РАЙОНЕН СЪД- ПЛОВДИВ, V- ти НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
МОТИВИ към РЕШЕНИЕ от 29.05.2019
г.
по АНД № 3307/2019
г.
Производството се
развива по реда на УБДХ.
Образувано
е по акт за констатиране проява на дребно хулиганство, внесен от II РУ при ОД на МВР
Пловдив, съставен на Д.И.Т., ЕГН: **********, и на П.И.Б., ЕГН: **********, за
това, че на 06.12.2018 г. в гр. Пловдив, са извършили непристойна проява,
изразяваща се в оскърбително отношение и държане към гражданите, с което са
нарушили обществения ред и спокойствие.
Районна
прокуратура Пловдив, редовно уведомена, не изпраща представител.
Нарушителят
Д.Т., се явява лично. Изрично запитан, заявява, че не желае да бъде защитаван
от адвокат. По същество и в последната
си дума моли да не бъде наказван.
Нарушителят
П.Б., се явява лично Изрично запитана, заявява, че не желае да бъде защитавана
от адвокат. По същество и в последната си дума моли да не бъде наказвана.
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Д.И.Т.,
ЕГН: **********, е роден на *** *** . Същият е ***, български гражданин.
Работи, женен е и е неосъждан.
П.И.Б.,
ЕГН: **********, е родена на *** ***. Същата е ***, българска гражданка.
Работи, не е омъжена и не е осъждана.
Нарушителите
Д. Т. и П. Б. притежавали недвижими имоти в многофамилна
жилищна сграда, находяща се в гр. ***. В същата
сграда самостоятелни обекти притежавали и свидетелят Н.Р., свидетелят Н.Г.,
свидетелят А.С. и съпругата му – свидетелката Г.С., свидетелят О.Т., в който
живеела неговата майка – Д.Т., свидетелят Л.К., който бил наследен от неговата
сестра – Б.К., свидетелят Т.Й.. Наемател на обект в сградата бил и
свидетелят Г.Ч..
Във
връзка с подрязването на дърво, находящо се в двора
на посочения недвижим имот, домоуправителят на многофамилната
жилищна сграда – Н.Р., създал списък за съгласните с това начинание, който
представил пред Община Пловдив. В посочения списък фигурирало името на Д.Т., но
вместо нея подписът бил поставен от свидетеля О.Т., неин син. Същото се
отнасяло и до името на Б.К., която към момента на съставянето на списъка била
починала, но понеже била наследена от своя брат – свидетелят Л.К., същият се
подписал срещу нейното име.
Въз
основа на посочения списък на живущи в многофамилната
сграда, желаещи подрязването на дървото, и подадено заявление от Н.Р. вх. №
94012-25741/29.11.2018 г., била издадена заповед от Кмета на район „Централен“,
с която се разрешавало да се оформи короната на един брой декоративно дърво от
вида липа, находящо се в процесния
имот.
На
06.12.2018 г. започнало окастрянето на клоните от алпинист, като работата му
била наблюдавана от домоуправителя Н.Р.. След около час от започнатата работа,
на място пристигнала нарушителката П.Б., която не била съгласна с окастрянето
на дървото. След нея пристигнал и нарушителят Д.Т.. Двамата започнали да се
карат с домоуправителя, тъй като искали да се преустанови дейността по
окастряне на дървото. В присъствието на свидетелите А.С., Г.Р., А.Р.,
нарушителите Т. и Б. отправяли обидни думи към свидетеля Р., като последната
заявила, че дървото е нейно и никой няма право да го пита. Нарушителят Т.
изкрещял, че ще пребие този, който реже дървото му. Отишъл до свидетеля Р. и го
хванал за яката.
В
този момент пристигнали полицаи и прекратили възникналия спор.
ПО
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Гореописаната фактическа обстановка
съдът счита за установена по несъмнен начин от приложените по делото писмени
доказателства: обясненията на свидетелите очевидци – Н.Р. /л.8/, А.Р. /л.11/, А.С.
/л. 10/, Г.С. /л.12/, както и от жалба вх. № 11341/18 от 13.12.2018 г. Съдът
следва да отбележи, че материалите по делото, формиращи доказателствената
съвкупност, са еднопосочни, като макар с леки противоречия формират цялостен
извод за описаната по-горе фактическа обстановка. Изключение правят единствено
отчасти обясненията на самите нарушители, които обаче в тази част съдът оценява
освен като доказателствено средство, но и като едно от основните средства за
защита. Съдът намира, че следва да приеме изложеното от нарушителите Т. и Б.,
само доколкото намира подкрепа и в останалите материали от доказателствената
съвкупност. Това е само признанието на нарушителите, че на посоченото в акта за
установяване на дребно хулиганство време са били в гр. Пловдив, на бул. „***,
както и че между тях и останалите присъствали съсобственици на окастрянето на
дървото е възникнал спор. В останалата част, че същите не са имали агресивно
поведение и не са обиждали домоуправителя Р., съдът не кредитира техните
обяснения, доколкото същите се явява в противоречие с описания по-горе доказателствен материал.
Причината
за възникналия спор между нарушителите и останалите съсобственици в многофамилната сграда се установява от обясненията на О.Т.
/л.3/, Л.К. /л.4/, Т.Й. /л.5/, Г.Ч. /л.6/, Н.Г. /л.9/, както и от приложените
по делото писмени доказателства: списък на живущите на бул. „***“ в гр.
Пловдив, съгласни да бъде подрязано дърво, намиращо се в дворното им място;
декларация от С.С.; декларация от Е.К.; декларация от
Е.Ч.; заявление вх. № 94012-25741/29.11.2018 г.; заповед №
РД-18-1369/04.12.2018 г.; декларация от собствениците на етажната собственост;
констативен протокол.
ОТ ПРАВНА
СТРАНА:
Случилото се на 06.12.2018 г. в пълнота осъществява от обективна и
субективна страна съставомерните признаци на дребно хулиганство по смисъла на
УБДХ. Касае
се за проява на агресивно поведение, която се е изразила в създаването на спор,
крещене и отправяне на обидни думи по отношение на свидетеля Р., които действия
са се осъществили на публично място, в присъствието на поне още четирима
свидетели. Проявената от нарушителите вербална агресия е продължила от момента,
в който същите са пристигнали на мястото на окастрянето на дървото до намесата
на полицейските служители.
Съгласно
т.6 от ППВС № 2/74 г. и по силата на чл. 1, ал. 2 УБДХ,
дребното хулиганство е непристойна проява, изразена в употреба на ругатни,
псувни или други неприлични изрази на публично място пред повече хора, в
оскърбително отношение и държане към гражданите, към органите на властта или на
обществеността или в скарване, сбиване или други подобни действия, с които се
нарушават обществения ред и спокойствието, но поради своята по-ниска степен на
обществена опасност не представлява престъпление по смисъла на НК. В
случая, естеството, съдържанието, времето, мястото и начина на действията на
нарушителите припокриват определението по чл. 1, ал. 2 УБДХ.
Агресивното поведение от тяхна страна, свързано крещене и отправяне на обидни
думи по отношение на свидетеля Р., е израз на общоприетите норми на поведение и
на обществения ред и спокойствие, както и на оскърбително отношение към
гражданите.
Действително,
действията на двамата нарушители са били продиктувани от поведението на
свидетеля Р. във връзка с окастрянето на дървото, но съдът намира, че това
обстоятелство не изключва противоправната проява на
извършеното, което макар и с по-ниска степен на обществена опасност, се явява
административно нарушение. По този извършените действия от страна на
нарушителите сочат на извод, че водещо желания у тях е да се поставят над
обществените норми за правосъобразно поведение и сами
да въздадат справедливост. Едва след разразилия се спор, същите са повикали
полицейски служители, какъвто следва да е редът за решаване на посочен тип припирни.
Доколкото
реализираните на 06.12.2019 г. прояви, са извършени на публично място, представляват
непристойно поведение и са израз на оскърбително отношение към гражданите, като
в същото време обществената им опасност е по-малка от типичния случай на
престъпление по чл. 325 НК, то те съставляват акт на дребно хулиганство, по
смисъла на чл. 1, ал. 2 УБДХ, за което следва да се наложи санкция по същия нормативен
акт.
ПО НАКАЗАНИЕТО:
При
определяне на вида и размера на административните наказания по отношение на
нарушителите Д.Т. и П.Б., съдът отчете на първо място мотивът за извършване на
техните действия, а именно отстояването на позицията си по отношение на
дървото, което се намира в собствения им двор и обстоятелството, че същите са
били подразнен от наличие на различни подписи в списъка, представен пред Община
Пловдив. На следващо място съдът взе предвид, че се касае за трудовоангажирани лица, като посочената проява се явява
инцидентна, както и че сами са преустановили спорната ситуация като са повикали
полицейски служители.
С
оглед гореизложеното, съдът счита, че целите на административно-наказателната
отговорност биха се постигнали с налагане на основание чл. 1, ал. 1, т. 2 УБДХ,
на административно наказание „глоба“ в минимален размер от по 100 /сто/ лева за
всеки един от нарушителите. Този размер на наказанието, според съда в
максимална степен ще спомогне за тяхното превъзпитание, като в същото време се
спазва и принципът за пропорционалност между обществената опасност на деянието
и интензитета на използваната репресия. По този начин според настоящия съдебен
състав, ще се постигне едно противодействие в бъдещото поведение на нарушителите,
като в случай на възникнали спорове, не би се стигнало отново до саморазправа.
Така
мотивиран, съдът постанови решението си:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА!
ТС