Р Е Ш Е Н И Е
Номер 36 18.05.2020 г град Търговище
В И М Е Т О НА Н
А Р О Д А
Административен
съд - Търговище пети състав
На петнадесети май 2020 година
В открито заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАНКА ИВАНОВА
Секретар: ЯНКА ГАНЧЕВА
Прокурор: ВАСИЛ
АНГЕЛОВ
Като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
АД № 42 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, съдът взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава ХІ от Административно-процесуалния
кодекс (АПК) във връзка с чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и
общините за вреди (ЗОДОВ).
Делото е образувано по исковата молба на И.Т.И.
ЕГН ********** ***, чрез адв. С.М. *** против Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“ (АА) с адрес: гр. София, ул. „Ген. Й.В.Гурко“ № 5 за причинени
имуществени вреди в размер на 300 лв., съставляващи адв. хонорар по НАХД № 492/
2018 г. по описа на РС – Търговище, по което е постановено решение № 220/
14.08.2018 г., с което е отменено НП № 44-0000110/ 15.05.2018 г. на и.д.
началник Областен отдел „Автомобилна администрация“– Търговище, като решението
не е обжалвано и е влязло в сила, ведно със законна лихва от датата на подаване
на исковата молба, както и разноските по настоящото дело.
Искът е с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ,
като ищецът претендира да получи сумата в размер на 300 лева, представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди - платено адвокатско възнаграждение
за осъществено процесуално представителство по НАХД № 492/2018 г. на Районен съд – Търговище, с което е отменено като
незаконосъобразно НП № 44-0000110 от 15.05.2018 г. на и.д. началник ОО“АА“ –
Търговище.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован не се
явява, а се представлява от адв. М. ***, който поддържа исковата претенция и претендира
за присъждане на направените в настоящото производство разноски.
Ответникът
– Изпълнителна агенция “АА“ - София, редовно призован, не изпраща представител,
но изразява становище, че оспорва иска и претендира за разноски.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Търговище намира иска за основателен и доказан.
Съдът,
след като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на
страните, приема за установено от фактическа страна следното:
С Наказателно постановление НП № 44-0000110/15.05.2018 г. на и.д. началник ОО“АА“
– Търговище на ищеца е било наложено адм. наказание „глоба“ в размер на 1 500
лв. за извършено нарушение на чл. 178а, ал. 7, т. 1, предл. 1 от ЗДвП. Наказателното
постановление е било обжалвано от ищеца пред Районен съд – Търговище, където е било
образувано НАХД № 492/2018г. В производството пред Районен съд – Търговище ищецът е бил представляван от надлежно
упълномощен процесуален представител – адв. М. ***. С решение № 220/14.08.2018 г., постановено по НАХД № 492/2018
г. Районен съд – Търговище е отменил
като незаконосъобразно НП № 44-0000110/ 15.05.2018 г. на и.д. началник на
ОО“АА“ - Търговище, като решението е влязло в сила на 15.09.2018 г. като
необжалвано.
При така приетото за установено от фактическа страна,
настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
Изпълнено е
условието на чл.204 ал.1 от АПК - искът е подаден от лице с надлежна
процесуална легитимация и е насочен против ответник, притежаващ
характеристиките по чл.205 от АПК.
Съгласно
чл.204, ал.1 от АПК, за да бъде допустим искът по чл.203 от АПК, във връзка с
чл.1 от ЗОДОВ, е необходимо същият да е предявен след отмяна на
административния акт по съответния ред. В процесния случай се претендират
имуществени вреди от отменено
наказателно постановление, издадено от и.д. началник ОО“АА“ – Търговище, която
е орган на ответника. По отношение на характера на дейността по
административното наказване е прието Тълкувателно постановление №2/19.05.2015
г. на ОСГК на ВКС и І и ІІ колегия на ВАС, според което, независимо от
правораздавателния й характер, тази дейност е административна, тъй като се
осъществява от административни по своя вид органи, извършва се по
административен ред и чрез упражняване на властнически метод, като определящо в
случая е обстоятелството, че това е властнически акт, издаван от
административен орган по повод възложени му от закона правомощия и по своето съдържание представлява
изпълнение на административна дейност. По изложените съображения и тъй като в
случая се установява, че процесното Наказателно постановление (НП) е отменено
от компетентния съд с влязло в сила съдебно решение, предявеният иск се явява
допустим за разглеждане от настоящия административен съд по реда на чл.203 и
сл. от АПК, във вр. с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
Разгледана по същество исковата претенция е изцяло основателна, по
следните съображения:
Предявеният
иск за обезщетение е с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Разпоредбата на
чл.1 от ЗОДОВ въвежда отговорност за държавата и общините за вредите, причинени
на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или
бездействия на техни органи и длъжностни лица, при или по повод изпълнение на
административна дейност, като е предвидено исковете да се разглеждат по реда на
Административно-процесуалния кодекс.
Съгласно
чл.4 от ЗОДОВ, държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането,
независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Горните две
разпоредби съответстват и доразвиват предвиденото в нормата на чл.7 от Конституцията на Р.България, според която Държавата отговаря за вреди,
причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица.
За
да възникне право на обезщетение, в настоящото производство е необходимо да са
налице едновременно няколко предпоставки: 1. незаконосъобразен акт,
действие или бездействие на администрацията, отменени по съответния ред; 2.
вреда от този акт, действие или бездействие на администрацията; 3. причинна
връзка между незаконосъобразния акт, действие или бездействие и настъпилия
вредоносен резултат. Доказателствената тежест за установяване наличието на
всичките три предпоставки се носи от ищеца, търсещ присъждане на обезщетение за
претърпените имуществени вреди. Имуществената вреда е разликата между
имуществото на ищеца след засягане на благото му и това, което би имал, ако
нямаше такова засягане, като претърпените загуби се изразяват в намаляване
стойността на неговото имущество.
Съобразявайки мотивите на т.1 от Тълкувателно постановление
№ 2/19.05.2015г. на Върховен касационен съд на Република България, Общо
събрание на съдиите от Гражданска колегия на Върховен касационен съд и Първа и
Втора колегия на Върховния административен съд, съдът приема, че издаването на Наказателно
постановление е последица от изпълнение
на нормативно възложени задължения, упражнена административно-наказателна
компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната
им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на
административна дейност. В този смисъл НП представлява властнически акт,
издаден от административен орган и въпреки, че поражда наказателно-правни
последици, то е правен резултат от санкционираща административна дейност. По делото не се спори, че посоченото НП, с
което е ангажирана административно-наказателната отговорността на ищеца, е
отменено по съдебен ред с влязло в сила съдебно решение по НАХД № 492/2018 на
Районен съд – Търговище, което е влязло в законна сила. С оглед изложеното,
съдът намира за безспорно доказана първата от кумулативно изискуемите
предпоставки по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, издаден от
административен орган – НП, отменено с влязло в сила съдебно решение.
Съдът
намира, че е налице и причинена на ищеца имуществена вреда от отменения акт,
както и причинна връзка между причинената вреда и незаконосъобразното НП. В
случая, ищецът претендира имуществени вреди в размер на 300 лв., представляващи платен адвокатски хонорар
за процесуално представителство и защита при обжалване на издаденото срещу него
наказателно постановление пред РС – Търговище.
Установява се по делото, че именно във връзка с оспорване
на издаденото наказателно постановление, ищецът в настоящото производство е упълномощавал
адвокат, както и че е заплащал на същите адвокатски хонорар в размер на 300 лв., съобразно сключен договор за правна защита и
съдействие. Ищецът не би ангажирал адвокат и не би заплатил разноски за такъв,
ако не бе издадено незаконосъобразното НП, като намаляването на неговото
имущество, поради което заплащането на адвокатско възнаграждение, е
предизвикано и е резултат именно от издаване на НП. В този смисъл,
постановеният от органа акт е необходимо условие за съществуване на договора за
правна помощ и съдействие, сключен именно с цел защита срещу НП.
Съдът приема, че адвокатската защита е нормален и присъщ
разход за обезпечаване на успешния изход на спора и е израз на обичайната грижа
на лицето за охраняването на неговите права и интереси, поради което и вредите
се явяват пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт –
отмененото НП. Следва да се има предвид също, че в производствата по Закона за
административните нарушения и наказания, субсидиарно намират приложение
правилата на НПК, които не предвиждат възможност за присъждане на направените в
хода на производството разноски за правна помощ и съдействие. Тъй като в закона
няма предвиден ред за присъждане на направените в тези производства разноски,
извършените разходи за адвокатски хонорар, за осъществяване на правна помощ и
съдействие в производство по оспорване на НП, приключило с неговата отмяна,
представляват имуществена вреда, по смисъла на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, която не е
възстановена и за която ОО“АА“ - Търговище дължи обезщетение на основание чл.4
от ЗОДОВ (в този смисъл и ТР № 1/15.03.2017г. по ТД №2/2016г., ОСС на ВАС, I и II колегия).
По изложените съображения, настоящият съдебен състав счита,
че са налице всички предпоставки за ангажиране отговорността на ответника, на
основание чл.1 от ЗОДОВ, за обезщетяване на претърпените от ищеца имуществени
вреди в размер на 300.00 лева, представляващи платен от него разноски за
адвокат по НАХД № 492/2018 г. по описа на РС – Търговище, поради което
предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен изцяло.
Изложеното
мотивира съдът да приеме, че се установяват и доказват предпоставки за
реализиране на отговорността на държавата по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, поради което
исковата претенция е изцяло основателна и доказана, и следва да се уважи, като
ответникът се осъди да заплати на ищеца обезщетение за имуществени вреди в
размер на 300.00 лева, представляващи направени разноски за адвокатско
възнаграждение, в резултат на отмененото като незаконосъобразно с влязло в сила
решение НП № 44-0000110 от 15.05.2018 г.
на и.д.началник на ОО“АА“ – Търговище.
На
основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, следва ответникът да заплати на ищеца и
направените в настоящото дело разноски общо в размер на 310 лв., съставляващи
държавна такса и а.. възнаграждение.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция„Автомобилна администрация“ – София да заплати на И.Т.И. ЕГН ********** *** сумата от 300 лв., представляваща обезщетение за
имуществени вреди в размер на изплатено адвокатско възнаграждение за правна
защита и съдействие в производството по НАХД № 492/2018 г. по описа на Районен
съд – Търговище.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“
– София да заплати на И.Т.И. ЕГН **********
*** направените
по настоящото дело разноски в размер на 310.00
лв., съставляващи внесена държавна такса и адв. възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховен административен съд на Р. България, в 14-дневен срок от съобщението.