Р Е Ш Е Н И Е
№ гр.
Царево, 30.09.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ЦАРЕВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, граждански състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ МОСКОВА
при участието на секретаря Петранка Бъкларова,
като разгледа докладваното от съдия Москова гр.д. № 274/2019г. по описа на РС-Царево, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба,
подадена от „***” АД с ЕИК ***, седалище
и адрес на управление ***, представлявано от С.Х.Б. и Г.Н.П., чрез: адв. И.М.Л.,***,
с адрес за съобщения и кореспонденция: ***, срещу: С.Х. С. , ЕГН **********, с
адрес: ***.
С исковата молба е предявен иск с правно основание
чл.422, вр. чл.415, вр. чл.414 от ГПК, чл. 183, вр. чл.200 от ЗЗД и чл.86, вр.
чл.84 от ЗЗД, за установяване на вземането по издадената заповед за изпълнение срещу ответника по ч.гр.д.№ 155/2019г. на
РС-Царево за сумата в размер на
59.70 лева, представляваща главница,
мораторна лихва в размер на 1.57 лева за периода от 28.12.2018г. до
18.03.2019г. и законната лихва, считано от
датата на подаване на заявлението
по чл. 410 от ГПК -20.03.2019г. до окончателното плащане на сумата. Ищецът претендира разноските по заповедното и
исковото производство. Ангажира писмени доказателства.
Препис от ИМ, ведно с приложенията към нея са връчени на
ответника С.Х. С., като в срока по чл.131 от ГПК /изтекъл за ответника на
30.07.2019г./, същата не е депозирала писмен отговор, не е взела становище , не
е ангажирала доказателства и не е оспорила ангажираните от ищцовото дружество
такива.
В с.з., ищцовото дружество, редовно уведомено, не се
представлява. Същото е депозирало нарочна молба, с която заявява, че желае да
се даде ход на делото в негово отсъствие, поддържа исковата молба и моли за
постановяване на неприсъствено решение, ако предпоставките за това са налице.
В с.з. ,
ответникът, редовно уведомен, не се явява и не се представлява.
Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона и
събраните по делото доказателства и становищата на страните, намери за
установено следното:
Предявен е иск по
чл.422, вр. чл.415, вр. чл.414 от ГПК, чл. 183, вр. чл.200 от ЗЗД и чл.86, вр.
чл.84 от ЗЗД, за установяване на вземането по издадената заповед за
изпълнение срещу ответника по ч.гр.д.№
155/2019г. на РС-Царево за сумата в
размер на 59.70 лева,
представляваща главница, мораторна лихва в размер на 1.57 лева за периода от
28.12.2018г. до 18.03.2019г. и законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК -20.03.2019г.
до окончателното плащане на сумата.
Ищецът е направил искане за постановяване на
неприсъствено решение по реда на чл. 238 и 239 от ГПК.
Съдът намира, че
са налице основанията да бъде постановено по делото неприсъствено решение,
предвид обстоятелството, че ответникът не е представил в срок писмен отговор,
не се е явил в първото по делото съдебно заседание и не е направил искане
делото да се разглежда в негово отсъствие. Налице са процесуалните
предпоставките на чл. 239 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение
предвид това, че по делото с разпореждане, което е редовно съобщено на
ответника му е било указано, че при непредставяне на писмен отговор в срок и
неявяване в първото по делото съдебно заседание, без да е направено искане за
разглеждането му в негово отсъствие, съдът може да постанови неприсъствено
решение.
От представените по делото
доказателства се установява, че на
19.04.2017г. между „***“ ЕАД ЕИК *** (Продавач) и С.Х.С. / понастоящем с
фамилия С./ е сключен Договор за продажба на изплащане № ***. На основание т. 1
и т.2 от Договора, с неговото подписване купувачът - С.Х.С. е закупила и е
станала собственик на устройство “***” със сериен номер ***. Съгласно т. 10.2.1
от Договора купувача се е задължил да заплати на „***“ ЕАД продажната цена за
вещта, съобразно погасителен план към Договора.
Поради неплащане в срок, договора
между „***“ ЕАД и ответника С.Х.С. е бил прекратен предсрочно на основание
т.12.3 от Договор за продажба на изплащане № ***. Непогасената сума до края на
срока на Договора за продажба на изплащане, в размер на 59,70 лв., е станала
предсрочно изискуема на основание чл. 12.3. от Договора.
На 07.11.2014г. между „***“ ЕАД, ЕИК
*** и „***“ АД, ЕИК ***, е сключен Договор за поръчителство. На основание т.З от Договора за
поръчителство „***“ АД се задължил в качеството си на поръчител да обезпечи
задълженията на абонати, сключили с „***” ЕАД Договор за продажба на изплащане.
Поради неплащане на дължимата сума
от страна на С.Х.С. по Договора за продажба на изплащане, на основание чл. 143
от ЗЗД и чл. 2.2.4. от Договора за поръчителство от 07.11.2014 г., „***“ АД в
качеството си на Поръчител е уведомило длъжника с Уведомление № ***, че ще изпълни
вместо него задължението му към „***“ ЕАД. Уведомлението е било получено лично от ответника видно
от Обратна разписка № ***
Поради липса на доброволно плащане
от страна на длъжника, след като е бил поканен за това и на основание чл. 2.2.3
от Договора за поръчителство от 07.11.2014 г., „***“ АД е заплатило на „***”
ЕАД на 28.12.2018г. сумата от 59,70 лева, представляваща дължимата и изискуема
сума от С.Х.С.. ЕГН ********** по Договора за продажба на изплащане от
19.04.2017г. Плащането на
сумата е извършено след отправена покана от страна на кредитора към поръчителя,
съгласно т.2.2.3 от Договора за поръчителство. Съгласно Договора за
поръчителство, поканата следва да се отправи посредством предявяването на
Справка /Приемо-предавателен протокол/, а именно Приемо - предавателен протокол
№ ***/13.06.2018г., представляващ справка по т.2.2.3 от Договора за
поръчителство от 07.11.2014г. Протоколът съдържа списък с абонатите и размера
на просрочените задължения, произтичащи от договори, гарантирани чрез
поръчителство от ищеца. Ответникът присъства на стр. 2, ред 11 от горепосочения
Протокол № ***. Плащането е извършено с Платежно нареждане № ***.
Съгласно т.2.2.5 от Договора за
поръчителство, след извършеното плащане се съставя Справка /Приемо-предавателен
протокол/ който съдържа списък е абонатите, за които на 28.12.2018г. „***” АД в
качеството си на поръчител е изпълнил вместо тях задълженията им към „***” ЕАД
произтичащи от договори за продажба на изплащане, гарантирани чрез
поръчителство. В случая е
съставен Приемо-предавателен протокол № 190/04.01.2019г. Ответникът присъства
на стр. 1, ред 37 от посочения Протокол № ***.
От представените по делото писмени
доказателства, може да се направи извод за вероятна основателност на
предявената установителна претенция при условията на непълно доказване в
настоящото производство, поради което следва да се постанови неприсъствено
решение. С оглед на изложеното съдът намира, че „***” АД в качеството си на поръчител има
изискуемо и ликвидно вземане към ответника С.Х. С. / с бивша фамилия С./, ЕГН **********
в размер на 59,70 лв., представляваща незаплатена сума по Договор за продажба
на изплащане № *** от 19.04.2017г. , както и за сумата от 1,57 лв., представляваща мораторна лихва за
забава, за периода от датата на плащане на главницата от заявителя „***” АД на
„***”ЕАД - 28.12.2018г. до датата на предявяване на заявлението на основание
чл.410 от ГПК - 18.03.2019г., ведно със законната лихва върху главницата за
периода от подаването на настоящото заявление до окончателно заплащане на дължимата
сума.
Предвид гореизложеното съдът
приема, че са налице всички изискуеми от закона процесуално-правни и
материално-правни предпоставки на разпоредбите на чл. 238 и 239 от ГПК за
постановяване на неприсъствено решение.
Съгласно т.12 от ТР
№4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на
чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на
разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на
спора разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в
заповедното производство.
С оглед изхода от спора, ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищеца понесените в исковото производство по делото
съдебно-деловодни разноски в размер общо на 325.00 лева, от които държавна
такса в размер на 25.00 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева,
както и разноските в заповедното производство в размер общо на 325.00 лева , от
които държавна такса в размер на 25 лева
и адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО, че съществува изискуемо вземане на ищеца „***”
АД с ЕИК ***, седалище и адрес на управление ***, по отношение на ответника С.Х.
С., ЕГН **********, с адрес: ***, за
сумата в размер на 59,70 лв., представляваща незаплатена сума по Договор за
продажба на изплащане № *** от 19.04.2017г. , както и за сумата от 1,57
лв., представляваща мораторна лихва за забава за периода от 28.12.2018г. до
18.03.2019г., за които сума е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № *** по ч.гр.д.№ *** на
ЦРС, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на
заявлението по реда на чл. 410 от ГПК - 20.03.2019г.
до окончателното плащане на сумата.
ОСЪЖДА ответника С.Х. С., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на ищеца „***” АД с ЕИК *** сумата в размер на 325.00 лева, представляваща направени в заповедното
производство разноски, както и сумата в
размер на 325.00 лева, представляваща направени в исковото производство разноски.
Решението е окончателно.
Районен съдия: