Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 07.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ – БРАЧНИ СЪСТАВИ, І-ви
въззивен брачен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и осми юни през две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ ХАСЪМСКА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
ТАНЯ КАНДИЛОВА
при секретаря Нели Първанова,
като разгледа докладваното от съдия Е. Александрова въззивно гражданско дело № 12085 по описа за 2020 год. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258-273 ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба на Д.В.Т. срещу Решение № 69305/19.03.2019 г., постановено
по гр. д. № 53309/2018 г. по описа на Софийския районен съд, ІІІ ГО, 92-ри състав, с което е
осъден Д.В.Т. да заплаща на непълнолетното си дете Т.Д.Т., действащ лично и със съгласието на неговата
майка Д.Е.К., месечна издръжка в размер на 250.00 /двеста и петдесет/ лева,
считано една година назад от датата на предявяване на исковата молба в съда,
ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска до настъпване
на законна причина за изменение или прекратяване на издръжката, на основание
чл. 143, ал. 2 от СК, като е допуснато предварително изпълнение на решението в
частта за присъдената издръжка, на основание чл. 242, ал. 1 ГПК, осъден е
същият да заплати на СРС ДТ от 360 лв., а на непълнолетния Т.Д.Т., лично и със
съгласието на неговата майка Д.Е.К. в размер на 400.00 /четиристотин/ лева -
разноски в производството.
Във въззивната жалба се сочи, че решението е
недопустимо и неправилно, като се моли
да бъде обезсилено или отменено – изцяло или частично, с произтичащите от това
последици.
С молба, вх. № 5043868/11.03.2020
г. по описа на СРС, въззивникът уточнява, че обжалва решението изцяло – изцяло
обжалва размера на присъдената издръжка, а с молба, вх. № 330607/22.06.2021 г.
по описа на СГС, въззивникът сочи, че присъдената издръжка не е съобразена с
възрастта, работоспособността, имотното състояние и доходите му, както и с
влошеното му здраве. Излага, че издръжка в размер на 250 лв. се явява
прекомерна предвид получаваната пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер
на 257.44 лв., както и че неправилно съдът е приел, че бащата разполага със
средства, получени при разпореждане с недвижими имоти при липса на каквито и да
било доказателства в тази насока и при неустановена възможност за реализиране
на доходи от притежаваните недвижими имоти. С молбата от 22.06.2021 г. се моли
да се отмени обжалваното решение, като неправилно и необосновано и да се
постанови ново по същество, с което да се определи размер на месечна издръжка в
размер на законовия минимум, съгласно чл. 142, ал. 2 СК.
Ответникът по жалбата –
непълнолетният Т.Д.Т., действащ към датата на подаване на отговора лично и със
съгласието на майка си Д.Е.К., а към датата на проведеното съдебно заседание
пред въззивната инстанция – лично, поради навършване на пълнолетие на
08.02.2020 г., в срока по чл.263, ал.1 ГПК е подал отговор на въззивната жалба,
с която моли жалбата да бъде оставена без уважение. Моли да се потвърди
първоинстанционното решение, като правилно и законосъобразно. Претендира
разноски.
Въззивната
жалба е допустима. Подадена е в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от страна имаща
правен интерес от обжалването и е срещу подлежащ на въззивно обжалване акт,
който е валиден като цяло и допустим в обжалваната му част.
Софийски
градски съд, като прецени приетите относими доказателства по делото и обсъди
становището и възражението на страните, приема за установено следното:
Исковете
предявени от Т.Д.Т., действащ лично и със съгласието на майка си Д.Е.К., срещу Д.В.Т.,
са за определяне на първоначална месечна
издръжка в размер на 250 лв., на основание чл. 143, ал. 2 СК, считано от датата
на предявяване на иска – 10.08.2018 г., ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска до окончателното плащане на задължението, на основание чл. 146, ал. 1, изр. 2 от СК, както и за издръжка за минало
време в размер на 3000 лв. /по 250 лв. месечно/, на основание чл. 149 СК,
считано за една година преди предявяване на иска, т.е. за периода от 10.08.2017
г. до 10.08.2018 г., ведно със законната лихва върху
всяка просрочена вноска до окончателното плащане на задължението, на основание чл. 146, ал. 1, изр. 2 от СК.
С Решение № 69305/19.03.2019 г., постановено
по гр. д. № 53309/2018 г. по описа на Софийски районен съд, ІІІ ГО, 92-ри състав, е осъден Д.В.Т.
да заплаща на непълнолетното си дете Т.Д.Т., лично и със съгласието на неговата
майка Д.Е.К., месечна издръжка в размер на 250.00 /двеста и петдесет/ лева,
считано една година назад от датата на предявяване на исковата молба в съда,
ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска до настъпване
на законна причина за изменение или прекратяване на издръжката, на основание
чл. 143, ал. 2 от СК, като е допуснато предварително изпълнение на решението в
частта за присъдената издръжка, на основание чл. 242, ал. 1 ГПК, осъден е
същият да заплати на СРС ДТ от 360 лв., а на непълнолетния Т.Д.Т., лично и със
съгласието на неговата майка Д.Е.К. в размер на 400.00 /четиристотин/ лева - разноски
в производството.
Въззивният съд не споделя изводите до които е
достигнал първоинстанционния съд.
Съгласно определението на СРС за насрочване на делото от 06.11.2018
г., на ищеца е указано, че е в негова тежест доказването на материалните възможности
на ответника да му дава месечна издръжка в претендирания размер за релевантния
период, като му е указано също, че не сочи доказателства за материалните
възможности на ответника да му дава месечна издръжка в претендирания размер за
релевантния период.
Видно от представените пред
първата инстанция писмени доказателства, бащата, който е роден на *** г.,
получава пенсия в размер на 257.44 лв. – удостоверение от НОИ, изх. № 3040-03-1013/03.12.2018
г.
Пред първата инстанция са
представени разпечатки от АВ – имотен регистър по персоналната партида на
ответника, от които е видно, че на 21.11.2018 г. по неговата персонална партида
са вписани нотариални актове относно извършени разпоредителни сделки от него
досежно имоти, находящи се в с. Шкорпиловци, област Варна, общ. Долни Чифлик,
както и че същият притежава 4 броя
недвижими имоти, представляващи „пасища“ в село Мало Бучино, а също и недвижими
имоти в град София, ул. „Рачка“, представляващи гараж, ателие и апартамент.
Относно ответника пред СРС е представено Решение на обща клинична онкологична
комисия/клинична комисия по хематология, от което е видно, че същият е с
диагноза „Кожа на тялото. Ст. Пост радиотерапиам“.
Относно доходите на майката на
ищеца са представени доказателства – препис от служебна бележка от Министерство
на културата, Лицей с изучаване на италиански език и култура с участие на
Република Италия, от която е видно, че брутният доход на майката за 2015 г. е
5930.71 л., а нетният доход е 4657.02 лв., за 2016 г. брутният й доход е 14682.58 лв., а нетният
– 11639.47 лв., за 2017 г. брутният й доход е 16950.72 лв., а нетният –
13314.37 лв., а за 2018 г. брутният й доход е 10786.41 лв., а нетният 8486.47
лв.
Не са представени доказателства и
пред двете инстанции, от които да се направи извод, че за непълнолетния са
необходими средства, които да задоволяват изключителни негови нужди.
Действително детето е непълнолетно, нуждае се от издръжка, но съобразена с
неговите нужди и възможностите на задължените родители, като в случая
определеният размер за месечната издръжка от 250 лв., надвишава минималния
размер издръжка, която за 2017 г. е била в размер на 115 лв. /при минимална
работна заплата за страната от 460 лв./, за 2018 г. е била в размер на 127.50 лв.
/при минимална
работна заплата за страната от 510 лв./, за 2019 г. е била в размер на 140 лв. /при минимална работна заплата за
страната от 560 лв./, за 2020 г. е била в размер на 152.50 лв. /при минимална работна заплата за
страната от 610 лв./
В случая, въпреки указаната
доказателствена тежест, ищецът не е представил доказателства относно
материалните възможности на ответника, които да му позволяват да заплаща
издръжка в претендирания от ищеца размер. Разпечатките от АВ – Имотен регистър
не дават информация досежно получена продажна цена, въпреки че ищецът е можел
да се снабди с копия от нотариалните актове, обективиращи извършените продажби,
от които да се установи продажната цена на съответните недвижими имоти. Не са
представени доказателства и че от останалите недвижими имоти, посочени в
цитираните справки от АВ, ответникът получава доходи. Отделно от това,
първоинстанционният съд не е взел предвид обстоятелството, че ответникът не е в
трудоспособна възраст, същият е роден 1938 година, като същевременно страда от
онкологично заболяване.
При това
положение, въззивният съд приема, че за цялостната издръжка на детето месечно е
необходима сумата от 300 лв., като определя дял на бащата в размер на 150 лв., а останалата част от
издръжката следва да се поеме от майката заедно с грижите по отглеждане и
възпитание на детето. Така определената издръжка е съобразена с възрастта и
нуждите на детето, както и с възможностите на задължените родители. Искът до
пълния размер от 250 лв., като неоснователен и недоказан, следва да бъде
отхвърлен.
Относно
издръжката за минал период, предвид събраните доказателства определеният размер
от 250 лв. е завишен и следва да се намали на 128 лв., като задължението за
минал период ще е в размер на 1536 лв. Искът до пълния предявен размер от 250
лв. месечно следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
В тази връзка следва да се отмени решението и
в частта относно присъдените разноски на ищеца над сумата от 225.91 лв., както и в частта относно определената
държавна такса – над сумата от 169.54 лв.
Относно разноските пред
въззивната инстанция:
С оглед
изхода на делото въззиваемата страна няма право на разноски
Право на разноски има въззивникът, но съдът не
му присъжда, тъй като не е заявена такава претенция.
Водим от горното,
Софийска градски съд
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 69305/19.03.2019 г.,
постановено по гр. д. № 53309/2018 г. по описа на Софийския районен съд, ІІІ ГО, 92-ри състав, в частта, в която е присъдена месечната издръжка на Т.Д.Т., ЕГН **********, за
разликата над 150 лева до 250 лева, считано от 10.08.2018 г., на основание
чл. 143, ал. 2 СК и чл.
146, ал. 1, изр. 2 СК, в частта, в която е осъден Д.В.Т., ЕГН **********,
на основание чл. 149 СК, вр. чл.143, ал. 2 СК, да заплати на Т.Д.Т., ЕГН **********,
по 250 лв. месечно за периода от 10.08.2017 г. до 09.08.2018 г., вкл., за разликата над 128 лв. до 250 лв., в частта, в която е
осъден Д.В.Т., ЕГН **********, да заплати по сметка на СРС държавна такса върху
присъдената издръжка над сумата в размер на 169.54 лв. до 360.00 лева, както и в частта, в която е
осъден Д.В.Т., ЕГН **********, да заплати на Т.Д.Т., ЕГН **********, разноски в производството над
сумата в размер на 225.91 лв. до 400.00 лв., като вместо него ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т.Д.Т., ЕГН **********,
действащ към датата на депозиране на исковата молба лично и със съгласието на
неговата майка Д.Е., срещу баща му Д.В.Т.,
ЕГН **********, иск с правна квалификация чл. 143, ал. 2 СК и чл. 146, ал. 1,
изр. 2 СК – за присъждане на месечна
издръжка за разликата над 150 (сто и петдесет) лева до 250 (двеста и петдесет)
лева, считано от 10.08.2018 г., като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения
от Т.Д.Т., ЕГН **********, действащ към датата на депозиране на исковата молба
лично и със съгласието на неговата майка Д.Е., срещу баща му Д.В.Т., ЕГН **********, иск с правна
квалификация чл. 149 СК, вр. чл. 143, ал. 2 СК – за осъждане на ответника да му
заплати издръжка за минало време за разликата над 128 (сто двадесет и осем) лева месечно до 250 (двеста
и петдесет) лева, за периода от 10.08.2017 г. до 09.08.2018 г. вкл., като
неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 69305/19.03.2019 г., постановено по гр. д. № 53309/2018 г. по описа на
Софийския районен съд, ІІІ ГО, 92-ри
състав, в останалите обжалвани части.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Т.Д.Т., ЕГН **********, за присъждане на разноски, сторени в
производството по въззивно гражданско дело № 12085/2020 г. по описа на Софийски
градски съд, Гражданско отделение – Брачни състави, I-ви въззивен брачен състав, като
неоснователно.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.