен иск за
установяване на вземането, заявено по реда на чл.410 от ГПК. В този смисъл са
постановените по чл.290 от ГПК решение №123/09.11.2015 г. по т.д.№ 2561/2014
г., ІІ г.о., Решение № 114 от 07.07.2016 г. по т.д. № 362/2015 г. на ІІ т.о на
ВКС, решение № 200/ 18.01.2019 г.,
постановено по т.д. № 665 по описа за
В конкретния случай, с оглед
ангажираните от ищеца доказателства, съдът приема, че волеизявлението на
кредитора относно обявената предсрочна изискуемост на вземането по процесния договор за потребителски кредит е достигнало до
длъжника-кредитополучател на 04.08.2017
г., т.е. преди подаване на заявлението по чл.410 от ГПК - 27.10.2017 г., като този факт не е бил
оспорен своевременно в срока за отговор на ИМ. Ето защо, при наличието на
доказателства, че кредиторът е изпълнил задължението си да уведоми длъжника за
настъпилата предсрочна изискуемост преди датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, следва да се приеме за установена
изискуемостта на претендираното вземане по договора
за кредит.
Съгласно заключението на изготвената съдебно-счетоводна експертиза, размерът на непогасените задължения по Договора за кредит до датата на входиране на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение е, както следва: 6 791.83 лв. - главница за периода от 21.12.2016 г./датата на изпадане в забава/ до 27.10.2017 г., 701.58 лв. – договорна лихва за периода от 21.12.2016 г. до 20.07.2017 г. и 200.76 лв. – лихва за забава за периода от 21.12.2016г. до 27.10.2017 г.
Предвид заключението на вещото лице съдът намира, че заявените претенции за главница, договорна лихва и лихва за забава се явяват основателни и доказани в пълния претендиран размер. Според ССчЕ лихвата за забава възлиза на сумата от 200.76 лв, но търсената сума от ищеца по тази претенция е в размер на 165.73 лв., поради което и с оглед диспозитивното начало в процеса същата следва да бъде уважена именно до този размер, а не в установения от вещото лице.
На основание чл.86 от ЗЗД следва да бъде присъдена и претендираната законна лихва върху главницата, начиная от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК /27.10.2017 г./ до окончателното изплащане на вземането.
Поради уважаване на главния иск, съдът не дължи произнасяне по предявения в условията на евентуалност осъдителен иск.
По разноските:
С оглед изхода на процеса, на основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски по производството. От страна на ищеца са направени и претендирани разноски, както следва: 218.49 лв.- платена държавна такса, 200.00 лв. – депозит за вещо лице, 500.00лв. – депозит за особен представител и юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 150.00 лв. или общият размер на сторените в исковото производство разноски възлиза на сумата от 1068.49 лв.
Съгласно задължителната съдебна практика - т.12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС ответникът следва да заплати на ищеца и направените от последния разноски по заповедното производство в общ размер на 203.18 лв .
На адвокат Д.С. от ЛАК следва да се изплати сумата от 500.00лв. от внесения депозит, представляваща възнаграждение за осъщественото процесуално представителство на ответника.
Мотивиран от горните съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА за установено, на основание чл.422 вр.чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, по отношение на И.С.И., ЕГН **********, с пост.адрес: ***, че дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.”Д-р Петър Дертлиев”№25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано поотделно от Николина Тодорова Станчева и Мартин Деспов Деспов– Изп.директори, чрез пълномощник –юрисконсулт С.И.Д., следните суми: 6 791.83лв/ шест хиляди седемстотин деветдесет и един лева и 83ст/ - главница, 701.58 лв/ седемстотин и един лева и 58ст/ - договорна/ възнаградителна/ лихва за периода от 21.12.2016 г. до 20.07.2017 г. и 165.73 лв. / сто шестдесет и пет лева и 73ст/ - лихва за забава за периода от 21.12.2016 г. до датата на подаване на заявлението / 27.10.2017 г./, ведно със законната лихва върху главницата, начиная от подаване на заявлението /27.10.2017 г/ до изплащане на вземането – предмет на Заповед № 133 от 26.01.2018 г , издадена по ч.гр.д.№192/2018 г.по описа на Ловешки РС.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, И.С.И., ЕГН **********, с пост.адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.”Д-р Петър Дертлиев”№25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано поотделно от Николина Тодорова Станчева и Мартин Деспов Деспов– Изп.директори, чрез пълномощник –юрисконсулт С.И.Д. сумата от 1068.49 лв./ хиляда шестдесет и осем лева и 49ст/ - разноски по настоящото производство съразмерно, както и сумата от 203.18 лв/ двеста и три лева и 18 ст/ - разноски по заповедното производство.
Банкова сметка, ***дените суми:
IBAN: ***: UBBSBGSF
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на адв. Д.С. сумата от 500.00лв. /петстотин лева/ от внесения депозит, представляваща възнаграждение за осъщественото процесуално представителство на ответника.
Решението подлежи на обжалване пред Ловешки ОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
На основание чл.7, ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от страните.
Препис от решението, след
влизането му в сила, да се приложи по ч.гр.д.№192/
РАЙОНЕН СЪДИЯ: