Решение по дело №167/2021 на Административен съд - Видин

Делото е образувано по жалба с правно основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, във връзка с чл.208 от АПК, подадена от И.Д.Х. ***, действащ чрез пълн. адв. Н.В. ***, съд. адрес:***, против решение № 189/17.05.2021 г., постановено по АНД № 282/2021 г. по описа на Районен съд Видин (ВРС), с което е потвърдено наказателно постановление № 26-0000786/29.12.2020 г. на директор на РД „Автомобилна администрация”-Враца, с коeто на касатора е наложено административно наказание глоба в размер на 500.00 лева, на основание чл.93в, ал.11 от ЗАвтПр, за нарушение по чл.34, §.3, б.”б” от Регламент (ЕС) № 165/2014.

В жалбата се развиват подробни съображения, че решението на ВРС е неправилно. Иска се да бъде отменено касираното съдебно решение, както и потвърденото с него НП.

Ответникът, редовно уведомен, чрез процесуалния си представител депозира писмено възражение, с което оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена, като неоснователна.

Представителят на Окръжна прокуратура Видин заявява, че жалбата е неоснователна.

Касационната жалба е подадена в установения в чл.211, ал.1 от АПК срок и от субект, който има интерес от обжалване, поради което е допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна.

Установено е при извършена проверка на 11.12.2020 г. около 09:40 ч. в района на ТЕЦ-Видин, с посока на движение от гр. Монтана към Дунав мост-2, че касаторът управлявал товарен автомобил марка „ДАФ ФТХФ 105.460Т”, рег.№ Т****ТН и прикачено полуремарке марка „Кроне”, рег.№ Т1200ЕВ, собственост на трето лице. При проверка на дигиталния тахограф, с който бил оборудван управлявания от касатора автомобил било установено, че през периода от 15:18 ч. на 05.12.2020 г. до 09:27 ч. на 09.12.2020 г. водачът не бил въвел ръчно, автоматично или по друг начин необходимите данни (управление, почивка и други дейности), когато е бил извън преводното средство и не е бил в състояние да използва дигиталния тахограф.

В резултат на горното актосъставителят Гергов приел, че е налице нарушение по чл.34, §.3, б.”б” от Регламент (ЕС) № 165/2014. Водачът не направил възражение при съставяне на АУАН. В съдебно заседание пред първоинстанционния съд актосъставителят установява, че на въпрос защо не е въвел необходимите данни в дигиталния тахограф водачът обяснил, че „не умее да работи с тахограф”.

Въз основа на установеното с акта, директор на РД „Автомобилна администрация”-Видин издал атакуваното пред ВРС НП.

Административен съд Видин намира, че събраните по делото доказателства са обсъдени от първоинстанционния съд. ВРС е положил необходимите усилия да събере всички възможни доказателства, правилно ги е преценил и установената фактическа обстановка се базира на тях. Направените правни изводи са обосновани и почиват на анализ на установените по делото факти. АС-Видин споделя разбирането на въззивния съд, че жалбоподателят е осъществил състава на описаното в НП административно нарушение както от обективна, така и от субективна страна. Правилно съдебният състав е кредитирал показанията на свидетеля на ответника, за когото липсват данни за заинтересованост от изхода на делото, както и поради факта, че същият свидетелства в качеството си на длъжностно лице, за обстоятелства, установени от него в кръга на служебните му правомощия и напълно се подкрепят от останалите събрани по делото доказателства.

Постановеното съдебно решение е правилно и като такова следва да бъде потвърдено.

Изложените в жалбата касационни основания не се потвърждават от събраните в хода на административно наказателното производство доказателства. Установено е по категоричен и безспорен начин извършеното деяние, неговия автор и наличието на вина. Необосновано е твърдението на касатора, че при издаване на НП са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон.

Даденото описание на процесното деяние е достатъчно точно и конкретно, съдържа всички съществени белези на нарушението от обективна и субективна страна, обстоятелствата, при които е извършено и доказателствата, които го потвърждават. Правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, относим към настоящия случай. Доказано е извършването на описаното по-горе нарушение и авторството на деянието.

В хода на производството не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. По никакъв начин не е накърнено правото на защита на нарушителя, да разбере в осъществяването на кое конкретно деяние е обвинен и въз основа на какви доказателства.

Твърдението, че в АУАН и в процесното постановление текстово е посочен фактическия състав на нарушението по чл.34, §.3, б.”а” от Регламент (ЕС) № 165/2014, а цифрово е посочена разпоредбата на чл.34, §.3, б.”б” от същия регламент е неоснователно и не почива на действителността. При анализ на цитираните в касационна жалба твърдения и съпоставяне на описанието на процесното деяние се установява пълно съответствие между описаното в акта и НП нарушение и дадената от актосъставителя и наказващия орган правна квалификация на същото. В този смисъл са неоснователни направените твърдения в касационна жалба.

Не са налице основания за приложение на чл.28 от АНН. От събраните по делото данни може да се направи обоснован извод за достатъчно висока степен на обществена опасност на деянията и дееца. Касае се за дейност по международен превоз на товари, съдържаща потенциална опасност за накърняването на широк кръг обществени отношения при неспазване на императивните правила за извършването на превоза, което изключва приложението на института на маловажния случай при административното наказване.

Решението на ВРС е правилно и обосновано. Правилно първоинстанционният съд е приел, че събраните в административно наказателното производство и на съдебния етап писмени и гласни доказателства, по безспорен и категоричен начин доказват осъществяването на описаното в акта и постановлението нарушение, както от обективна, така и от субективна страна, като е посочен и неговия автор. Наложеното наказание е справедливо, наложено е в абсолютния законоустановен размер и при спазване изискванията на чл.27 от ЗАНН.

С оглед посочените съображения, решението на ВРС следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на производството и липсата на своевременно направено искане от ответната страна за разноски, такива не следва да бъдат присъждани.

Воден от горните мотиви и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, във връзка с чл.208 и следващите от АПК, Административен съд Видин

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 189/17.05.2021 г., постановено по АНД № 282/2021 г. по описа на Районен съд Видин.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                      ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

 

                                                                                         2.