РЕШЕНИЕ
№ 88
гр. Карлово, 07.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, І-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Анна Г. Г.
при участието на секретаря Маргарита Ст. Тянчева
като разгледа докладваното от Анна Г. Г. Административно наказателно дело
№ 20255320200217 по описа за 2025 година
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
С наказателно постановление № 21/21.03.2025 г., издадено от Директора
на Областна дирекция по безопасност на храните гр. П. на Р. И. А. с ЕГН
********** с адрес: с. Д.п., обл. П., ул. *** са наложени административни
наказания на основание чл. 131 ал.1 т.3 от Закона за храните /ЗХ/- глоба в
размер на 2000 лв., за нарушение на същия текст от закона и на основание
чл.79 ал.1 от Закона за управление на агрохранителната верига /ЗУАВ/- глоба в
размер на 2000 лв., за нарушение на същия текст от закона.
Недоволно от наказателното постановление е останало наказаното лице
и чрез упълномощен процесуален представител е депозирало жалба срещу
него пред съда в законоустановения срок. Счита наказателното постановление
за незаконосъобразно, излага съображения за допуснати нарушения от
материално- правна и процесуална страна в административно-наказателното
производство. Моли наказателното постановление да бъде отменено. В
съдебно заседание, редовно призовано, не се явява, представлява се
упълномощен процесуален представител чрез депозирано писмено становище
по делото.
Въззиваемата страна Директора на Областна дирекция по безопасност
на храните гр. П. чрез упълномощен юрисконсулт оспорва жалбата, пледира за
оставяне в сила на атакуваното наказателно постановление като правилно и
законосъобразно.
1
Жалбата е подадена от лице, притежаващо необходимата процесуална
легитимация за това, в законоустановения четиринадесет дневен срок и срещу
подлежащ на съдебен контрол акт, поради което и допустима.
Разгледана от съда е основателна.
След като обсъди събраните по делото гласни и писмени доказателства,
съдът намира за установено следното:
На 15.11.2024 г. била извършена съвместна проверка от служители на
БАБХ и на РУ- Карлово на пазар в гр. Б., при която било установено, че
жалбоподателят А. предлагал за продажба месо и суджук на открита пазарска
маса, като зад масата бил паркиран микробус марка „Фолксваген“ с рег. №
****, чиито багажник бил отворен, застлан с найлонови чували, върху които
било поставено месо и суджуци. Наличен бил и кантар, ножове и корита, в
които били поставени суджуците. Върху месото и суджуците не били
поставени етикети, нямали здравна и идентификационна маркировка за
произход и срок на годност. След претегляне от проверяващите служители
било установено, че количеството на продуктите, предлагани за продажба
били 51,65 кг. свинско месо и 10,8 кг. местни продукти- суджук. Била
извършена справка в Националния електронен регистър на обектите за
производство и дистрибуция на храни към 15.11.2024 г., от която било
установено, че А. извършвал нерегламентирана търговия с месни продукти,
нямал необходимата регистрация по чл.23 от ЗХ. За констатираното от
проверката бил съставен констативен протокол № 020417 от 15.11.2024 г. Било
издадено и разпореждане за забрана № 2460 от същата дата за забрана за
търговия с горепосочените количества месо и суджук, както и разпореждане
за насочване на продуктите за унищожаване.
Въз основа на констатираното оправомощено длъжностно лице- главен
инспектор в КХГК към ОДБХ- П. съставило процесния АУАН, с който приело,
че жалбоподателят А. е осъществил нарушение на 131 ал.1 т.3 от ЗХ и чл.79 от
ЗУАВ, тъй като на 15.11.2024 г. в гр. Б., ул. *** срещу № *, на нерегламентиран
пазар, при извършена съвместна проверка с представители на РУ- Карлово
било установено, че Р. А. извършвал продажба на храни от животински
произход- месо и местни продукти. Същите били поставени на открита
пазарска маса без етикети, здравна и идентификационна маркировка и
документи за произход и годност. Изложени били при некронтролирана
температура и лоши хигиенни условия, което ги правило опасни за
консумация от хора и животни. Зад масата бил паркиран автомобил с отворен
багажник, като на застлания с найлонови чували под били поставени месо и
местни продукти. Транспортното средство било микробус „Фолксваген“ с рег.
№ ****. Наличен бил кантар, ножове и корита с поствени суджуци. Без
идентификационна маркировка за произход и срок на годност, изложени при
неконтролирана температура с общо количество 10,8 кг. суджук и 51,65 кг.
свинско месо.
Така съставения АУАН бил подписан от жалбоподателя без възражение.
2
Въз основа на съставения АУАН било издадено атакуваното наказателно
постановление, с което оправомощено длъжностно лице- Директор на ОДБХ-
П., съгл. чл.139 т.1 от ЗХ, с което на жалбоподателят А. са наложени
административни наказания на основание чл. 131 ал.1 т.3 от ЗХ- глоба в
размер на 2000 лв., за нарушение на същия текст от закона и на основание
чл.79 ал.1 от ЗУАВ- глоба в размер на 2000 лв., за нарушение на същия текст
от закона.
Наказателното постановление било връчено на 03.04.2025 г., а жалбата
срещу него- постъпила на 14.04.2025 г.
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните
изводи от правна страна:
От доказателствения материал по делото по категоричен начин се
установява описаното в АУАН и наказателното постановление нарушение на
нормата на чл.79 ал.1 от Закона за управление на агрохранителната верига.
Съгласно посочената разпоредба, който в нарушение на чл.5 от Регламент
(ЕО) № 853/2004 пусне на пазара храни от животински произход, които нямат
здравна или идентификационна маркировка, се наказва с глоба от 3000 до
5000 лв., а при повторно нарушение- от 5000 до 7000 лв. За същото
нарушение, извършено от юридическо лице, разпоредбата на ал.2 на чл.79 от
ЗУАВ предвижда имуществена санкция в размер от 7000 до 10 000 лв., а при
повторно нарушение – от 13 000 до 15 000 лв. От своя страна чл. 5 от
Регламент (ЕО) № 853/2004 определя специфичните хигиенни правила за
храните от животински произход, които следва да спазват предприятията за
хранителни продукти, касаещи здравната и идентификационната маркировки.
В случая не се спори, а дори се признава от самия жалбоподател, че на
15.11.2024 г., на пазар в гр. Б. е стопанисвал импровизирана сергия, където е
предлагал за продажба 10,8 кг. суджук и 51,65 кг. свинско месо, съхранявани
върху маса на сергията и в паркирано зад сергията МПС, без последните да са
притежавали етикет и идентификационна маркировка. Изискване на
Регламент (ЕО) № 853/2004 е идентификационната маркировка да бъде
поставена директно върху продукта, обвивката или опаковката му, или да бъде
отпечатана върху етикет, поставен върху продукта, обвивката или опаковката
му. Маркировката може също да бъде във формата на етикет, направен от
устойчив материал, който не може да бъде махнат, а когато опаковката
съдържа парчета месо или карантия, маркировката трябва да е поставена
върху етикета, закрепен към опаковката, или да е напечатана върху
опаковката, така че да се повреди при отваряне на опаковката. Това не се
налага, обаче, ако при отварянето се поврежда и опаковката. Когато обвивката
осигурява същата защита като опаковката, етикетът може да бъде прикрепен
към обвивката. В случая законовото изискване към пуснатите на пазара
суровини и храни от животински произход да имат здравна или
идентификационна маркировка, не е било спазено, тъй като на намерените
месни продукти е липсвала каквато и да е маркировка или етикети, като това
3
се установява от свидетелите по делото. Съхраняването им по начина, по
който са били открити по време на проверката, води до невъзможност да бъде
проследено и кога са били произведени животинските продукти, какъв е
срокът на годност и колко време са били съхранявани. Съдът намира
възражението на жалбоподателя, че предлагал за продажба 10,8 кг. суджук и
51,65 кг. свинско месо, представляващи очевидно малко количество и че
продуктът- суджук бил първичен за неоснователно. На първо място
количеството на процесните месо и месни продукти не може да бъде счетен за
малък, а суджукът безспорно не е първичен продукт, а получен в резултат от
обработка на месото. Ето защо, съдът намира, че правилно е ангажирана
отговорността на жалбоподателя за нарушение на чл.79 ал.1 от ЗУАВ.
Определено е наказание за конкретното нарушение под минималния,
визиран в закона размер от 3000 лв., като е наложена глоба в размер на 2000
лв. Макар и да е допуснато нарушение на законовата разпоредба по този
начин, така определеният размер се явява изцяло в полза на жалбоподателя,
без да накърнява правата му. Поради изложеното, съдът намира, че
атакуваното наказателно постановление в обсъдената част следва да бъде
потвърдено.
Що се отнася до нарушението на чл.131 ал.1 т.3 от ЗХ, съгласно
разпоредбата „Налага се глоба или имуществена санкция в размер от 2000 до
4000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание, на лице, което съхранява
храни в нарушение на изискванията, условията и информацията, посочени от
производителя.“ При установената и неоспорена от страните фактическа
обстановка по делото съдът намира, че деятелността на жалбоподателя не
осъществява фактическия състав на нормата, под която е ангажирана
отговорността му. В конкретния случай фактическият състав на нарушението
визира съхранение на храни в нарушение на изискванията, условията и
информацията, посочени от производителя. Установи се безспорно по делото,
че жалбоподателят е предлагал за продажба месо и месни продукти, негово
собствено производство, без всякаква информация или изисквания и условия,
посочени от производител, поради което деятелността му е несъставомерна по
горепосочената разпоредба и в тази част атакуваното наказателно
постановление следва да бъде отменено.
С оглед крайния изход на делото и предвид направените в този смисъл
искания, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените от него
разноски, съобразно отменената част от атакуваното наказателно
постановление в размер на 400 лева, представляващи заплатено
възнаграждение на процесуален представител за защита, осъществена от
упълномощен адвокат чрез депозирани писмени становища. Тъй като
атакуваното наказателно постановление е частично потвърдено, то следва и на
въззиваемата страна да се присъди юрисконсултско възнаграждение, което
според правната и фактическа сложност на делото, разгледано в две заседания
с участие на юрисконсулт следва да е в размер на 50 лева.
4
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 21/21.03.2025 г.,
издадено от Директора на Областна дирекция по безопасност на храните гр.
П., в частта му, с която на Р. И. А. с ЕГН ********** с адрес: с. Д.п., обл. П.,
ул. *** е наложено административно наказание на основание чл.79 ал.1 от
Закона за управление на агрохранителната верига- глоба в размер на 2000 лв.,
за нарушение на същия текст от закона.
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 21/21.03.2025 г., издадено от
Директора на Областна дирекция по безопасност на храните гр. П., в частта
му, с която на Р. И. А. с ЕГН ********** с адрес: с. Д.п., обл. П., ул. *** е
наложено административно наказание на основание чл.131 ал.1 т.3 от Закона
за храните- глоба в размер на 2000 лв., за нарушение на същия текст от закона.
ОСЪЖДА Р. И. А. с ЕГН ********** с адрес: с. Д.п., обл. П., ул. *** да
заплати на Областна дирекция по храните- П. сумата от 50 лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА Областна дирекция по храните- П. да заплати на Р. И. А. с
ЕГН ********** с адрес: с. Д.п., обл. П., ул. *** сумата от 400 лева,
представляващи разноски по делото за възнаграждение на процесуален
представител.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните в четиринадесет
дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено пред
Административен съд- П..
МТ
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
5