РЕШЕНИЕ
№ 18957
гр. София, 17.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело №
20231110128761 по описа за 2023 година
Предявени са за разглеждане обективно съединени искове с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.153, ал.1 ЗЕ и с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от
[**********] срещу Н. И. П. и Л. И. П. за установяване съществуването на вземане, за
което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по
ч.гр.д.№ 18665/2023 г. по описа на СРС, 43-ти състав.
В исковата молба ищецът [**********] твърди, че е подал заявление за издаване
на заповед за изпълнение на парично задължение срещу длъжника-настоящ ответник
за суми за главница и обезщетение за забава за доставена от дружеството, но
незаплатена топлинна енергия и извършена услуга дялово разпределение на топлинна
енергия за топлоснабден имот. Заявлението било уважено, но тъй като издадена
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК била оспорена от длъжниците, на ищеца били
дадени указания, че може да предяви искове за установяване на вземанията си, което е
сторено с предявените в настоящото производство искове.
В исковата молба са изложени твърдения, че през исковия период ответниците са
били клиент на ТЕ по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ, съгласно който всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост /СЕС/,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140,
ал.1, т.2 ЗЕ на отоплителните тели в имотите си и да заплащат цена за ТЕ. Излага се
1
още, че съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди от
топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия
/ОУ/ за продажбата на топлинна енергия от [**********] на клиенти за битови нужди в
гр.София. Поддържа, че през процесния период в отношенията между тях са в сила
Общите условия за продажба на топлинна енергия от [**********] на клиенти за
битови нужди в гр.София, одобрени с решение на ДКЕВР от 2016 г. Твърди се още, че
съгласно ОУ на дружеството купувачите са длъжни да заплащат дължими суми по
ежемесечно издавани фактури за ТЕ в 45-дневен срок от датата на публикуването им
на интернет страницата на дружеството. Поддържа, че след влизане в сила на ОУ от
2016 г. ищцовото дружество ежемесечно удостоверява публикуването в интернет на
данни за дължимите суми за ТЕ в присъствието на нотариус, за което се съставят
констативни протоколи. Твърди още, че в изпълнение на разпоредбата на чл.139б ЗЕ,
собствениците на СЕС, в която се намира и имота на ответниците, са сключили
договор за извършване на услуга дялово разпределение на топлинна енергия с
[**********]. Сочи, че съгласно чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ сумите за топлинна енергия се
начисляват от ищцовото дружество по прогнозни месечни вноски, като след края на
отчетния период се изготвят изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово
разпределение, на база отчетено реално потребление. Твърди се, че за имота са
издадени изравнителни сметки за начислена топлинна енергия през процесния период,
които не са заплатени. По изложените в исковата молба доводи и съображения, ищецът
моли за уважаване на предявените искове, като по отношение на ответниците бъде
признато за установено, че дължат на ищеца сумите, както следва: 1/ ответника Н. И.
П. – сумата от 237,08 лева, представляваща ½ част от сума в общ размер на 474,17
лева, представляваща главница за доставена от дружеството, но незаплатена топлинна
енергия в недвижим имот с адрес: [**********], през периода от 01.05.2019 г. до
30.04.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 06.04.2023г. до изплащане на
вземането, сумата от 38,36 лева, представляваща ½ част от сума в общ размер на 76,72
лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за
периода от 15.09.2020г. до 17.03.2023 г., сумата от 13,76 лева, представляваща ½ част
от сума в общ размер на 27,52 лева, представляваща главница за извършена услуга за
дялово разпределение през периода от 01.03.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със
законната лихва, считано от 06.04.2023г. до изплащане на вземането, сумата от 2,67
лева, представляваща ½ част от сума в общ размер на 5,35 лева, представляваща
обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от
16.05.2020г. до 17.03.2023 г.; 2/ ответника Л. И. П. - сумата от 237,08 лева,
представляваща ½ част от сума в общ размер на 474,17 лева, представляваща главница
за доставена от дружеството, но незаплатена топлинна енергия в недвижим имот с
адрес: [**********], през периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната
лихва, считано от 06.04.2023г. до изплащане на вземането, сумата от 38,36 лева,
2
представляваща ½ част от сума в общ размер на 76,72 лева, представляваща
обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020г.
до 17.03.2023 г., сумата от 13,76 лева, представляваща ½ част от сума в общ размер на
27,52 лева, представляваща главница за извършена услуга за дялово разпределение
през периода от 01.03.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва, считано от
06.04.2023г. до изплащане на вземането, сумата от 2,67 лева, представляваща ½ част от
сума в общ размер на 5,35 лева, представляваща обезщетение за забава върху
главницата за дялово разпределение за периода от 16.05.2020г. до 17.03.2023 г.
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответниците, в
който се изразява становище за недопустимост, а по същество за неоснователност на
предявените искове. Прави се анализ на разпоредбите на ЗЕ, като се излага доводи, че е
налице противоречие между норми в ЗЗП и ЗЕ. Излагат се доводи относно нарушения в
производството по издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК. Навеждат се доводи за липса на облигационно правоотношение между
страните, съответно за недължимост на претендираните суми, тъй като същите са
завишени и не отговарят на реалното потребление. Позовават се на разпоредби от
Конституцията на РБ и Правото на ЕС. Излагат се твърдения за противоречие на
чл.153, ал.1 вр. с чл.150, ал.2 от ЗЕ с европейското законодателство и Директива
2011/83/ЕС, като в тази връзка се иска от съда да отправи преюдициално запитване.
Изразява се становище, че ищецът не представя доказателства, за да докаже
претенцията си, а представените извлечения от сметки – нямат никаква
доказателствена сила. По отношение на доказателственото искане на ищеца за
допускане на СТЕ се изразява становище за неотносимост на поставените въпроси, а с
оглед предходното се обезсмисля и назначаването на съдебно-счетоводна експертиза.
Сочи се също, че исканите експертиза са по методика, която е отменена като
незаконосъобразна. По изложените в отговора доводи и съображения се иска
отхвърляне на исковите претенции, като неоснователни и недоказани. Претендират се
разноски, както и адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.1, т.2 и т.3 ЗА.
Третото лице - помагач на страната на ищеца не изразява становище. Представя
писмени доказателства във връзка с извършваното дялово разпределение в процесния
недвижим имот и изготвяните изравнителни сметки.
В срока по чл.149, ал.3 ГПК по делото е постъпила писмена защита от
процесуалния представител на ответни[rje.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становището на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
Видно от приложеното към настоящото производство ч.гр.д.№ 18665/2023 г. по
описа на СРС е, че по заявление на [**********] е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК против настоящиТЕ ответниЦИ, с която е
3
разпоредено да заплатят разделно /по ½ част/ на кредитора – настоящ ищец от сумите,
както следва: от сумата от общо 474,17 лева, представляваща главница за доставена от
дружеството, но незаплатена топлинна енергия през периода от 01.05.2019 г. до
30.04.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 06.04.2023г. до изплащане на
вземането, от сумата от общо 76,72 лева, представляваща обезщетение за забава върху
главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020г. до 17.03.2023 г., от сумата
от общо 27,52 лева, представляваща главница за извършена услуга за дялово
разпределение през периода от 01.03.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната
лихва, считано от 06.04.2023г. до изплащане на вземането, както и от сумата от общо
5,35 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово
разпределение за периода от 16.05.2020г. до 17.03.2023 г.
С разпореждане от 15.05.2023 г. по ч.гр.д.№ 18665/2023 г. по описа на СРС
съдът е констатирал, че срещу издадената заповед са постъпили възражения от
длъжниците, поради което на ищеца са дадени указания, че може да предяви иск за
установяване на вземането си, което е сторено с предявените в настоящото
производство искове.
По делото е представен договор за продажба на държавен недвижим имот от
24.06.1971 г., от който се установява, че родителите на ответниците са се легитимирали
като собственици на процесния недвижим имот.
По делото е приложено заявление-декларация от майката на ответниците до
ищцовото дружество за откриване на партида.
Видно от приложеното по делото удостоверение за наследници е, че ответниците
като наследници по закон се легитимират като собственици на същия по силата на
наследствено правоприемство. От същото се установява, че майка им Еленка П. е
починала на 19.09.2019 г.
По делото няма данни за избор на топлинен счетоводител, като е приложен
единствено договор от 03.06.2020 г., сключен между ищеца и третото лице-помагач на
негова страна, с предмет извършване на услугата дялово разпределение на топлинна
енергия по чл.139в от Закона за енергетиката, който касае само част от исковия
период.
По делото е приложена техническата документация на абонатната станция,
монтирана в жилищната сграда, в която се намира и процесния недвижим имот.
По делото са приложени издадените през исковия период общи фактури, както и
изготвените от третото лице-помагач документи относно извършеното разпределение
на топлинна енергия в процесния имот за исковия отоплителен сезон.
Съдът не обсъжда останалите приложени по делото документи, представени с
отговора на исковата молба, доколкото видно от постановеното по реда на чл.140 ГПК
определение, както и представените в хода на устните състезания документи от
процесуалния представител на ответника, тъй като същите не са приети като писмени
4
доказателства по делото.
По делото е изслушано и прието заключение на съдебно-техническа експертиза,
в което вещото лице, въз основа на материалите по делото и представените от третото
лице-помагач индивидуални справки и документи за отчет е констатирало, че в имота е
разпределяна топлинна енергия само от сградна инсталация, а потреблението на топла
вода за битови нужди – по отчета на един водомер за топла вода. Съгласно
заключението, технологичните разходи в АС са изчислявани по Наредбата и са
отчислявани ежемесечно от отчетената по общия топломер. Видно от заключението и
от заявеното от вещото лице при изслушването му в открито съдебно заседание е, че
след извършената през 2018 г. метрологична проверка на топломера в АС със срок на
валидност до 02.07.2020 г., следващата метрологична проверка е била през 2022 г.
По делото е изслушано и прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза,
от което се установява, че общият размер на неплатените от ответника суми за
процесния период възлизат на сумата от общо 501,69 лева, в т.ч. сумата от 27,52 лева
за дялово разпределение. Мораторната лихва върху главницата за периода от датите на
падеж на съответните фактури до 17.03.2023 г. е в размер на 82,07 лева., в т.ч. 5,35 лева
върху главницата за дялово разпределение.
Други относими и допустими доказателства не са представени по делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва
да установи при условията на пълно и главно доказване по иска за главницата - че
спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със
съществуването на договорни отношения между ищеца и ответника за доставката на
топлинна енергия, обема на реално доставената топлинна енергия за процесния период,
както и че нейната стойност възлиза на спорната сума, а по иска за лихва за забава – че
главното парично задължение е възникнало, че е настъпила неговата изискуемост,
както и че размера й възлиза на спорната сума.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от действащия Закон за
енергетиката, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни
Общи условия. Съгласно чл.150, ал.2 ЗЕ Общите условия се публикуват в централната
и местна преса и влизат в сила 30 дни след публикуването им, без да е нужно
изричното им писмено приемане от клиентите. На настоящия съд е служебно известно
във връзка с предходно разглеждани дела, че ОУ на ищцовото дружество са
публикувани съгласно горепосочената норма в един централен и един местен
всекидневник. Следователно в нормативната уредба не съществува задължение за
сключване на изрични писмени договори между топлопреносното предприятие и
отделните потребители на топлинна енергия за битови нужди като условие за
5
възникване на облигационно отношение във връзка с продажбата на топлинна енергия.
Такова правоотношение възниква по силата на самия нормативен акт и Общите
условия и обвързва потребителя с въведените в тях права и задължения. Съгласно ал.3,
потребителите имат право да предложат и специални условия, които, приети от
предприятието, се отразяват в писмени допълнителни споразумения. Липсват доводи и
доказателства, че потребителят се е възползвал от тази възможност, поради което
приложими са утвърдените ОУ на дружеството.
Посочената нормативна уредба и анализът на същата водят до извода, че
правото на собственост върху обект, находящ се в топлоснабдена сграда - етажна
собственост, е достатъчен факт, за да се приеме, че през процесния период между
ответниците и ищеца е съществувало облигационно правоотношение във връзка с
продажба на топлинна енергия, без да е било необходимо сключването на писмен
договор или изрично приемане на общите условия. Тук следва да се отбележи, че
началото на исковия период е от 01.05.2019 г., когато майката на ответниците и техен
наследодател все още е била жива. В исковата молба не са изложени доводи, че част от
процесните суми се претендират от ответниците в качеството им на наследници, а
единствено в качеството им на съсобственици на процесния недвижим имот.
На следващо място, още с проектодоклада по делото, обявен за окончателен в
първото по делото открито съдебно заседание, без възражения от страните, съдът е
указал на ищеца в негова тежест е да докаже и потребената топлоенергия в
определеното количество и стойностите й през исковия период.
За да бъде признато твърдяното вземане за главница, ищецът дължи да докаже
конкретното доставено количество топлинна енергия, измерено в абонатната станция,
както и че претендираната цена съответства на нормативно установения механизъм за
разпределение между потребителите в сграда в режим на етажна собственост –
приспадащият му се дял от общото количество топлинна енергия, както и съответствие
между определената цена и нормативно установения лимит. Това произтича от
съдържанието на договора за продажба на топлинна енергия. Доколкото в полза на
ищцовото дружество е признато правото на собственост върху средството за търговско
измерване – общия топломер, се налага извод, че задължение на ищеца е да го
поддържа в изправност, включително и чрез периодични проверки да удостоверява
измервателната му годност.
Съгласно чл.5 от Закона за измерванията /ЗИ/ за осигуряване точност и
достоверност на техническите средства, използвани за нуждите на търговски
плащания, се извършва метрологичен контрол. Според нормата на чл.44, т.1 ЗИ се
забранява използването на средства за търговско измерване, чиято годност не е
установена и надлежно удостоверена. Законът не установява предположение в полза на
топлоснабдителното дружество в тази насока, поради което ищецът е длъжен да
докаже годността на измервателното средство. Безспорно установяването на
6
техническата годност на монтирания в абонатната станция общ топломер е относимо
към определянето на съответния припадащ се дял за всеки отделен имот в сградата в
режим на етажна собственост, доколкото съгласно нормата на чл.144 ЗЕ, топлинната
енергия за отопление на имотите се разпределя между отделните имоти въз основа на
дяловите единици, определени по индивидуалните разпределители, монтирани на
отоплителните тела в имота. Съгласно ал. 3 от същата норма, топлинната енергия за
една дялова единица се определя като топлинната енергия за отопление на сградата,
намалена с количеството топлинна енергия, определена по чл.143, ал.1 и ал.2, т.1, се
раздели на сбора от дяловите единици за всички отоплителни тела в сградата.
С оглед предходното, при данните по делото, че през част от процесния период
топломера в абонатната станция не е преминал необходимата метрологична проверка,
не може хипотетично да се приеме, че същият е бил изправно средство за измерване на
количеството топлинна енергия.
Предвид изложеното, тъй като по делото няма доказателства, че отчетената
топлинна енергия е въз основа на технически изправно СТИ, а съдебното решение не
може да почива на предположения, предявените искове за главници за топлинна
енергия и дялово разпределение следва да бъдат отхвърлени, както и обусловените от
тяхното уважаване акцесорни искови претенции.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК право на разноски имат
ответниците. По делото няма данни последните да се направили разноски в исковото
производство. Видно от договора за правна защита и съдействие, сключен между
ответниците и процесуалния им представител е, че същите са се договорили, че
процесуалното представителство е безплатно – чл.38, ал.1, т.2 ЗА. С оглед предходното
и на основание чл.38, ал.2 ЗА, вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, съдът определя на процесуалния
представител на ответниците минимално възнаграждение от 400,00 лева. Това е така,
тъй като делото не е от фактическа и правна сложност, като общия интерес не
надвишава 1000,00 лева, а исковите претенции произтичат от едно и също
правоотношение. Предвид гореизложеното, съдът приема, че в конкретния случай
определяне на възнаграждение на процесуалния представител за защита и съдействие
за всеки един от ответниците, би довело до неоснователно облагодетелстване.
С оглед задължителните указания дадени в ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк.
дело № 4/2013 г., ОСГТК, съдът по исковото производство по чл.422 ал.1 ГПК дължи
произнасяне и по разноските по заповедното производство, като съгласно указанията,
дадени в т.12 от ТР, това следва да стане с осъдителен диспозитив. По аналогични на
гореизложените съображения, съдът приема, че в заповедното производство на адв.С.
следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лева.
Така мотивиран, съдът
7
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от [**********], със седалище и адрес на управление:
[**********] против Н. И. П., ЕГН ********** искове с правно основание чл.422, ал.1
ГПК, вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.153 ЗЕ и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК
вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 237,08 лева, представляваща ½ част от сума в общ размер на 474,17 лева,
представляваща главница за доставена от дружеството, но незаплатена топлинна
енергия в недвижим имот с адрес: [**********], през периода от 01.05.2019 г. до
30.04.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 06.04.2023г. до изплащане на
вземането, сумата от 38,36 лева, представляваща ½ част от сума в общ размер на 76,72
лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за
периода от 15.09.2020г. до 17.03.2023 г., сумата от 13,76 лева, представляваща ½ част
от сума в общ размер на 27,52 лева, представляваща главница за извършена услуга за
дялово разпределение през периода от 01.03.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със
законната лихва, считано от 06.04.2023г. до изплащане на вземането, сумата от 2,67
лева, представляваща ½ част от сума в общ размер на 5,35 лева, представляваща
обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от
16.05.2020г. до 17.03.2023 г., за които суми по делото е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 18665/2023 г. по описа на Софийски
районен съд, 43-ти състав.
ОТХВЪРЛЯ предявените от [**********], със седалище и адрес на управление:
[**********] против Л. И. П., ЕГН ********** искове с правно основание чл.422, ал.1
ГПК, вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.153 ЗЕ и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК
вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 237,08 лева, представляваща ½ част от сума в общ размер на 474,17 лева,
представляваща главница за доставена от дружеството, но незаплатена топлинна
енергия в недвижим имот с адрес: [**********], през периода от 01.05.2019 г. до
30.04.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 06.04.2023г. до изплащане на
вземането, сумата от 38,36 лева, представляваща ½ част от сума в общ размер на 76,72
лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за
периода от 15.09.2020г. до 17.03.2023 г., сумата от 13,76 лева, представляваща ½ част
от сума в общ размер на 27,52 лева, представляваща главница за извършена услуга за
дялово разпределение през периода от 01.03.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със
законната лихва, считано от 06.04.2023г. до изплащане на вземането, сумата от 2,67
лева, представляваща ½ част от сума в общ размер на 5,35 лева, представляваща
обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от
16.05.2020г. до 17.03.2023 г., за които суми по делото е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 18665/2023 г. по описа на Софийски
8
районен съд, 43-ти състав.
ОСЪЖДА [**********], ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
[**********] да заплати на адвокат Д. Ц. С., на основание чл.38, ал.2, вр.ал.1, т.2 ЗА,
сумата от 400,00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана
безплатно адвокатска помощ и съдействие на ответниците по исковото производството,
както и сумата от 400,00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана
безплатно адвокатска помощ и съдействие на ответниците в заповедното производство
по ч.гр.дело № 18665/2023г. по описа на СРС, 43-ти състав.
Решението е постановено при участието на трето лице [**********], ЕИК
[**********], с адрес: [**********] като трето лице – помагач на страната на ищеца
[**********], ЕИК [**********].
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9