Р
Е Ш Е Н
И Е
№ …………../………………2022г., гр.Варна.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, VІІ-ми касационен състав,
в публично съдебно заседание
на тридесет и първи
март 2022г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯНА ШИРВАНЯН
ТАНЯ
ДИМИТРОВА
при участието на секретаря Румела Михайлова
и прокурора Силвиян Иванов,
като разгледа докладваното
от с-я Желязкова КАНД № 532/2022г.
по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.208 от АПК вр.с чл. 63, ал. 1 ЗАНН.
Образувано по касационна жалба от
Дирекция „Инспекция по труда“ - Варна срещу Решение № 57/14.01.2022г.,
постановено по АНД № 20213110201753 по описа за 2021г. на Районен съд гр.Варна,
с което е отменено НП № 03-012800/16.06.2020г. на Директора на Дирекция
„Инспекция по труда“ - Варна, с което на „Стройпроект инвест“ ЕООД, за
нарушение на чл.11, ал.5, във вр. с чл.12 ал.1 и ал. 2 от Наредба № РД-07-2 за
условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на
работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд и чл.14 ал.2 от ЗЗБУТ е наложено административно
наказание „имуществена санкция“ в размер на 250 лв., на основание чл.415в ал.1
от КТ.
В жалбата се твърди, че оспореното решение е незаконосъобразно, като
постановено при неправилно
приложение на материалния закон. Конкретно се сочи, че изведените от въззивният съд изводи за
незаконосъобразност на оспореното НП, противоречат на установените по делото факти
и обстоятелства. Сочи се, че датата на нарушението – 02.04.2020г. е изведена от
приложената по делото декларация, попълнена лично от лицето, както и от
Постановлението по чл.405а от КТ. Поддържа се, че районният съд
неправилно е тълкувал
разпоредбата на чл.11 ал.1 от Наредба № РД-07-2/16.12.2009г. и е приел, че работодателя не
следва да носи отговорност за документиране на инструктажа на работниците.
Именно работодателят е този, който следва да осигури безопасни условия на труд
и като е допуснал лицето на работа без да е документиран инструктаж, то е
налице бездействие, изразяващо се в неупражняване на контрол върху надзорни
лица, поради което и следва д аноси отговорност. Сочи се, че доколкото изобщо
не са представени доказателства за проведен инструктаж, именно на работодателя
е отговорността за недокументирането му и доколкото нарушението е безспорно
установено, то правилно и в съответствие с материалния закон е издаденото НП.
На изложените основания се
претендира отмяна на решението
и постановяване на друго такова по съществото на спора, с което да се потвърди
НП. В съдебно заседание, чрез процесуален представител – началник отдел АИПО Ошавкова, жалбата се поддържа и се моли
нейното уважаване. Претендира
се присъждане на ю.к.възнаграждение за две съдебни инстанции.
Ответникът по касационната жалба – „Стройпроект инвест“ ЕООД, в депозирана по делото молба чрез пълномощник – адв.С.,
оспорва жалбата. Моли се оставяне в сила на въззивното решение като правилно и
законосъобразно.
Представителят
на ВОП дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, ме
преценявайки установените по делото факти, районният съд правилно е приложил
материалния закон.
Съдът, като прецени събраните
по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Касационната
жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирана страна и пред
надлежния съд, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна, по следните съображения:
Производството пред ВРС е
образувано по жалба
на „Стройпроект инвест“ ЕООД, против гореописаното НП. За да се
произнесе по спора районният съд е установил от фактическа страна, че при
проверка, извършена на 02.04.2020г. на стоителен обект – жилищна
сграда на ул.“Рали Мавридов“ № 24, били установени няколко лица извършващи товаро-разтоварна дейност на
обекта, измежду които и св.Илия З., който декларирал, че е ангажиран на обекта
от деня на проверката да осъществява трудови функции на общ работник, с
договорено възнаграждение от 610 лв. месечно. На място била извършена проверка
и на инструктажната книга, при което било установено, че на З. не е извършван
такъв. Предвид
констатациите от извършената проверка на дружеството бил съставен Акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ за това, че в качеството си на работодател е допуснал лицето до
работа, без да е документирано провеждане на начален инструктаж по безопасност
и здраве при работа в книга за инструктаж, съгласно чл.11
ал.1 и ал.5, вр.
чл.12 ал.1 от Наредба № РД-07-2/16.12.2009г. Административнонаказващият орган /АНО/ като възприел установената в акта фактическа обстановка и
дадената правна квалификация, издал оспореното НП, с което наложил на
дружеството имуществена санкция в размер на 250 лв. при условията на чл.415в
ал.1 от КТ, по съображения, че от нарушението не са произлезли вреди и същото е
отстранено веднага след установяването му.
Въззивният съд е
приел горната фактическа обстановка за безспорна въз основа представените
писмени доказателства и депозираните свидетелски показания. Изложил е мотиви,
че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в
предвидените от закона срокове.
За да отмени обжалваното пред него
наказателно постановление, ВРС е приел, че: І.Същото е издадено при допуснати съществени
процесуални нарушения, предвид липсата на описание на нарушението, обуславящо
приложение на конкретна правна норма, което е довело до неяснота на
повдигнатото обвинение, а от там и до нарушаване правото на защита на
наказаното дружество. Съдът е изложил мотиви, че описанието на нарушението в НП
е компилация на деяния, касаещи отделни задължения на работодателя – по чл.11
от Наредбата /да осигури провеждането на инструктаж/ и по чл.3 /да не допуска
до работа работник, който не притежава необходимите знания/, като последната
норма изобщо не е цитирана в оспореното НП.
ІІ.Съдът е приел, че оспореният
акт е постановен и при неправилно приложение на материалния закон, тъй като:
Събраните по делото доказателства, в т.ч. и извършена служебна справка в ТР
разколебават становището на ответника, че „Стройпроект инвест“ ЕООД е бил работодател
на свид.З. към момента на проверката, тъй като същият е получавал задачите си
за деня, както и трудовото си възнаграждение от лицето Д.В – управител на
„Ромикс 777“ ЕООД, чийто предмет е извършване на строителна дейност, в т.ч. и
на обекта, стопанисван от наказаното дружество. Съдът е приел, че в този случай
липсват категорични доказатлства „Стройпроект инвест“ ЕООД да е работодател,
поради което и не може да бъде субект на административнонаказателна отговорност
по чл.413 ал.2 от КТ; 2.Деянието се явява несъставомерно, тъй като съгласно
чл.10 от ЗАНН допустителството се наказва само в предвидените от закон или указ
случаи, а конкретният такъв е извън хипотезата на цитираната норма.
Настоящата
инстанция напълно споделя и възприема като свои, на основание чл.221 ал.2 изр.2 от АПК, поради което и не е
необходимо да преповтаря, мотивите на въззивния съд относно постановяване на НП от компетентен
орган; в предвидените от закона срокове; но при допуснато съществено нарушение
на процесуалните норми и при правилно приложение на материалния закон.
Наведените касационни основания
не са налице. Принципно правилни са развитите в жалбата доводи за
допустителството и за отговорнастта на работодателя, във връзка с осигуряване
на здравословни и безопасни условия на труд. Същите обаче в случая са
неотносими, доколкото дружеството е наказано за нарушение по чл.11 ал.5, вр.
чл.12 ал.1 и ал.2 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г. на министъра на труда и
социалната политика. Разпоредбите на чл.12 ал.1 и ал.2 от Наредбата
регламентират на кои лица и в кой момент се провежда инструктаж, а съгласно чл.11
ал.5 от същата инструктажите, проведени по реда на наредбата, се документират
в Книги за инструктажи съгласно приложение № 1. Нито една от цитираните норми не
посочва субект на описаните задължения. В тази насока /както правилно е приел и
ВРС/ са съответно разпоредбите на чл.11 ал.1 и ал.2 от Наредбата, съгласно
които работодателят осигурява провеждането на инструктажи по безопасност и здраве при работа, а според ал.2 на същата правна норма инструктажите по чл.10 ал.3 се провеждат от
длъжностни лица с подходящо образование по ред и при условия, определени от работодателя. От анализа на
цитираните разпоредби се установява, че задължението на работодателя се свежда до това да осигури провеждането на инструктаж чрез определянето на длъжностно лице със съответната компетентност, което да извършва и
документира инструктажа. Тоест документирането на
проведения инструктаж е вменено в задължение не на работодателя, а на
съответното длъжностно лице, което го е извършило. Следователно,
работодателят няма задължение да документира инструктажа. Той има задължението
да определи длъжностно лице, което да извършва и документира инструктажите по Наредба № РД-07-2/16.12.2009г., за което не му е повдигнато обвинение. Едва след като се установи, че работодателят не е определил такова
длъжностно лице, тогава самият работодател носи отговорност по чл.2, чл.3 и чл.11 ал.1 от същата наредба. В настоящия случай обаче нито са представени
доказателства, нито в АУАН и НП са изложени факти дали има определено от
дружеството лице за провеждане на инструктажа, за да може да се направи извод,
че именно работодателят е този който носи отговорност за повдигнатото
обвинение.
Правилни са изводите
на ВРС и за това, че в конкретната хипотеза наказаното лице може да носи
отговорност за допустителство, само ако му беше повдигнато обвинение по чл.3 от
Наредбата, което в случая не е сторено.
Съответни на събраните по делото
доказателства са и изводите на въззивния съд за липса на категорични данни, че лицето И. З. е било в трудови
правоотношения със „Стройпроект инвест“ ЕООД и в този смисъл дружеството не се
явява работодател и не може да носи административнонаказателна отговорност по
повдигнатото нарушение. В тази връзка ВРС е ценил събраните доказателства в
тяхната съвкупност, като правилно не е кредитирал декларацията попълнена от лицето,
доколкото обстоятелствата по същата противоречат на останалите установени по
делото факти.
Допълнително следва да се посочи,
че цитираната в НП като нарушена норма на чл.14 ал.1 от ЗЗБУТ е обща и не
съдържа конкретен състав на нарушение.
Мотивиран от изложените
съображения, настоящият касационен състав намира, че не се установиха
наведените с жалбата касационни основания. Атакуваното решение на ВРС е валидно,
допустимо и постановено при спазване на правилата на процесуалния закон и на
материалноправните разпоредби, поради което следва да се остави в сила.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 57/14.01.2022г., постановено по АНД №
20213110201753 по описа за 2021г. на Районен съд гр.Варна, с което е отменено
НП № 03-012800/16.06.2020г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ -
Варна, с което на „Стройпроект инвест“ ЕООД, за нарушение на чл.11, ал.5, във
вр. с чл.12 ал.1 и ал. 2 от Наредба № РД-07-2 за условията и реда за провеждане
на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата
за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд и чл.14 ал.2 от
ЗЗБУТ е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на
250 лв., на основание чл.415в ал.1 от КТ
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.