ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 278
гр. В., 30.06.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – В., II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:А. М. П.
Членове:С. Ж. С.
Г. П. Й.
като разгледа докладваното от Г. П. Й. Въззивно частно гражданско дело №
20221300500188 по описа за 2022 година
Делото е образувано по жалба на В.В. Б. от гр.В. срещу разпореждане
№3-РЗ /04.02.2022 г. по гр.д.№530/2021 г. на Районен съд-В. .В жалбата се
описват подробно обстоятелствата около закупуването на
прахосмукачка.Сочи ,че е внесъл такса от 15 лв. по сметка на Окръжен съд-В.
След като взе предвид постъпилата жалба и събраните по делото
доказателства ,Окръжен съд-В. намира за установено от фактическа
страна следното :
Със заповед за изпълнение на парично задължение №20370/29.03.2021
г. по ч.гр.д.№530/2021 г. по описа на Районен съд-В. е разпоредено
длъжникът В. Б. В., ЕГН **********, с адрес : гр. В., да заплати на кредитора
- „А. ЗА С. НА В.” ЕАД, ЕИК . адрес гр. С., офис - сграда Л. законен
представител : Д. Б. Б. - изпълнителен директор, пълномощник : Г. Т. Г. -
юрисконсулт, сумите от : 1 900,00лева - главница, 461,01 лева - договорна
лихва от 16.01.2017 г. до 16.09.2018 г., 830,57лева- обезщетение за забава от
17.01.2017 г. до 25.03.2021 г., както и законната лихва върху главницата,
считана от датата на постъпване на заявлението в съда - 25.03.2021 г. до
изплащане на вземането, както и сумата от 63,83лева - разноски за платена
държавна такса и 65,00лв за юрисконсултско възнаграждение на основание
чл.78, ал.8 от ГПК вр.чл.37 НЗПП, вр. с чл. 13, т.2 чл.26 от НЗПП.
1
Вземането произтича от следните обстоятелства : задължение по
договор за стоков кредит № 212169 от 16.09.2016г., Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 20.04.2017г.
Отхвърлено е заявлението в частта му относно присъждане на : сумата
над 65,00лева до 200,00лева възнаграждение за юрисконсулт поради това ,че
делото не е с фактическа и правна сложност (л.13 от ч.гр.д.530/2021 г. по
описа на Районен съд-В.).
Срещу заповедта е подадено възражение вх.№264081/27.04.2021 г. (л.16
от гр.д.530/2021 г. по описа на Районен съд-В.).
С разпореждане от 17.05.2021 г. по гр. дело № 530 по описа за 2021
година съдът е върнал възражение подадено от В. Б. В. против изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 29.03.2021 г. ,тъй като е приел
,че няма оспорване на вземането (л.17 от ч.гр.д.530/2021 г. по описа на
Районен съд-В.).
Срещу разпореждането е постъпила частна жалба (л.19 от
ч.гр.д.530/2021 г. по описа на Районен съд-В.) от В. Б. В. с постоянен адрес в
гр.В. ЕГН: ********** ,в която се развиват подробни доводи относно
неправилността на разпореждането .
С разпореждане от 21.06.2021 г. съдът е оставил без движение делото до
внасяне на държавна такса в размер на 15 лв. по сметка на Окръжен съд-В. в
едноседмичен срок от съобщението.Указано е ,че при неизпълнение частната
жалба ще бъде върната.
Препис от разпореждането е връчен на В.В. на 06.07.2021 г. (л.21 от
ч.гр.д.530/2021 г. по описа на Районен съд-В.).
Районен съд-В. е приел,че нередовностите на частната жалба не са
отстранени в срок ,поради което с разпореждане от 19 юни 2021 г. по
гр.д.530/2021 г. по описа на Районен съд-В. е върнал частна въззивна жалба
от В. Б. В. против разпореждане от 17.05.2021 г. с което е върнато
възражението подадено от В. Б. В. против Заповед № 20370-РЗ за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 29.03.2021 г. (л.22 от
ч.гр.д.530/2021 г. по описа на Районен съд-В.).
С молба вх.№265751/29.07.2021 г. (л.24 от ч.гр.д.530/2021 г. по описа на
Районен съд-В.)В.В. е посочил ,че на 18.06.2021 г. изпратил поредната си
2
частна жалба по случая. Същата била върната на 21.06.2021 г. с уточнението,
че за момента е без движение, до внасяне на държавната такса от 15 лева.
Било му уточнено още, че в случай, че не преведе сумата в едноседмичен срок
,частната жалба ще бъде върната отново.Това била причината да не бъде
докрай акуратен с държавната такса.Не я представил ,а разчитал на
компютърната връзка, което било съвсем логично .Но пък категорично
доказвал, че я е платил в указаният от едноседмичен срок още на 06.07.2021
- 16:40 ч., видно от самата вносна бележка.
Към молбата е приложен екземпляр от вносна бележка от 06.07.2021 г.
за държавна такса - в размер на 15 лева (л.25 от гр.д.530/2021 г. по описа на
Районен съд-В.).
С разпореждане от 27.08.2021 г. по гр.д.530/2021 г. по описа на Районен
съд-В. е съобщено на В. Б. В. в едноседмичен срок от получаване на
настоящето разпореждане да конкретизира дали с молбата от 29.07.2021 г.
обжалва разпореждане от 17.05.2021 г. или разпореждане от 19.07.2021 г. ,с
което е върната частната възивна жалба, като при наличие на това да посочи
обстоятелства на които се основава жалбата и искането. При положение, че
обжалва разпореждане от 19.07.2021 г. следва да внесе държавна такса в
размер на 15.00лева по сметка на Окръжен съд В. в едноседмичен срок от
получаване на настоящето разпореждане, и да представи по делото
доказателства за внесена държавна такса.При неизпълнение молбата от
29.07.2021г. ще бъде върната.
С молба вх.№266189/15.09.2021 г. (л.28 от гр.д.530/2021 г. по описа на
Районен съд-В.)В.В. сочи ,че на 08.09.2021 в края на работния ден получил
последното Разпореждане ,с което отново му напомнят за държавната такса
от 15.00 лв. Казвал отново, защото за първи път съдът споменавал за
държавната такса, когато за пореден път му върнали жалба - било 21.06.2021
г.Този материал В. получил на 06.07.2021 г. - 16.10 ч. В рамките на
следващите 20 - 30 минути парите били платени в ПИБ В.. А своя материал,
който бил изпратен,било уведомително писмо, съпровождащо платежната
разписка от Банката, за преведената сума от 15 лв.
Този негов материал не атакувал нито Разпореждането от 15.05.2021 г.
,нито пък Разпореждането от 19.07.2021 г. И двете разпореждания били
несъстоятелни и неиздържани , както и определението, което му било давано-
3
длъжник.Твърди ,че не бил длъжник,че не бил взел на някого нещо,нито пък
бил ощетил някого-само пазел себе си от посегателства на други.
Изразява доводи относно това ,че му са отнети правата на потребител да
анулира подписания договор,с което отпадало качеството му на длъжник.
С разпореждане №3-РЗ /04.02.2022 г. по гр.д.№530/2021 г. по описа на
Районен съд-В. съдът е приел,че нередовностите на молбата от 29.07.2021г.
не са отстранени в срока и е разпоредил връщането на молба от 29.07.2021г.
подадена от В. Б. В..
При така установената фактическа обстановка Окръжен съд-В.
приема за установено от правна страна следното :
Разпореждане №3-РЗ/04.01.2022 г.на ВидРС по гр.д.530/2021 г. не
подлежи на самостоятелно обжалване ,тъй като не е сред категорията актове
,визирани в Чл.274 ал.1 ГПК ,поради което въззивната инстанция следва да
провери законосъобразността на разпореждане от 19 юли 2021 г. по гр.д.
№530/2021 г. по описа на Районен съд-В. ,с което е върната частна въззивна
жалба от В. Б. В. против разпореждане от 17.05.2021 г. с което е върнато
възражението, подадено от В. Б. В. против Заповед № 20370-РЗ за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 29.03.2021 г.
Разпореждане от 19 юли 2021 г. по гр.д.№530/2021 г. по описа на
Районен съд-В. ,с което е върната частна въззивна жалба от В. Б. В. против
разпореждане от 17.05.2021 г. с което е върнато възражението, подадено от В.
Б. В. против Заповед № 20370-РЗ за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК от 29.03.2021 г. следва да бъде отменено и делото да бъде
върнато на Районен съд-В. за администриране на възражение , подадено от В.
Б. В. против Заповед № 20370-РЗ за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК от 29.03.2021 г. поради следното :
В мотивите на Разпореждане от 19 юли 2021 г. по гр.д.№530/2021 г. по
описа на Районен съд-В. ,с което е върната частна въззивна жалба от В. Б. В.
против разпореждане от 17.05.2021 г. с което е върнато възражението,
подадено от В. Б. В. против Заповед № 20370-РЗ за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК от 29.03.2021 г. съдът е приел ,че
жалбоподателят не е отстранил нередовностите на частната въззивна
жалба.От представеното писмено доказателство е видно ,че жалбоподателят
В.В. е отстранил в срок нередовностите на жалбата ,като е внесъл 15
4
лв.държавна такса по сметка на Окръжен съд-В. .Вносната бележка не е
представена в деловодството на Районния съд ,тъй като жалбоподателят В.В.
е счел ,че съдът служебно се уведомява за извършения банков превод.От
разпореждането на съда за внасяне на държавна такса (л.19 от гр.д.530/2021
г. по описа на Районен съд-В.) е видно ,че на жалбоподателя не е указано ,че
следва да представи вносната бележка в деловодството на съда.
От гореизложеното е видно ,че жалбоподателят В.В. коректно и в срок е
изпълнил дадените му от съда указания .Същият не следва да бъде
санкциониран за това ,че не е изпълнил свое законово задължение при
условие ,че съдът не му е дал изрично указание за това ,т.е.за депозиране на
вносната бележка в деловодството на съда .
Поради горното Разпореждане от 19 юли 2021 г. по гр.д.№530/2021 г. по
описа на Районен съд-В. ,с което е върната частна въззивна жалба от В. Б. В.
против разпореждане от 17.05.2021 г. с което е върнато възражението,
подадено от В. Б. В. против Заповед № 20370-РЗ за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК от 29.03.2021 г. следва да бъде отменено и
делото да бъде върнато на Районен съд-В. за администриране на възражение ,
подадено от В. Б. В. против Заповед № 20370-РЗ за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК от 29.03.2021 г.Предмет на въззивно обжалване
е само Разпореждане от 19 юли 2021 г. по гр.д.№530/2021 г. по описа на
Районен съд-В. ,с което е върната частна въззивна жалба от В. Б. В. против
разпореждане от 17.05.2021 г. с което е върнато възражението, подадено от В.
Б. В. против Заповед № 20370-РЗ за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК от 29.03.2021 г. ,но не и разпореждането от 17.05.2021 г. на
ВидРС по гр.д.№530/2021 г. ,с което е върнато възражението на В.В. Б.
против заповед №20370-РЗ .
С оглед горното Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане от 19 юли 2021 г. по гр.д.№530/2021 г. по описа на
Районен съд-В. ,с което е върната частна въззивна жалба от В. Б. В. против
разпореждане от 17.05.2021 г. с което е върнато възражението, подадено от В.
Б. В. против Заповед № 20370-РЗ за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК от 29.03.2021 г. и връща делото на Районен съд-Видин за
5
администриране на възражение , подадено от В. Б. В. против Заповед №
20370-РЗ за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от
29.03.2021 г.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6