РЕШЕНИЕ
№ 4530
гр. С., 12.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 111-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИВАН Д. МИЧЕВ
при участието на секретаря ПЕТЪР Й. КОСТАДИНОВ
като разгледа докладваното от ИВАН Д. МИЧЕВ Административно
наказателно дело № 20251110208305 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59, ал. 1 и следващите от ЗАНН.
Софийски районен съд е сезиран с жалба на М. Н. П. от ххх, с ЕГН:
********** против Наказателно постановление № 24-4332-
026596/05.11.2024г. на Началник група в СДВР, Отдел “Пътна полиция” СДВР,
с което на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 200 лв. за извършено
административно нарушение по чл. 20 ал. 2 от ЗДвП.
В жалбата се съдържат оплаквания, че в наказателното постановление
неправилно поведението на жалбоподателя е било възприето, като виновно.
Излагат се твърдения, че от събраните по делото материали не може да се
докаже наличието на вина.
Административно - наказващият орган, чрез надлежно упълномощен
юрисконсулт подава становище, в което поддържа наказателното
постановление, посочва съображения за неговата правилност и
законосъобразност, моли съда да отхвърли жалбата, като неоснователна и
претендира юрисконсултско възнаграждение.
В проведените съдебни заседания, жалбоподателят М. П., не се явява.
Представлява се от упълномощен защитник, който поддържа жалбата и моли
1
същата да бъде уважена. Излага подробни съображения в нейна подкрепа,
акцентирайки на липсата на виновно поведение от страна нейната
доверителка. В заключение предлага на съда да уважи жалбата и отмени
наказателното постановление.
Административно-наказващият орган Началник група в СДВР,
Отдел “Пътна полиция” СДВР – редовно призован, не се явява и не се
представлява. В писмено възражение от упълномощен юрисконсулт се
оспорва жалбата като се иска от съда да постанови решение, с което да
потвърди наказателното постановление. Претендира се присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
При извършване на служебна проверка, съдът намира, че жалбата е
подадена от легитимирана за това страна в законоустановения срок и в този
смисъл е допустима. След разглеждането и по същество съдът я намира за
НЕОСНОВАТЕЛНА.
От събраните в хода на делото доказателства, съдът приема за
фактически установено следното:
На 26.11.2023 г., около 14:10 часа в гр. С., на “Околовръстен път”, в
светлата част на денонощието след мостово съоръжение на ул. “ Челопешко
шосе”, с посока село Чепинци, като водач на лек автомобил ххх
жалбоподателката М. Н. П., минавайки през заледен участък с несъобразена
скорост и непреценявайки атвмосферните условия, загубила контрол над
управлението му, навлязла косо в насрещното платно и е реализирала ПТП с
насрещно движещия се лек автомобил ххх, управляван от свидетелката К..
Впоследствие, друг участник в движението е спрял и в 14.11 часа е подал
сигнал до Национална система 112 за настъпилото ПТП. Органите на Спешна
помощ са транспортирали двамата водачи до ВМА. Бил съставен Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица № К - 694.
На мястото e пристигнал и експерт Б. М. и е извършил оглед
на местопроизшествието. С това действие е започнало досъдебно
производство № 11379/ 2023г. за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. “б”, пр. 2,
във вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК.
Впоследствие пострадалата ххх се е възползвала от правото си да поиска
прекратяване на досъдебното производство по чл. 343 ал. 2 от НК, поради
2
което с постановление от 02.10.2024 г. прокурорът го е прекратил и е
постановил връчването на материалите по него на административно-наказващ
орган за възбуждане на административна отговорност на жалбоподателката М.
П.. С постановление от 02.10.2024г. прокурор при СРП прекратил
наказателното производство по досъдебно производство ЗМ № 11379/2023г.
по описа на СРТП – СДВР, пр.пр.№ 52238/2023г. по описа на СРП на
основание чл.24, ал.1, т.9 от НПК и изпратил материалите за преценка на
ОПП – СДВР за реализиране на административна отговорност.
Постановлението е било обжалвано пред СРС, който с Определение от
17.12.2024г., постановено по ЧНД № 16 276/ 2024г. , го е потвърдил.
Съдебният акт не е бил обжалван и е влязъл в законна сила. Въз основа на
постановлението на прокурора е било издадено и обжалваното наказателно
постановление.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена и
доказана от събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени
доказателства.
Видно от показанията на разпитаната свидетелка ххх е, че по спомен
единствено и само жалбоподателката е била виновна за възникналото ПТП,
което е било признато то нейна страна. В показанията си лицето заявява, че е
валяло сняг и не си спомня дали пътното платно е било почистено.
Същевременно от показанията на свидетеля Б. М. се потвърждава, че в
предявяване на изготвения от него Протокол за оглед на местопроизшествие
от 26.11.2023г. е отразил, че на места пътната настилка е била заснежена и
заледена. Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели като
еднопосочни и правдиви доколкото по делото са налице данни, че пътният
участък, по който са се движили двете МПС – та е бил проблематичен що се
отнася до влошените атмосферни условия. В подкрепа на този извод са
изисканите и приложени като писмени доказателства справка от Националния
институт по метеорология и хидрология, в която отразено, че през нощта
срещу 26.11.2023г. температурите били понижени под 0 градуса, а
снеговалежът продължил до сутринта и снежната покривка се увеличила.
Същевременно от получено писмо от АПИ е налице постъпила информация,
че към 26.11.2023г. са били изпълнявани мероприятия против зимната
хлъзгавост между 12:00ч. и 13:00ч., съгласно приложения дневен лист.
Направените в жалбата възражения за липсата на виновно поведение от страна
3
на жалбоподателката са били обект на съдебна преценка по повод
обжалването на постановлението на прокурора за прекратяване на
наказателното производство. По повод подадена жалба от защитника на
жалбоподателката пред СРС са релевирани оплаквания за липсата на виновно
поведение от нейна страна и приложението на института на чл.15 от НК. В
своето определение съдът е приел, че предвид съвкупния анализ на събраните
по делото доказателства не е налице института на случайното деяние и е
потвърдил постановлението на прокурора. Актът на СРС не е бил обжалван и
е влязъл в законна сила. Доколкото е налице произнасяне на съдебна
инстанция по фактически параметри, покриващи се с вмененото наказателно
обвинение, но санкциониращи жалбоподателката М. П. вместо по
наказателен, по административен ред, то настоящият съдебен състав не би
могъл да не съобрази правните изводи по влязъл в сила съдебен акт, имащ
задължителна сила по въпросите, относими към прекратяването на
наказателното производство, сред които са и изключващите вината
обстоятелства. Правната норма на чл.11 от ЗАНН препраща по въпросите,
свързани с вината, към разпоредбите на Общата част на НК, по която вече е
налице произнасяне на съд.
След като едно деяние е извършено виновно като престъпление, няма
как да се приеме че не е такова като административно нарушение. В случая е
налице и изискано писмено доказателство от АПИ, което удостоверява
почистване на пътния участък от заледяване преди часа на възникване на
ПТП.
Поради тази причина и след като съобрази събраните по делото
доказателства съдът намира, че със своето поведение жалбоподателката М. Н.
П. е извършила административно нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП.
От обективна страна изпълнителното деяние е формално и се счита за
извършено чрез действие. В случая скоростта на движение на управляваното
от жалбоподателката МПС е била несъобразена с пътните условия, а именно
влошената пътна обстановка, което е следвало да бъде съобразено от нея.
Именно нейното поведение при избиране на скорост, несъобразена със
състоянието на пътя се намира в причинно-следствена връзка с настъпилия
резултат – възникване на ПТП.
От субективна страна нарушителят умишлено е нарушил правилото
4
на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, като се е движел със скорост, несъобразена с
интензивността на движението, като досежно настъпилото ПТП е действал
при условията на небрежност – не е предвиждал настъпването на ПТП, но е
бил длъжен и е могъл да избере скорост, която да е съобразена с
интензивността на движението, и да му позволява да избегне настъпването на
ПТП.
Законосъобразно на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 ЗДвП е ангажирана
административнонаказателната отговорност на М. П., като наложеното
наказание глоба е в законоустановения фиксиран размер към момента на
деянието съобразно изискванията на чл.3, ал.2 от ЗАНН от 200 лева, с оглед на
което отсъстват предпоставки за промяна размера на наказанието.
При извършена служебна проверка не бяха констатирани допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които да обусловят
отмяната на наказателното постановление на процесуално основание.
Поради тази причина и същото се явява законосъобразно и следва да
бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото жалбоподателят М. Н. П. следва да бъде
осъден да заплати по сметка на СДВР сумата в размер на 100.00
лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, а по сметка на СРС и
сумата от 05. 00 лева в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Воден от горното и на основание чл. 63 ал. 9 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-4332-026596 издадено на
05.11.2024г. от Началник група в СДВР, Отдел “Пътна полиция” СДВР, с което
на М. Н. П. от ххх, с ЕГН: **********, е наложена глоба в размер на 200 лв. за
извършено административно нарушение по чл. 20 ал. 2 от ЗДвП.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН ОСЪЖДА М. Н. П. от ххх с
ЕГН: ********** да заплати по сметка на СДВР сумата в размер
на 100.00 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, а по сметка
на СРС и сумата от 05.00 лева в случай на служебно издаване на изпълнителен
лист.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
5
съд – С. град в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6