№ 1995
гр. Плевен, 16.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Мариана К. Тодорова Досева
при участието на секретаря М. Г. Цветанова
като разгледа докладваното от Мариана К. Тодорова Досева Гражданско дело
№ 20244430106289 по описа за 2024 година
Обективно евентуално съединени искове с правно основание чл.26, ал.1,
предложение трето ЗЗД и чл.87, ал.3 ЗЗД.
Производството по делото е образувано по подадена искова молба от З.
Ж. Г., ЕГН**********, *** и Д. Т. П., ЕГН**********, *** против Т. Д. С.,
ЕГН**********, *** и Е. И. С., ЕГН**********, ***, в която се твърди, че
ищците са наследници по закон на М. Д.А С. — б.ж. на гр. Плевен, *** на
***г., която пък е дъщеря на Д.В. С. - б.ж. на гр. Плевен *** на ***г. Твърди,
че приживе Д.В. С. с *** на *** Д.Н. рег.№*** на НК и район на действие
Районен съд - Плевен е продал на *** Т. Д. С., ЕГН********** притежаваните
от него по наследяване след смъртта на ***та му И. Ц. С. - б.ж. на гр. Плевен,
*** на 15.05.2020г., 4/6 ид.ч от самостоятелен обект в сграда с идентификатор
56722.652.437.5.6 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.
Плевен, одобрени със Заповед РД 18-56/18.09.2008г. на Изпълнителния
директор на АГКК, находящ се в ***, в сграда разположена в поземлен имот с
идентификатор 56722. 652.437 с предназначение - жилище, апартамент, на
едно ниво с площ 80,72 кв.м, състоящ се от две стаи, хол, кухня, баня -
тоалетна при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж -
56722.652.437.5.7, под обекта - 56722.652.437.5.3, над обекта -
1
56722.652.437.5.9 заедно с 4/6 ид. части от припадащите се на жилището общи
части на сградата и отстъпеното права на строеж върху поземлен имот
обозначен на схемата с идентификатор 56722. 652.437 за сумата 15 000 лева.
Доколкото в самия нотариален акт се твърди, че плащането е извършено от
***та му - Е. И. С. това означава, че към този момент купувача е бил в брак и
тъй като сдЕ.та е възмездна т.е. за тези идеални части е налице режим на
съпружеска имуществена общност, поради което ***та също се явява страна в
процеса. Твърди, че съгласно представеното за имота удостоверение за
данъчна оценка изх.№Д0003238 от 22.05.2022г. на Община Плевен същата е
14 244,13 лева, което означава, че имота е продаден на цена малко над
данъчната оценка - 15 000 лева. Считат, че така сключената сдЕ. е нищожна на
основание чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД поради противоречие с добрите нрави, тъй
като липсва еквивалентност на престациите. Излага правни съображения.
Твърди, че двамата ищци са деца на ***та дъщеря - М. Д.а С. на продавача
Д.В. С. - б.ж. на гр. Плевен, *** на ***г. от двата й брака. Твърди, че първият й
съпруг още след раждането на Д. е заминал за *** не е полагал грижи за *** и
не е плащал издръжка, а вторият също в ранна детска възраст е напуснал
семейството и се е дезинтересирал от детето си. Твърди, че след смъртта на М.
на практика двете деца са останали сираци и са отгледани от техните баба и
дядо тъй като З. тогава е бил малолетен — 13 годишен. Твърди, че мъката по
загубата на дъщерята е била трансформирана в грижи за двамата внука и е
била създадена взаимна привързаност между тях. Твърди, че всяко от децата е
трябвало да търси само път в живота и по тази причина големият внук е
заминал на работа на остров ***, а малкият в ***. Твърдят, че приживе и
бабата и дядото на децата са били категорични, че жилището, в което живеят
ще остане за тях, а впоследствие след като Д. е предприел действия и
построил собствен дом, желанието на двамата е било жилището да остане за
внука З.. Твърдят, че в края на м. юли 2021г. Д. С. е приет в болница, където се
установява, че е получил инсулт. След изписването му заживява сам в
жилището си, тъй като все още може да се обслужва. Твърдят,, че състоянието
му се влошава няколко месеца преди да почине. ***ът Т. живее в близост до
жилището на баща си и има възможност да му пазарува, а впоследствие и да
полага повече грижи за него - нещо съвсем нормално и задължение на дете за
родител при положение, че няма други живи деца. Твърдят, че внуците също
са се интересували и са го посещавали когато са си идвали в България.
2
Твърдят, че обективни обстоятелства са наложили да потърсят работа извън
страната, което пък е причина да не са в състояние да се грижат за дядо си.
Твърдят, че въпреки това З. е изпратил средства за операция на очите - 400
евра, Д. при идването си е плащал сметки за парно, кредити и др. Твърдят, че
мотив за сключване на атакуваната сдЕ. е компенсация за полаганите грижи
към болния родител от страна на Т. С.. Считат, че положения палец в
нотариалния акт от страна на продавача Д. С. свидетелства за неговото
здравословно състояние и невъзможността да взема адекватни решения
противопоставящи се на волята на ***а му, тъй като е бил в състояние на
пълна зависимост от него. Считат, че процесната сдЕ. е осъществена по
изцяло комерсиални подбуди. Твърдят, че доказателство за отношението на Т.
С. към неговия баща е обстоятелството, че след смъртта му го е оставил в
моргата и същата вечер е заминал със семейството си на почивка в *** и едва
след завръщането си от там е извършил погребението на баща си. Като
оправдание за забавяне на погребението разпространявал пред съседи и
познати версията, че изчаква завръщането на внуците му от чужбина при
положение, че и от *** и от *** има ежедневни полети. Твърдят, че в
нотариалния акт на сдЕ.та по покупко - продажба на идеалната част от имота е
записано, че продажната цена е внесена от ***та на Т. Д. С. - Е. И. С., но тази
сума не е била налична в банковата сметка на продавача към момента на
смъртта му, което предполага, че е била преведена само като доказателство за
плащане пред ***а и веднага след това е била изтеглена.
Молят да бъде прогласена нищожността на договор за покупко -
продажба на недвижим имот, обективирана в *** на *** Д.Н. рег.№*** на НК
и район на действие Районен съд - Плевен на основание чл.26, ал.1, предл.3
ЗЗД поради противоречие с добрите нрави - неравностойност на престациите.
При условията на евентуалност молят да бъде развален договор за покупко -
продажба на недвижим имот, сключен между Д.В. С., ЕГН********** и Т. Д.
С., ЕГН********** и Е. И. С., ЕГН********** обективирана в *** на *** Д.Н.
рег.№*** на НК и район на действие Районен съд - Плевен на основание чл.87,
ал.3 ЗЗД поради неплащане на продажната цена. Претендират направените по
делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответниците, в
който не оспорват сключването на процесната сдЕ. при описаните в
3
нотариалния акт условия. Твърдят, обаче, че не са налице твърдяните
нарушения. Излагат правни съображения. Твърдят, че приживе
прехвърлителят по оспорената сдЕ., дълги години се е грижил за ищците след
смъртта на тяхната майка, както и докато тя е била жива. Твърдят, че през
2005г. наследодателя на страните по делото е продал наследствен имот, а
средствата е предоставил на само на втория ищец, който с получената сума и
допълнителни заемни средства е закупил апартамент, който по-късно е
продал. Твърдят, че през 2012г. наследодателите на ищците са прехвърлили
отново само на втория ищец и два парцела, с построени в тях вилна сграда и
стопанска сграда в местността Стража за сума 9000 лв. при данъчна оценка от
14498 лв. Счита, че тези парцели са били достатъчни и двамата ищци да ис
построят домове. Твърдят, че и след това наследодателите на страните са
продължили да им предоставят средства, дори след навършването на
пълнолетие, поради проблеми на първия ищец, свързани с употреба на
наркотични вещества, за което е бил осъждан и търпял ефективна присъда,
задължения към различни кредитори, заминаването му за чужбина за лечение.
Твърди, че те са изплати редица задължения на първия ищец. Оспорват
твърдението, че е имало уговорка процесния апартамент да остане за ищците.
Оспорват и твърденията, че ищците са се грижили за дядо си, както и че
първият ищец му е изпратил 400 евро за операция на очите. Твърдят, че
именно те са заплатили за очна операция на наследодателя на страните.
Твърдят, че след влошаване на здравето на наследодателя им, ищците не са
полагали грижи за него, въпреки че вторият ответник живее със семейството
си в гр. Плевен. Твърдят, че само те са се грижили за него приживе, поели са
разходите за погребение и за паметник. Твърдят, че наследодателя им с ясно
съзнание е изразил воля да се разпореди със собствеността си. Твърдят, че той
никога не е бил в отношение на зависимост от тях. Твърдят, че на 25.11.2022г.
са сключили договор за туристически услуги – почивка в *** с начална дата
17.08.2023г., без да са имали представа, че наследодателя им ще се влоши
здравословно. Твърдят, че преди да заминат са платили на рехабилитатор и
човек, който да се грижи за него и да го храни, тъй като ищците отказвали да
се грижат за него. Твърдят, че след като узнали за настъпилата смърт,
уведомили двамата ищци, които заявили, че не им е възможно да намерят
самолетни билети и те решили да отидат на така резервираната почивка.
Твърдят, че са заплатили цената по договора в размер на 15000 лв. по банков
4
път, който факт е удостоверен и в нотариалния акт. Твърдят, че с това е
изпълнено задължението за заплащане на цената. Твръдят, че след това само
на продавача принадлежи правото да реши какво да прави със сумата.
Твърдят, че първият ответник по делото още от 2021г. е имал пълномощно от
наследодателя и по негово желание е наредил обратен превод към сметката на
втория ответник. Считат и двата иска за неоснователни и моли да бъдат
отхвърлени. Претендират направените по делото разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено
следното от фактическа страна:
Не е спорно между страните и се установява от Удостоверение за
наследници № ***г., че Д.В. С. е *** на ***г. и е оставил за свои наследници
по закон страните по делото – ответникът Т. Д. С.- *** и ищците- Д. Т. П. и З.
Ж. Г.- внуци.
Установява се от Справка от НБД Население /л.57 от делото/, че Т. Д. С. е
в граждански брак с Е. И. С., считано от 11.06.1989г.
Не е спорно между страните и се установява от *** на *** Д.Н. рег.
№*** на НК и район на действие Районен съд – Плевен, че Д.В. С. е продал на
*** Т. Д. С., ЕГН********** притежаваните от него 4/6 ид.ч от самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 56722.652.437.5.6 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Плевен, одобрени със Заповед РД 18-
56/18.09.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в ***, в
сграда разположена в поземлен имот с идентификатор 56722. 652.437 с
предназначение - жилище, апартамент, на едно ниво с площ 80,72 кв.м,
състоящ се от две стаи, хол, кухня, баня -тоалетна при съседни самостоятелни
обекти в сградата: на същия етаж - 56722.652.437.5.7, под обекта -
56722.652.437.5.3, над обекта - 56722.652.437.5.9 заедно с 4/6 ид. части от
припадащите се на жилището общи части на сградата и отстъпеното права на
строеж върху поземлен имот обозначен на схемата с идентификатор 56722.
652.437 за сумата 15 000 лева, за която сума е отразено в нотариалния акт, че е
заплатена на продавача напълно по банков път преди подписването на
настоящия нотариален акт, по начина описан в пункт първи-плащането е
извършено от Е. И. С.- *** на купувача. Продавачът Д. С. си запазва правото
да ползва имота, предмет на продажбата и да живее безвъзмездно в него до
5
края на живота си.
Видно от Данъчна оценка № ДО003238/16.05.2022г., че към датата на
сдЕ.та данъчната оценка на 4/6 идеални части от имота е 14244,13 лв.
Установява се от Данъчна оценка № ДО002193/14.03.2024г., че към
посочената дата данъчната оценка на процесния имот е в размер на 26286,00
лв. за целия апартамент.
Установява се от Преводно нареждане от 19.05.2022г., че Е. И. С. е
превела на посочената дата на Д.В. С. сумата от 15000 лв. за покупка на
апартамент в ***
Видно е от Пълномощно с нотариална заверка на подписа от
13.08.2021г., че Д.В. С. е упълномощил *** Т. Д. С. да го представлява пред
множество държавни институции и юридически лица, включително *** ЕАД
и други банки в Р България с право да се разпорежда с банковите сметки,
открити на името на упълномощителя.
Видно от Извлечение от банкова сметка с титуляр Д.В. С. /л.112-118 от
делото/, на дата 20.05.2022г. от сметката е нареден превод на получената
предния ден сума в размер на 15000 лв. обратно към сметката на Е. И. С., а
като основание е посочено: „покупко-продажба на имот“.
Съдът дава вяра на показанията на св. М.М. И., И. Д. И., И. С.Ф. и
Е.Ц.Д., въпреки че М. И. е заинтересована от изхода на делото като
съжителстваща на съпружески начала с ищеца Д. П., а И. И. е негова ***.
Показанията им са преки, логични, нерпотиворечиви и съответни на
останалите, кредитирани по делото доказателства. От тях се установява, че
наследодателя на страните по делото Д. С. и неговата *** И. са отглеждали
ищците, като техни внуци след като майка им заминала да работи в чужбина и
по-късно ***, а бащите им не полагали грижи за тях. Д. е закупил за дядо си
лек автомобил. З. е имал проблем с наркотиците. Д. е казал, че иска З. да му
даде пари за операция на очите той изпратил от чужбина за което Д. се
похвалил. Д. си е построил къща върху поземлен имот, който са му
прехвърлили неговата баба и дядо Д. и И.. Към този момент е имало разговор
между Д., И., Т. и двамата ищци, в който се разбрали, че Д. иска да вземе
земята и се отказва от правото си върху апартамента. Тогава се бил отказал от
неговия дял, но искал това да е в полза на брат му. При строежа на къщата Д. и
6
И. помагали организационно. Здравето на Д. се влошило няколко месеца преди
смъртта му и за него в този период грижи е полагал ***а му Т.. Когато е
получил инсулт, също ***ът му е осигурявал лечението и рехабилитацията.
Интелектуално е бил в добро състояние до смъртта си. Д. е споделил пред
св.Ф. намерение да прехвърли апартамента на ***. Задавал въпроси за начина
по който това да стане и дали трябва да бъде платено за това. Когато Д. С. ***,
тялото му било поставено в камера, а ответниците отишли на почивка, която
били резервирали и заплатили предварително. След тяхното завръщане, както
и това на ищците в България, било осъществено погребението. На самото
погребение ответниците повдигнали въпроса за делба на имуществото. Дела в
апартамента на З. бил възбранен. Т. предложил да му заплати задължението от
3-4 хиляди лева и З. да му прехвърли дела си. Той казал, че няма как да стане
това. Д. разбрал на следващия ден, когато Т. отишъл в дома му, че дела на Д. С.
в апартамента е прехвърлен на Т..
Съдът възприема заключението на съдебно-оценителната експертиза
като обективно, безпристрастно, обосновано и компетентно. От него се
установява, че пазарната стойност на процесния недвижим имот, предмет на
оспорения договор за покупко-продажба, към датата на сдЕ.та е в размер на
132605,00 лева, а съобразявайки запазеното право на ползване 66301,13 лева.
Представени са и множество други неотносими към предмета на
предявените искове доказателства.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема следното от
правна страна:
Преди произнасяне по основателността на исковата претенция, съдът
следи служебно за допустимостта на същата. Съдът намира за недопустими,
предявените претенции с правно основание чл.26, ал.1, предложение трето
ЗЗД, както и чл.87, ал.3 ЗЗД частично за разликата над ½ част от 4/6 от имота,
предмет на сдЕ.та, тъй като ищците са сънаследници на Д. С. с ответника Т. С.
при права ½ част да Т. С. и по ¼ част за Д. П. и З. Г. . В практиката на ВКС -
решение № 205 от 5.11.13г.по гр.дело № 1415/12г.на Трето г.о.и решение №
397 от 3.10.12г.по гр.дело № 1604/11г.на Четвърто г.о.,постановени по реда на
чл.290 ГПК е прието е, че съгласно чл. 124, ал. 1 ГПК, всеки може да предяви
иск, за да установи съществуването или несъществуването на едно правно
отношение или на едно право, когато има интерес от това, а съгласно чл. 26,
7
ал. 2 ГПК, освен в изрично предвидените от закона случаи, никой не може да
предявява от свое име чужди права пред съда. За ищеца, предявил
установителен иск за прогласяване нищожност на договор за прехвърляне на
недвижим имот е налице правен интерес и той е процесуално легитимиран да
предяви този иск, когато твърди и представя доказателства, че е собственик на
целия процесен имот, макар и да не е страна по договора. В този случай
ищецът брани правото си на собственост, тъй като с предявения иск за
нищожност се домогва до постановяването на положително за него съдебно
решение, с което със силата на пресъдено нещо да бъдат отречени правните
последици на атакувания договор – неговото облигационно действие между
страните по договора, и най-вече – вещно-прехвърлителният ефект на
договора, имащ за предмет имота, собственост на ищеца. Когато обаче самият
ищец твърди и представя доказателства, че не е собственик на целия, а само на
идеална част от процесния имот, предмет на договора,/ както е в случая/
предвид принципната процесуална забрана по чл. 26, ал. 2 от ГПК да не се
предявяват пред съда чужди права от свое име (освен в изрично предвидените
от закона случаи на процесуална субституция), този ищец е процесуално
легитимиран и има правен интерес да води иска за нищожност само до
размера на своето право на собственост, чиято защита търси по съдебен ред,
т.е. той може да предяви иска за прогласяване нищожността на договора само
относно идеалната част от процесния имот, която е негова собственост.
Процесуално легитимирани да предявят иск за нищожност на останалата част
от договора, и признат от закона правен интерес от това имат (чл. 124, ал. 1,
във вр. с чл. 26, ал. 2 от ГПК) единствено останалите съсобственици на имота.
Поради това, когато само един от съсобствениците предяви иск за нищожност
на целия договор, този иск като предявен в нарушение на императивната
процесуална забрана по чл. 26, ал. 2 от ГПК, а следователно – и поради липса
на признат от закона правен интерес, е недопустим в частта му, с която
нищожността се претендира относно идеалните части на останалите
съсобственици, които не са предявили иска като обикновени другари в
процеса на съсобственика си - ищец. /Решение № 140/17.11.2020г. по гр.д.№
4530/2019г. 3 г.о на ВКС/. Аналогично е положението по отношение на
предявеният иск при условията на евентуалност за разваляне на договора.
Предвид изложеното, следва производството по делото да бъде частично
прекратено по предявените искове до размер от ½ част от процесния договор
8
за покупко-продажба, обективиран в *** . на *** Иван Иванов или иначе
казано за ½ от 4/6 идеални части от апартамента, предмет на договора.
Съгласно чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, договорите, които накърняват
добрите нрави, са нищожни. В настоящия случай, се иска процесният договор
за продажба на недвижим имот, обективиран в от *** на *** Д.Н. рег.№*** на
НК и район на действие Районен съд – Плевен, да бъде прогласен за нищожен,
поради накърняване на добрите нрави - под форма на недопустима липса на
еквивалентност на насрещните престации.
Добрите нрави са неписани общовалидни морални норми, които
съществуват като общи принципи или произтичат от тях и са критерии за
оценка на сделките.
В практиката на ВКС е прието, че нееквивалентността на престациите е
нарушение на добрите нрави, водещо до нищожност на сдЕ.та по смисъла на
чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД. Съгласно постоянната практика на ВКС,
обективирана в редица решения на ВКС, както и в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по
тълк. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, противоречие с добрите нрави е налице,
когато сдЕ.та противоречи на общо установените нравствено етични правила
на морала, когато се нарушава правен принцип, който макар и да не е изрично
формулиран законодателно, спазването му е проведено чрез създаване на
други разпоредби, част от действащото право. Понятието "добри нрави"
предполага известна еквивалентност на насрещните престации и при тяхното
явно несъответствие се прави извод за нарушение, водещо до нищожност на
сдЕ.та.
В решение № 1444 от 4.11.1999 г. по гр. д. № 753/1999 г. на Пето Г. О. на
ВКС е посочена нееквивалентността на престациите като конкретен пример за
нарушение на добрите нрави, водещо до нищожност на сдЕ.та по смисъла на
чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, като не са посочени критерии, по които съдът преценява
кога престациите са нееквивалентни до степен, предизвикваща нищожност на
сдЕ.та. В решение № 24 от 09.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2419/2015 г., III г.
о., ГК, след анализ на практиката на ВКС, е даден отговор на въпроса кога
нееквивалентността на престациите води до нищожност на договор за
продажба поради противоречие с добрите нрави, като е прието, че само
наличието на нееквивалентност на насрещните престации не е достатъчно, за
да се стигне до извода, че сдЕ.та е нищожна поради противоречие с добрите
9
нрави. Приема се, че: "Известна обективна нееквивалентност е допустима, тъй
като свободата на договаряне предполага преценката за равностойността на
престациите да се извършва от страните с оглед техния интерес. Следващата
степен на нееквивалентност на престациите може да представлява сдЕ.,
сключена при явно неизгодни условия и ако страната е в състояние на крайна
нужда, порокът би бил унищожаемост по чл. 33 от ЗЗД. При най-високата
степен на нееквивалентност на престациите съществува такова съотношение,
че едната от тях е незначителна и практически нулева. Тогава, ако сдЕ.та не е
симулативна като прикриваща дарение, тя е нищожна поради противоречие с
добрите нрави. ". С други думи, за да е налице нищожност на поддържаното
основание - значителна и явна нееквивалентност на насрещните престации,
която води до нищожност поради противоречие с добрите нрави,
неравностойността би следвало да е такава, че практически да е сведена до
липса на престация. За да е налице накърняване на добрите нрави, поради
нееквивалентност на престациите, в съдебната практика е възприета
изключително голямата разлика в престациите - в решение № 615 от
15.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1208/2009 г. на III Г. О. на ВКС например е
прието, че нищожност има поради дванадесет пъти по-ниската цена от
пазарната, а в решение 119 от 22.03.2011 г. по гр. д. № 485 по описа за 2010 г.
на I Г. О. на ВКС-при двадесет и осем пъти по-ниска цена. Във второто
решение е подчертана необходимостта от значителна липса на еквивалентност
в насрещните престации. По абстрактен и принципен начин е формулиран
критерият за преценка на значителната нееквивалентност в постановеното по
реда на чл. 290 от ГПК решение № 452 от 25.06.2010 г. по гр. д. № 4277 по
описа за 2008 г. на I Г. О. на ВКС. Според това решение съгласно чл. 9 от ЗЗД
страните имат свобода на договарянето, която се рамкира от приложимите към
правоотношението законови разпоредби и от добрите нрави. Законодателят
допуска, че цената на недвижимия имот може да бъде по-ниска от данъчната
оценка. В същото време понятието добри нрави предполага известна
еквивалентност на насрещните престации и при тяхното явно несъответствие
се прави извод за нарушение, водещо до нищожност на сдЕ.та. ВКС счита, че
тази неравностойност би следвало да е такава, че практически да е сведена до
липса на престация. Следователно значителна и явна нееквивалентност на
насрещните престации, която води до нищожност поради противоречие с
добрите нрави, е налице, когато насрещната престация е практически нулева.
10
С решение № 156/10.02.2021г., постановено по гр.д.№ 2451/2019 на 3-то г.о на
ВКС е прието, че накърняването на добрите нрави по смисъла на чл.26 ал.1
предл.3 ЗЗД е налице винаги, когато се нарушава правен принцип, като
принципа на справедливостта и на добросъвестността в гражданските
отношения. Въпросът дали поведението на даден правен субект съставлява
действие, накърняващо добрите нрави и злепоставящо чужди интереси с цел
извличане на собствена изгода се преценява с оглед конкретния случай.ВКС в
практиката си приема, че не всяка нееквивалентност представлява нарушение
на добрите нрави и е основание за нищожност, а само значителната и явна
такава, при която едната от насрещните престации е толкова незначителна, че
има практически нулева стойност. При преценката дали една сдЕ. е
недействителна поради нарушение на добрите нрави, съдът не трябва да се
ограничава единствено и само до простото сравняване на уговорената
престация с пазарната стойност на имота, предмет на сдЕ.та. Продажбата на
вещ на цена, по ниска от пазарната не е несъвместима с общоприетите норми
за справедливост и добросъвестност. Още повече законът за местните данъци
и такси и Закона за ***ите и нотариалната дейност изрично допускат
възможността сделки да се сключват и под данъчната оценка, но държавната
такса се плаща по нея. Щом не се нарушават императивни разпоредби и
законът изрично предвижда възможност да се договоря цена, равна на
данъчната оценка или по-ниска от нея, то не е налице значителна
нееквивалентност на ответната престация, водеща до абсолютна, изначална,
непоправимо нищожност поради накърняване на добрите нрави.В този смисъл
е безпротиворечивата практика на ВКС, обективирана в решение № 452 от
25.6.2010 г по гр.дело № 4277/2008 г на ВКС, Първо гражданско отделение,
решение № 119/22.3.2011 г по гр.дело № 485/11 г на ВКС, ГК, Първо ГО,
решение № 29 от 22.3.2017 г по гр.дело № 2955/2016 г на ВКС, ГК, Първо ГО,
решение № 24 от 9.2.2016 г по гр.дело № 2419/2015 г на ВКС, ГК, Трето ГО и
решение № 65 от 21.3.2017 г по гр.дело № 639/2016 г на ВКС, Четвърто
гражданско отделение.
Видно е от представяния и оспорен нотариален акт, че данъчната оценка
на 4/6 идеални части от процесния недвижим имот, предмет на сдЕ.та е
14244,13 лв. към момента на сключване на сдЕ.та, а продажната цена на
имота е в размер на 15000 лв., която сума не е оспорена. СдЕ.та е сключена на
цена малко по-висока от данъчната оценка на имотите, поради което и въз
11
основа на гореизложеното, както и в съответствие с установената и
непротиворечива практика на ВКС не е нищожна поради нееквивалентност на
престациите. Съдът приема, че липсва такава нееквивалетност на
престациите, която да води до нищожност поради противоречие с добрите
нрави, тъй като от приетата по делото СТЕ се установи, че пазарната цена на
имота към момента на сдЕ.та, при отчитане запазеното право на ползване е
66301,13 лева за целия имот или 44200,73 лева за процесните 4/6 идеални
части от правото на собственост, предмет на оспорената сдЕ.. Те са продадени
на 2,95 пъти по ниска цена от пазарната и фактически не може да бъде
направен извод, че престацията е практически нулева. Отделно от това следва
да бъде съобразено, че имота е продаден на посочената цена на ***а му, който
не е бил получил до този момент имущество от родителите си, за разлика от
ищеца Д., който като техен внук е получил имот, на който е построил къща за
семейството си. В тази връзка е воден разговор с Д. С. и Т. С., че след като
получи този имот, няма да има претенции за дял от апартамента. Поради
изложеното искът с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД поради
нееквивалентност на престациите се явява неоснователен и недоказан и като
такъв следва да бъде отхвърлен.
При изхода на спора по главния иск, съдът дължи произнасяне по
евентуалния иск.
За да бъде уважен предявеният иск по чл. 87, ал. 3 от ЗЗД, в тежест на
ищците е да докажат качеството на изправна страна на продавача по договора,
а в тежест на ответниците е да докажат, че е налице изпълнение на
задълженията по договора, т. е. че купувача по договора за покупко-продажба
е изпълнил задължението си за заплащане на договорената цена.
Безспорно е, че между наследодателя на ищците Д. С. и първия ответник
Т. С. е сключен договор за покупко-продажба на недвижим имот обективиран
в *** на *** Д.Н. рег.№*** на НК и район на действие Районен съд – Плевен,
който има вещно - прехвърлително действие, поради което подлежи на
разваляне по реда на чл. 87, ал. 3 от ЗЗД. Елементите от фактическия състав на
посочената разпоредба са: Неизпълнение на задължение на насрещната страна
по договор, неизпълнението следва да се дължи на причина, за която
длъжникът отговаря. Доказателствената тежест за установяване
предпоставките на развалянето е върху страната, която го иска, като вината се
12
предполага по чл. 81, ал. 2 от ЗЗД. Ищците следва да докажат наличието на
действително вземане, а ответниците евентуално да докажат, че е изпълнено.
Безспорно е по делото, че плащането на цената в случая е установено в
нотариалния акт. Нотариалния акт в частта съдържащ изявлението на
купувача, че е платил цената, респ. че същата е получена от продавача е частен
свидетелстващ документ за знание материализиращ удостоверителното
изявление на своя издател за даден факт. Това нотариално удостоверяване
представлява официален документ относно обстоятелството, че страните по
сдЕ.та са направили цитираните изявления. По същество вписването има
характера на разписка за получаване на продажната цена. Този факт може да
се е осъществил, но може и да не е. Опровергаването на записаното в
нотариалния акт изявление за плащане на продажната цена е върху ищеца,
като същото е ограничено до вида доказателствени средства - изключване на
свидетелски показания по чл. 164, ал. 1, т. 6 от ГПК за опровергаване
съдържанието на частен документ изхождащ от страната - в т. см.
задължителната практика на ВКС р-е № 402/17.01.2012 г. гр. д. № 449/2011 г.
ІІІ г. о. Ищците твърдят, че техният наследодател, който е бил продавач по
сдЕ.та не е получил цената, посочена в нотариалния акт, поради което следва
да опровергаят верността на удостовереното в него- че е заплатена на
продавача напълно по банков път преди подписването на настоящия
нотариален акт, по начина описан в пункт първи-плащането е извършено от Е.
И. С.- *** на купувача. Доказателства не се събраха в тази връзка. Обратно, по
делото е установено, както от Преводно нареждане от 19.05.2022г., така и от
Извлечение от банкова сметка с титуляр Д.В. С. /л.112-118 от делото/ че Е. И.
С. е превела на посочената дата на Д.В. С. сумата от 15000 лв. за покупка на
апартамент в *** С постъпване на сумата по сметката на продавача
задължението за заплащане на цената е изпълнено. Установи се безспорно по
делото, от извлечението от банковата сметка, че на дата 20.05.2022г. от
сметката е нареден превод на получената предния ден сума в размер на 15000
лв. обратно към сметката на Е. И. С., а като основание е посочено: „покупко-
продажба на имот“. Не се спори, че това разпореждане е извършено от името и
за сметка на Д. С. чрез пълномощника му Т. С., но това вече е последващо
разпореждане с вече получената насрещна престация по оспорената сдЕ..
Доколко посоченото разпореждане е съответно с волята на представляваното
лице и с добрите нрави не е правнорелевантно. Поради изложеното
13
предявеният иск с правно основание чл.87, ал.3 ЗЗД се явява неоснователен и
недоказан и следва да бъде отхвърлен.
Само за пълнота на изложението може да бъде посочено, че
множеството, наведени в хода на производството твърдения за развилите се
между страните и наследодателя им правоотношения, които не попадат в
предмета на доказване на предявените искове в настоящото производство,
няма пречка да бъдат поставени за разглеждане в друго производство по
предявен иск, към който биха били релевантни.
На основание чл.78, ал.3 ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на
ответниците направените от тях деловодни разноски да адвокатско
възнаграждение и депозит за вещо лице в размер на 1850 лв. /1750 лв.+100 лв./
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА, на основание чл.130 ГПК, производството по гр.д. №
********** 1569/2022 по описа на РС-Плевен В ЧАСТТА за предявените от З.
Ж. Г., ЕГН**********, *** и Д. Т. П., ЕГН**********, *** против Т. Д. С.,
ЕГН**********, *** и Е. И. С., ЕГН**********, *** искове с правно
основание чл.26, ал.1, предложение трето ЗЗД и чл.87, ал.3 ЗЗД за ½ от
договор за покупко-продажба на недвижим имот обективиран в *** на ***
Д.Н. рег.№*** на НК и район на действие Районен съд – Плевен, като
недопустимо.
ОТХВЪРЛЯ предявения от З. Ж. Г., ЕГН**********, *** и Д. Т. П.,
ЕГН**********, *** против Т. Д. С., ЕГН**********, *** и Е. И. С.,
ЕГН**********, *** иск с правно основание чл.26, ал.1, предложение трето
ЗЗД да бъде обявен за нищожен ½ от *** на *** Д.Н. рег.№*** на НК и район
на действие Районен съд – Плевен, като противоречаща на добрите нрави
поради нееквивалентност на престациите, като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявения от З. Ж. Г., ЕГН**********, *** и Д. Т. П.,
ЕГН**********, *** против Т. Д. С., ЕГН**********, *** и Е. И. С.,
ЕГН**********, *** иск с правно основание чл.87, ал.3 ЗЗД да бъде развален
до ½ от *** на *** Д.Н. рег.№*** на НК и район на действие Районен съд –
Плевен, поради неизпълнение- за заплащане на цената, като неоснователен и
14
недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК З. Ж. Г., ЕГН**********, *** и
Д. Т. П., ЕГН**********, *** да платят на Т. Д. С., ЕГН**********, *** и Е.
И. С., ЕГН**********, *** сумата от 1850,00 лева направени по делото
разноски.
Решението, в частта за частично прекратяване на производството по
делото, подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от
съобщението пред ОС-Плевен.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Плевенския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
15