РЕШЕНИЕ
№ 2687
гр. Бургас, 01.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ
при участието на секретаря ЕЛЕНА Ч. НОВАКОВА
като разгледа докладваното от СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ Гражданско дело №
20252120102609 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба на Ю. Х. Г., ЕГН – **********, против
„ХЕЛИО-ТУР-С“ АД, с която е предявен отрицателен установителен иск за собственост на
недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. С., с
адрес на поземления имот гр. С., местност „***“, площ 1469 кв.м.
В законоустановения срок по делото постъпва отговор на исковата молба, с който
ответникът намира за иска за неоснователен.
В съдебно заседание, проведено на *** г., съдът конституира на основание чл.219,
ал.1 от ГПК като трето лице-помагач на страната на ищеца Ю. Х. Г. по предявения срещу
„ХЕЛИО-ТУР-С“ АД отрицателен установителен иск за собственост по чл. 124 ГПК В. А.
М., ЕГН **********.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа иска и моли
съда да го уважи, като присъди на страната сторените по делото разноски.
В съдебно заседание процесуалният представител на ответника поддържа иска и
моли съда да го отхвърли, като присъди на страната сторените по делото разноски.
Третото лице-помагач на страната на ищеца В. А. М. не взема становище по иска,
нито по отговора на ответника, като не се явява и не се представлява в съдебно заседание.
Бургаският районен съд, след като взе предвид събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
С решение № ***/*** г. на Поземлена комисия – гр. С. за възстановяване на правото
на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в
землището на гр. С. е възстановено правото на собственост на наследниците на К. С. М. в
съществуващи (възстановими) стари реални граници на следните имоти: лозе от 2,976 дка,
десета категория, местност „***“, имот № *** по картата на землището; изоставена нива от
1,532 дка, десета категория, местност „**“, имот № *** по картата на землището; нива от
1
2,430 дка, пета категория, местност „***“, имот № *** по картата на землището; изоставена
нива от 0,178 дка, десета категория, местност „**“, имот № ** по картата на землището.
С решение № ***/*** г. на Поземлена комисия – гр. С. за възстановяване на правото
на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в
землището на гр. С. е възстановено правото на собственост на наследниците на К. С. М. в
съществуващи (възстановими) стари реални граници на следните имоти: изоставена
територия за трайни насаждения от 0,799 дка, пета категория, местност „***“, имот № ***
по картата на землището; изоставена територия за трайни насаждения от 1,232 дка, пета
категория, местност „***“, имот № *** по картата на землището.
Имот № ** по картата на землището и имот № *** по картата на землището са
обединени в имот № *** с площ 0,977 дка. Имот № *** е включен чрез обединяване в имот
№ ***. От своя страна, имот № *** е обединен с имот № ***, като е получен имот № *** с
площ 3,741 дка.
Установява се, че през 2001 г. в РС – Бургас е образувано гр. дело № ***/2001 г. по
описа на този съд по искова молба на „ХЕЛИО-ТУР-С“ АД, с която е предявен положителен
установителен иск срещу Р. К. З.а, В. А. М. и А. Х. З. за признаване на дружеството за
собственик на недвижим имот на площ от 3.741 дка, част от къмпинг „**”, възстановен с
решение № ***/*** г. на ПК С. като лозе на площ от 3,741 дка, пета категория, в м. „***”,
землището на гр. С., представляващ имот № ***. В хода на процеса, на **** г. е сключен
договор за доброволна делба на наследствен имот с нотариална заверка на подписите на
страните Р. К. З. и В. А. М., и двете наследници на К. С. М., на недвижим имот № ***,
находящ се в землището на гр. С., местност „***“, с площ 3,741 дека, като делбата се
извършва при следните условия: Р. З. получава самостоятелен дял и става изключителен
собственик на имот № *** с площ 2,271 дка; В. А. М. получава в самостоятелен дял и става
изключителен собственик на имот № *** с площ 1,469 дка.
С решение № ***/02.10.2003 г. по гр. дело № ***/2001 г. по описа на БРС, оставено в
сила с решение № ***/*** г. по в.гр. дело № ***/2006 г. по описа на БОС, оставено в сила с
решение № ***/08.09.2009 г. по гр. дело № 968/2008 г. по описа на II г.о. на ВКС, в сила от
същата дата, е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявеният от дружеството иск за
приемане за установено по отношение на Р. К. З.а, В. А. М. и А. Х. З., че дружеството е
собственик на недвижим имот на площ от 3,741 дка, част от къмпинг „**”, възстановен с
решение № ***/*** г. на ПК С. като лозе на площ от 3,741 дка, пета категория, в м. „***”,
землището на гр. С., представляващ имот № ***. В хода на въззивното производство пред
ОС – Бургас е починал ответникът А. Х. З., поради което на негово място по делото са
конституирани наследниците му по закон В. А. З., Ю. И. З. и В. А. М..
В скица от *** г. (л.45 от делото) на имот № *** в землището на гр. С., се установява,
че в имота попада сграда.
С договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт за покупко-продажба
на недвижим имот № **/**г., нот. дело № 33/2006 г. по описа на нотариус А. Д., В. А. М.
продава на Л.С. З. и Д. 469/1469 кв.м. ид.ч. от недвижим имот – лозе, цялото с площ 1,469
дка, представляващо имот № ***, в местност „***“, в землището на гр. С.. По действащите
КККР на гр. С. имотът е с идентификатор ***.
С договор от *** г. с нотариална заверка на подписите на страните „ХАСКОВО-
ТАБАК“ АД – в ликвидация продава на Л.С. З. и Д. всички тухли, камъни, греди, дъски,
арматура и желязо и други строителни материали, от които са изградени собствените на
продавача недвижими имоти, находящи се в Община С., м. „***“, в поземлен имот с
идентификатор № *** с площ **2 кв.м. и поземлен имот с идентификатор № *** с площ
1469 кв.м., а именно: едноетажна масивна сграда, с предназначение „Сграда кухня, столова
и канцелария“; метална сглобяема конструкция, представляваща навес (столова); метална
сглобяема конструкция, представляваща навес (умивалня); дървена сглобяема конструкция,
покрита с ондолин, представляваща навес; ограда, представляваща метални решетъчни
плана и бетонни стъпки. В договора е посочено, че дружеството не разполага с документи за
2
собственост на построеното, нито със строителни книжа за постройките, както и че
постройките не се ползват от дружеството от 2002 г.
С договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт за покупко-продажба
на недвижим имот № ***/19.12.2016 г., нот. дело № ***/2016 г. по описа на нотариус Ф. И.,
В. А. М., Л.С. З. и Д. продават на Х.Г. Г. поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр.
С., с площ 1469 кв.м., който имот е идентичен с имот № *** с площ 1469 кв.м. в местността
„***“.
С договор за дарение, обективиран в нотариален акт № 36/*** г., нот. дело №
***/2019 г. по описа на нотариус М. И. Х. Г. Г. и М. Я. Г. даряват на сина си Ю. Х. Г.
поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. С., местност „***“, с площ 1469 кв.м.
От показанията на свидетеля Х. С. Г. се установява, че тя познава процесния имот от
2008 г., като тогава той е празен, като в дъното му е имало метална конструкция,
полусрутена, която не се е използвала видимо и в дясната част, като се застане с лице към
имота, има ограда, която обозначава край на къмпинг „**“, която съществува и към момента.
Постройката е „изчистена“. Свидетелят е виждала ищецът Ю. да почиства имота „поне 7-8
години“. Свидетелят пояснява, че в процесния имот не е виждала паркирани автомобили.
От показанията на свидетеля Х. Д. М. се установява, че той познава имота от 2011 г.,
защото тогава закупува в съседство имот. През 2011 г. имотът не се ползва, като в него има
„храсталаци и драки“, като всяка година Ю. и баща му ги почистват. Бащата на ищеца
засажда борчета, които и към настоящия момент съществуват. Този свидетел също твърди,
че има ограда, която отделя къмпинг „**“ от процесния имот. Свидетелят посочва, че няма
как в процесния имот да спират автомобили, защото теренът не е равен. Свидетелят
потвърждава, че е имало паркирани автомобили в района, но в негов имот, защото той го е
„работил като паркинг“.
Според заключението на вещото лице инж. М. историята между плановете за
земеразделяне (ПЗ) и КВС се губи отчасти и не може да се възстанови пълната картина на
разпределението и изменението на имотите по номер, контур (граници) и площ, но
процесният имот, заедно с други, първоначално е бил в един по-голям исторически ПИ ***,
а после е възстановяван поетапно в стари граници на бившите собственици и техните
наследници. Незаетите площи са вписвани като собственост на ответника или Община С..
Според експерта застрояването в границите на процесния имот се вижда до 2010 г., а
през август 2017 г. разрухата го е погълнала. В периода август 2017 г. – септември 2024 г. в
границите на процесния имот с идентификатор *** няма никакви постоянни или временни
обекти.
В съдебно заседание вещото лице посочи, че няма документи, въз основа на които да
направи извод, че процесният имот попада в къмпинг „**“.
С нотариален акт за признаване право на собственост върху недвижим имот по
документи № **/*** г., нот. дело № ***/2025 г. по описа на нотариус В. Д. ответникът е
признат за собственик по документи на няколко имота, сред които е и процесният.
По доказателствата:
Така описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото писмени доказателства, на показанията на свидетелите Х. С. Г. и Х. Д.
М., както и на заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза.
Съдът кредитира показанията на свидетелите М. С. и П. Е. единствено досежно
факта, че къмпингът е „отделен“ от процесния имот с ограда, като мотивите за това са
следните:
Недостоверно е твърдението на свидетеля С., че ответникът е „складирал материали“
в имота извън летния сезон, а в летния – в имота са паркирали автомобили. Свидетелят М.
изрично посочи, че в имота е имало „храсталаци“ и не е виждал някой от дружеството да го
ползва, а ищецът и неговият баща са го „почиствали“ и са засадили дръвчета. Свидетелят М.
обясни и, че няма как да се паркира, защото теренът е неравен, и потвърди, че действително
3
е виждал паркирани автомобили, но в друг съседен имот. Свидетелят Г. също посочи, че не е
виждала паркирани автомобили. Недостоверно е и твърдението на свидетеля С., че в имота е
имало „постройка“, около която колите са паркирали, защото според свидетеля Г. около 2008
г. имотът е бил празен, като в дъното му е имало метална конструкция, полусрутена,
неизползваема.
Недостоверно е и твърдението на свидетеля П. Е., че в имота „има една сграда, която
е столова и я ползваха като склад на стопански инвентар“. И свидетелят Г., и вещото лице
посочват, че постройка в имота е имало, но тя е „полусрутена“ и неизползваема (така
свидетелят Г.), но вече няма, защото е изчистена (така свидетелят Г.), и от 2017 г. до 2024 г. в
границите на процесния имот няма никакви постоянни или временни обекти (така вещото
лице).
Свидетелите, ангажирани от ищеца, посочиха, че къмпингът е „отделен“ от
процесния имот с ограда, като за наличие на такава „стара“ ограда споменават и свидетелите
на ответника, в която част съдът кредитира показанията им.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Според Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2012 г.,
ОСГТК по отрицателен установителен иск ищецът доказва фактите, от които произтича
правния му интерес, а ответникът – фактите, от които произтича правото му.
По въпроса за правния интерес на ищеца от иска:
Доколкото и двете насрещни страни в правния спор се легитимират с нотариални
актове за правото си на собственост върху имота (без значение дали са констативни или
такива за правна сделка) и тъй като всяка страна оспорва титула за собственост на другата,
то всяка страна следва да докаже своето право, т. е. фактическия състав на съответното
удостоверено от нотариуса придобивно основание – така решение Решение № *** от
28.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1102/2023 г., II г. о. Това доказване има отношение за
обосноваване на правния интерес на ищеца от иска, а за ответника – за защита срещу иска.
Установява се, че процесният имот е образуван от имот № ***, находящ се в
землището на гр. С., местност „***“, с площ 3,741 дка, който е формиран по следния начин:
имот № ** по картата на землището и имот № *** по картата на землището са обединени в
имот № *** с площ 0,977 дка, който е включен чрез обединяване в имот № ***, който е
обединен с имот № ***, като е получен имот № ***. Всички „съставни“ части са предмет на
решение № ***/*** г. на Поземлена комисия – гр. С. и на решение № ***/*** г. на
Поземлена комисия – гр. С., с които се възстановява правото на собственост на земи в
съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на гр. С. на
наследниците на К. С. М., сред които е В. А. М..
През 2006 г. В. М. се разпорежда с идеални части от процесния имот по настоящото
дело в полза на Л. С. З. и ЙО. И. З., а „запазва“ останалите идеални части за себе си, като
„всички“ идеални части от имота са прехвърлени на родителите на ищеца през 2016 г., които
му го даряват през 2019 г. Следователно В. М. черпи правата си върху имота в резултат на
земеделска реституция.
По отношение на твърденията в отговора на исковата молба за незаконна реституция
(т.IV) съдът споделя твърдението на ответника, че видно от съдебните решения, представени
от ищеца, в тях не е извършен косвен съдебен контрол на законосъобразност на решения на
Поземлена комисия, на които основава правата си В. А. М., поради което такъв е допустим в
настоящото съдебно производство. Според задължителната съдебна практика на ВКС при
наличие на възражение за материална незаконосъобразност на решение на Поземлена
комисия, съдът е длъжен да упражни косвен съдебен контрол, ако тази преценка има
значение за спора (решение № 407 от 13.07.2010 г. по гр. д. № 289/2009 г. на ВКС, I г. о.;
решение № 201 от 30.06.2010 г. по гр. д. № 79/2009 г. на ВКС, II г. о.; решение № 15 от
25.01.2011 г. по гр. д. № 1302/2009 г. на ВКС, II г. о. и др.).
Съдът следва да се произнесе по законосъобразността на решенията на Поземлената
комисия само в мотивите, но не и в диспозитива, като съответно може да зачете или да не
4
зачете породените от тях гражданскоправни последици – в този смисъл Определение № 504
от 23.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2011/2020 г., I г. о.
Според разпоредбата на чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ (редакция към момента на
постановяване на решенията на Поземлената комисия) собствениците или техните
наследници, притежавали земеделски земи преди образуването на трудовокооперативни
земеделски стопанства или държавни земеделски стопанства, независимо от това, дали са
били включени в тях или в други, образувани въз основа на тях, селскостопански
организации, намиращи се в строителните граници на населените места или извън тях и са
застроени или върху тях са проведени мероприятия, които не позволяват възстановяване на
собствеността, имат право на обезщетение по тяхно искане. Според пар.1в от ДР на
ППЗСПЗЗ строителни дейности, които не позволяват възстановяване на собствеността, са:
наземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, съоръжения, пътища, жп
линии. Разпоредбата на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ има предвид не строеж на единични сгради, а
осъществяване на мероприятие или застрояване на терена, които представляват комплекс от
строителни дейности и е насочена към земеделски земи, намиращи се както в строителните
граници на населените места, така и извън тях – в този смисъл Решение № 373 от 26.07.2012
г. на ВКС по гр. д. № 1309/2010 г., I г. о.
Установява се както от заключението на вещото лице инженер М., така и от
твърденията на самия ищец в съдебно заседание, но и от показанията на свидетелите на
ищеца и от скица на имота от 2003 г. (л.45 от делото), че в процесния имот е имало
построена сграда. Не са ангажирани доказателства, че сградата е построена законно.
Напротив, представени са такива, че няма строителни книжа за постройката (договор от ***
г. – л.229 – л.*** от делото). Построената незаконна сграда не е пречка за възстановяване на
собствеността – чл.10, ал.7 от ЗСПЗЗ. Пречка за възстановяване на собствеността ще е
налице, ако това незаконно застрояване е част от мероприятие или застрояване на терена,
които представляват комплекс от строителни дейности, защото разпоредбата на чл. 10б, ал. 1
ЗСПЗЗ не изисква законност на извършеното строителство или на проведеното мероприятие
като пречка за възстановяване на собствеността.
В съдебно заседание вещото лице посочи, че няма документи, от които да установи,
че имотът попада в територията на къмпинга. Инж. М. уточни, че имотът попада само в три
от границите, които са отредени за изграждане на къмпинг. Акт за държавна собственост №
***/*** г., издаден от кмет на Община С., акт за държавна собственост № **/11.09.1996 г.,
издаден от областен управител и акт за държавна собственост № **/12.09.1996 г. на областен
управител нямат конститутивно действие, т.е. не създават собственически права в полза на
дружеството. Във втория от цитираните актове изрично е посочено, че теренът не е заплатен.
Тези нотариални актове са взети предвид от съда при разглеждане на гр. дело № ***/2001 г.
по описа на БРС, но въпреки тях установителният иск на дружеството е отхвърлен.
Кадастралният план от 1997 г. не е поръчан от Община С. и за него няма данни за
приемането му. На следващо място, според показанията на свидетеля Г. на място има ограда,
която отделя територията на къмпинга от имота на ищеца. От показанията на свидетеля М.
къмпингът на „ХЕЛИО-ТУР-С“ АД започва от оградата на юг, а имотът на ищеца е на север
от тази ограда.
От скицата на процесния имот от *** г. се установява, че в него има построена
сграда, но в имота на север (лозе на Р. К. З.а) сгради няма, а имотът граничи на изток с
„резерват на Министерство на околната среда“, а не с „море“, а на юг с „изоставена нива на
наследниците на Г. М. И.“. От същата скица е видно, че къмпинг „**“ се намира на запад от
имот № *** – полски път на кметство гр. С..
На последно място, за бунгала и за сграда кухня, столова, канцелария и умивалня
(посочени в договор от *** г.) в Наредба за размера на необходимата земя при изграждането
на строителни обекти от 1982 г. (отм.) не се предвижда норматив за прилежащи терени.
Следователно, не може да се направи категоричен извод, че имотът попада в
границите на къмпинг „**“. Построените в имота сгради са незаконен строеж и не са пречка
5
за възстановяване на имота, тъй като те не са част от къмпинга, т.е. не се включват в
„комплекс от строителни дейности“. В процесния имот също така няма доказателства да е
изградена обслужваща къмпинга инфраструктура – така и самите свидетели на ответника,
като според показанията на свидетеля М. имотът няма как да се ползва за паркинг, защото
теренът не е равен.
Ето защо, не са налични пречки за реституция, решенията ПК – С. са
законосъобразни, придобивното основание, на което В. М. се позовава, се е проявило и тя е
станала собственик на имота, респективно е могла да прехвърли собственически права на Л.
С. З. и ЙО. И.З., респективно на родителите на ищеца, които, от своя страна, са могли да
прехвърлят собственически права на ищеца. Ищецът има правен интерес от предявяване на
иска.
Тук се налага следното уточнение:
Според мотивите на Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. №
8/2012 г., ОСГТК въпросът за евентуалното наличие, респективно липсата на самостоятелно
право на ищеца е свързан с преценката на съда за правния интерес от установяването, т. е. за
допустимостта на отрицателния установителен иск, като абсолютна процесуална
предпоставка за разглеждането му, но не е част от предмета на претенцията.
При отрицателния установителен иск, за разлика от всички останали искове,
основанието на иска /чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК/ не е негов индивидуализиращ белег – отново
цитираното тълкувателно решение. Още в обстоятелствената част на исковата молба ищецът
твърди, че всички собственици на имота, правоприемници на правото на собственост, от В.
А. М. до ищеца включително са осъществявали владение върху имота много повече от 5
години, което изключва права на ответното дружество. В съдебно заседание, проведено на
25.09.2025 г., процесуалният представител на ищеца допълни твърдението в исковата молба,
като заяви, че ищецът е придобил имота по давност като добросъвестен владелец. Това
изявление не представлява изменение на иска, защото, както вече се посочи, правото на
собственост на ищеца не е част от предмета на претенцията. Ето защо, съдът следва да
приеме, че надлежно е въведено твърдението от ищеца за придобиване на имота по давност.
Следователно, дори и при незаконосъобразност на земеделската реституция, ищецът има
правен интерес от иска, защото тогава ще подлежи на установяване възможността да
придобие имота на оригинерно основание, ако отрече претендираните от ответника права –
така Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2012 г., ОСГТК.
По основателността на иска съдът намира следното:
Според Тълкувателно решение № 11 от 21.03.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 11/2012 г.,
ОСГК нотариалният акт, с който се признава право на собственост върху недвижим имот по
реда на чл. 587 ГПК (с такъв се легитимира дружеството), не се ползва с материална
доказателствена сила по чл. 179, ал. 1 ГПК относно констатацията на нотариуса за
принадлежността на правото на собственост, тъй като такава е присъща на официалните
свидетелстващи документи за факти. Следователно този акт е констативен. Следва изрично
да се посочи, че пред нотариус Д., за да обоснове правото си на собственост, ответното
дружество е представило документи, всички съставени преди 1997 г., които са взети предвид
и от съда в хода на производството по гр. дело № ***/2001 г. по описа на БРС. След тези
документи е и заповед № 24/27.01.1995 г. на председателя на Комитета по туризъм към МС
(л.102 от делото).
В съдебно заседание, проведено на 25.09.2025 г., ищецът заяви, че оспорва тази
заповед като издадена от некомпетентен орган. С оглед характера на оспорването, съдът
прие, че страната иска съдът да упражни косвен съдебен контрол на тази заповед по реда на
чл.17, ал.2 от ГПК. По това оспорване съдът намира следното:
Заповедта е издадена на основание чл.10, ал.1 от Правилник за реда за упражняване
правата на собственост на държавата в предприятията (отм.), като с нея се увеличава
капитала на „Хелио-тур-с” ЕАД гр.С. от 91 024 000 лева, разпределен в 91 024 акции по 1
000 лева всяка една, на 157 141 000 лева, разпределен в 157 141 акции по 1 000 лева всяка
6
една, чрез издаване на нови акции. В самата заповед е записано, че увеличаването на
капитала е в резултат на изпълнение на ПМС № ***/13.09.1991 г. за оценка на имуществото
на държавни и общински предприятия и включването в капитала на правото на собственост
върху земята.
Тази заповед не съдържа белезите на индивидуален административен акт по смисъла
на чл. 2 от ЗАП (отменен, но действащ към 1995 г.) и поради това не подлежи на съдебен
контрол. В случая изпълняващ длъжността председател на бившия Комитет по туризъм при
Министерския съвет, който като представител на държавата в качеството й на едноличен
собственик на капитала на дружество, увеличава капитала на последното. Ето защо,
заповедта не представлява разпореждане на орган на власт в това му качество, поради което
не подлежи на съдебен контрол – аргумент от Определение № 1793 от 24.03.2000 г. на ВАС
по адм. д. № 1576/2000 г., 5-членен с-в.
Заповедта обаче не доказва собственически права на ответното дружество по
отношение на процесния имот, защото в нея не е отбелязана площта на земята, която се
цитира, същата не е индивидуализирана по местонахождение и граници, поради което не
представлява акт за включване на земята като непарична вноска, каквато възможност е
въведена с §34 от ПЗР към ЗИД на ЗППДОП (обн.ДВ бр. 109/95 год., в сила от 15.12.1995
год.). Видно е също, че заповедта е издадена в началото на годината, поради което не може
да се приеме, че е съставена в изпълнение на §34 от ПЗР на ЗИДЗППДОП.
Установи се, че е образувано гр. дело № ***/2001 г. по описа на БРС по искова молба
на „ХЕЛИО-ТУР-С“ АД, с която е предявен положителен установителен иск срещу Р. К. З.а,
В. А. М. и А. Х. З. за признаване на дружеството за собственик на недвижим имот на площ
от 3.741 дка, част от къмпинг „**”, възстановен с решение № ***/*** г. на ПК С. като лозе
на площ от 3,741 дка, пета категория, в м. „***”, землището на гр. С., представляващ имот
№ ***. С решение № ***/02.10.2003 г. по гр. дело № ***/2001 г. по описа на БРС, оставено в
сила с решение № ***/*** г. по в.гр. дело № ***/2006 г. по описа на БОС, оставено в сила с
решение № ***/08.09.2009 г. по гр. дело № 968/2008 г. по описа на II г.о. на ВКС, в сила от
същата дата, е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявеният от дружеството иск за
приемане за установено по отношение на Р. К. З.а, В. А. М. и А. Х. З., че дружеството е
собственик на недвижим имот на площ от 3,741 дка, част от къмпинг „**”, възстановен с
решение № ***/*** г. на ПК С. като лозе на площ от 3,741 дка, пета категория, в м. „***”,
землището на гр. С., представляващ имот № ***.
В диспозитива на решение № ***/02.10.2003 г. по гр. дело № ***/2001 г. по описа на
БРС не е посочено основанието, въз основа на което дружеството „ХЕЛИО-ТУР-С“ АД е
претендирало да е собственик на имота, от който е образуван и процесният имот по
настоящото дело. Според Решение № 275 от 12.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 487/2012 г., II г.
о. ако с диспозитива не е било очертано пълно спорното право, от мотивите на решението
могат да се почерпят необходимите данни, за да се индивидуализира правото, предмет на
спора.
В мотивите на решение № ***/02.10.2003 г. по гр. дело № ***/2001 г. по описа на БРС
съдът е изследвал спорните въпроси била ли е процесната земя държавна собственост,
променен ли е нейният статут, била ли е предоставена от държавата на ТК „Балкантурист“
гр. С. за стопанисване и управление, е ли „ХЕЛИО-ТУР-С“ АД правоприемник на ТК
„Балкантурист” гр. С., била ли е включена земята в капитала на ищеца. Съдът е изследвал и
твърдението на дружеството, че по отношение на имота в полза на държавата е изтекла
придобивна давност за периода 1971 г. – 1994 г. и го е приел за неоснователно.
Според Решение № 55 от 22.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 812/2011 г., II г. о., когато
дадено обстоятелство или правоотношение е било включено в спорното право по отхвърлен
установителен иск и е обхванато от силата на присъдено нещо на влязлото в сила решение,
то в последващ процес между същите страни или техни правоприемници е недопустимо да
се разглежда наново спорът, касаещ това обстоятелство или правоотношение. Според
разпоредбата на чл. 298, ал.2 от ГПК влязлото в сила решение има действие и за
наследниците на страните, както и за техните правоприемници, както универсалните, така и
7
частните (така Определение № 2358 от 12.05.2025 г. на ВКС по к. гр. д. № 1174/2025 г.) –
ищецът е частен правоприемник на В. А. М..
Обвързаността от силата на пресъдено нещо поради правоприемство предпоставя
правоприемството да е настъпило след формирането на силата на присъдено нещо или в
течение на висящия процес по иска. Не е спорно между страните, че първоначалният имот е
разделен на два имота в хода на процеса по гр. дело № ***/2001 г. по описа на БРС и отново
в хода на процеса, през 2006 г., чрез договор за покупко-продажба В. М. се разпорежда с
идеални части от процесния имот по настоящото дело в полза на Л. С. З. и ЙО. И. З., а
„запазва“ останалите идеални части за себе си, като „всички“ идеални части от имота са
прехвърлени на родителите на ищеца след формиране на силата на присъдено нещо по гр.
дело № ***/2001 г. по описа на БРС, а именно през 2016 г.
Според цитираното Решение № 55 от 22.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 812/2011 г., II г.
о. отреченото с влязлото в сила решение спорно право не може да бъде предявявано в нов
исков процес между същите страни както чрез иск, така и чрез възражение (чл. 298, ал. 1 и
ал. 2 и чл. 299, ал. 1 и ал. 2 ГПК). Следователно съдът не може да разглежда в настоящото
производство поради наличие на сила на присъдено нещо между страните следните
основания, на които дружеството ответник твърди, че е собственик на процесния имот,
защото те са отречени с влязло в сила решение: имотът не е бил отчужден от страна на
държавата и впоследствие не е бил предоставен за стопанисване и управление на ТК
„Балкантурист“; ответникът не е правоприемник на ТК „Балкантурист” по отношение на
предоставеното му за стопанисване и управление право върху процесния недвижим имот;
впоследствие имотът не е включен в капитала на дружеството; имотът не е бил изоставен от
своите собственици и не е станал държавна собственост; правото на собственост върху
имота не е придобито по силата на чл.17а ЗППДОбП (отм.) и ПМС № 201/25.10.1993 г.,
имотът не е придобит по давност от държавата в периода 1971 г. – 1994 г.
Предвид изложено необхванато от силата на присъдено нещо е основанието, на което
се позова ответникът в настоящото производство, че е придобил имота по давност, която е
започнала да тече през 1996 г. и е изтекла към датата, на която е съставен нотариалният акт
за признаване на правото на собственост върху недвижим имот по документи от *** г.
По доказването на това обстоятелство съдът намира следното:
Според Решение № 66 от 26.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 603/2012 г., II г. о. докато
не бъде приключена процедурата по възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ и не бъде
индивидуализиран възстановения имот, то лицата, които го владеят, не могат да се позовават
на давностно владение спрямо бившите собственици. Тезата изхожда от принципа, заложен в
чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ, че давност не тече срещу този, който не може да се защити чрез иск.
След като първото от решенията на Поземлената комисия е постановено през 1999 г., то
придобивната давност ще започне да тече през 1999 г. Същата обаче не тече в периода 2001 г.
– 2009 г., в който период продължава съдебният процес по гр. дело № ***/2001 г. по описа на
БРС – чл.115, б. „ж“ от ЗЗД, вр. чл.84 от ЗС. Следователно давностен срок ще продължи да
тече след 2009 г., защото по положитгелния установителен иск дружеството е било ищец, а
не ответник – аргумент от чл.116, б. „б“ от ЗЗД, вр. чл.84 от ЗС.
От договор от *** г. се установява, че от 2002 г. постройките в имота не се ползват,
отдавна не се поддържат и се рушат. Свидетелят Г. заяви, че познава имота и района от 2002
г., защото тогава семейството й започват да строят къща срещу входната врата на къмпинга.
Свидетелят посочи на приложение № 3 от заключението на вещото лице, че процесният
имот се намира след края на къмпинга на „Балкантурист“. Тя уточни, че поне 7-8 години е
виждала Ю. (ищецът) да почиства имота. Свидетелят не е виждала паркирани коли в имота.
Според показанията на свидетеля М. 2011 г. имотът се е продавал от З., като е имало
табела. След закупуването на имота от родителите на ищеца, баща му и самият Ю. са
чистили имота от храсталаци и са засадили борчета. Ответното дружество не доказа да е
ползвало имота от 2009 г. до 2025 г., поради което и не го е придобило по давност.
Искът е основателен и следва да бъде уважен.
8
По искането за отмяна на нотариален акт за признаване право на собственост
върху недвижим имот по документи № **/*** г., нот. дело № ***/2025 г. по описа на
нотариус В. Д.:
Нотариалният акт е съставен по реда на чл.587 от ГПК, но той не се отнася само до
процесния имот, но и до други имоти, поради което ако искането за отмяна е основателно, то
нотариалният акт следва да се отмени само в частта, касаеща процесния имот.
Според Тълкувателно решение № 3 от 29.11.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2012 г.,
ОСГК на отмяна по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК подлежат само констативни нотариални
актове, с които се удостоверява право на собственост върху недвижим имот, не и тези
удостоверяващи сделки, с които се прехвърля, изменя или прекратява вещно право върху
недвижим имот. Отмяната на констативния нотариален акт е последица от уважаване на
иска, а не самостоятелен иск.
За да отпадне легитимиращото действие на констативния нотариален акт за
принадлежността на правото на собственост е необходимо да се докаже по исков път, че
титулярът на този акт не е бил или е престанал да бъде собственик, т. е. със сила на
пресъдено нещо по предявен иск за собственост да се отрече удостовереното с акта право на
собственост на лицето, легитимиращо се с констативния нотариален акт – аргумент от
Определение № 5046 от 5.11.2025 г. на ВКС по ч. гр. д. № ***/2025 г., II г. о. В случая
ответното дружество не е придобило имота, включително по давност, поради което
констативният нотариален акт следва да бъде отменен в частта за процесния имот –
аргумент и от Решение № 416 от 7.07.2025 г. на ВКС по к. гр. д. № 581/2024 г.
По разноските:
При този изход на делото право на разноски има само ищецът, като с оглед списък по
чл.80 от ГПК се претендират разноски в размер на 3050 лева – 50 лева държавна такса и
3000 лева адвокатско възнаграждение. Ответникът е заявил надлежно възражение за
прекомерност на неговия размер. По това възражение съдът намира следното:
С оглед предмета на спора приложима е разпоредбата на чл.7, ал.5 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (за краткост Наредбата). Съдът обаче не
е обвързан от размерите, посочени в Наредбата, и може да определи възнаграждение и под
него – аргумент от Определение № ***от 29.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № ***/2021 г., IV г. о.
и решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС.
По делото е налице спор както по фактите, така и по правото. Ангажирани са
писмени и гласни доказателства, както и експертно заключение. Процесуалният
представител на ищеца предприе процесуални действия както за оборване фактическите и
правни твърдения на ответника, така и за доказване на собствените си твърдения и за
потвърждаване на правната си теза. По делото са проведени три открити съдебни заседания,
в които процесуалният представител на ищеца взе участие. Предвид изложеното и с оглед
извършените от адв. М. процесуални действия съдът намира за справедливо адвокатско
възнаграждение в размер на 1300 лева или страната има право на разноски в размер на 1350
лева.
Мотивиран от горното Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Ю. Х. Г., ЕГН – **********, че
„ХЕЛИО-ТУР-С“ АД, ЕИК – *********, не е собственик на поземлен имот с идентификатор
*** по КККР на гр. С., с адрес на поземления имот гр. С., местност „***“, площ 1469 кв.м.,
трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване – лозе,
категория на земята при неполивни условия – 5, при съседи – имоти с идентификатори ***,
***, ***, ***, ***.
ОТМЕНЯ на основание чл.537, ал.2 от ГПК нотариален акт за признаване право на
9
собственост върху недвижим имот по документи № **/*** г., нот. дело № ***/2025 г. по
описа на нотариус В. Д., в частта, с която „ХЕЛИО-ТУР-С“ АД, ЕИК – *********, е
признато за собственик по документи на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на
гр. С., с адрес на поземления имот гр. С., местност „***“, площ 1469 кв.м., трайно
предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване – лозе, категория на
земята при неполивни условия – 5, при съседи – имоти с идентификатори ***, ***, ***, ***,
***.
ОСЪЖДА „ХЕЛИО-ТУР-С“ АД, ЕИК – *********, да заплати на Ю. Х. Г., ЕГН –
**********, с адрес гр. Б.******, сумата от 1350 (хиляда триста и петдесет) лева разноски
по делото.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач В. А. М., ЕГН –
**********, на страната на ищеца Ю. Х. Г., ЕГН – **********, и подлежи на обжалване
пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
10