№ 203
гр. Тетевен, 08.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, IV - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в
публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:МИЛЕН Р. АНГЕЛОВ
при участието на секретаря МАРГАРИТА СВ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от МИЛЕН Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20254330100182 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на П. И. А., ЕГН ********** и Д. А.
А., ЕГН ********** и двамата с адрес в с. Градежница, ул. „Цар Самуил“ № 35, против М.
М. А., ЕГН ********** и Р. К. А., ЕГН ********** и двамата с адрес с. Градежница, ул.
„Цар Самуил“ № 37, с предявен иск с правно основание чл. 109 от ЗС.
В исковата молба се твърди, че ищците като съпрузи са придобили - ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ с идентификатор № 17419.***.***, с площ от 627 / шестстотин двадесет и седем/
квадратни метра, при граници и съседи: 17419.701.911, 174410.701.194, 17419.17.165,
17419.***.*** - Нот. акт 34/2019 г. на Нотариус Румяна Вутева, Нот. акт № 133, том втори,
рег. № 2400, дело № 289/2019 г., както и скици № 15-114428/23.01.2025 г., № 15-114429, №
15-1144431, № 15-114441, № 15-114435 от 23.01.2025 г. на АГКК-Ловеч.
Заявяват, че в северната част на имота им с идентификатор № 17419.***.*** с
административен адрес с. Градежница, ул. „Цар Самуил“ № 35, съседът им и първи ответник
по делото М. М. А., заедно със съпругата си, втори ответник по делото, са собственици на
ПИ с идентификатор № 17419.***.***, административен адрес с. Градежница, ул. „Цар
Самуил“ № 37, е построил на границата между двата имота - Масивна Лятна Кухня с
идентификатор № 17419.***.***.2 и Масивна Стопанска Постройка с идентификатор №
17419.***.***.3.
Ищците заявяват, че за постояване на тези сгради на граничната линия не е давано
съгласие от тях, в качеството им на собственици на съседния имот - 193. Сочат, че така
построени тези сгради пречат на собствеността им да се ползва в пълен обем. Сочи се, че
лятната кухня, покрита с бетонна плоча козирка е точно на границата в имота на ищците,
като дъждовните води също падат в имота им, което е неоснователни действия, които
смущават тяхната собственост и следва да бъдат преустановени.
На следващо място се сочи, че Лятната кухня засенчва имота им, както и че
дъждовните води, за да не наводняват имота на ищците А. е отвел с канавка и тръба, тъй
като от тяхното съществуване се увеличава влагата до къщата му.
1
Ищците заявяват, че за същите сгради няма строителни книжа, като се сочи, че
същите са построени след 31.03.2001 година, нямат режим на търпимост, съгласно параграф
127, ал. 1 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ, нямат и характера на постройки на допълващо
застрояване към калканни стени на заварени или новоопределени постройки в съседен
урегулиран поземлен имот или плътни огради, съгласно чл. 42, ал. 2 от ЗУТ.
Допълва се, че сграда с идентификатор № 17419.***.***.2 е изградена без строителни
книжа на граница с ПИ с идентификатор№ 17419.***.***, поради което за изграждането на
тази сграда е било необходимо съгласие на ищците, в качеството им на собственици на
съседния имот с идентификатор № 17419.***.***, като за нея не е приложима хипотеза по
чл. 127, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ /търпимост, тъй като е изградена след 2006 година/.
Сочи се, че съществуването на тази процесна сграда - масивна лятна кухня точно на
границата е противоправно действие, извършено строителство без съгласие на
собствениците на съседния имот 193, разрешение да се строи на граница, без спазване на
необходимите отстояния от тази граница, с което се ограничават правата на ищците като
собственици на имот - 193, да го ползват в пълен обем.
Моли съда да постанови решение, с което да се приеме за установено по отношение
на ответниците, че сградата изградена на граница - лятна кухня, с идентификатор №
17419.***.***.2, без строителни книжа и без дадено от съседите съгласие е незаконен
строеж, като следва да бъде премахната - масивна лятна кухня, изградена в имот - ПИ №
17419.***.***, административен адрес с. Градежница, ул. „Цар Самуил“ № 37 - изградена на
границата с имот № 17419.***.***, тъй като е изградена без съгласието на собствениците на
имот № 17419.***.*** - ищци, без строителни книжа, след срока 31.03.2001 г., няма режим
на търпимост, а съществуването й ограничава правото на собственост на ищците, в
качеството им на собственици на имот с идентификатор № 17419.***.***, по КККР на с.
Градежница, общ. Тетевен, област Ловеч, одобрен със Заповед № РД-18-1783/30.10.2018 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, да го упражняват в пълен обем.
В законоустановения срок е подаден отговор от ответниците. В него ответната страна
заявява,че иска е недопустим, поради липсата на пасивна процесуална легитимация на
страната, тъй като ответниците са продали своя имот през 2023 г. на сина и на снаха си,
както и на следващо място при допустимост на иска заявяват, че не признават предявения
срещу тях иск с посоченото правно основание по чл. 109 от ЗС, като считат иска изцяло за
неоснователен и недоказан и молят да бъде отхвърлен.
На първо място ответниците сочат, че исковата претенции е недопустима и би
следвало делото да бъде прекратено, тъй като съгласно нотариален акт за покупко-продажба
на недвижим имот № 31, т. 1, рег. № 286, дело № 28 от 27.01.2023 г. на Нотариус Вутева
ответниците са прехвърлили собствеността върху собствения им имот с идентификатор
17419.***.***, заедно с изградените в същия ПИ сгради с идентификатори 17419.701.19.1,
17419.***.***.2, 17419.***.***.3 и 17419.***.***.4 на сина им Р. М. М. и съпругата му Р. И.
М..
По същество на предявения иска ответниците заявяват, че не са верни фактите и
съображенията на ищците, че процесната лятна кухня с идентификатор 17419.***.***.2 и
масивна стопанска постройка с идент. № 17419.***.***.3 , които са изградени на границата а
с техния имот са неоснователни действия, конто засягат пълноправното осъществяване на
собствеността им в ПИ с ид. 17419.***.***, като лятната кухня наводнява имота им и като
изградена на граница - това били неоснователни действия които смущават тяхната
собственост. Сочат за неоснователно твърдението, че сградата и засенчва имота на ищците,
наводнява го и по този начин овлажнява и тяхната собствена къща. Сочи се в отговора, че
ищците на границата с лятната кухня, до тяхната къща имат изградени постройка с ид.
17419.***.***.4 и долепени до нея, по продължението на границата на още две складови
помещения, които не са отразени по КК. Сочат, че същите помещения са заснети от
2
служителите на общинската администрация. Именно тези складови постройки са долепени
до къщата на ищците и те са причината за овлажняване то на тяхната къща. От тази гледна
точка, ответниците твърдят, че лятната им кухня може да засенчва само изградените на
калкан постройки на самия ищец. Сочат, че нямат строителни книжа, но и ищците не
притежавали такива за техните постройки.
На следващо място в отговора на исковата молба се сочи, че от административна
преписка на Община Тетевен, се установило, че сградата на ищците е ид. 17419.***.***.4 по
КККР е изградена на граница с ПИ на ответниците и е построена през 1989 г., а лятната им
кухня през 2000 г., т.е. много по-рано от лятната им кухня. По лози начин Общинската
администрация стигнала до извода че е налице постройки на допълващо застрояване,
съобразно чл. 42 ал. 2 от ЗУТ, както и че са налице основанията на §127, ал. 1 ПЗР към ЗИД
на ЗУТ и постройката е търпима - Писмо - № Жалба - 41/9/ от 18.10.2022 г. Въз основа на
подписана от първия ответник нотариално заверена декларация, на ответниците било
издадено Удостоверение № УТИД -04-20.89/1/ от 29.11.2022 г. за търпимост на сгради с ИД
17419.***.***.1, 17419.***.***.3 и 17419.***.***.4. В последствие им било издадено и
Удостоверение за търпимост на процесната постройка с ИД. 17419.***.***.2 по декларация,
за това че постройката е строена през 2000 г.
Предвид изложените аргументи ответниците считат, че исковата претенция е
недоказана и неоснована и следва същата да се остави без уважение. Претендират се
сторените съдебни разноски.
Съдът в своето определение по изготвения проект на доклад дал квалификация, че е
предявено искане с правна квалификация чл. 109 от ЗС, като е разпределил
доказателствената тежест по искането в съответствие с правилото на чл. 154 ГПК, че всяка
от страните е длъжна да докаже фактите, на които основава своите искания или възражения,
по начина, описан в диспозитива на доклада по делото. Също с доклада по делото съдът е
конституирал като заинтересовани страни в производството Р. М. М. и Р. И. М., в качеството
им на нови собственици на процесния недвижим имот, съгласно Нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот № 31, т. 1, рег. № 286, дело № 28 от 27.01.2023 г. на Нотариус
Вутева.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и по вътрешно
убеждение, съобразно чл. 235 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и
правна страна:
От приложените по делото писмени доказателства се установява, че ищците като са
придобили - ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 17419.***.***, с площ от 627 /
шестстотин двадесет и седем/ квадратни метра, при граници и съседи: 17419.701.911,
174410.701.194, 17419.17.165, 17419.***.*** - Нот. акт 34/2019 г. на Нотариус Румяна
Вутева, Нот. акт № 133, том втори, рег. № 2400, дело № 289/2019 г., както и скици № 15-
114428/23.01.2025 г., № 15-114429, № 15-1144431, № 15-114441, № 15-114435 от 23.01.2025 г.
на АГКК-Ловеч.
Ответниците М. М. А. и Р. К. А. първоначално, а след това конституираните
заинтересовани страни Р. М. М. и Р. И. М., в качеството им на собственици на процесния
недвижим имот, съгласно Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 31, т.
1, рег. № 286, дело № 28 от 27.01.2023 г. на Нотариус Вутева са собственици на Недвижим
имот с идентификатор 17419.***.***, заедно с изградените в същия ПИ сгради с
идентификатори 17419.701.19.1, 17419.***.***.2, 17419.***.***.3 и 17419.***.***.4.
Установи се, че с Удостоверение № УТИД -04-20.89/1/ от 29.11.2022 г. за търпимост е
установен режим на търпимост на сгради с ИД 17419.***.***.1, 17419.***.***.3 и
17419.***.***.4., както в последствие било издадено и Удостоверение за търпимост на
процесната постройка с ИД. 17419.***.***.2 по декларация, за това че постройката е строена
през 2000 г.
3
За изясняване на спора е допуснато събиране на гласни доказателствени средства,
чрез разпит на свидетели.
Свидетелят Иво П.ов И. заявява, че в периода около 2005 г. се е строила процесната
сграда. Сочи, че се отразява се зле на техния имот и има влага. Заявява, че са изградили в
двора на ищците канал за поемане на излишната вода от водосточните тръби. Направили
този канал, защото водата влиза в двора. Водата идва от покрива на сградата, за която става
въпрос. Сградата е едноетажна не е влизал и гледал за какво се ползва, но мисли, че е баня и
кухня. На стената на къщата им е влагата и вътре в гаража. Счита процесната сградата за
неправилно построена на граница. Сочи, че улук, който да събира водата от съседната сграда
се поставил в Петък следобед на стената откъм техният имот. На следващо място свидетелят
сочи, че има изграден гараж в двора на ищците. За този гараж имат строителни книжа.
Заявява, че навесът на ищците не е бил до границата. Сочи, че навеса на ищците е под сачака
на къщата, не е до стената на къщата. Има отстояние. Счита, че овлажняването на стените
до навеса на ищците до тяхната къща нагоре до първият етаж може да се предположи, че са
от дъждовете.
На следващо място е разпитан свидетелят О. М. Ю., който заявява, че процесната
постройка е построена 2000 г. Той е участвал в строежа с Р. М. и Асен Д.. Тя е голяма около
20 кв., на един етаж. Има наклон към мястото на ответниците не е към мястото на другия
имот. Кухнята е на плоча и е с асфалтова хартия. Когато са я правили не са мислили, че ще
има навлажняване на страната на ищеца, защото наклона е на обратно. Има изграден улук
изградили са го с Р. М. сложен е откъм собственика. В момента има от всички страни улуци.
Ние сме сложили един улук откъм наклона, ако после той си е слагал не знам. Когато
правили процесната постройката имало навес, който е с ламарина отвсякъде е затворен с
ламарина, между ламарината и кухнята има 30-40 см. разстояние. Скоро е виждал навеса,
сега тези ламарини, които бяха са премахнати откъм оградата, а навеса стои, само оградните
ламарини ги няма. Възможно е да влиза от този навес водата, самата кухня е много далеч
няма как да е от нея, като вали пръска от ламарината и с течение на времето пръска и
причинява щетите, то се вижда с просто око. Кухнята е на 3 м от тази къща, няма как да
пръска от кухнята на къщата. Свидетелят сочи, че през 2000 г. му се роди детето и затова си
спомням строежа, в направата на който е взел участие.
На последно място е разпитан свидетелят Асен Ю. Д., който заявява, че е строител по
професия и в момента я упражнява. Участвал е в строителството на лятната кухня. Тя е
изградена до къщата на Р. около метър и нещо от къщата на Р.. Тя е може би под 30 кв. м. и е
на един етаж. Бетонна покривна конструкция с хидроизолация, като той е правил
хидроизолацията. Водата от покрива се отвежда от един улук, който е от страната към
улицата. Наклона на отводняването е към къщата на Р. и улицата. Сочи, че в съседната къща
имало и все още има навес с ламарини и било от всички страни и отгоре с ламарини. Има го
този навес. Овлажнява се, защото не обърнато, няма скатова ламарина. Неговата ламарина
до границата му пръска по къщата и вследствие на това се получава мухъл на стената на
къщата. Лятната кухня е на разстояние от ищцовата на над 3 м. и според наклоните, които
има няма как да пръска в двора на ищеца изобщо, няма как да наводнява този двор при
положение, че има ламарини. Между лятната кухня и ламарините има отстояние 20-30-40
см. Получава се празно пространство от постройката и навеса на ищеца. В двора на ищците
си има постройка границата до улицата над пристройката, оградата е от ламарини. Лятната
кухня я изградили след казармата някъде значи 2000 г.
Съдът кредитира показанията на свидетелите в цялост, пременяйки тези на Иво И. по
реда на чл. 172 ГПК, намира същите за обективни, непротиворечиви и съответстващи на
останалия доказателствен материал по делото. Свидетелите са възприели различни факти и
обстоятелства, свързани с делото. Показанията им следва да бъдат кредитирани, тъй като не
е налице противоречие между тях, предвид факта, че всеки от свидетелите сочи различни
4
данни, възприети от собствената си позиция, без да се създаде противоречие помежду им,
касаещо едно и също обстоятелство.
По делото е допусната и назначена Съдебно – техническа експертиза, приета по
делото и неоспорена от страните. На поставените задачи вещото лице експерт дава следните
заключения: на поставения въпрос съществуващата сграда в съседния имот с идентификатор
17419.***.***.2, изградена на границата с п.и. с идентификатор 17419. ***.*** /имот на
ищците/, имали строителни книжа? Експертът сочи, че за сграда с идентификатор
17419.***.***.2 не се намериха строителни книжа. За същата има издадено удостоверение за
търпимост на стр. 43 от делото.
На въпроса изградената сграда 192.2 покрива ли калканно строителство със сграда в
съседния имот с идентификатор 17419.***.*** и в този случаи изисква ли се разрешение -
декларация съгласие от страна на собствениците на този съседен имот? Приложима ли е
хипотезата на параграф 127, ал.1 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ? Експертът сочи, че видно от
приложеното геодезическо заснемане, сграда 17419.***.***.2 се покрива калканно с
изградения навес в съседния имот с идентификатор 17419.***.***, който е показан с червени
линии. Съгласно хипотезата на параграф 127, ал. 1 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ е издадено
удостоверението за търпимост на сграда 17419.***.***.2.
На въпрос къде попадат водите, капката от покривната конструкция на тази сграда
192.2, построена на граница с имот 193 и създават ли допълнителна влажност по отношение
на жилищната сграда в имот 193? Експертът заявява, че покривът на сграда 17419.192.2 е от
бетонова плоча покрита с воалит със сипица. Наклонът на покрива е 1.6 % в посока на изток
към улицата. На южната страна на покрива няма поставени улуци и при силен дъжд е
възможно част от дъждовните води да попадат в съседния от юг имот 17419.***.***.
На въпрос на какво разстояние е процесната сграда 192.2 от жилищната сграда в имот
193 на ищците? Заключението сочи, че процесната сграда 17419.***.***.2 се намира на
средно 3.30 м. от жилищната сграда 17419.***.***.1 на ищците.
На последния поставен въпрос от ищците - Какво е предназначението на процесната
сграда 192.2 на ответниците? Заключението сочи, че Съгласно КККР на с. Градежница
процесната сграда 17419.***.***.2 е селскостопанска, а в действителност се използва за
лятна кухня.
На поставените от ответниците въпроси: Има ли в имота на ищците изградени
постройки на граница с имота на ответниците с идентификатор 17419.***.***.4 и долепени
до нея, по продължението на границата на още две складови помещения - паянтови
постройки и ако има, вещото лице да ги отрази в скица изработена от него? Тези постройки
имат ли строителни книжа? Експертът заявява, че в имота на ищците на граница с имота на
ответниците е изграден гараж с ламаринена надстройка с идентификатор 17419.***.***.4 и в
продължение на запад е построен навес с покрив от ЛТ ламарина, който на геодезическата
снимка е показан с червени линии. За тези постройки не се намерили строителни книжа.
На въпроса, паянтовите постройки на калкан ли са със сградата, предмет на иска и
същите опират ли в жилищната сграда на ищците, какъв е техния наклон и дъждовните води
от тях къде се изливат? Същите претърпяли ли са трансформации, с оглед тяхното състояние
в снимковия материал на общинска администрация? Същите овлажняват ли жилищната
сграда на ищците към настоящия момент, с оглед показаното на снимковия материал? Каква
е причината за овлажняването на жилищната сграда, показано в снимковия материал ?
Заключението по експертизата сочи, че паянтовия навес е построен на калкан със сградата,
предмет на иска и същия опира в жилищната сграда на ищците. Наклона на навеса е доста
голям, около 16 %, в посока на изток към улицата. Дъждовните води от покрива на навеса се
изливат на бетонния под между навеса и гаража и от там с подземни тръби се извеждат в
канализация на улицата. Снимките на стр. 94 и 95 от делото са същите както и при огледа на
място.
5
На поставения въпрос, процесната постройка какъв покрив има и с какъв наклон е
същият за отвеждане на дъждовните води - към имота на ответниците или към имота на
ищците? Експертът заявява, че покривът на сграда 17419.192.2 е от бетонова плоча покрита
с воалит със сипица. Наклонът на покрива е 1.6 % в посока на изток към улицата. На южната
страна на покрива няма поставени улуци и при силен дъжд е възможно част от дъждовните
води да попадат в съседния от юг имот 17419.***.***.
На последният поставен от ответниците въпрос, процесната постройка от коя страна
на имота и жилищната сграда на ищците е /същата може ли въобще да засенчва къщата на
ищците/, от север ли е тя или от юг? В заключението се посочва, че процесната постройка
17419.***.***.2 се намира от към северната страна на имота и жилищната сграда на ищците
и същата не може да засенчва къщата на ищците.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните изводи:
Искът с правна квалификация чл. 109 от ЗС, т. нар. негаторен иск /actio negatoria –
отрицателен иск/. Накърнените вещни права, които са обект на защита на негаторният иск,
не са предмет на делото, а имат значение за основателността на иска по чл. 109 ЗС, но те
остават вън от предмета на делото /по тях съдът се произнася само в мотивите на решението
като по преюдициални правоотношения/ и по тях не се формира сила на пресъдено нещо.
Негаторният иск, като иск за защита на собствеността или друго ограничено вещно право,
предоставя правна защита на правото на собственост срещу всяко пряко и/или косвено
неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта на правото на
собственост, което пречи на допустимото пълноценно ползване на вещта /имота/ според
нейното предназначение, но без да отнема владението на собственика. С предявяването му
се цели това неоснователно въздействие да бъде преустановено или да бъдат премахнати
последиците от него. Предметът му е несъществуването на правото ответникът да
въздейства върху вещта.
За да бъде ангажирана отговорността на ответника по предявения негаторен иск с
правна квалификация чл. 109 от ЗС, ищецът следа да докаже по несъмнен начин в условията
на пълно и главно доказване кумулативното наличие на следните елементи от фактическия
състав на петиторния осъдителен иск: 1. / че е титуляр на правото, чието упражняване се
смущава от поведението на ответниците; 2. / неоснователността на действията на
ответниците по негаторния иск; 3. / създаването на пречки за титуляра на вещното право на
собственост да упражнява правомощието си ползване в неговия пълен обем, както и 4. /
причинната връзка между пречките за упражняване на ограниченото вещно право на ищците
и поведението на ответниците. Ако действията на ответниците са основателни, няма да е
налице хипотезата на чл. 109 от ЗС, както и ако въпреки неоснователността на действията
същите не създават пречки, по-големи от обикновените, на титуляра на вещното право.
Преценката за това кои въздействия са по-големи от обикновените и поради това са
недопустими, е конкретна по всяко дело. В тълувателната практика на ВКС, обективирана в
ТР № 4 по описа за 2015 г. на ОСГК на ВКС неизчерпателно са посочени няколко примера, а
именно такива са случаите, в които в исковата молба се твърди и по делото е доказано, че
ответникът осъществява действия в собствения на ищеца имот или поддържа създадени в
резултат на такива действия състояния в имота, без да има облигационно, пълно или
ограничено вещно право или сервитут върху този имот. Други такива случаи са например,
когато действията на ответника са в нарушение на строителни или санитарно-хигиенни
правила и норми, които са установени в закона единствено с оглед осигуряване на
възможност за пълноценно ползване на съседните имоти по предназначение или за запазване
на живота и здравето на живеещите в определено населено място или част от него.
В тежест на ответниците е да проведат насрещно доказване по тези факти, а при
установяване на горното от ищците – да докажат своите дилаторни и перемпторни
възражения. Съгласно дадените разяснения с Тълкувателно решение № 4/06.11.2017 г.,
6
постановено по т. д. № 4/2015 г. на ОСГТК на ВКС, двете задължителни условия за
уважаването на иска са: неоснователността на действията на ответника по негаторния иск и
създаването на пречки за собственика да упражнява правото си на собственост в неговия
пълен обем. Ако действията на ответника са основателни, няма да е налице хипотезата на чл.
109 ЗС. Същото ще бъде, ако действията са неоснователни, но не създават пречки на
собственика. Следователно, за уважаването на този иск във всички случаи е необходимо
ищецът да докаже не само че е собственик на имота и че върху този имот ответникът е
осъществил неоснователно въздействие /действие или бездействие/, но и че това действие
или бездействие на ответника създава за ищеца пречки за използването на собствения му
имот по-големи от обикновените /чл. 50 ЗС/.
По делото не се спори, а и по несъмнен начин се установи от представените
нотариални актове, че ищците са собственици на дворно място Поземлен Имот с
идентификатор № 17419.***.***, с площ от 627 по плана с. Градежница, област Ловеч.
Установи се още, че ответниците са притежавали съседно дворно място, което съгласно
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 31, т. 1, рег. № 286, дело № 28 от
27.01.2023 г. на Нотариус Вутева Недвижим имот с идентификатор 17419.***.***, заедно с
изградените в същия ПИ сгради с идентификатори 17419.701.19.1, 17419.***.***.2,
17419.***.***.3 и 17419.***.***.4 са продали на сина си Р. М. М. и съпругата му Р. И. М.,
запазвайки правото на ползване пожизнено.
В хода на съдебното производство и след преценка на доказателствения материал по
делото, в това число – писмени доказателства, гласни доказателствени средства и
експертизи, ищцовата страна П. А. и Д. А. не доказаха наведените от тях в исковата молба
фактически твърдения, въз основа на които претендират наличие на неоснователни действия
върху собственият им недвижим имот, изразяващи се в овлажняване и засенчване. Двамата
ответници са бивши собственици на ПИ с идентификатор 17419.***.***, заедно с
изградените сграда с идентификатор 17419.***.***.1, Сграда с идентификатор
17419.***.***.2 - процесната сграда, сграда с идентификатор 17419.***.***.3 и на сграда с
идентификатор 17419.***.***.4, до 27.01.23 г., когато прехвърлят тяхната собственост на
сина им и снаха им, горните имоти. След това прехвърляне на собствеността Р. М. и
съпругата му Р. М. са собственици и са конституираните в делото като заинтересовани
страни. Двамата ответници са си запазили правото да живеят и ползват сградите и
поземления имот, пожизнено и безвъзмездно. Видно от Удостоверението за търпимост на
Главния архитект на Община-Тетевен процесната сграда - представляваща лятна кухня,
отразена по КК като селскостопанска сграда е построена през 2000 г. и същата е търпима,
тъй като са налице условията на § 127 ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ. Същото се установява и
от административната преписка на Община-Тетевен, приложена към делото стр. 43. Видно
от представената прокурорска преписка се установява, че няма данни декларацията
подписана от първия ответник да е неистинска и че сградата е построена през 2000 г. и
наказателното производство е прекратено. Строителството на процесната сграда през
периода на 2000 г. се удостовери и от събраните в производството гласни доказателствени
средства от свидетелите Огнян Ю. и Асен Д., които са участвали в строителството на
процесната лятна кухня и който безпротиворечиво заявиха, че същата е строена през 2000 г.
Видно от заключението по допуснатата съдебно техническа експертиза, приета като
неоспорена от страните, вещото лице заявява, че до жилищната сграда на ищците е изграден
и голям ламаринен навес, който граничи също с имота на ответниците и същият не е отразен
върху кадастралната карта. От заключението на експертизата се установява, че процесната
сграда е изградена на границата с имота на ответниците, за нея не са налични строителни
книжа, но същата е в режим на търпимост, съобразно издаденото удостоверение за
търпимост. Процесният имот /лятна кухня/ се покрива калканно с изградения навес и
съгласно хипотезата на чл.127 ал.1 ПЗР към ЗИД на ЗУТ е издадено това удостоверение.
Сочи се, че покривът на тази сграда е покрит с бетонова плоча, покрита с воалит със сипица
7
и наклонът е на изток към улицата. Процесната сграда се намира на 3.30 м. от жилищната
сграда на ищците. Експертът заявява, че към момента на огледа не е имало улук на тази
постройка откъм имота на ищците, но от свидетелските показания на свидетеля Иво И. /син
на ищците/ се установи, че на процесния имот на ответниците вече е поставен улук за
отвеждането на дъждовните води, дори от страна на ищците, макар и експертизата и
свидетелските показания на строителите на сградата се установи, че наклонът на покрива й е
към имота на ответниците, не към имота на ищците. Вещото лице е констатирало изграден
гараж с ламаринена надстройка и изградения навес, изграден над гаража и до къщата на
ищците. Същият навес е построен на калкан с процесната сграда. Вещото лице констатирало,
че овлажняването на къщата на ищците е над навеса, както и че все още стоят белези от
овлажняване. По повод направеното в исковата молба възражение за засенчване от страна на
процесната лятна кухня, вещото лице констатира, че процесната постройка не може да
засенчва къщата на ищците, тъй като е едноетажна и се намира на север от къщата на
ищците, която е двуетажна сграда, разположена на юг от лятната кухня. Тази постройка се
намира на север от имота на ищците и същата е на един етаж, както и че къщата на ищците е
на отстояние на 3.30 м. от лятната кухня, както и къщата на ищците е на два етажа и по-
скоро същата би засенчвала постройката, обект на производството.
В допълнение експертът сочи, че овлажняването на имота на ищците е по- вероятно
да става, поради стичането на води по стръмния терен на неговия имот. От ангажираните от
ответниците гласни доказателства се установи, че когато се е строяла лятната кухня навесът
е бил затворен откъм имота на ответниците с ламарини и тогава тази постройка не е била
навес а по-скоро стопанска постройка. Сочи, се, че в момента тези ламарини са премахнати
от ищците и постройката е със статут на навес.
Не следващо място в исковата молба е претендирано премахването на процесната
постройка – лятна кухня, поради, това, че постройката е незаконна и не са налице
основанията на нар. 127 ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ във вр. с чл. 42 ал. 2 от ЗУТ. Тези
ищцови претенции в това отношение не бяха доказани и потвърдени от събраните писмени
и гласни доказателства. По делото бе приложена цялата административна преписка на
Община - Тетевен, от която е видно какви констатации са направили и на какво основание.
Приложено, също така, беше и Удостоверение за търпимост на Главен Архитект на Община
Тетевен. От ответниците бе представено Удостоверение № УТИД-04-20.89/1/ от 29.09.2022 г.
за търпимост на сгради с ИД 17419.***.***.1, 17419.***.***.3 и 17419.***.***.4., както и
Удостоверение № УТИД-04-20-103/1/ от 09.11.2022 г. за търпимост на процесната постройка
с ИД. 17419.***.***.2 по декларация, за това че постройката е строена през 2000 г. От двете
писмени доказателства, които не са оспорени и особено от Удостоверението за търпимост,
издадено в кръга на служебните задължения на Главен Архитект на община - Тетевен се
установява наличието на основанията за търпимост на процесната постройка. В допълнение
следва да се посочи, че от Преписката на РП-Ловеч, приложена по делото, е направена и
проверка за истинността на декларацията, направена от първия ответник при издаването на
Удостоверението да търпимост, която преписка е приключила с Постановление от 20.03.2023
г. на наблюдаващ прокурор, с което е прекратено ДП № 43/2023 г. по описа на РУ Тетевен,
пр. пр. № 5514/2022 г. по описа на РП – Ловеч, поради това, че в хода на проверката не са
установени данни, декларираните обстоятелства от М. А., по повод търпимостта на
постройката, да са неверни.
Крайният извод на съда е за недоказаност на иска по чл. 109 от ЗС по основание,
доколкото се установи по несъмнен начин по делото, че ответниците, в качеството им на
бивши собственици, а съгласно Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №
31, т. 1, рег. № 286, дело № 28 от 27.01.2023 г. на Нотариус Вутева Недвижим имот с
идентификатор 17419.***.***, заедно с изградените в същия ПИ сгради с идентификатори
17419.701.19.1, 17419.***.***.2, 17419.***.***.3 и 17419.***.***.4 са собственици синът им
Р. М. М. и съпругата му Р. И. М., запазвайки правото на ползване пожизнено са създали
8
положение, чрез сграда с идентификатор 17419.***.***.2 /лятна кухня/, което пречи на
ищците да упражняват правото си на собственост в пълен обем според предназначението на
имота. Съгласно чл. 50 от ЗС, собственикът на недвижим имот не може да извършва такива
действия в своя имот, с които се създават пречки за използуването на съседния имот по-
големи от обикновените, поради което ищцовата претенция следва да бъде отхвърлена като
недоказана.
По разноските:
С оглед изхода на правния спор, в полза на ответната страна М. М. А. и Р. К. А., се
следва присъждане разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в размер от 1 300.00 лева., от
които 800 лева за заплатен адвокатски хонорар и 500 лева депозит за вещо лице. Същите са
своевременно претендирани от процесуалния представител на ответната страна адв. Х., с
представените от него договори за правна защита и съдействие /л. 49 и л. 138 от делото/.
Срещу претендираните разноски не е направено възражение за прекомерност от
процесуалния представител на ищците, във връзка с което съда не следва да обсъжда
размера на заявените разноски.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявеният иск по реда на чл. 109 от
ЗС от П. И. А., ЕГН ********** и Д. А. А., ЕГН ********** и двамата с адрес в с.
Градежница, ул. „Цар Самуил“ № 35, против М. М. А., ЕГН ********** и Р. К. А., ЕГН
********** и двамата с адрес с. Градежница, ул. „Цар Самуил“ № 37, с искане да бъде
премахната - масивна лятна кухня, представляваща сграда с идентификатор 17419.***.***.2,
изградена в имот - ПИ № 17419.***.***, административен адрес с. Градежница, ул. „Цар
Самуил“ № 37 - изградена на границата с имот № 17419.***.***, тъй като е изградена без
съгласието на собствениците на имот № 17419.***.***, без строителни книжа, след срока
31.03.2001 г., няма режим на търпимост, а съществуването й ограничава правото на
собственост на ищците, в качеството им на собственици на имот с идентификатор №
17419.***.***, по КККР на с. Градежница, общ. Тетевен, област Ловеч, одобрен със Заповед
№ РД-18-1783/30.10.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК, да го упражняват в пълен
обем.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, П. И. А., ЕГН ********** и Д. А. А.,
ЕГН ********** солидарно да заплатят на М. М. А., ЕГН ********** и Р. К. А., ЕГН
**********, сумата в размер на 1 300.00 лева, представляваща разноски в
първоинстанционното производство.
На основание чл. 259, ал. 1 от ГПК, Решението може да се обжалва с въззивна жалба
пред Окръжен съд- гр. Ловеч в двуседмичен срок от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 от ГПК копие от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Тетевен: _______________________
9