№ 23077
гр. С, 16.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:К И Д
при участието на секретаря П Н А
като разгледа докладваното от К И Д Гражданско дело № 20251110134838 по
описа за 2025 година
Производството е по реда на глава тринадесета от ГПК (”Основно
производство”).
Предявени са искове от “Т – С” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление гр. С, ул. Я № 23Б, представлявано от П П. и М Ц, с които е
поискано да бъде установено по отношение на ответника Л. К. К., ЕГН
********** и адрес: гр. С, бул. “К М Л” № ..., че дължи заплащането на
следните суми: 4 751,04 лева, представляващи цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2024 г.,
ведно със законна лихва за период от 27.02.2025 г. до изплащане на вземането;
801,70 лева, представляващи мораторна лихва за период от 15.09.2022 г. до
22.02.2025 г.; 68,91 лева, представляващи цена на извършена услуга за дялово
разпределение за период от 01.09.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна
лихва за период от 27.02.2025 г. до изплащане на вземането; 16,46 лева,
представляващи мораторна лихва за период от 18.03.2022 г. до 21.02.2025 г.,
както и разноски по делото. Предявяването на установителните искове се
обосновава с издадена в полза на ищеца заповед за изпълнение по реда на чл.
410 ГПК по ч.гр.д. № 12149 от 2025 г. на СРС и постъпило възражение от
страна на длъжника.
В исковата молба се твърди, че задълженията произтичат от доставена, но
1
неизплатена топлинна енергия и дялово разпределение за топлоснабден имот,
находящ се в град С, бул. “К М Л” № ..., с аб. № ..., като собственик на
последния е именно ответната страна, поради което тя има качеството на
клиент на ТЕ по смисъла на Закона за енергетиката. Представят се и правни
съображения относно отговорността за заплащане на съответните задължения
за доставена топлоенергия и съответните обезщетения за забава върху
дължимите суми. Навежда се, че съдържанието на облигационното
правоотношение между страните се регулира от общи условия, влезли в сила
през 2016 г., срещу които потребителят не възразил по реда на чл. 150, ал. 3
ЗЕ. В исковата молба се твърди, че в сградата, в която се намира процесният
имот, се извършва дялово разпределение, като начисляваните месечни суми са
прогнозни и едва след края на отоплителния сезон е извършвано дялово
преразпределение на база реален отчет.
В срока за отговор по чл. 131, ал. 1 ГПК такъв е постъпил от ответника, в
който се настоява, че исковите претенции на ищеца са неоснователни.
Навежда се възражение за настъпила погасителна давност по отношение на
вземането за главница за предоставена топлинна енергия и по-конкретно за
всички суми по фактури, издадени преди месец март 2022 г., което водило до
недължимост и на акцесорното взeмане за начислени лихви върху тези суми. С
оглед определяне на конкретната сума, която била погасена по давност,
страната претендира ищецът да представи всички фактури за процесния
период. Навежда възражение и за частично плащане на обща сума в размер на
550 лева, което било отнесено към задължения по фактури за периода от месец
май 2021 г. до ноември 2022 г., които плащания обаче не били отчетени от
ищцовото дружество. Тези плащания обаче касаели погасени по давност
вземания, поради което според ответника те следвали да се считат за авансово
погасяване на задължения за предоставяне на топлоенергия за периода март
2022 г. - април 2024 г. Признава се, че ответникът е придобил право на
собственост върху процесния имот по силата на договор за дарение, но от
фактурите не ставало ясно дали те касаят именно същия недвижим обект.
Ответникът възразява, че вземането не се дължи, тъй като услугата не била
поискана за потребление, като се позовава на чл. 62, ал. 2 ЗЗП. Твърди се, че в
процесния период имотът се ползвал от наемател - С. А. И., ЕГН **********,
като именно последният като ползвател дължал заплащането на всички
задължения. Начислените задължения били необосновано завишени и не
2
отговаряли на реалното потребление, проведеният отчет за периода май 2022
г. - април 2023 г. бил нередовен, извършен в противоречие с чл. 70, ал. 4,
изречение второ от Наредба от 12.03.2020 г., като в случая се касаело за уреди,
при които дистанционният отчет бил възможен.
На база приетите по делото писмени доказателства, както и изслушаните
експертни заключения, първоинстанционният съд достига до следните
фактически и правни положения:
По делото като безспорно обстоятелство е прието, че ответната страна
притежава вещно право на собственост върху процесния недвижим обект,
поради което съдът приема, че Л. К. е в облигационно правоотношение с
ищеца - като потребител на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
поради което именно той е пасивно легитимиран да отговаря за процесните
задължения, а не привлеченото трето лице - помагач, като правоотношението
между тях по повод използваната топлоенергия може да бъде предмет на
друга искова претенция. По делото е приета и съдебно-техническа експертиза,
която съдът кредитира като пълна, обоснована и изготвена от компетентно
вещо лице, като от нея се установява, че за процесния период е доставяно
твърдяното количество топлинна енергия от ищеца, въз основа на което са
сформирани процесните суми. От нейното заключение се установи, че
твърдяната в исковата молба сума и показания за топлинна енергия напълно
съответства на показанията на уредите – топломери и водомери, като сумите
съответстват на цените на топлинната енергия, определи от КЕВР. По делото е
приета и съдебно-счетоводна експертиза, която установява размера на
вземанията за процесните суми, в това число и отразените извънсъдебни
плащания от страна на длъжника, които били осчетоводени от страна на
ищеца. Действително част от процесните вземания (до фактура, отнасяща се
до м. януари 2022 г.) са погасени по давност, но задълженията по тях са
заплатени от ответника, както се посочва и в отговора към исковата молба,
като по аргумент от чл. 118 ЗЗД възражението на ответната страна, че
извънсъдебните плащания следва да се отнесат към задължения, които не са
погасени по давност, е неоснователно. И тъй като потребителят на топлинна
енергия не е изпълнил точно във времево отношение паричната му престация
спрямо ищцовото дружество, същият е изпаднал в забава и дължи
обезщетение за несвоевременно изпълнение в размер на законната лихва по
чл. 86, ал.1 ЗЗД съгласно чл. 33, ал. 2 вр. чл. 32, ал. 3 от приложимите общи
3
условия на “Т С” ЕАД, в сила от 2016 г., които фиксират конкретна падежна
дата на плащане на задължението при изтичане на определен период. По иска
за лихва за забава върху цената на услугата за дялово разпределение, следва да
се има предвид, че по отношение на цената за услугата дялово разпределение
липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна
енергия, поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал.
2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за отправена покана от
кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, поради
което акцесорната претенция в тази част се явява неоснователна и следва да
бъде отхвърлена.
При този изход на спора, то разноски се следват в полза на двете страни,
съобразно уважената и отхвърлена част на исковите претенции.
Така мотивиран, Софийски районен съд, 128 граждански състав, на основание
чл. 235, ал. 1 ГПК
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 79, ал.1 пр. 1 ЗЗД вр. чл.
153, ал. 1 и чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Л. К. К., ЕГН ********** и адрес:
гр. С, бул. “К М Л” № ..., ДЪЛЖИ в полза на “Т С" ЕАД, ЕИК: ..., с адрес в
град С, ул. “Я” № 23Б следните суми, за които е издадена заповед аз
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 12149 от 2025 г. по описа на
СРС: 4 751,04 лева, представляващи цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна
лихва за период от 27.02.2025 г., която енергия е доставена в имот, находящ се
в град С, бул. “К М Л” № ..., с аб. № ...; 801,70 лева, представляващи
мораторна лихва за период от 15.09.2022 г. до 22.02.2025 г., изчислена върху
дължимата главница от 4 751.04 лева; 68,91 лева, представляващи цена на
извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.09.2022 г. до
30.04.2024 г., ведно със законна лихва за период от 27.02.2025 г. до изплащане
на вземането; като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иск за заплащане на сума
в размер на 16,46 лева - начислена лихва за забава за периода от 18.03.2022 г.
до 21.02.2025 г., изчислена върху главницата, претендирана за извършена
услуга по дялово разпределение.
4
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Л. К. К., ЕГН ********** да
ЗАПЛАТИ на “Т С" ЕАД, ЕИК: ... съдебно-деловодни разноски за настоящото
производство в размер на 846.08 лева, а за заповедното такова по ч.гр.д. №
12149 от 2025 г. по описа на СРС - 122.07 лева.
ОСЪЖДА “Т С" ЕАД, ЕИК: ... да ЗАПЛАТИ на Л. К. К. 250 лева -
адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице - помагач на
страната на ищеца - “Т С” ЕООД, ЕИК: ..., а на страна на ответника - С. А. И.,
EГН: **********
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РЕШЕНИЕТО е подписано с квалифициран електронен подпис на съдията - чл. 102а, ал. 1 ГПК, поради
което не носи саморъчен такъв.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5