Р Е Ш Е Н И Е
№262509/17.9.2021г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, тридесет и пети състав, в открито съдебно
заседание, проведено на четиринадесети септември, две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА
при участието
на секретаря Олга Желязкова,
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 12120 по описа на Варненски районен съд за 2020 год., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е образувано въз основа на
искова молба вх. № 268584/ 28.09.2020 год. от „В. и к. -
В.”
ООД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от управителя В. В., чрез пълномощник юрисконсулт
П.В. срещу В.Г.Ж., ЕГН **********, с адрес: ***, *, с искане до съда да постанови
решение, с което да приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите, както следва: 1114.76 лева, представляваща сбор от дължими
главници за ползвани и незаплатени В и К - услуги, за периода от 12.12.2016 год. до 21.10.2019
год., по партида с абонатен № *, за обект - имот, находящ се в *, *, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 29.10.2019
год. до окончателно изплащане на вземането; 153.60 лева, представляваща
сбор от лихви за забава за периода от 18.02.2017 год. до 25.10.2019 год., за
което вземане по ч. гр. д. № 17724 по описа на ВРС
за 2019 год. е издадена Заповед № 8262/30.10.2019 год. за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК.
В исковата молба се излага, че отношенията между страните
произтичат от чл. 2, ал. 1 от Закона за
регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (обн.
в „ДВ”, бр. 18/2005 г., с посл. изм.) и от общите
условия за предоставянето на В и К - услуги на потребителите от В и К - оператор „В. и К. - В.” ООД. Ответникът
не е заплащал предоставяните от ищцовото дружество
услуги, поради което е инициирано заповедно производство, в рамките на което по
ч. гр. д. № 17724/2019 г. на
Варненски районен съд е издадена заповед за изпълнение № 8262/30.10.2019
год.
Ответникът – В.Г.Ж.,
чрез особен
представител депозира отговор в срока по чл. 131
ГПК, с който излага доводи за допустимост на предявените искове.
В
съдебно заседание, особения представител изразява становище за основателност на
претенциите.
Съдът,
след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в
тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Предявен е иск с правно
основание чл. 415, ал. 1 ГПК.
Вземането, предмет на заповедта за
изпълнение е основано на разпоредбите на чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Исковете с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 и чл.
86, ал. 1 ЗЗД, са предявени врамките на предвидения в закона преклузивен
едномесечен срок от получаване
на указанията по чл. 414 ГПК от заповедния съд
и при наличието на останалите изисквания на ГПК,
видно от приложеното ч. гр. д. № 17724/ 2019 г.
на ВРС.
В тежест на ищеца е
да установи, при условията на чл. 154, ал. 1
ГПК, съществуване на вземането, за което
е издадена заповедта за изпълнение, а именно: наличие на облигационна връзка между страните,
с твърдяния предмет, от която да
е възникнало задължение за потребителя за заплащане на цените
на предоставените ВиК услуги, както
и изпълнение на задълженията си по договора, т. е. че е
предоставил дължимата услуга и нейната стойност.
В тежест на ответника
е да установи погасяване на задължението.
Отношенията
между водоснабдителните предприятия и потребителите се уреждат с Наредба
№ 4/ 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи. Съгласно чл. 14 от тази наредба, отношенията между страните се уреждат с писмен
договор, който се предлага от водоснабдителното предприятие. Тази разпоредба касае потребителите, които се присъединяват към
водоснабдителната мрежа при действието на посочената наредба. С
влизането в сила на Наредба № 4 в § 3 е предвидено, че условията и редът,
при които съществуващите водопроводни и канализационни отклонения, собственост
на потребителите, се предоставят за експлоатация на оператора, се определят с
общите условия за получаване на
услугите ВиК
и се конкретизират с договорите за предоставяне
на услугите ВиК. От това следва, че за заварените потребители, които не
са сключили предвидените в чл. 3 на Наредба № 9 и в чл.
14 на Наредба № 4 договори, намират приложение общите условия
на доставчика, като, ако потребителят желае различни условия от общите,
последните следва да бъдат конкретизирани с писмен договор. От
изложеното следва, че в случаите, когато се касае за обект, който е свързан към
водопреносната мрежа преди влизането в сила на
Наредбата и ползва услугите на водоснабдителното предприятие, самият факт на
ползването е достатъчен да се приеме наличие на договорни отношения между
страните, които се уреждат от общите условия на доставчика.
В настоящата хипотеза, данните по делото (нотариални актове, заявление за промяна на партида, справка
за недобора на частен абонат, карнетни листи, експертното
заключение) установяват наличие на открита на името
на ответника в ищцовото дружество партида, а също и факта на присъединяване на конкретния обект към водопреносната мрежа, поради което се налага извод за наличие
на валидна облигационна връзка между страните, правилата в отношенията между страните по която се
уредени от Наредба № 4/ 14.09.2004 г. Видно от
приложения на л. 63 карнетен лист за обекта е
определен абонатен № *, чийто титуляр към м. януари 2017 г. е ответника.
Съгласно дефиницията, дадена в § 1, т. 2, б. „б” от Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните
услуги и ОУ на ВиК оператора, „потребители“ са юридически или физически лица - собственици или ползватели
на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги. Ето
защо следва да се приеме, че ответникът е потребител на
ВиК услуги по смисъла на
§ 1, т. 2, б. „б” от Закона
за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги.
Няма спор между страните
по отношение на цените, по които следва да бъдат заплатени предоставените услуги.
За да се приеме, че
за абоната е налице възникнало задлъжение, в тежест
на ответното дружество е да установи, че осчетоводеното количество ВиК услуги е реално
доставено. В тази връзка следва да
бъдат съобразени правилата на ОУ за предоставяне на ВиК услуги
на потребителите. В чл. 23 от ОУ са предвидени условията
и начина за отчитане на средствата
за търговско измерване (водомерите) – същото следва да
се извършва от служител на
ВиК оператора, след предварително обявяване датата за
това, чрез писмено съобщение, в присъствието на титуляра на
абонатния номер или на негов
представител. При водомери
с дистанционно отчитане, се извършва физическа проверка и отчет минимум веднъж
годишно. По
този начин резултатите от отчитането се свеждат
до знанието на потребителя. В същото време,
с подписа си върху карнетния лист, абонатът удостоверява неизгоден за себе си
факт. Последното е от значение,
с оглед доказателствената сила на карнетния
лист – той представлява частен свидетелстващ документ, поради което се
ползва с доказателствена сила само когато
удостоверява неизгодни за издателя му
факти, а също и е непротивопоставим на страната, която не го е подписала.
В конкретния
случай, по делото липсва
представен карнетен лист, който да съдържа
подпис на потребителя или на негов представител. Подпис на представител абоната е положен в констативния протокол от 22.06.2020
г., за подмяна на индивидуален водомер, съдържащ показания на стария водомер – 2088
куб. м. С подписа,
положен в протокола, които са след показанията на водомера, абонатът удостоверява, че е запознат и е съгласен с с показанията на СТИ към момента на отчета – 2088 куб. м. Същевременно, следва да бъде отбелязано, че съобразно изискванията на
Общите условия на ВиК оператора, подпис за абоната
може да бъде положен не само от титуляра на
партидата, но и от всяко друго лице, намерено в обекта и съгласно да се подпише
след отчета.
В тази връзка, следва да се приеме, че представените протокол от 22.06.2020 г., установява основание за начисляване на посочените в същия количества на ВиК услуги
за периода до 22.06.2020 г., в който попада и този, за който е издадена и процесната фактура.
Изложеното обуславя извода, че за ответника
е възникнало задължение за заплащане на
количества ВиК услуги, възлизащи на стойност на 1114.76
лв., представляваща сбор от дължими главници за ползвани и незаплатени В и К -
услуги, за периода от 12.12.2016 год. до 21.10.2019
год., по партида с абонатен № *, за обект - имот, находящ се в *, *. Размерът на
задълженията по посочената фактура е установен по безспорен начин
от заключението на съдебно – счетоводната
експертиза, кредитирана от
съда като обективно и компетентно изготвено, кореспондиращо с останалия доказателствен материал, събран по делото.
По изложените съображения се налага
извод за основателност на претенцията поради което и
същата следва да бъде уважена, на основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
На
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, основателна е и акцесорнатата
претенция за установяване на вземане в размер на 153.60 лв.,
съставляващо обезщетение за забава върху уважената част от главницата,
начислено върху задължението по всяка фактура, за периода т 18.02.2017 год. до 25.10.2019 год., поради което и
следва да бъде уважена.
На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в
полза на ищеца следва да
се присъди сумата от 75.37 лв.
– разноски в заповедното производство, определени съобразно уважената част на претенциите (арг. ТР № 4/ 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/ 2013 г., ОСГТК,
т. 12).
На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца следва да се присъди сумата от 625.36
лв. – разноски в настоящото производство, определени съобразно уважената част
на исковете.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че В.Г.Ж., ЕГН **********, с адрес: *** дължи на „В. и К. - В.” ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от управителя В. В. сумите
от 1114.76 лв. (хиляда сто и четиринадесет лева и седемдесет и шест стотинки), представляваща сбор от дължими
главници за ползвани и незаплатени В и К - услуги, за периода от 12.12.2016 год. до 21.10.2019
год., по партида с абонатен № *, за обект - имот, находящ се в *, *, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 29.10.2019
год. до окончателно изплащане на вземането и 153.60 лв. (сто петдесет и три лева и шестдесет стотинки), представляваща сбор от лихви за забава
за периода от 18.02.2017 год. до 25.10.2019 год., за което вземане по
ч. гр. д. № 17724 по описа на ВРС за
2019 год.
е издадена Заповед № 8262/30.10.2019 год. за изпълнение на парично задължение
по реда на
чл. 410 ГПК, на основание чл. 415, ал.
1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА В.Г.Ж., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „В.
и К. - В.” ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя В. В. сумата
от 75.37 лв. (седемдесет и пет лева и
тридесет и седем стотинки), представляваща разноски в заповедното производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА В.Г.Ж., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „В.
и К. - В.” ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя В. В. сумата
от 625.36 лв. (шестстотин двадесет и пет лева
и тридесет и шест стотинки), представляваща разноски в настоящото
производство, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК.
Присъдените в полза на ищеца суми сума могат да бъдат доброволно заплатени от ответника по следните начини:
-чрез банков превод - по сметка с
IBAN:***; BIC:***; открита в „*“ АД
-в
брой на касите
на „В.и к.“ ООД посочени на www.vikvarna.com, на „И. о.“, на „Ф.“
или “И.“
-чрез електронните системи за разплащане: еPay или *.
Решението подлежи на
обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: