МОТИВИ към ПРИСЪДА № 2600171/01.07.2022 г.,
постановена по НОХД № 514/2021г. по описа на БРС
Производството по делото е
образувано по повод на обвинителен акт на Районна прокуратура гр. Бургас срещу В.В.К.
- роден на ***г. в гр.Плевен, постоянен адрес:***, българин, български
гражданин, средно образование, неженен, осъждан, безработен, ЕГН **********, с
обвинение за това, че на 23.02.2020г. в гр. Бургас, на ул. „....в заведение за
бързо хранене „....“, блъснал в стена Х.Б.П., в качеството ѝ на
длъжностно лице - управител и едноличен собственик на капитала на „....“ ЕООД,
стопанисващо заведение за бързо хранене „....“, при и по повод на изпълнение на
работата ѝ, с което ѝ причинил лека телесна повреда, изразяваща се
в контузия на главата с кръвонасядания и отоци по лицето, кактои кръвонасядане
по дясното бедро, довели до болка и страдание, без разстройство на здравето - престъпление
по чл.131, ал.1, т.1, вр. чл.130, ал.2 от НК..
В съдебно заседание, прокурорът поддържа повдигнатото
на подсъдимия обвинение, като излага съображения, че същото е доказано от
обективна и от субективна страна.
По отношение определяне на
наказанието, прокурорът счита, че на подсъдимия следва да се наложи наказание,
на основание чл.54 от НК - „пробация“, за срок от 1 година и 6 месеца с двете задължителни
пробационни мерки.
От своя страна, защитникът на
подсъдимия, подкрепя становището на прокурора, като моли Съдът да наложи също наказание „пробация“, но в по-нисък размер.
Подсъдимият не присъства и не
изразява становище, тъй като е даден ход на делото, по реда на чл. 269 НПК.
След преценка на събраните по
делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Пострадалата Х.Б.П. била
собственик и едноличен управител на капитала на дружеството „....“ ЕООД,
съгласно учредителен акт от 10.02.2017г. Дружеството стопанисвало стопански
обект в гр. Бургас, на ул. “.... - заведение за бързо хранене - „....“.
Наемател на обекта, според договора за наем от 01.06.2018г., било дружеството „....“
ЕООД, представлявано от Х.П., а наемодатели били Б. М. и Х.П.. Материално отговорно
лице на обекта била също Х.П..
На 23.02.2020г., около 23:10
часа, пострадалата Х.П. била на работа в заведението за бързо хранене на ул. “.....
В заведението също бил и св. Д.Д. - служител в заведението. По същото време в
заведението влязъл подс. В.К. - бивш служител на „....“ ЕООД, който в началото
на месец февруари 2020г. бил освободен от работа. След като видял св. П., К. я
попитал кога ще си получи парите. П. му отговорила, че ще си получи парите
идната седмица. В отговор на казаното от нея, подсъдимият я заплашил, че ще я
пребие. Изплашена от думите му, П. натиснала паник бутона, за да извика помощ, като извести
охранителите от COT „ВТА“. Тогава, подс. К. я хванал с ръце и я блъснал силно в
стената. От удара, П. се свлякла на земята. Св. Д. се намесил и помогнал на П.
да се изправи, но в този момент К. отново хванал П. и отново я блъснал в
стената. Вследствие на блъскането и в стената, от подс. К., пострадалата П.
получила кръвонасядания и оток в областта на лицето и силни болки в областта на
главата, както и кръвонасядане в дясното бедро. Св. Д. успял да хване К. и да
го изведе навън, след което заключил вратата. Подсъдимият обаче започнал да
хвърля столове по витрината, като счупил няколко стъкла и малко по-късно
избягал. Междувременно, св. Д. се обадил на тел. 112, за да съобщи за
инцидента. След малко на място дошли и служители на СОТ „ВТА“ - А.А. и Х. С., както и полицейски служители.
На място дошла и линейка, за да бъде оказана спешна помощ на П., която била в
шок от случилото се. След прегледа, тя била откарана в УМБАЛ Бургас, където и
предписали болкоуспокояващи лекарства, както и и предложили, да остане на
лечение в болницата.
Още същата вечер, полицейските
служители задържали подс. К..
Съгласно изготвената СМЕ, вещото
лице установило, че Х.П. е получила контузия на главата с кръвонасядания и
отоци по лицето, както и кръвонасядане по дясно бедро. Били и причинени болка и
страдание.
Горната фактическа обстановка,
Съдът приема за безспорно и категорично установена от събраните по делото
доказателства, в това число и от обясненията на подсъдимия, дадени в досъдебно
производство, в които същият се е признал за виновен.
Обвинението се подкрепя по
безспорен и категоричен начин от събраните в хода на досъдебното производство
материали, които обхващат гласните и писмени доказателства и доказателствени
средства: протоколи за разпити на свидетелите, съдебномедицинска експертиза,
справка за съдимост и др. писмени доказатества, приложени по делото.
В тази насока са и показанията на
разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели Х.П., Д.Д. и А.А., които по
еднопосочен начин потвърждават обвинителната теза. Съдът констатира, че тези
показания са в отношение на пълно покриване и допълване с останалите
доказателства, поради което изцяло ги кредитира.
Съдът кредитира и събраните по делото
писмени доказателства, както и заключенията на изготвената в хода на
досъдебното производство експертиза, като компетентно изготвена, с необходимите
професионални познания и опит в съответната област, неоспорени от страните и
съответстващи на събрания по делото доказателствен материал.
Настоящият съдебен състав намира,
че съвкупният доказателствен материал е в пълно съответствие с направените
самопризнания от подсъдимия, поради което в конкретния случай не се налага
самостоятелното обсъждане на доказателствата, доколкото липсва спор по фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, които включват всички
съставомерни признаци на инкриминираното деяние.
От своя страна, подсъдимият е
признал изцяло фактите, изложени в ОА, при разпита му пред разследващите
органи, като в съдебно заседание, защитникът му, също не оспорва тези факти.
От обективна страна, В.К. с
поведението си е застрашил онези обществени отношения, свързани с опазване на
човешкото здраве и неприкосновеност на тялото.
С оглед на горната фактическа
обстановка, съдът счита за доказано по безспорен и категоричен начин от
обективна и от субективна страна, че подсъдимият е осъществил състава на
престъплението по чл.131, ал.1, т.1, вр. чл.130, ал.2 от НК.
Деянието е извършено при пряк
умисъл като форма на вината, като подсъдимият е съзнавал общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици
и е искал тяхното настъпване.
Във връзка с изложеното, съдът
призна подсъдимия В.В.К., ЕГН ********** за виновен в повдигнатото от БРП
обвинение за извършено престъпление по чл.131, ал.1, т.1, вр. чл.130, ал.2 от НК.
За извършеното от подсъдимия престъпление,
Законът предвижда наказание до една година лишаване от свобода или пробация.
Към датата на извършване на
деянието, подсъдимият е бил осъждан, което съдът отчита, като отегчаващо вината
обстоятелство, а като смекчаващо вината обстоятелство, следва да се отчете изразеното
от него съжаление за стореното на ДП.
Съобразявайки се с гореизложеното,
съдът намери за справедливо и че целите на наказанието ще бъдат постигнати в максимална
степен, ако на подсъдимия бъде наложено наказание, при приложение разпоредбата
на чл. 54 от НК, а именно „пробация“ за срок от 1 /една/ година при следните
пробационни мерки: на основание чл.42а, ал.2, т.1 от НК задължителна
регистрация по настоящ адрес *** /една/година с явяване и подписване на
осъдения пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице с
периодичност на явяване 2 пъти седмично; на основание чл.42а, ал.2, т.2 от НК
задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 1 /една/година.
С така определеното и наложено наказание,
настоящият състав счита, че в максимална степен ще бъдат постигнати целите на
наказанието, визирани в чл. 36 от НК и подсъдимият ще се поправи и превъзпита.
Като причини за извършване на
деянието следва да се приемат ниската правна култура на подсъдимия, тежките
икономически условия в страната, водещи до агресия у хората.
Накрая съдът се занима с
разноските по делото, които възложи в тежест на подсъдимия и с МНО „Подписка“,
която предвид постановената присъда и наложеното наказание, отмени.
Мотивиран от горното, съдът
постанови присъдата.
СЪДИЯ: М. БУШАНДРОВА