О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
2286 07.12.2022г. град Бургас
Административен съд – Бургас, дванадесети състав, на седми
декември две хиляди двадесет и втора година в закрито заседание в следния състав:
Председател: Диана Ганева
като разгледа докладваното от съдия Ганева административно дело номер
1086 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.220, ал.1 от ЗМ, във вр. с чл.145 и сл. от АПК.
Образувано е по
жалба на В.В.Д.,***, чрез адв. Р.В., против Решение №32-176004/31.05.2022г. на
директора на ТД Митница Бургас.
С решението, на
основание чл. 70, § 1 и § 2 и чл. 71, § 1 буква д) подбуква i ) от Регламент
(ЕС) № 952/2013 за стоката, поставена под режим допускане за свободно обращение
с МД с MRN 19BG00100801338R2, е определена нова митническа стойност в размер на
42225,37 лв.; 2. на основание чл. 85, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., при
прилагане на ставка 10 % за вносно мито, съответстваща на декларирания тарифен
код по КН 87032390/код по ТАРИК 8703 23 90 00, спрямо новата митническа
стойност е определено вносно митническо задължение в размер на 422,54 лв.; 3.
на основание чл. 54, ал. 1 от ЗДДС във връзка с чл. 77, § 1, буква а) от
Регламент (ЕС) № 952/2013 г. и с чл. 77, § 2 от същия регламент данъчното
събитие при внос на стоки възниква и ДДС става изискуем на датата, на която
възниква задължението за заплащане на вносни мита, а именно 26.11.2019г. На
основание чл.55, ал.1 от ЗДДС е определена данъчна основа в размер на
4 765,26 лв. и предвид данъчната ставка от 20 %, съгласно чл. 66, ал. 1,
т. 2 от ЗДДС и на основание чл. 67, ал. 1 от същия закон е определено
задължението за ДДС при внос по смисъла на чл. 16, ал. 1 от ЗДДС на
автомобилите, в размер на 953,05 лв.; 4. На основание чл. 105. § 3 и § 4 от
Регламент (ЕС) № 952/2013 г. и чл. 56 от ЗДДС, във връзка с чл. 105, § 3 и § 4
от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. са определени за вземане под отчет и досъбиране
вносно мито и ДДС общо в размер на 558,74лв., от които мито в размер на 171,61лв.
и ДДС в размер на 384,13лв., ведно със задължение за лихви.
С решението,
директорът на Териториална дирекция Митница Бургас към Агенция „Митници“ е
задължил В.В.Д. и „Лидикар“ ООД, ЕИК: ********* като длъжници за заплащане на
вносно мито в размер на 174,61 лв. и ДДС в размер на 384,13 лв.
В жалбата са
изложени доводи, че решението е неправилно и незаконосъобразно, поради което се
иска отмяната му.
В съдебно
заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител адв. Р. Василев,
поддържа жалбата и доводите, изложени в нея. Пледира за отмяна на оспореното
решение, както и за присъждане на разноски по представен списък (л.146). Подробни
съображения излага в писмени бележки.
Ответникът -
директор на ТД Митница Бургас, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Т.,
намира жалбата за недопустима, а в условията на евентуалност за неоснователна.
Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представя писмени
бележки.
Заинтересованата
страна „Лидикар“ ООД, конституирана с протоколно определение №2078/09.11.2022
г. (л.212), чрез процесуалния си представител -адв.В., намира жалбата за
основателна.
С определение,
постановено в открито съдебно заседание на 23.11.2022г., съдът е приключил събирането
на доказателства и е дал думата по същество.
Настоящият
съдебен състав намира, че това определение следва да бъде отменено, а жалбата
оставена без разглеждане. Съображенията за това са следните:
Производството
по настоящото дело е образувано на 28.06.2022г., на която дата е подадена и
жалбата.
В хода на
съдебното производство по делото е представено решение №
Р-268/32-225143/06.07.2022г., издадено от директора на Агенция „Митници“
(л.220-228).
С това решение,
по жалба на „Лидикар“ ООД, е отменено Решение №32-176004/31.05.2022г. на
директора на ДТ Митница Бургас и административната преписка е върната на
директора на ДТ Митница Бургас за произнасяне при спазване на нормативните
изисквания и съгласно изложените мотиви, т.е. решението е отменено в неговата
цялост по отношение на двамата солидарни длъжници, независимо че производството
по административно оспорване е било
инициирано само от единия от тях.
В хода на
развилото се пред по-горестоящия административен орган, производство
жалбоподателят В.В.Д. не е бил конституиран като страна и решението не му е
било съобщено (л.219).
Както съдът
вече посочи, с обжалваното решение В.В.Д. и „Лидикар“ ООД са определени като
солидарни длъжници за дължимите суми за мито и ДДС.
Според чл. 84 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския
парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза, когато за
плащането на вносни или износни мита, съответстващи на едно митническо
задължение, има повече от един длъжник, длъжниците са солидарно отговорни за
заплащането на съответния размер на митото.
Нормата
предвижда солидарност само по отношение на задълженията за мито. С Решение на
директора на ДТ Митница Бургас, обаче е предвидена солидарност и за
задължението за ДДС.
При това
положение следва да се приеме, че оспореното решение на директора на ДТ Митница
Бургас има правно действие и по отношение на настоящия жалбоподател за всички
задължения, определени с отмененото решение.
Вярно е, че
този акт не е бил връчен на Д. и същият не е участвал в производството по
административно оспорване на акта (л.219), но тези факти не предпоставят извод
за нарушено право на защита, доколкото актът е позитивен и за Д..
С отмяната на
обжалваното решение целеният от Д. правен резултат е постигнат, поради което
правният му интерес от съдебно оспорване е отпаднал като към настоящият момент не налице и акт,
подлежащ на съдебен контрол. Това е така, защото нормата на чл.98, ал.2 от АПК
разпорежда, че когато въпросът е решен по същество, решението на компетентния
да разгледа жалбата или протеста орган подлежи на оспорване за
законосъобразност пред съда. В случая е налице именно тази хипотеза. Постановен
е нов акт - решение на по- горестоящ орган, който подлежи на самостоятелен
съдебен контрол.
Липсата на
административен акт и законово защитен правен интерес от обжалване обуславя
извод за недопустимост на подадената жалба на основание чл. 159, т. 1 и т. 4 АПК. Поради това същата следва да бъде
оставена без разглеждане, а образуваното въз основа на нея съдебно производство
- прекратено.
С оглед изхода
от спора на ответника не се дължи присъждане на юрисконсултско възнаграждение
съгласно чл. 143, ал. 3 АПК, тъй като с поведението си е дал повод
за завеждане на делото.
В хипотезата на
прекратяване на производството на основание чл. 159, т. 4 АПК, поради липса на правен интерес от
търсената съдебна защита, поначало жалбоподателят няма право на разноски. Това
правило обаче не се отнася за хипотезите на отпаднал правен интерес след
възникване и упражняване правото на оспорване. В този случай разноски се
дължат, като отговорността обхваща разходите, направени до настъпване на
правопогасяващия възникналото право юридически факт. Поради това, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на В.Д. разноски в общ размер от 310 лв., от
които 10 лв. – за внесена държавна такса и 300 лв. - адвокатско възнаграждение
съгласно представен договор за правна защита и съдействие и списък на
разноските (л.146-147).
Предвид изложеното
и на основание чл. 144 АПК, във вр. с чл. 253 ГПК и чл.160 във вр. с
чл.159, т.1 и т.4 АПК, Административен съд - Бургас, дванадесети състав,
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение,
постановено в открито съдебно заседание на 23.11.2022г., с което съдът е
приключил събирането на доказателства и е дал ход на делото по същество.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ
жалбата на В.В.Д.,***, против Решение №32-176004/31.05.2022г. на директора на ТД
Митница Бургас.
ПРЕКРАТЯВА производството
по адм.дело №1086/2022г. по описа на Административен съд – Бургас.
ОСЪЖДА Агенция
"Митници" да заплати на В.В.Д., ЕГН ********** сума в размер на 310
лева, представляваща разноски по делото.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд, в
7-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: