№ 14193
гр. С., 21.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА Д. Н.А
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело
№ 20241110118497 по описа за 2024 година
„Т. С.”ЕАД е предявила против Т. В. У. обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1
от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за признаване за установено в отношенията между
страните, че ответницата дължи на ищеца сумата от 3443.29 лева – главница за
доставена т.а енергия за периода от м.05.2020 до м.04.2022, ведно със
законната лихва от подаване на заявлениетно до изплащане на вземането,
сумата от 632.04 лева, лихва за забава за периода от 15.09.2021 до 4.11.2023,
сумата от 43.01 лева- дялово разпределение за периода от м.12.2020 до
м.04.2022, ведно със законната лихва от подаване на заявлението до
окончателното изплащане и сумата от 9.69 лева-лихва за забава за периода от
15.02.2021 до 24.11.2023.
Ищецът поддържа, че с ответницата са се намирали в облигационни
отношения, по силата на които й е доставял през процесния период т.а енергия
за битови нужди.От своя страна ответницата се явява неизправна страна, тъй
като е останала задължена за стойността на доставената и потребена т.а
енергия за релевирания период, като дължи и обезщетение за забавено
изпълнение.
В срока по чл.131 от ГПК ответницата Т. В. У. оспорва предявените
1
искове.Оспорва облигационната връзка.Не оспорва количеството на
доставената т.а енергия.Прави възражение за давност.
Съдът като прецени по реда на чл.12 от ГПК събраните по делото и
относими към разрешаване на спора доказателства приема за установено от
фактическа страна следното:
По делото е представен списък на живущите по апартаменти в жилищна
сграда бл.411, вх.Б, ул. „Д.”2.
По делото са представени общи фактури и извлечение от сметки.
Видно от протокол от 7.10.2001 ОС на ЕС, с адрес:гр.С., жк. Д. 2,
бл.411, вх.№2, е взело решение да се сключи договор за услугата „Т.о
счетоводство” с „Т. С.”ЕООД.
По силата на договор №Д-0-67/03.06.2020 „Т. С.”ЕАД е възложила на
„Т. С.”ЕООД да извършва услугата дялово разпределение на т.а енергия
между клиентите в сградата етажна собственост или в сграда с повече от 1
клиент в гр.С..
По делото са представени дялови разпределения, документи за главен
отчет на уредите за дялово разпределине за периода м.05.2020 до м.04.2022,
документи, удостоверяващи дата на връчване на изравнителните сметки,
документи относно сертификацията на уредите за дялово разпределение.
По делото е представена декларация по чл.14, ал.3 от ЗМДТ от Т. В. У. за
имот, находящ се в гр.С., жк. „Д.”№411, вх.Б, ет.6, ап.42.
По силата на договор за покупко-продажба на жилище по реда на чл.117
от ЗТСУ от 11.06.1987г. Н. И. У. и Т. В. У. са придобили жилище №42,
находящо се в жил.сграда-блок №407А, вх.Б, ет. VI, парцел №21, жк. Д. -2, в
гр.С..
Видно от акт за граждански брак №132, серия Б-79,№965465, издаден от
К. районен народен съвет, гр.С., на 25.04.1982 Н. И. У. и Т. В. Г. са встъпили в
граждански брак.
Съгласно заключението на ССЕ стойността на т.ата енергия за
процесния период възлиза в размер на 3443.29 лева, а лихвата за забава е в
размер на 632.04 лева.Съгласно заключението на ССЕ дяловото
разпределение е в размер на 43.01 лева.
2
При тази установеност на фактите съдът прави следните правни изводи:
Потребител на т.а енергия за битови нужди, респективно задължено
лице за заплащане на цената на доставената такава във връзка с чл.155 от ЗЕ,
е собственик или ползвател на имот, който ползва т.а енергия с
топлоснабдител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване.
По силата на договор за покупко-продажба на жилище по реда на чл.117
от ЗТСУ от 11.06.1987г. Н. И. У. и Т. В. У. са придобили жилище №42,
находящо се в жил.сграда-блок №407А, вх.Б, ет. VI, парцел №21, жк. Д. -2, в
гр.С..
Видно от акт за граждански брак №132, серия Б-79,№965465, издаден от
К. районен народен съвет, гр.С., на 25.04.1982 Н. И. У. и Т. В. Г. са встъпили в
граждански брак.
С оглед на което към датата на сключване на договора за покупко-
продажба на процесния имот -11.06.1987г. Н. И. У. и Т. В. У. са били в
граждански брак.Поради това процесният имот е придобит от Н. И. У. и Т. В.
У. в режим на СИО. С оглед на което Н. И. У. и Т. В. У. се легитимират като
собственици на процесния имот.Имотът е в режим на СИО , поради което
съсобствеността е бездялова и всеки се явява собственик на целия
имот.Поради това и всеки от двамата съпрузи може да отговаря за
задълженията на целия имот.
В качеството си на собственик ответницата се явява и потребител на т.а
енергия.
Качеството потребител се обуславя от притежанието на вещни права –
право на собственост, съответно ограничено вещно право на ползване.
Съгласно чл.32, ал.2 от СК съпрузите отговарят солидарно за
задължения, поети за задоволяване на нужди на семейството.
В случая задълженията за т.а енергия са за нуждите на
семейството.Поради това за тях съпрузите следва да отговарят
солидарно.Освен това съпрузите са и съсобственици на процесния имот при
режим на СИО. С оглед на което при солидарната отговорност всеки от
длъжниците отговаря за цялото задължение и кредиторът може да избира към
кой длъжник да насочи претенцията си за целия размер на задължението.
3
В случая ответницата следва да отговаря за цялото задължение като
солидарен длъжник и като съсобственик на целия имот.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ продажбата на т.а енергия
от топлопреносното предприятие на потребители на т.а енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР.Общите условия са
валидни и обвързват ответницата и без приемането им. Съгласно чл.150, ал.3
от ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия, клиентите,
които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно
предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото
не се установява ответницата да се е възползвала от правото си по чл.150,
ал.3 от ЗЕ.
Кредитирайки заключението на ССЕ съдът приема, че стойността на
т.ата енергия за процесния период възлиза в размер на 3443.29 лева.
Основателността на претенцията обуславя произнасяне на съда по
евентуално заявеното възражение за давност.
Вземанията за т.а енергия се погасяват с 3-годишна погасителна
адвонст.Заявлението по чл.410 от ГПК е подадено на 20.12.2023, с оглед на
което погасени по давност са всички вземания, чиято изискуемост е настъпила
преди 20.12.2020г. Вземанията за т.а енергия за м.11.2020 са станали
изискуеми на 15.01.2021 и същите не са погасени по давност. Вземанията за
м.10.2020 са станали изискуеми на 15.12.2020 и същите са погасени по
давност.Предмет на делото са вземания за главница за т.а енергия за периода
от м.05.2020 до м.04.2022.
С оглед на което съдът намира, че са погасени по давност вземанията за
периода от м.05.2020 до м.10.2020г.Вземанията за периода от м.05.2020 до
м.10.2020, определени въз основа на ССЕ, възлизат в размер на 140.18 лева.С
оглед на което погасени по давност са вземания за главница за т.а енергия в
размер на 140.18 лева и са останали непогасени и дължими вземания в размер
от 3303.11 лева.
С оглед на изложеното предявеният иск с правно основание чл.422, ал.1
от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД следва да бъде уважен до размера от
3303.11 лева –главница за т.а енергия за периода от м.11.2020 до м.04.2022
лева и да бъде отхвърлен за горницата до пълния предявен размер от 3443.29
4
лева за периода от м.05.2020 до м.10.2020г.
По отношение на лихвите за забава
С погасяване на главното вземане се погасяват и акцесорните вземания.
Лихвите за забава върху сумата от 3303.11 лева възлизат в размер от 606.30
лева.
С оглед на което предявеният иск с правно основание чл.422, ал.1 от
ГПК във връзка с чл.86, ал.1 от ЗЗД следва да бъде уважен до размера от
606.30 лева и да бъде отхвърлен за горницата до пълния предявен размер от
632.04 лева.
По отношение на дяловото разпределение
Неоснователно е възражението на ответницата за недължимост на
дяловото разпределение.Според чл.139, ал.2 от ЗЕ дяловото разпределение на
т.а енергия в сграда–етажна собственост се извършва от топлопреносно
предприятие или от доставчик на т.а енергия самостоятелно или чрез
възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл.139а.След
изменението на посочената норма отговорността за извършването на дяловото
разпределение се възлага само на топлопреносните предприятия, като те
могат да извършват дейностите по дялово разпределение самостоятелно или
чрез възлагане на търговците, вписани в публичния регистър по чл.139 а
ЗЕ.Съгласно чл.139 в ЗЕ, когато топлопреносното предприятие или
доставчикът на т.а енергия не са регистрирани по чл.139а ЗЕ, те сключват
писмен договор за извършване на услугата дялово разпределение на т.а
енергия, които се заплащат от страна на потребителите към топлопреносното
предприятие, а след това –от топлопреносното предприятие към търговеца,
осъществяващ дяловото разпределение на т.а енергия.
Кредитирайки заключението на ССЕ съдът приема, че дяловото
разпределение възлиза в размер от 43.01 лева.Вземанията за дялово
разпределение са за периода от м.12.2020 до м.04.2022, с оглед на което
същите не са погасени по давност.
По отношение на лихвите за забава върху дяловото разпределение
5
Лихвата за забава върху дяловото разпределение се дължи от получаване
на поканата от ищеца до ответника.По делото не са ангажирани доказателства
ответницата да е канена от ищеца да изпълни задълженията си .С оглед на
което съдът приема, че ответницата не дължи лихви за забава върху дяловото
разпределение.
С оглед на което искът с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с
чл.86, ал.1 от ЗЗД за лихви за забава върху дяловото разпределение следва да
бъде отхвърлен.
По разноските
Крайният изход на делото обуславя присъждане на разноски в полза на
ищеца съобразно уважената част от исковете. Ищецът е реализирал разноски в
исковото производство в размер от 585.12 лева, от които 165.12 лева –
държавна такса, 320 лева – депозит за ССЕ и 100 лева –юрисконсултско
възнаграждение.Съобразно уважената част от исковете в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени разноски в исковото производство в размер от
560.22 лева.
Ищецът е реализирал разноски в заповедното производство в размер от
132.56 лева, от които 82.56 лева – държавна такса и 50 лева –юрисконсултско
възнаграждение. Съобразно уважената част от исковете в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени разноски в заповедното производство в размер от
126.92 лева.
Процесуалното представителство на ответницата е осъществено по реда
а чл.38 от ЗА.Минималният размер на адвокатското възнаграждение възлиза в
размер от 712.80 лева.С оглед отхвърлената част от исковете в полза на
процесуалния представител на ответницата следва да бъде присъдено
адвокатско възнаграждение в размер от 30.32 лева.
Така мотивиран съдът
6
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Т. С.”ЕАД, ЕИК8...,
със седалище и адрес на управление:гр.С., ул. „Я.”№23Б, против Т. В. У.,
ЕГН**********, със съдебен адрес:гр.Б., ул. „С.”№3В, ет.1, чрез адв. Н.,
искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и
чл.86, ал.1 от ЗЗД, че Т. В. У. дължи на „Т. С.”ЕАД сумата от 3303.11 лева –
главница за т.а енергия за периода от м.11.2020 до м.04.2022, ведно със
законната лихва от подаване на заявлението до изплащане на вземането,
сумата от 606.30 лева , лихва за забава за периода от 15.09.2021 до 24.11.2023,
сумата от 43.01 лева- дялово разпределение за периода от м.12.2020 до
м.04.2022, ведно със законната лихва от подаване на заявлението до
окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т. С.”ЕАД, ЕИК8..., със седалище и адрес
на управление:гр.С., ул. „Я.”№23Б, против Т. В. У., ЕГН**********, със
съдебен адрес:гр.Б., ул. „С.”№3В, ет.1, чрез адв. Н., искове с правно основание
чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за
горницата над 3303.11 лева до пълния предявен размер от 3443.29 лева –
главница за доставена т.а енергия за периода от м.05.2020 до м.10.2020, за
горницата над 606.30 лева до пълния предявен размер от 632.04 лева, лихва за
забава за периода от 15.09.2021 до 24.11.2023, както и за сумата от 9.69 лева-
лихва за забава за периода от 15.02.2021 до 24.11.2023.
ОСЪЖДА Т. В. У., ЕГН**********, със съдебен адрес:гр.Б., ул.
„С.”№3В, ет.1, да заплати на „Т. С.”ЕАД, ЕИК8..., със седалище и адрес на
управление:гр.С., ул. „Я.”№23Б, на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от
560.22 лева- разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА Т. В. У., ЕГН**********, със съдебен адрес:гр.Б., ул.
„С.”№3В, ет.1, да заплати на „Т. С.”ЕАД, ЕИК8..., със седалище и адрес на
управление:гр.С., ул. „Я.”№23Б, сумата от 126.92 лева- разноски в
заповедното производство.
ОСЪЖДА „Т. С.”ЕАД, ЕИК8..., със седалище и адрес на
управление:гр.С., ул. „Я.”№23Б, да заплати на адв.И. А. Н., процесуален
представител на Т. В. У., адрес:гр.Б., ул. „С.”№3В, ет.1, на основание чл.38 от
7
ЗА сумата от 30.32 лева- адвокатско възнаграждение.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на
страната на ищеца-„Д.”ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8