Решение по дело №2640/2017 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 354
Дата: 28 февруари 2018 г.
Съдия: Росица Славчова Станчева
Дело: 20173100502640
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 11 декември 2017 г.

Съдържание на акта

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ……………/………….…

 

гр.Варна

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в публично съдебно заседание на тридесети януари две хиляди и осемнадесета година, в състав

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:   Росица Станчева

                                                                       ЧЛЕНОВЕ:  Златина Кавърджикова

мл.с-я Милена Николова

  

при участието на секретаря Галина С.

като разгледа докладваното от съдия Р.Станчева

въззивно гр.д. № 2640 по описа за 2017г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по делото е въззивно, по реда на чл.196 и сл. ГПК /отм./.

Образувано е по жалба на И.Р.И., ЕГН ********** против решението на Варненския районен съд, постановено на 11.05.2017г. по гр.д. № 6777/2006г., с което първоинстанционният съд е извършил делба на съсобствени между съделителите недвижими имоти по реда на чл.292 ГПК /отм./, присъдил е суми за уравнение на дяловете и дължими държавни такси.

В жалбата си, въззивникът сочи, че не е съгласен с така извършената делба, тъй като претендира получаване на дял и от нивата в м.“Суванлъка“, а част от съделителите не следва да получават дял от имота в м.“Таштепе“, с доводи, че този имот не е съсобствен.

В с.з. лично и чрез назначен по реда на чл.21 ЗПрП особен представител жалбата се поддържа, като заявеното от въззивника искане е за извършване на делба само на имота в м.“Суванлъка“. Особеният представител пледира за постановяване на решение съобразно събраните по делото доказателства.  

В срока по чл.201 ГПК /отм./ са постъпили писмени отговори от останалите съделители, с изключение на Р.Д.И., които оспорват жалбата като неоснователна. Последният, в с.з. също изразява становище за неоснователност на жалбата.

За да се произнесе ВОС съобрази следното:

Производството е за делба, във фазата по извършването й и се развива по реда на ГПК /отм./, на основание §2 ал.1 ПЗР на ГПК /2008г./.

С влязло в сила решение на ОС  - Варна, постановено на 26.07.2013г. по в.гр.д. 620/2013г. по реда на инстанционния контрол е допуснато да се извърши делба на следните недвижими имоти:

 1. Реална част от ПИ № 441 с площ 987 кв.м. по ПНИ на СО „Зеленика”, м.”Суванлъка”, при граници: ПИ 3636, път 9521, път, попадаща между точки А, В, С, Д и Е от комб. скица 2 на л.165 от гр.д.6777/2006г. на ВРС;

 2. ПИ  3636 с площ 1374 кв.м. по ПНИ на СО „Зеленика”, м.”Суванлъка”, при граници: ПИ 3637, ПИ 441, път - 9521, път - 1522, защрихован в  червен цвят на комб.скица 2 на л.165 от гр.д. 6777/2006 г. ВРС;

 3. ПИ 347 с площ 3604 кв.м. по ПНИ на СО „ Зеленика”, м.”Ташла тепе”,  от които  927 кв.м. в стар имот пл.№ 192 и 2677 кв.м. в стар имот пл.№ 193;

 4. Реална част от ПИ 3205  с площ 1294 кв.м по ПНИ на СО „Зеленика”,  от които 1283 кв.м. в стар имот пл.№ 192, и 11 кв. м. стар имот пл.№ 193,

 между съделители и при квоти:  6/ 18 ид.ч.  за И.Г.Р., по 3/18 ид.ч. за И.Р.И. и Д.Р.И.,  по 2/18  ид.ч. за Р.Д.И., Д.Д.С. и С.Р.Р., на основание чл. 34 от ЗС.

В хода на процеса съделителката С.Р.Р. е починала и на основание чл.120 ГПК /отм./ е заместена от правоприемниците си /наследници по закон/ Р.Д.И. и Д.Д.С., участващи в делбата и на лично основание.

Допуснатите до делба имоти са графично индивидуализирани на приподписаните от състава на ВОС скици на л.164 и л.165 от гр.д.№ 6777/ 2006г. на ВРС. От същите, както и от приетите по делото СТЕ се установява, че реалната част от ПИ 441 е съседна на другия делбен имот в м. „Суванлъка“ /ПИ 3636/. Съседни са и делбените имоти в м.“Таш тепе“ /описани под № 3 и 4/. И в.л.Попова, и в.л. А.са дали заключения за възможността за реална поделяемост на ПИ 3636 и ПИ 347, с оглед на което и са предложили различни варианти за обособяване на реални дялове, съответни на квотите в съсобствеността. Предложеният от в.л. А.втори вариант по заключението й, прието в с.з. на 21.02.2017г. кореспондира и на установеното от страните фактическо ползване, по който въпрос между съделителите липсва спор, в т.ч. и от страна на въззивника. В тази връзка в с.з. от 21.02.2017г. всички съделители, с изключение на въззивника И.Р.И. са направили искане делбата да бъде извършена по реда на чл.292 ГПК /отм./ - чрез разпределение на имотите съобразно този вариант на в.л. и при отчитане установената фактическа власт.

Предложеното от  в.л. А.разделяне на ПИ 3636 и ПИ 347 и обособени проекто-дялове отговарят на изискванията на чл.59 от Наредба № РД-02-20-5/2016г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралните регистри към ЗКИР, видно от писмо на началника на СГКК – Варна.

Основен принцип в делбата е всеки съделител да получи дял в натура, като неравенството в дяловете се изравнява с пари /чл.69 ал.2 ЗН/. При възможност за реална поделяемост, респ. повече от един делбен имот, еднакви по вид и предназначение прекратяването на съобствеността може да се извърши или чрез тегленето на жребий, или чрез разпределение на делбените имоти. В настоящия случай, първият от тези способи е неприложим, доколкото дяловете на съделителите са различни и броят на допуснатите до делба имоти не съответства на броя на съделителите, в това число и на броя на трите колена от наследници на общия им наследодател. В същото време е налице трайно установено ползване от всеки един от съделителите, което кореспондира на обема на притежаваните права в съсобствеността от всеки един. С оглед на това настоящият състав намира, че делбата следва да бъде извършена по реда на чл.292 ГПК /отм./ съобразно предложения от в.л. А.вариант втори по заключението й и при съобразяване фактическото ползване на имотите, в т.ч. и от въззивника.

Изложените от последния оплаквания във въззивната жалба не касаят по същество избрания способ за ликвидиране на съсобствеността. Оспорванията му са относно включването на имотите, находящи се в м.“Ташла тепе“ въобще в делбената маса, които доводи са преклудирани. Въпросът за кръга на лицата-съсобственици, притежаваните от тях общи имоти и квотите им е разрешен с влязлото в сила решение по първата фаза на делбата и не може да бъде пререшаван.

 Пазарната стойност на делбените имоти, както и стойността на обособените дялове съобразно кредитирания от съда вариант втори са посочени в заключението на в.л. А.. Съобразно това и при отчитане стойността на дела на всеки един от съделителите в съсобствеността и стойността на дела, който получава въззивникът дължи на Д.С. и Р.И. суми за уравнение в общ размер на 789.01 лв. /сумата, с която стойността на получения от него дял надвишава стойността на дела му в съсобствеността/. В този размер са и присъдените от първоинстанционния съд суми в полза на тези двама съделители като дължими от въззивника.

Относно сумите за уравнение на дяловете, дължими от и в полза на останалите съделители не са депозирани жалби, поради което и настоящата инстанция не ги обсъжда.

Поради съвпадането на изводите на настоящата инстанция по съществото на спора с тези на първостепенния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода от спора и на основание чл.78 ГПК вр. направено от въззиваемите искане и представени доказателства за извършени разноски въззивникът следва да заплати на Д.Д.С. сумата от 600 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция, както и сумата от 300 лева на И.Г.Р., също представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И

 

ПОТВЪРЖДАВА решението на Варненския районен съд, постановено на 11.05.2017г. по гр.д. № 6777/2006г.

 

ОСЪЖДА И.Р.И., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на Д.Д.С., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 600 /шестстотин/ лева, представляваща разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция, на основание чл.78 ГПК.

 

ОСЪЖДА И.Р.И., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на И.Г.Р., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 300 /триста/ лева, представляваща разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция, на основание чл.78 ГПК.

 

Решението подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280 ГПК, с касационна жалба пред Върховния касационен съд, в 1-месечен срок от връчването му на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                        2.