Р Е Ш Е Н И Е №
260304
02.02.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, V-ти гр. с-в, в открито съдебно заседание на двадесет и пети януари две хиляди двадесет и
първа година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАФИНА АРАБАДЖИЕВА
секретар: Петя Мутафчиева,
като разгледа
докладваното от съдията гр. дело №
9523 по описа на съда за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа на
искова молба от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК: ********* против Г.Х.П.,
ЕГН **********,*** с правно основание
чл. 422, ал.1 ГПК вр. чл. 415 ГП в вр. с
чл. 240 и чл. 86 от ЗЗД и чл. 9 от ЗПК за признаване на установено в
отношенията между страните, че се дължат сумите, както следва: сумата от 750 лева - представляваща главница по договор за
кредит от 26.05.2017 г., сключен Изи
Асет Мениджмънт АД, вземането по който е прехвърлено на 01.12.2017 г. с Приложение № 1 към рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 16.11.2010 г.; 94,05 лева - представляващи договорна лихва за периода
от 09.06.2017 г. до 19.01.2018 г., сумата от 45 лв.- такса разходи за събиране
на просрочени вземания, сумата от 444,55 лв.- неустойка за неизпълнение на
договорно задължение за периода от 09.06.2017 г. до 19.01.2018 г. и сумата
от 82,68 лв. - представляващи
обезщетение за забава за периода от 10.06.2017 г. до 05.11.2018 г., ведно със законна лихва върху
главницата, считано от 05.11.2018 г. до окончателното й изплащане, за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр. д. № 17416/2018 г. по описа на ПРС.
Ищецът сочи,
че на 26.05.2017 година „Изи Асет
Мениджмънт“ АД като заемодател и ответника като заемател е сключен Договор за паричен
заем № *** при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит.
С подписване на договора заемодателят се е задължил
да предостави на заемателя под формата на заем парична сума в размер на 750
лв., представляваща главница и чиста стойност на заема. Страните постигнали
съгласие договорната лихва по заема да бъде в размер на 94,05 лв., така общата
стойност на плащанията по заема да бъде в размер на 844,05 лв., която е платима
на 17 броя равни двуседмични погасителни вноски, всяка в размер на 49,65 лв.
при първа погасителна вноска 09.06.2017 г. и последна погасителна вноска с
падеж на плащане 19.01.2018 г.
На основание чл. 16, ал. 2 от сключения Договор за
паричен заем на длъжника е начислена такса разходи за събиране на вземането в
размер на 45 лв.
Съгласно чл.4,ал.1 от горепосочения договор,
заемателят се е задължил в 3-дневен срок от подписване на договора за заем да
предостави на заемодателя обезпечение на задълженията му по договора. Предвид
обстоятелството, че заемателят не е представил на заемодателя нито едно от
договорените обезпечения,съгласно уговореното от страните в чл.4,ал.2 от
договора, на същия е начислена неустойка за неизпълнение в размер на 444,55
лв., която страните са постигнали споразумение да бъде разсрочена на 17 равни
вноски,всяка в размер на 26,15
лв., платими на съответните падежни дати на погасителните вноски по
договора за заем.
На основание Закона за потребителския кредит и в
съответствие с разпоредбите на сключения договор на длъжника е начислена лихва
за забава в размер на действащата законна лихва за периода от 10.06.2017 г. до датата на подаване на
заявлението в съда – 05.11.2018г.. Общият размер на начислената лихва е 82,68
лв.,който е съвкупност от лихвите за забава,изчислени за всяка отделна падежирала,
неплатена погасителна вноска, включваща главница и договорна лихва.
Длъжникът не е извършвал плащания по дължимия
паричен заем. Срокът на договора е изтекъл с падежа на последната погасителна
вноска – 19.01.2018 г. и договорът не е обявяван за предсрочно
изискуем.
На 01.12.2017 г.
е подписано Приложение №1 към Рамков договор за покупко-продажба на
вземания /цесия/ от дата 16.11.2010г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Агенция
за събиране на вземанията“ ООД, по силата на което вземането на „Изи Асет Мениджмънт“
АД, произтичащо от Договор за паричен заем № *** е прехвърлено в собственост на
„Агенция за събиране на вземанията“ ООД, ведно с всички привилегии и
обезпечения и принадлежности,включително и лихви. „Агенция за събиране на
вземанията“ ЕАД с ЕИК:********* е правоприемник на „Агенция за събиране на
вземанията“ ООД с ЕИК:*********.
Цедентът е
упълномощил цесионера да уведоми длъжника за извършеното прехвърляне на
вземането. По реда на чл.99,ал.3 от ЗЗД до длъжника е изпратено от страна на
„Изи Асет Мениджмънт“ АД чрез „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД
уведомително писмо от 06.12.2017г. за станалата продажба чрез Български пощи с
известие за доставяне на посочения в договора за кредит постоянен адрес, като
писмото е върнато в цялост. На 13.05.2019 г. е изпратено ново уведомително
писмо, което отново е върнато в цялост.
Иска се да бъде прието като доказателство копие от
Уведомлението за извършената цесия, което да бъде връчено на ответника от съда,
заедно с исковата молба по настоящото дело. Моли се, в случай, че и този път
ответникът не бъде намерен, съобщението за цесията да бъде връчено по реда на
чл.47, ал.1 от ГПК.
Твърди се, че за „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД е възникнал правният интерес от подаване на заявление за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК. Съдът е уважил претенцията и по
образуваното частно гражданско дело,
била е издадена заповед за изпълнение, връчена при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, което обуславя подаването на настоящата искова молба. Моли се настоящият
установителен иск за съществуване на вземането да бъде уважен.
Претендират се и направените разноски в заповедното производство, както и
разноските в исковото производство, включващи и юрисконсултско възнаграждение в
размер на 350 лв.
В случай,че
са налице предпоставките на чл.238,ал.1 от ГПК моли съдът да постанови неприсъствено
решение срещу ответника.
Ответникът е
подал отговор чрез особен представител в
законноустановения срок по чл. 131 от ГПК, с който оспорва предявените искове
както по основание, така и по размер.
Оспорва договора за кредит, като недействителен поради неспазване на
разпоредбите на ЗПК и по – конкретно на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 11,
ал.1, т.10 ЗПК. Твърди се, че в договорът е посочен годишен процент на
разходите, но без да е отразено какви са отделните компоненти, включени в
годишния процент на разходите като вид и размер. С оглед така изложеното счита,
че договорът е недействителен и потребителят на основание чл. 23 ЗПК връща само
чистата стойност по кредита, без да дължи лихва или други разходи по кредита.
На следващо място сочи, че действителният ГПР надхвърля размерът, определен в
чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като предвидената неустойка в размер от 444,55 лв.,
съгласно чл. 4, ал. 2 от договора прикрива завишен ГПР и представлява
допълнителна възнаградителна лихва. Посочва, че тази неустойка фактически
представлява увеличение на възнаградителната лихва, заради това, че кредитът е
необезпечен, а не санкция за неизпълнение. В тази връзка посочва, че на
основание чл. 19, ал. 6 ЗПК всички плащания, ако такива са извършени, които са
съотнесени за покриване на елементите от ГПР следва да бъдат отнесени за
покриване на дължимата главница. Алтернативно на изложеното прави възражение за
недействителност на клаузата за неустойка поради противоречие с добрите нрави.
Прави възражение за прихващане на платените от ответника суми за погасяване на
лихва, ГПР и неустойка, като платени без основание с остатъка от неизплатената
главница.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното:
Не се оспорва прехвърлянето на вземането
по договора за паричен заем, като в съдебната практика се приема, че е с
връчване на препис от исковата молба, към която е приложено уведомление за
извършеното прехвърляне на вземания, ответникът се счита уведомен.
С предложение за сключване на договор за
паричен заем ответникът е посочил своите лични данни, както и получаваните
доходи и месечни разходи. Отразени са основни параметри на желания заем, като
се сочи, че сумата е в размер на 750 лв., които заемателят желае да връща на 17
седмични вноски.
Въз основа на така отправеното
предложение е сключен на 26.05.2017 г.
договор за паричен заем № *** ./л. 6-9/,
между ответника и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, от който се установява наличието на
съглашение за предоставяне на парична сума в размер на 750 лева. В чл. 3 от
договора е предвидено, че с подписването на този договор, заемателят
удостоверява, че е получил от заемодателя заемната сума, като договорът има
силата на разписка за предадената съответно получената сума. Доколкото не се оспорва, че договорът е
подписан от ответника, то следва да се приеме, че се доказва предаването на
заемната сума и получаването й от ответника. В договора е предвидено, че с
подписването му страните се съгласяват да се рефинансира текущия заем на
заемателя, като същият заявява, че желае да погаси изцяло задълженията си по
Договор за паричен заем № *** в размер на 345, 82 лв. Направено е изявление за
прихващане, а по отношение на остатъка от предоставената в заем сума е направено
е прието, че договорът има силата на разписка. Редът и условията, при които бил
отпуснат кредита, се уреждат в Договора и
Общите условия към него. Посочва се, че погасителните вноски, които
заемателят се задължил да изплаща на
заемодателя, съставлявали изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка,
която покривала разноските на заемодателя по подготовка и обслужване на заема и
определена добавка, която съставлявала печалбата на заемодателя, като лихвеният
процент бил фиксиран за срока на договора
и бил посочен в него, при което общата стойност на плащанията по кредита била
договорена в размер на 844,05 лева. По този начин договорната лихва по паричния
заем е уговорена от страните в размер на 94,05 лв. Между страните е договорен срок на договора
до 19.01.2018 г., в който срок ответникът следвало да върне получената в заем
сума чрез заплащането на 17 равни двуседмични погасителни вноски, всяка в размер
от по 49,65 лв. Фиксираният годишен лихвен процент е в размер на 35 %, а
годишният процент на разходите е 41,68 %, като е предвидено какво се включва в
ГПР. Падежът на първата погасителна вноска е договорено, че настъпва на 09.06.2017 г.,а на последната- на
19.01.2018 г. В чл. 10 от договора е предвидено, че заемодателят има право по
всяко време да прехвърли правата си по договора на трето лице. В чл. 16, ал. 2 от сключения между страните
договор заемателят е заявил, че е запознат и съгласен с Тарифа за таксите на
„Изи Асет Мениджмънт“, актуална към датата на сключване на договора, която се намира
на видно място в офиса и на интернет страницата:www.easycredit.bg. След справка в интернет страницата, съдът установява, че
е предвидено, че се заплащат разходи за събиране на вземането при просрочие
повече от 30 дни в размер на 9 лв.
Предвидено е, че разходите за събиране на вземането се изразяват в
изпращането на напомнителни писма, електронни съобщения, провеждане на
телефонни разговори, посещения на адреса на потребителя. Тези разходи в размер
на 9 лв. се начисляват при всяка забава на плащането на погасителна вноска с
повече от 30 дни. Общият размер на начислените разходи не може да надвишава
сумата от 45 лв. На основание така цитираната тарифа на ответника е начислена
такса разходи за събиране на вземането в размер на 45 лв. ( четиридесет и пет лева).
Освен това съгласно клаузите на договора, ответникът се е
задължил в 3-дневен срок (считано от подписването на договора за заем) да
предостави на заемодателя определено
обезпечение на задълженията му по договора, като били уговорени и последиците от
непредставяне – заплащане на неустойка. Уговорено е в чл. 4, ал. 2 от
договора, че при неизпълнение на
задължението за представяне на обезпечение в срок, заемателят дължи на
заемодателя неустойка в размер на 444,55 лв., като същата се заплаща разсрочено
от заемателя заедно с всяка от погасителните вноски, като към размера на всяка
от вноските, се добавя сумата от 26,15 лв.
Вземанията по процесния договор са прехвърлени
с Приложение № 1 от 01.12.2017 г. към рамков договор за прехвърляне на вземания
от 16.11.2010 г. от „Изи Асет Мениджмънт“ АД в качеството на продавач на
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК: ********* в качеството на купувач.
В договора е уговорено, че се прехвърлят станали ликвидни и изискуеми в пълен
размер вземания, произхождащи от договор за потребителски кредит и
индивидуализирани в Приложение № 1, неразделна част от договора. Страните са се
договорили, че моментът на потвърждаване на приемането на съответното
приложение в електронната информационна система на купувача се счита за
надлежна дата, на която вземанията са валидно прехвърлени. Приети са като доказателства Потвърждения за
прехвърляне на вземанията (л.19 или л.15).
Прието е като
доказателство пълномощно от 09.09.2015 г.,
с което прехвърлителят – цедентът упълномощава ищеца – цесионер да
уведоми от името на цедента всички длъжници по прехвърлените вземания. От
приетите по делото уведомителни писма: Уведомително писмо с изх. №
УПЦ-П-ИАМ/2818997 от 06.12.2017 г.(л.21) и УПЦ-С-ИАМ/2818997 от 13.05.2019 г.
(л.23) се установява, че са направени два опита ответникът да бъде уведомен за
извършеното прехвърляне на вземания, като в известието за доставяне на първото
писмо е отбелязано, че пратката не е потърсена от получателя. Изпратено е второ
писмо на друг адрес на длъжника, който е посочен в договора за паричен заем, но
не била върната обратна разписка. Към
исковата молба е приложено уведомление за извършено прехвърляне на вземания
(цесия), адресирано до ответника.
От приетото по делото заключение на
съдебно – счетоводната експертиза, се
установява, че размерът на остатъчното задължение по Договор за паричен заем № ***
към датата на подаване на Заявлението в съда по чл. 410 ГПК – 05.11.2018 г. и
към датата на депозиране на исковата молба до
проверката от експертизата - 11.01.2021 г. възлиза общо на 1333, 60
лева, от които: 750 лв. – главница; 94,05 лв. – договорна лихва; 444,55 лв. –
неустойка; 45 лв. – разходи по събиране на вземането; 82,68 лв. – обезщетение
за забава. (л. 116 -119) . Не се установява да са извършвани каквито и да е
плащания от ответника по сключения договор за заем. Разходите за събиране на вземанията са
начислени, както следва: на 10.07.2017 г.- 9 лв. , на 09.08.2017 г.- 9 лв., на
09.09.2017 г. -9 лв., 09.10.2017 г.- 9 лв., на 08.11.2017 г.- 9 лв. или общо 45
лв. Размерът на обезщетението за забава е определен върху всяка падежирала
неплатена погасителна вноска, включваща главница и договорна лихва, изчислен съгласно
ПМС 426/2014 г. по основния лихвен процент на БНБ плюс 10 пункта, за периода от
10.06.2017 г. до датата на подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК- 05.11.2018 г. Вещото лице посочва, че е извършило
проверка, както при цедента, така и при цесионера и не е установило да са
постъпвали плащания по кредита. Установява се, че сумата по кредита в размер от
750 лв. е усвоена в пълен размер от ответника.
При така установената по делото фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
На първо място следва да се разгледат направените от
особения представител на ответника възражения за недействителност на договора
за заем, поради противоречие с разпоредбите на ЗПК. Съдът дължи произнасяне по
така наведените възражения, тъй като нормите, уреждащи нищожността на сделките,
каквато се твърди да е налице в случая, са от императивен характер и за
приложението им съдът следи служебно. Ако установи нищожност на договор, от
който страните черпят права, съдът е длъжен да се съобрази с нищожността при
решаване на спора по същество, когато тя е очевидна и произтича пряко от
договора, дори и без да е направено възражение за нищожност.
Договорът за паричен заем е сключен в писмена форма, на хартиен носител, по
ясен и разбираем начин, като размерът на шрифта не се установява да е по - малък от 12. Липсват нарушения на формата
съгласно специалния закон – ЗПК, като при това положение съдът приема, че
договорът отговаря на изискванията на чл.10, ал.1 от ЗПК.
Съгласно чл.11,
ал.1 от ЗПК, който е приложим в отношенията между страните, договорът за
потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа изрично изброени
реквизити, сред които – общият размер на кредита и условията на усвояването му
(т.7); лихвен процент по кредита и
условията на прилагането му (т.6); годишен процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит (т.8), условията за
издължаване на кредита от потребителя, вкл. погасителен план, съдържащ
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски (т.9).
В настоящия
случай всички тези изисквания са спазени. В чл.2 от договора е посочен общият размер
на кредита (750,00 лв.) и условията за усвояването му (чл.2, т.9). Записани са и условията за издължаването, като е
посочен размерът на вноските, техният брой, периодичността на плащанията,
падежите на всяка една вноска, фиксираният годишен лихвен процент, общият
размер на дължимата сума и годишен процент на разходите. Макар да няма отделен
документ с наименование „погасителен план“, в съдържанието на договора е
поместена цялата изисквана информация от чл.11, ал.1 от ЗПК. Тъй като договорът
е сключен при фиксиран лихвен процент за целия му срок и за всички вземания по
него, последното изискване на чл.11, ал.1, т.11 ЗПК – за посочване на
последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени
суми, е неприложимо. Съгласно самата разпоредба тази информация следва да се
съдържа в погасителния план единствено при наличието на различни лихвени
проценти, каквито не се установяват в случая.
В чл.11, ал.1, т.12 от ЗПК е предвидено правото на
кредитополучателя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит, да
получи при поискване и безвъзмездно извлечение от сметката под формата на
погасителен план за извършените и предстоящи плащания, като в този случай
планът трябва да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска , показваща
погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент,
и, когато е приложимо – допълнителните разходи. Посочената разпоредба не касае
първоначално представения при сключването на договора за кредит погасителен
план, а такъв изготвен по искане на потребителя при погасяване на главницата,
каквито данни по делото не се твърдят и не се доказват от ответника.
Не са налице и нарушения на чл.11, ал.1, т.20 от ЗПК, доколкото в чл.7 (3) от договора е предвидена възможност заемателят да се
откаже от договора чрез отправяне на писмено предизвестие в 14- дневен срок от
сключването му, като е предоставена информация за задълженията на потребителя
при погасяване на усвоената главница и начина, по който ще се изчисли дължимата
лихва.
Съгласно чл.22 от ЗПК, когато не са спазени
изискванията на чл.10, ал.1, чл.11,ал.1, т.7 – 12 и т.20, договорът за
потребителски кредит е недействителен. Предвид изтъкнатите аргументи, съдът
намира за неоснователни възраженията на ответника за недействителност на
договора за потребителски заем.
Ответникът е направил изрично възражение за
недействителност на предвидената в договора клауза за неустойка, че същата
противоречи на добрите нрави.
Настоящият съдебен състав намира, че предвидена в
договора клауза за неустойка противоречи на добрите нрави, поради следното:
Критериите дали е налице нищожност поради
противоречие с добрите нрави на неустойка, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010
г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно - такава е неустойка, която е
уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Преценката за нищожност се извършва в зависимост от
специфичните за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване
на примерно посочени критерии, като естеството и размер на обезпеченото с
неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни от
неустойката правни способи, вида на самата уговорена неустойка и на
неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между размера на
неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението /виж Решение №
107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г., II т. о./.
Освен обезпечителна и обезщетителна, по волята на
страните неустойката може да изпълнява и наказателна функция. В случая обаче
страните са уговорили клауза за задължаване на заемополучателя да осигури
надлежно обезпечение на кредитора в тридневен срок от сключването на договора,
като при неизпълнение са предвидели неустойка в размер, който е почти равен на
заемната сума, съответно: 750 лева и 444,55 лева.
Така, както е
уговорена, неустойката е предназначена да санкционира заемателя за виновното
неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение.
Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и
неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване
на договора за паричен заем, съобразно договореното.
От
съдържанието на чл. 4, ал. 2 от процесния договор е видно, че размерът на
уговорената неустойка представлява 59,27 % от заемната сума ((444,55/750)*100). Предвидено е още предварително, че неустойката
ще се заплаща разсрочено, заедно със всяка вноска по договора, както вноските
нарастват с още 26,15 лв. –месечна вноска. Такава клауза
изцяло противоречи на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД,
тъй като драстично нарушава принципа на справедливост и излиза извън
обезпечителните и обезщетителните функции, които законодателят определя за
неустойката. Действително няма пречка размерът на неустойката да надхвърля
вредите от неизпълнението. В случая обаче няма адекватен критерий за преценка
на това надвишаване, доколкото се посочи, че процесната клауза обезпечава
изпълнението на вторично задължение. Един вид обезпечава изпълнението на
задължението за обезпечаване на главното задължение. Т. е. и санкционната
функция на клаузата е вън от предмета на задължението, тъй като само по себе си
непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди. Основната
цел на така уговорената неустоечна клауза е да дoведе до неоснователно
обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя и до увеличаване на
подлежаща на връщане сума с почти двоен размер, което е в контраст с всякакви
разумни граници на добрите нрави и не се толерира от закона.
На следващо място следва служебно да се прецени
действителността на клаузата, касаеща вземането за разходи и такси. В интернет страницата, посочена в договора е
налице тарифа, уреждаща задължение за заплащане на разходи за събиране на
вземанията, като е налице противоречие с
чл.10а от ЗПК. Разпоредбите на чл.10а от ЗПК дават възможност на кредитора по
договор за потребителски кредит да получава такси и комисионни за предоставени
на потребителя допълнителни услуги във връзка с договора. Изпращането и
връчването на напомнителни писма или покани, както и ангажирането на служител,
не представляват допълнителни услуги, които кредиторът предоставя на потребителя
във връзка с договора. По своята същност това са действия, целящи осигуряване
на изпълнението, вкл. и по принудителен път, на задълженията на потребителя по
договора. Следователно тези дейности имат за предназначение да улеснят
взаимоотношенията между кредитор и потребител и да помогнат на кредитора да
управлява по-добре договора и изплащането на сумите по него. Събирането на
такси и комисионни за дейности, свързани с усвояването и управлението на
кредита, обаче е изрично забранено с нормата н чл.10а, ал.2 от ЗПК.
Поради изложеното претенцията за установяване на
дължимост на сумата от 45 лв.- разходи и такси за извънседебно събиране на
просроченото задължение е неоснователна
и следва да бъде отхвърлена.
На следващо място, трябва да се установи размерът на
съществуващите задължения. Предвид по- горе изложеното процесният договор се
явява действителен в частта, с която е постигнато съгласие за получаването на
сумата от 750,00 лв. и за
връщането й на месечни вноски с договорената възнаградителна лихва. Не се
твърдят и не се установяват постъпили плащания по договора, като към момента на
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК е настъпил падежът на всички вноски.
Ето защо, исковете за установяване съществуването на задължения от 750,00 лв. – главница и 94,05 лв. – договорна лихва, дължима за периода от 09.06.2017 г. до 19.01.2018 г. се
явяват основателни и следва да бъдат уважени.
От приетото заключение на съдебно – счетоводната експертиза се
установява, че размерът на обезщетението за забава в размер на законна лихва върху непогасената главница е 82,68 лв. и
следва да се уважи. Съдът счита за основателна и претенцията за присъждане на
законна лихва върху главницата, считано от 05.11.2018 г. до окончателното й
изплащане.
Исковете за установяване на дължимост на сумата от
444,55 лв.- неустойка за неизпълнение на договорно задължение и 45 лв.- такса
разходи следва да се отхвърлят, като неоснователни и недоказани.
Отговорност
за разноски:
Съгласно т.12 от ТР №4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК,
съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в
заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели
отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното
производство. В мотивната част на тълкувателното решение е указано, че съдът по
установителния иск следва да се произнесе с осъдителен диспозитив и за
разноските, сторени в заповедното производство, тъй като с подаване на
възражение от длъжника изпълнителната сила на заповедта за изпълнение в частта
й относно разноските отпада.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на
разноски, съобразно уважената част от исковете.
Ищецът е представил списък и претендира
разноски в размер на 78,33 лв. за заповедното производство и 1021,67 лв. в
исковото производство.
Относно претендираните разноски в настоящото исково
производство обаче съдът счита, че претенцията е частично основателна,
доколкото съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК в полза на юридически лица или еднолични
търговци се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт, като размерът на присъденото възнаграждение не може
да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на
чл. 37 от Закона за правната помощ. Разпоредбата на чл. 37 ЗПП препраща към Наредбата
за заплащане на правната помощ, която в чл. 25 и чл. 26 предвижда
възнаграждение за заповедното производство от 50 до 150 лева, а в исковото - от
100 до 300 лева. Съгласно чл. 1 от Наредбата съдът следва да определи
възнаграждението в зависимост от вида и количеството на извършената работа,
като в настоящия случай съдът определя възнаграждението в размер от 100 лв.,
като общият размер на разноските в исковото производство 771,67 лв. Съразмерно
на уважените искове в полза на ищцовото
дружество следва да се определят разноски по съразмерност в заповедното и
исковото производство, както следва: сумата от 50,91 лв. - разноски в
заповедното производство съразмерно на уважения размер на исковете и сумата
от 501,59лв. - разноски в исковото
производство, съразмерно на уважения размер на исковете.
Така мотивиран по изложените съображения,
съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Г.Х.П.,
ЕГН: **********,*** дължи на
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК: *********, гр. София, бул. „Д-р
Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда лабиринт, ет.2, офис 4 следните суми: 750,00 лв. – главница, дължима по договор за паричен заем № ***, ведно с
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК –
05.11.2018 г. до окончателното й заплащане, сумата от 94,05 лв. – договорна лихва за периода от 09.06.2017 г. до
19.01.2018 г. и сумата от 82,68 лв.
– представляваща обезщетение за забава за периода от 10.06.2017 г. до 05.11.2018
г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 17416 по описа за 2018 г. на ПРС, като ОТХВЪРЛЯ предявения от „Агенция
за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК: ********* против Г.Х.П., ЕГН: **********,***
иск за установяване на дължимост на
сумата от 444, 55 лв. – неустойка за
неизпълнение на договорно задължение за периода от 16.10.2016 г. до 11.09.2017
г. и сумата от 45,00
лева - разходи и такси за извънсъдебно
събиране на просрочени задължения - като
неоснователна, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д. № 17416 по описа
за 2018 г. на ПРС.
ОСЪЖДА Г.Х.П., ЕГН: **********,*** да заплати на Агенция за
събиране на вземания” ЕАД, ЕИК: *********, гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“
№ 25, офис сграда лабиринт, ет.2, офис 4 сумата от 501,59 лева, представляваща
разноски по съразмерност, направени в настоящото производство по гр.д. №
9523/2019 г. по описа на ПРС, V гр.с. и сумата от 50,91лв.-
представляваща разноски по съразмерност,
направени по частно гр.дело № 17416 по
описа за 2018 г. на ПРС.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!ВГ