Р Е Ш Е Н И Е
№......
гр.В.Търново, 28.02.2020г.
В И
М Е Т О Н
А Н А
Р О Д А
ВЕЛИКОТЪРНОВСКИЯТ районен съд, дванадесети състав, в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛЮБКА МИЛКОВА
при участието на секретаря Албена Шишманова и в присъствието на прокурора ……, като разгледа докладваното от съдията Милкова Гр.д. № 2055 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен
по реда на чл.415 ал.4 вр. чл.422 ал.1 от ГПК пряк менителничен иск с правно
основание чл.538 вр. чл.537 вр. чл.481 от ТЗ, ведно с акцесорна претенция за
законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в
съда до окончателното изплащане на задължението.
Ищецът "*" ООД със седА.ще гр.*, чрез пълномощника си адв.М. от САК, излага твърдения в ИМ, че на 17.01.2018г. ответникът е издал в полза на поемателя на дълга "*" ООД запис на заповед за сумата от 894,01лв., който менителничен ефект е прехвърлен с джиро на дата 02.07.2018г. в полза на ищеца по делото за оставащата сума в размер на 690,63лв. Твърди, че, тъй като дължимата сума не е заплатена на ищеца, по негово заявление по чл.417 от ГПК е образувано Чгр.д.№3845/2018г. по описа на ВТРС, по което против ответника е издадена заповед по чл.417 от ГПК за исковата сума от 690,63лв. - главница, представляваща част от задължение по процесния запис на заповед, издаден за сумата 894,01лв. на 17.01.2018г., предявен за плащане на 26.06.2018г., прехвърлен с джиро на дата 02.07.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.12.2018г. до окончателното изплащане на вземането, връчена на ответника по реда на чл.47 ал.5 от ГПК, което обуславя и правния интерес у ищеца от предявяване по реда на чл.415 ал.4 вр. чл.422 ал.1 от ГПК на настоящия установителен иск за установяване съществуването на паричното му вземане против ответника за исковата сума. В СЗ, с писмена молба навежда твърдения, че по процесния запис на заповед е заплатена сумата от 203,38лв. - разликата между сумата по записа на заповед и исковата претенция. Претендира направените в исковото и заповедното производства съдебни разноски, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК.
В СЗ ищецът, чрез пълномощника си адв.М. от САК, с писмени молби поддържа предявеният иск и моли да бъде уважен изцяло.
Ответникът А.С.А. от гр.* в срока по чл.131 ал.1 от ГПК, чрез назначения му особен представител адв.В. Й. от ВТАК, депозира писмен отговор, с който оспорва предявеният иск изцяло като неоснователен и недоказан, както по основание, така и по размер. От името на ответника - издател на записа на заповед навежда твърдения, че каузалното правоотношение по записа на заповед касае кредитно правоотношение, без да посочва конкретното каузално правоотношение /кредитно правоотношение/ с индивидуА.зиращите му белези, в резултат на което твърди, че недоказан е размера на дълга. В СЗ, чрез особения представител, поддържа доводите, изложени в писмения отговор, с изключение на възражението, че записът на заповед е издаден във връзка с конкретно каузално правоотношение, което възражение оттегля. Не оспорва ищцовото твърдение, че по процесния запис на заповед е заплатена сума в размер на 203,38лв. Оспорва, че записът на заповед е предявен на ответника - издател за плащане на 26.06.2018г. и че датата на предявяване не е изписана от ответника. Не сезира съда с претенция за съдебни разноски.
Съдът, след като съобрази становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл.235 ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Ответникът А.С.А. по силата на издаден на 17.01.2018г. Запис на заповед безусловно и неотменяемо се е задължил да заплати по настоящия запис на заповед в полза на поемателя "*" ООДсъс седА.ще гр.* или на негова заповед на предявяване сума в размер на 894,01лв., като записът на заповед може да се предявява за плащане до 5г. от издаването му. Процесният Запис на заповед, изд. на 17.01.2018г. е подписан от издателя - ответник и му е предявен за плащане на 26.06.2018г., т.е. в рамките на 5г. срок от издаването му, като предявяването за плащане е удостоверено от издателя с подпис върху менителничният ефект, всички права по който са прехвърлени с джиро на дата 02.07.2018г. в полза на ищеца в настоящото производство "*" ООД.
Във връзка с ответните възражения в процеса е назначена СГрЕ, като, видно от писменото заключение на ВЛ Т.М., неоспорено от страните и възприето от съда като компетентно и обосновано, поради липса на достатъчен сравнителен материал не може да се отговори на въпроса дА.А.С.А. е изписал дата на предявяване 26.06.2018г. Видно от СГрЕ, изписването на името А.С.А., намиращо се на последния и предпоследния ред от записа на заповед дА. е с един и същ химикал, не може да се установи с методите на СГрЕ, както и СГрЕ не разполага с методика, която може да определи времето на изписан ръкописен текст или положени подписи, както и дА.са изписани, респ. положени към един и същи момент.
По заявление на ищеца по чл.417 от ГПК е образувано Чгр.д.№3845/2018г. по описа на ВТРС, по което против ответника - длъжник е издадена заповед по чл.417 от ГПК за исковата сума от 690,63лв. - непогасена част от задължение по процесния запис на заповед, изд. на 17.01.2018г., връчена му по реда на чл.47 ал.5 от ГПК, което обуславя и правния интерес у ищеца от предявяване по реда на чл.415 ал.4 вр. чл.422 ал.1 от ГПК на настоящия установителен иск.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният по реда на чл.415 ал.4 вр. чл.422 ал.1 от ГПК пряк менителничен иск с правно основание чл.538 вр. чл.537 вр. чл.481 от ТЗ, ведно с акцесорна претенция за законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението, е процесуално допустим, доколкото е нА.це правен интерес у ищеца от предявяването му.
Разгледан по същество се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен изцяло.
В процесният случай ищецът сочи като основание за дължимост на вземането си срещу ответника за исковата сума за главница абстрактна сделка - процесния Запис на заповед, издаден на 17.01.2018г., като уважаването на предявеният пряк менителничен иск предполага установяване в процеса от ищеца при условията на пълно и главно доказване, че ответникът е издател на процесния менителничен ефект, който факт не е и спорен между страните, че правата по менителничния ефект са прехвърлени в полза на ищеца чрез джиро на 02.07.2018г., че записът на заповед е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника, като твърдението за частично неизпълнение на паричното задължение по менителничният ефект е за отрицателен факт, който обръща тежестта на доказване и в тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил, каквито доказателства, че паричният дълг за остатък от главница по записа на заповед е изпълнен, в хода на процеса не са събрани. Ищецът не е навел твърдения в процеса, че записът на заповед от 17.01.2018г. обезпечава съществуващо каузално правоотношение между страните, като ответното възражение в тази насока е оттеглено до приключване на първото СЗ, поради което и съществуване на каузално правоотношение между страните, което записът на заповед да обезпечава, не е част от предмета на делото и не подлежи на разглеждане от съда.
Ответникът е издател на процесния Запис на заповед, издаден на 17.01.2018г., който факт не е спорен между страните, всички права по който менителничен ефект са прехвърлени от поемателя в полза на ищеца по делото чрез джиро на 02.07.2018г., като процесният запис на заповед съдържа всички реквизити по чл.535 от ТЗ и като такъв е редовен от външна страна. Падежът на задължението по менителничният ефект е уговорен на предявяване, като записът на заповед е предявен на издателя - ответник за плащане в рамките на 5 годишния срок от издаването му - на 26.06.2018г. и задължението е с настъпил падеж преди датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК в съда, поради което процесният запис на заповед като абстрактна сделка, освен, че е редовен от външна страна, удостоверява и подлежащо на изпълнение /ликвидно, т.е. определено по основание и размер, както и изискуемо/ вземане на ищеца против ответника за непогасената част от главница в исковия размер от 690,63лв., явяваща се разлика между сумата, за което е издаден менителничният ефект от 894,01лв. и платената сума по ефекта от 203,38лв., като ищцовите твърдения досежно платената сума по ефекта от 203,38лв. освен, че са за неизгоден за ищеца факт, поради което съставляват доказателствено средство, не са и оспорени от ответника. Записът на заповед от 17.01.2018г. съставлява частен диспозитивен документ, поради което и по силата на чл.180 от ГПК, доколкото е подписан от издателя му - ответник, съставлява доказателство, че изявленията, които се съдържат в него, са направени от издателя му, в т.ч. и досежно предявяването му за плащане и датата на предявяване за плащане 26.06.2018г., като ирелевантно за изхода по спора е дА. издателят на записа на заповед е изписал лично датата на предявяването му за плащане, щом като с полагане на подписа си върху менителничния ефект е удостоверил неизгодния за него факт на предявяване на записа на заповед за плащане на 26.06.2018г., което прави ищцовото вземане за исковата сума по редовния менителничен ефект, освен ликвидно, и изискуемо, т.е. подлежащо на изпълнение, а ответните възражения за недоказаност предявяването за плащане на процесната ценна книга - за неоснователни и недоказани. По делото от ответника, носещ доказателствената тежест, не са ангажирани доказателства да е заплатил на ищеца исковата сума от 690,63лв.- непогасена част от главница по процесния запис на заповед, предвид което предявеният по реда на чл.415 ал.4 вр. чл.422 ал.1 от ГПК пряк менителничен иск с правно основание чл.538 вр. чл.537 вр. чл.481 от ТЗ се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен изцяло, ведно с акцесорна претенция за законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда 13.12.2018г. до окончателното изплащане на вземането.
При този изход на делото и на основание чл.78 ал.1 от ГПК се явява основателна претенцията на ищеца за присъждане на направените в исковото производство съдебни разноски /от които25лв. вн. ДТ, 360лв. заплатено адв. възнаграждение за един адвокат, 150лв. разноски за възнаграждение за особен представител на ответника и 100лв. за ВЛ по СГрЕ/, в доказан размер общо от 635лв., които следва да се възложат в тежест на ответника.
Ответникът не е сезирал съда с претенция за разноски в исковото производство и съдът не дължи произнасяне.
На основание т.12 от Тълкувателно решение №4/2013г. от 18.06.2014г. на ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422, респ. чл.415 ал.1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. С оглед изхода на спора по иска, предявен по чл.422 ал.1 от ГПК, в тежест на ответника - длъжник следва да бъдат възложени направените от ищеца - заявител съдебни разноски в рамките на заповедното производство по Чгр.д.№3845/2018г. по описа на ВТРС /за внесена ДТ от 25лв. и 480лв. адв. възнаграждение/, в доказан размер общо от 505лв.
Ответникът - длъжник не претендирал разноски в заповедното производство по Чгр.д.№3845/2018г. по описа на ВТРС и съдът не дължи произнасяне.
На основание чл.78 ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВТРС, направените по делото за сметка бюджета на съдебната власт на основание чл.83 ал.3 вр. ал.1 т.5 от ГПК разноски за ВЛ по СГрЕ в размер на 100лв., ведно с 5лв., в случай на служебно издаване на ИЛ.
Водим от горното и на основание чл.422 ал.1 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А. С.А. ***, с ЕГН **********, че дължи на "*" ООД със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК *, сума в размер на 690,63 лв. /шестотин и деветдесет лева и шейсет и три стотинки / - главница, представляваща непогасена част от задължение по Запис на заповед, издаден за сумата 894,01лв. на 17.01.2018г., предявен за плащане на 26.06.2018г., прехвърлен с джиро на 02.07.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда 13.12.2018г. до окончателното изплащане на задължението, предмет на издадена Заповед №1835/14.12.2018г. по Чгр.д.№3845/2018г. по описа на ВТРС.
ОСЪЖДА А. С.А. ***, с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на "*" ООД със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК *, сума в размер на 635 лв. /шестотин тридесет и пет лева/, представляваща направени по исковото производство съдебни разноски.
ОСЪЖДА А. С.А. ***, с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на "*" ООД със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК *, сума в размер на 505 лв. /петстотин и пет лева/, представляваща направени по заповедното производство по Чгр.д.№3845/2018г. по описа на ВТРС съдебни разноски.
ОСЪЖДА А. С.А. ***, с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВТРС,
сума в размер на 100 лв. /сто лева/, представляваща направени по делото
съдебни разноски /за ВЛ по СГрЕ/, ведно с 5
лв. /пет лева/, в случай на служебно издаване на ИЛ.
Решението подлежи на въззивно обжалване от страните в двуседмичен срок от връчването му пред Великотърновски окръжен съд. След влизане в законна сила на съдебното решение заверен препис от него да се приложи служебно по Чгр.д.№3845/2018г. по описа на ВТРС.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:………….......