Р Е
Ш Е Н
И Е № 51/6.4.2023г.
гр. Ямбол
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският административен съд, пети
състав, в публично заседание на двадесет и втори март две хиляди двадесет и
трета година в състав:
Съдия: Ст. Вълчев
при секретаря Кр.Юрукова-С.
и прокурор Р.Л., разгледа докладваното от съдията адм.
дело № 320 по описа за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано, след като делото с
определение №10815/28.11.2022 г. по адм.дело № 10695/2022
г. на ВАС е изпратено адм.дело № 1039/2022 г. на
АС-Бургас за разглеждане от АС-Ямбол, по реда на чл.203 и следващите от
Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.2в от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) по искова молба на И.Н.Р.
*** против Върховен административен съд на Република България за присъждане на
неимуществени вреди в размер на 10000 (десет хиляди) лева, произтичащи от
определение № 9833/30.09.2021 г. постановено по адм.дело
№ 9038/2021 г. на Върховен административен съд, с което съдът немотивирано се е
произнесъл при липса на доказателства и при неизяснена фактическа обстановка и
с което се прегражда събирането на информация, пряко относима
и установяваща нелоялната търговска практика, прави исканата информация
недостъпна за искателя, както и създава съдебна
практика, и се прави недостъпна за всички граждани и такива, изтърпяващи
наказание, обвиняеми и/или подсъдими, с което утвърждава корупционни практики,
нелоялни практики и корупционни модели на поведение в условия без конкурентна
среда и затвореност, поради обективното естество на процеса на изтърпяване на
наказание в МЛС и/или задържане под стража, в нарушение на Европейското право,
ратифицираните договори и ДЕС, а именно нарушение на чл.3 от Конвенцията за
защита на правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС), нарушение на чл.6 от
КЗПЧОС, нарушение на чл.10 от КЗПЧОС, нарушение на чл.19 от Всеобщата
декларация за правата на човека, нарушение на чл.19 от Международния пакт за
гражданските и политическите права, както и нарушения на Директива 2005/29/ЕО
от 11.05.2005 г., Регламент (ЕС) 596/2014 г. на ЕП и на Съвета от 16.04.2014
г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата
молба до окончателното й изплащане, както и мораторна
лихва считано от датата на постановяване на акта на ВАС - 30.09.2021 г. до
депозирането и образуването на производството в размер на 10% от иска,
равняваща се на 1000 (хиляда) лева.
В съдебно заседание ищецът се явява лично и с адв.А., като подържа претенцията с искане да бъде уважена
изцяло.
Ответната страна Върховен административен съд на
Република България не изпраща процесуален представител в съдебно заседание,
като оспорва предявения иск като неоснователен и необоснован с претенция за
отхвърлянето му и за присъждане на направените по делото разноски, по посочени
в писмен отговор съображения.
Участващият в процеса прокурор от Окръжна
прокуратура-Ямбол намира претенцията за неоснователна, т.к. не се е доказало
ответника да е нарушил достатъчно съществено норма на правото на Европейския
съюз, предоставяща права на ищеца в качеството му на частноправен субект, при
постановяване на определение № 9833/30.09.2021 г. по адм.д.№
9038/2021 г. на Върховен административен съд, поради което счита че следва да
се отхвърли.
След цялостна преценка на събраните по делото
доказателства в тяхното единство и поотделно, съдът приема за установена
следната фактическа обстановка:
Първоначалното производство е образувано пред
Административен съд-Бургас по искова молба на И.Р., лишен от свобода в затвор
Бургас, с която се претендира за присъждане на обезщетения за вреди,
произтичащи от постановени в нарушение на правото на Европейския съюз от четири
окончателни съдебни акта определение
№9603/24.09.2021 г. по адм. дело №8814/2021 г. на
ВАС, определение № 10271/11.10.2021 г.
по адм. дело № 9778/2021 г. на ВАС, определение
№9526/21.09.2021 г. по адм. дело №8840/2021г. на ВАС
и определение № 9833/30.09.2021 г. по адм. дело №
9038/2021 г. на ВАС.
С окончателното определение по адм.
дело № 890/2022 г. АС-Бургас е приел, че са налице предпоставките по чл.210,
ал.2 ГПК за разделяне на производството, поради което е разделил исковете, т.к.
всяко от определенията на ВАС имат самостоятелен характер, и макар издадени от
един и същ съд, но по различни дела, се отнасят до различни материални
правоотношения, поради което твърдяното нарушение на правото на ЕС следва да се
преценя от съда самостоятелно за всеки от съдебните актове, съобразно фактите
по случая.
Впоследствие разделените производства са изпратени по
подсъдност на АС-Ямбол и образувани както следва адм.дело
№1038/2022 г. на БАС в адм. дело № 253/2022 г. на
ЯАС, адм. дело №1037/2022 г. на БАС в адм. дело №314/2022 г. на ЯАС и адм.
дело № 1039/2022 г. на БАС в адм.дело № 320/2022 г.
на ЯАС.
Със заявление от 22.01.2021 г., подадено до
началниците на девет места за изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“, в
това число и до началника на затвора в гр.Враца, В.Р., като пълномощник на
ищеца Р., е поискала достъп до обществена информация на основание чл.4 от ЗДОИ,
като е посочила нейния предмет-предоставяне на информация за стоките и
продуктите, които се предлагат в съответната лавка на всеки от посочените
затвори (в това число и на затвора във Враца).
Жалба, подадена от Р. против твърдян мълчалив отказ на
началниците на деветте места за изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“,
в това число и на началника на затвора в гр.Враца, за предоставяне на
посочената обществена информация, е образувана в адм.
дело № 418/2021 г. на АдмС- Бургас.
С определение № 902/29.04.2021 г. производството по адм. дело № 418/2021 г. на БАС е разделено и жалба вх. №
4755/05.05.2021 г. по описа на АдмС-Бургас,
подадена от И.Р. против твърдян мълчалив отказ на началника на Врачански затвор
за предоставяне на обществена информация по чл.4 от ЗОДОИ-списък на стоките и
продуктите, които се продават на лавката на затвора, въз основа на заявление с
дата 22.01.2021 г., подадено от В.Р., като пълномощник на И.Р., е образувана в адм.дело № 1016/2021 г. на АС-Бургас.
С определение №
1392/30.06.2021 г. по адм.дело № 1016/2021 г.
АС-Бургас е оставил без разглеждане жалба вх. № 4755/05.05.2021
г. по описа на АдмС-Бургас, подадена от И.Н.Р. против
твърдян мълчалив отказ на началника на Врачански затвор за предоставяне на
обществена информация по чл.4 от ЗОДОИ-списък на стоките и продуктите, които се
продават на лавката на затвора, въз основа на заявление с дата 22.01.2021 г.,
подадено от В.А.Р. като пълномощник на И.Р. и е изпратил заявлението за достъп
до обществена информация ведно с приложените към него документи на началника на
затвора в град Враца за изпълнение на задължението му по чл.32, ал.1 от Закона
за достъп до обществена информация и препращането му на изпълнителния директор
на държавно предприятие „Фонд затворно дело“.
С неподлежащо на обжалване Определение №
9833/30.09.2021 г. по адм.дело № 9038/2021 г. ВАС е
оставил в сила определение № 1392/30.06.2021 г. по адм.дело
№ 1016/2021 г. АС-Бургас.
Според касационната инстанция правилно административният
съд е приел, че в обсъждания случай началникът на Затвора гр.Враца не притежава
качеството задължен субект по смисъла на чл.3 ЗДОИ, т.к. не е държавният орган,
който създава или съхранява поисканата информация и че тази информация се
намира при Държавно предприятие „Фонд затворно дело“,
като стопанисването на лавките е една от стопанските дейности, които осъществява,
съгласно разпоредбите на чл.37 и чл.38 от Закона за изпълнение на наказанията и
задържането под стража. В определението е посочено, че при това положение съдът
е достигнал до обоснован извод, че именно ръководителят на държавното
предприятие, извършващо дейност по стопанисване на лавките и затворите е
задължения субект, който следва да се произнесе по искането за предоставяне на
обществената информация и е обсъдил приложението на чл.3 ЗДОИ, който дефинира
кои са задължените субекти по закона и на тази плоскост е разгледал правния
статус на ръководителя на Държавно предприятие „Фонд затворно
дело“ и правомощията му, както и тези на началника на затвора, въз основа на
който анализ е достигнал до правилен извод че началникът на Затвора гр.Враца не
е компетентен да отговори на заявлението на оспорващия, поради което съдът
правилно е приел, че не е налице формиран мълчалив отказ на компетентния орган
по смисъла на чл.58, ал.1 АПК.
В мотивите си ВАС констатира, че правилно и обосновано
съдът се е позовал на чл.32, ал.1 ЗДОИ за това, че началникът на Затвора гр.Враца
е следвало да изпрати постъпилото заявление от жалбоподателя на ръководителя на
Държавно предприятие „Фонд затворно дело“, т.к. съгласно
цитирания текст, когато органът не разполага с исканата информация, но има
данни за нейното местонахождение, в 14-дневен срок от получаване на заявлението
той препраща съответно заявлението, като уведомява за това заявителя, като в
уведомлението задължително се посочват наименованието и адресът на съответния
орган или юридическо лице. Отбелязяно е, че в тези случаи, срока по чл.28, ал.1 ЗДОИ започва
да тече от момента на получаване на препратеното от съответния орган заявление.
Доколкото в случая тази процедура не е изпълнена, то
според касационната инстанция административният съд точно е посочил, че
административното производство не е завършено и липсва годен за оспорване
административен акт, а твърденията в частната жалба, че и към настоящия момент
оспорващият не разполага с търсената информация не обуславя извод за формиране
на мълчалив отказ на началника на Затвора гр.Враца.
При така изяснената фактическа обстановка съдът прави
следните правни изводи:
По силата на чл.2в, ал.1, т.1 ЗОДОВ от чл.2в ЗОДОВ, уреждащ реда за
разглеждане на искове срещу държавата за вреди от нарушения на правото на
Европейския съюз (ЕС), административните съдилища са компетентни да решават
спорове, при които се твърди, че вредите са причинени от достатъчно съществено
нарушение на правото на Европейския съюз - за вреди от правораздавателната
дейност на административните съдилища и Върховния административен съд.
С нормите на Договора за Европейския съюз (ДЕС),
Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), Хартата за основните
права в ЕС (ХОПЕС), Съюзът предоставя на своите граждани пространство на
свобода, сигурност и правосъдие.Според чл.6 от ДЕС, Съюзът зачита правата,
свободите и принципите, определени в Хартата на
основните права на Европейския съюз
от 7 декември 2000 г., адаптирана на 12 декември 2007 г. в Страсбург, която има
същата юридическа сила като Договорите.Съюзът се присъединява към Европейската
конвенция за защита на правата на човека и основните свободи. Основните права,
както са гарантирани от Европейската конвенция за защита на правата на човека и
основните свободи и както произтичат от общите конституционни традиции на държавите-членки,
са част от правото на Съюза в качеството им на общи принципи.
Съобразно чл.6, т.2 и 3 от ДЕС част от правото на ЕС е
и Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧОС),
т.к. Съюзът се е присъединил към нея. Основните права, както са гарантирани от
ЕКЗПЧОС и както произтичат от общите конституционни традиции на
държавите-членки, са част от правото на Съюза в качеството им на общи принципи.
Договорът за Европейския съюз, Хартата за основните права в ЕС (ХОПЕС) са
източници на правото на ЕС. Достатъчно е позоваване на източници на правото на
ЕС(ДЕС, ХОПЕС, ЕКЗПЧОС), чиито норми се сочат за нарушени, във връзка с дейност
на правораздавателните органи на държавата, за да е допустим искът по чл.2в от ЗОДОВ и чл.203, ал.3 от АПК, а дали е налице достатъчно съществено нарушение на
правото на Европейския съюз, съобразно сочените като нарушени норми от правото
на ЕС е въпрос на основателност на иска.
Съгласно практиката на СЕС, принципът на отговорност
на държавата за вреди, причинени на частноправните субекти вследствие на
нарушения на правото на Съюза, за което носи отговорност държавата, е присъщ на
системата на договорите, на които се основава Съюзът. Увредените частноправни
субекти имат право на обезщетение при наличието на три условия: 1)предмет на
нарушената правна норма на Съюза да е предоставянето на права на частноправните
субекти, 2)нарушението на тази норма да е достатъчно съществено и 3)да
съществува пряка причинно-следствена връзка между нарушението и претърпяната от
частноправните субекти вреда (Решение на Съда (голям състав) от 26 януари 2010
година по дело C-118/08, т.29 и т.30 от решението).
В настоящото производство за ангажиране отговорността
на ответниците, на доказване подлежат горните
предпоставки, всички твърдяни факти и обстоятелства,
които ги обосновават за осъществени, както и връзките между тях.Тежестта на
доказване се носи от ищеца, както по отношение на основанията за претендираните вреди, така и по отношение на техния размер.
Условията следва да са налице кумулативно, липсата на което и да е от тях води
до отпадане отговорността на ответниците.
В случая е налице първата предпоставка доколкото ищецът
сочи като нарушени правни норми на Съюза, които му предоставят права като
гражданин на общността.
Второто условие, достатъчно съществено нарушение на
правото на Съюза, според практиката на СЕС е установено, когато е налице явно и
значително неспазване от държавата членка на ограниченията, които са наложени
на нейното право на преценка, като факторите, които трябва да се вземат под
внимание в това отношение, са по-конкретно степента на яснота и прецизност на
нарушената правна норма, както и обхватът на свободата на преценка, която
нарушената норма предоставя на националните власти. Следователно правото на
преценка на държавата членка представлява важен критерий за установяване на
наличието на достатъчно съществено нарушение на правото на Съюза (Решение на
Съда (втори състав) от 25 януари 2007 година по дело C-278/05, т.3 от
решението).В конкретния случай нормите на ДЕС, ХОПЕС и ЕКЗПОС са достатъчно
ясни, те са основни правни принципи на правовата държава и основополагащи за
Съюза. Всеки орган на държавна власт (вкл. органите на съдебната власт) е
длъжен да ги съблюдава при упражняване на предоставените му функции.
На свой ред правораздавателната дейност на съдилищата
е дейност в обществен интерес, затова и всеки съдебен процес следва да бъде
справедлив, като трябва да се посочи, че принципът за отговорността на
държавата, присъщ на правовия ред на ЕС, изисква обезщетение при нарушено право
на защита на участниците в процеса, но не и преразглеждане на съдебното
решение, на което се дължи вредата, като гаранция за правна сигурност.
Изискването за достатъчно съществено нарушение на
правна норма, която предоставя права на частноправни субекти, цели да
предотврати случаи, в които рискът от понасяне на вредите, които претендират
засегнатите лица, накърнява способността на съответната институция да упражни в
пълна степен правомощията си в обществен интерес. В този смисъл преценката за
това дали съдебен процес е проведен справедливо във връзка с претендирано обезщетение за вреди не включва проверка за
правилността на постановения съдебен акт, а преценка на критериите осигурен
достъп до правосъдие, осигурено равенство на страните в процеса, разглеждане и
решаване на делото в разумен срок, мотивиране на съдебния акт в достатъчна
степен, за да узнаят страните аргументите на съда, обусловили крайните изводи
на съда за това дали законът е бил правилно приложен.
Когато се претендират вреди от достатъчно съществено
нарушение на правото на Европейския съюз основното, което следва да прецени
съдът е дали това право е приложимо в конкретния случая.
Посоченото изискване за приложимост на правото на
Европейския съюз понастоящем не е налице.
В разглеждания казус Р. претендира, че в следствие
незаконосъобразното Определение на ВАС е почувствал нечовешко и унизително
отношение, преживял е силен стрес поради ограничаване на законните му права и
интереси, като му е преграден пътя за по-нататъшна съдебна защита в делото, с
оглед окончателността на съдебния акт на ВАС, като последна инстанция в
производството. Същият счита, че е бил лишен от възможността да води
справедливо делото си в разумен срок и от независим и безпристрастен съд и по
конкретно ВАС, като не имал възможността и времето да подготви своята защита,
бил е лишен от безплатна служебна защита с оглед на което навежда доводи за
нарушение от страна на ВАС на чл.6 от КЗПЧОС.
В последната разпоредба е уредено правото на
справедлив съдебен процес, като в корелиращата й
норма на чл.47 ХОПЕС за Правото на ефективни правни средства за защита и на
справедлив съдебен процес, е посочено че всеки, чийто права и свободи,
гарантирани от правото на Съюза, са били нарушени, има право на ефективни
правни средства за защита пред съд в съответствие с предвидените в настоящия
член условия. Всеки има право неговото дело да бъде гледано справедливо и
публично в разумен срок от независим и безпристрастен съд, предварително
създаден със закон. Всеки има възможността да бъде съветван, защитаван и
представляван. На лицата, които не разполагат с достатъчно средства, се
предоставя правна помощ, доколкото тази помощ е необходима, за да се осигури
реален достъп до правосъдие.
Приложното поле на ХОПЕС е определено в чл.51,
съгласно който §1 „Разпоредбите на настоящата харта се отнасят за институциите,
органите, службите и агенциите на Съюза при зачитане на принципа на субсидиарност, както и за държавите-членки, единствено
когато те прилагат правото на Съюза. В този смисъл те зачитат правата, спазват
принципите и насърчават тяхното прилагане в съответствие със своите компетенции
и при зачитане на предоставените в Договорите компетенциите на Съюза.“, а § 2
уточнява, че „Настоящата харта не разширява приложното поле на правото на Съюза
извън компетенциите на Съюза, не създава никакви нови компетенции или задачи за
Съюза и не променя компетенциите и задачите, определени в Договорите“, поради
което правото на Европейския съюз е приложимо само в рамките на предоставените
от държавите-членки компетенции на Съюза.
След като в процесния случай
не се откриват елементи, които да попадат в изключителната компетентност на
Съюза съгласно чл.3 Договора за функциониране на Европейския съюз (ДФЕС)
(митнически съюз; правила на конкуренцията; парична политика – само за
държавите от еврозоната; търговия и международни споразумение – при определени
условия; морски растения и животни), нито в споделената му с държавите-членки
компетентност съгласно чл.4 ДФЕС (единен пазар; заетост и социални въпроси;
икономическо, социално и териториално сближаване; селско стопанство; рибарство;
околна среда; защита на потребителите; транспорт; трансевропейски
мрежи; енергетика и др.), то се явява обоснован извода за неприложимост на
правото на Европейския съюз, което води до неоснователност на претенцията.
Независимо от това следва да се посочи, че не са
налице и кумулативно дадените предпоставки за уважаване на исковете, след като на
ищеца е бил осигурен достъп до правосъдие, осигурено е било равенство на
страните в процеса да ангажират доказателства, отхвърлянето на доказателствени искания е мотивирано от съда, спорът е
разгледан и решен в разумен срок, като съдебните решения са постановени в
рамките на сроковете от обявяване на делата за решаване, съдебните актове са
мотивирани в достатъчна степен, за да узнаят страните аргументите на съда,
обусловили крайните изводи на съда за това дали законът е бил правилно
приложен.Не може да се приеме, че ищецът е бил лишен от ефективни правни
средства на защита, заради отхвърлени негови доказателствени
искания, т.к. всички актове на Административен съд-Бургас и на ВАС са
мотивирани с приложимите процесуални правни разпоредби или с предмета на
доказване по повдигнатия за решаване правен спор.
Освен това приложимост не намират и останалите норми,
на които ищецът основава претенцията си.
Същите могат да бъдат обособени в две групи, като
разпоредбите в първата, за които се твърди че са били нарушени уреждат права, които
ищеца по никакъв начин не е бил ограничаван или възпрепятстван да упражнява,
заради постановеното определение № 9833/30.09.2021 г. по адм.дело
№ 9038/20221 г. на Върховен административен съд.
В тази група попадат правата уредени в:
Чл.10 КЗПЧОС относно Свобода на изразяването на мнение,
според който 1. Всеки има право на свобода на изразяването на мнения. Това
право включва свободата да отстоява своето мнение, да получава и да
разпространява информация и идеи без намеса на държавните власти и независимо
от границите. Този член не забранява на държавите да въвеждат разрешителен
режим за дейността на радио- и телевизионните компании и производителите на
кинематографична продукция и 2. Ползването на тези свободи, доколкото е
съпроводено със задължения и отговорности, може да бъде обусловено от
процедури, условия, ограничения или санкции, които са предвидени от закона и са
необходими в едно демократично общество в интерес на националната и
обществената сигурност, териториалната цялост, за предотвратяване на безредици
или на престъпления, за защитата на здравето и морала, както и на репутацията
или на правата на другите, за предотвратяване на изтичането на секретна
информация или за поддържане на авторитета и безпристрастността на
правосъдието.
Чл.19 от Всеобщата декларация за правата на човека,
посочващ че всеки човек има право на свобода на убеждение и на изразяването му;
тази свобода включва правото безпрепятствено да се придържа към своите
убеждения, както и правото да търси, да получава и да разпространява информация
и идеи чрез всички средства и без оглед на държавните граници.
Чл.19 от Международния пакт за граждански и
политически права, уреждащ че 1.Никой не може да бъде обезпокояван за
убежденията си. 2. Всяко лице има право на свобода на словото; това право
включва свободата да търси, да получава и да разпространява сведения и идеи от
всякакъв вид, независимо от границите, било устно, писмено, печатно или като
произведение на изкуството или чрез каквото и да е друго средство по свой
избор, като изрично в т.3 е записано че упражняването на правата, предвидени в
точка 2 на този член, е свързано със специални задължения и отговорности.
Следователно то може да бъде подложено на известни ограничения, които трябва
обаче да бъдат изрично предвидени от закона и които са необходими: a) за
зачитане на правата или на доброто име на другите или b) за защита на
националната сигурност, на обществения ред, на народното здраве или морал.
Във втората група твърдени за нарушени норми са тези,
които не уреждат касаещи ищеца обществени правоотношения или поради това, че не
е техен адресат или че са извън обхвата на търсената информация и не биха
довели до целения резултат.
В този аспект са:
Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на
търговци към потребители на вътрешния пазар, в чиито чл.1 като цел на директивата
е заложено да допринесе за правилното функциониране на вътрешния пазар и
постигане на високо ниво на защита на потребителите чрез сближаване на
законовите, подзаконови и административни разпоредби на държавите-членки по
отношение на нелоялните търговски практики, накърняващи икономическите интереси
на потребителите, а обхвата й според чл.3 е да се прилага по отношение на
нелоялни търговски практики от страна на търговците към потребителите, съгласно
разпоредбата на член 5, преди, по време на и след търговска сделка във връзка
със стока.
Регламент (ЕС) № 596/2014 на Европейския парламент и
на Съвета от 16 април 2014 година относно пазарната злоупотреба (Регламент
относно пазарната злоупотреба), който в чл.1 като предмет определя, че настоящият
регламент установява обща регулаторна рамка за злоупотребата с вътрешна
информация, незаконното разкриване на вътрешна информация и манипулирането на
пазара (пазарна злоупотреба), както и мерки за предотвратяване на пазарна
злоупотреба, за да се гарантира целостта на финансовите пазари в Съюза и да се
укрепи защитата на инвеститорите и доверието в тези пазари, а регламентирания в
чл.2 обхват касае изброените в него финансови инструменти.
Регламент (ЕС) № 1169/2011 на Европейския парламент и
на Съвета от 25 октомври 2011 година за предоставянето на информация за храните
на потребителите, който в чл.1 като предмет и обхват посочва, че настоящият
регламент предоставя основа за осигуряване на високо равнище на защита на
потребителите във връзка с информацията за храните, като се вземат предвид
различията във възприятията на потребителите и техните потребности от
информация, и като същевременно се гарантира безпрепятствено функциониране на
вътрешния пазар.
В тази връзка не без значение за разглежданата
хипотеза е и обстоятелството, че посредством постановеното определение на ВАС
не са преградени пътя и възможността на ищеца да се снабди с търсената
информация, т.к. като резултата от съдебния акт е довел до реализиране на
приложимата нормативна процедура, което по никакъв начин не е довело да
твърдяното нарушване на правата му.
След като по делото не се констатира по отношение на
ищеца да е било допуснато достатъчно съществено нарушение на приложимо правоо на Европейския съюз в рамките на проведените съдебни производства
по по адм.дело № 1016/2021
г. на АС-Бургас и по адм.дело № 9038/2021 г. на ВАС,
то не следва да бъде обсъждано наличието на третата предпоставка за ангажиране
на отговорност по чл.2в от ЗОДОВ, а именно съществуване на пряка причинно-следствена връзка между
нарушение на правото на ЕС и претърпяна от ищеца вреда.
Направените изводи не биха се променили и при
уважаване на направените от ищеца доказателствени
искания, т.к. ще се събират неотносими доказателства,
при необосновано удължаване на производството и в нарушение на принципа за
съдебна икономия, без това да доведе до изясняване на фактическата обстановка,
а само по себе си събирането на доказателства не може да се превръща в самоцел,
без да е във връзка с предмета на спора и за установяне
на конкретни факти и обстоятелства, обосноваващи претенцията.
Предвид посоченото и липсата на задължителни елементи
на фактическия състав, предявеният иск за присъждане на обезщетение за
причинени неимуществени вреди е неоснователен и недоказан, поради което следва
да бъде отхвърлен ведно с акцесорния му иск за
присъждане на лихва.
При този изход от спора, направеното от ответника ВАС
искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение
се явява основателно и предвид чл.143 АПК във връзка с чл.228 АПК съдът следва
да осъди ищеца да заплати на ВАС направените по делото разноски в размер от 100
лева, съгласно чл.37, ал.1 ЗПП във връзка с чл.24 от Наредбата за заплащането
на правната помощ в размер от 100 лева.
Водим от горното, Я А С, пети административен състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от И.Н.Р.
с адрес *** ИСК да бъде осъден
Върховен административен съд на Република България да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10000 (десет
хиляди) лева, произтичащи от определение № 9833/30.09.2021 г. постановено по адм.дело № 9038/2021 г. на Върховен административен съд, с
което съдът немотивирано се е произнесъл при липса на доказателства и при
неизяснена фактическа обстановка и с което се прегражда събирането на
информация, пряко относима и установяваща нелоялната
търговска практика, прави исканата информация недостъпна за искателя,
както и създава съдебна практика, и се прави недостъпна за всички граждани и
такива, изтърпяващи наказание, обвиняеми и/или подсъдими, с което утвърждава
корупционни практики, нелоялни практики и корупционни модели на поведение в
условия без конкурентна среда и затвореност, поради обективното естество на
процеса на изтърпяване на наказание в МЛС и/или задържане под стража, в
нарушение на Европейското право, ратифицираните договори и ДЕС, а именно
нарушение на чл.3 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните
свободи (КЗПЧОС), нарушение на чл.6 от КЗПЧОС, нарушение на чл.10 от КЗПЧОС,
нарушение на чл.19 от Всеобщата декларация за правата на човека, нарушение на
чл.19 от Международния пакт за гражданските и политическите права, както и
нарушения на Директива 2005/29/ЕО от 11.05.2005 г., Регламент (ЕС) 596/2014 г.
на ЕП и на Съвета от 16.04.2014 г., ведно със законната лихва, считано от
датата на депозиране на исковата молба до окончателното й изплащане, както и мораторна лихва считано от датата на постановяване на акта
на ВАС - 30.09.2021 г. до депозирането и образуването на производството в
размер на 10% от иска, равняваща се на 1000 (хиляда) лева.
ОСЪЖДА И.Н.Р. с адрес *** да заплати на Върховен
административен съд, гр.С., бул.А. С. №**, 100 лв. (сто лева) разноски по
делото.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред ВАС в 14 – дневен срок от получаване на съобщението,
че е изготвено.
СЪДИЯ
: /п/ не се чете