Решение по дело №2219/2020 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 260045
Дата: 28 януари 2021 г. (в сила от 16 март 2021 г.)
Съдия: Димитър Христофоров Кирилов
Дело: 20204430202219
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 3 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

№....

  28.01.2021г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, първи наказателен състав в публично съдебно заседание на четвърти януари през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР КИРИЛОВ

 

         При участието на секретаря Захаринка Петракиева като разгледа докладваното от съдията Кирилов НАХД № 2219 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

         Производството е по чл.59 от ЗАНН.

 

         Постъпила е жалба от „В.н.к.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление ******, представлявано от *** Й.Ц.Х., с адрес за кореспонденция гр. Плевен, ул. ***против НП №491538F532429/22.01.2020г. на *** на Отдел „Оперативни дейности“ - Велико Търново в  Централно управление на НАП, с което на основание чл.53, ал.1, вр. чл.27, /чл.83/ и чл.3, ал.2 от ЗАНН и на основание чл. 185, ал.2 от ЗДДС, вр. чл.185, ал.1 от ЗДДС е наложена административно наказание имуществена санкция в размер на 700 лева, за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ.

         Недоволен от издаденото наказателно постановление останал жалбоподателят, който го обжалва в срок. Счита, че издаденото НП за незаконосъобразно и неправилно в частта му, с която АНО е наложил имуществена санкция н. „В.Н.К.“ в размер над предвидения в минимум в чл.185, ал.2 от ЗДДС, вр. чл.185, ал.1 от ЗДДС.  Моли да бъде изменено наказателното постановление, като наложената имуществена санкция в размер на 700 лева, бъде намалена на 500 лева.

         Депозира писмена молба, в която моли да бъде изменено НП, като излага доводи в тази насока.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява представител.  

         Ответната страна ТД на НАП –гр.Плевен, редовно призована, се представлява от юрк. Н.М., която счита, че не са допуснати нарушения в процедурата при съставяне на АУАН и впоследствие на издаденото НП.  Излага доводи за доказаност на извършеното нарушение,  като моли НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, доказателствата по делото, разпоредбите на закона, счита за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Въз основа на доказателствата по делото се установява следната фактическа обстановка:

При извършена проверка на 26.12.2019г. в 11:20 часа в търговски обект: щанд закуски без стационарен  обект, находящ се в гр. Плевен, пл. „***“ /Коледен базар/ стопанисван и експлоатиран от „***“ ЕООД с ЕИК 2*** е установено, че след легитимация от проверяващия кип е изваден дневен финансов отчет „Х“ №0002453/26.12.2019г. в 11:45 часа, от който е видно, че разчетената касова наличност от фискалното устройство /ФУ/ е 125.00 лева, от попълнения опис на касовата наличност от Й.Ц.Х. – представляващ е идно, че фактическата наличност е 200.00 лева. Установена е положителна разлика от 75.00 лева. ЗЛ е нарушило съставът на чл.33, ал.1 от Наредба №Н-18/2006г. от МФ, а именно, че „Извън случаите на продажби всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари в и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите „служебно въведени“ или „служебно изведени суми“. В обекта има монтиран, въведен в експлоатация, свързан дистанционно с НАП и работещ към момента на проверката касов апарат, модел FATECS DP-150 с ИН на ФУ: DT745977 и ИН на ФП:02745977.

Проверката е документирана с Протокол за извършена проверка /ПИП/ №0374514/26.12.2019г., в който подробно са отразени установените факти и обстоятелства.

С което е нарушил разпоредбата на чл.33, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ.

Въз основа на акт за установяване на административно нарушение № F532429/27.12.2019г. и приложения протокол било издадено обжалваното понастоящем наказателно постановление №491538F532429/22.01.2020г.

Така изложената и възприета фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите М. М. М. и В.М.П., както и от писмените доказателства по делото.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – *** на Отдел „Оперативни дейности“ - Велико Търново в  Централно управление на НАП, съгласно Заповед  № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 год. на Изпълнителния директор на НАП за упълномощаване.

Съдът не констатира процесуални нарушения при установяването на административното нарушение и издаването на наказателното постановление водещи до отмяната му.

АУАН е съставен при спазване процедурата, предвидена в чл.40 и 43 от ЗАНН. АУАН и НП съдържат изискваните в чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН реквизити. И в акта и в НП пълно и точно са описани нарушението, датата и мястото на извършването, обстоятелствата при които е било извършено и законовите разпоредби, които са били нарушени.

Правната квалификация по чл.33, ал.1 от Наредба№ Н-18/13.12.2006 год. на МФ е прецизна и в съответствие с текстовото описание на състава на административното нарушение. АУАН и НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.

Съгласно чл.33, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ  – „Извън случаите на продажби всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми.”

Нарушението е констатирано на датата на проверката и е било налице към тази дата. Факта на установени продажби, за каквито са приложени доказателства по административната преписка, е обстоятелство, само по себе си е напълно достатъчно, за да бъде ангажирана административно-наказателната отговорност.

Съдът счита за безспорно доказано нарушението, за което е санкциониран жалбоподателя.

Налице е пълно съответствие между обстоятелствената част на АУАН  и НП очертаващи нарушената материално правна норма. Налице е пълно съответствие и в нормите определящи санкцията на жалбоподателя.

При това положение жалбоподателя следва да понесе административно-наказателна отговорност, тъй като разпоредбата на чл.33 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ визира конкретни задължения, които се установи, че са били нарушени от негова страна. Правилно административно наказващият орган е ангажирал отговорността на жалбоподателя и е наложил административно наказание на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС, визираща налагане на санкция за гореописаното нарушение, като в настоящия казус имуществената санкция е определена в размер към законоустановения минимум.

В случая се касае за административно нарушение, което е формално по своя характер и за да бъде същото осъществено и да бъде ангажирана административно наказателната отговорност на извършителя, не е необходимо да бъдат причинени някакви вреди на клиентите или фиска, тоест да се стигне до някакъв резултат, а същото се счита за осъществено само с факта на неизпълнение на задълженията, които предписва визираната правна норма на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ. Задължение на търговеца е да предприеме всичко необходимо, а също така и да осъществява необходимия контрол над служителите си за спазване на посоченото изискване от наредбата.

В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че разпоредбата на чл.33 от Наредба №Н-18/13.12.2006 год. за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства на МФ е част от установения ред за регистрация и отчетност, които са задължителни за лицата, използващи фискални устройства. Нормата има за цел създаване на условия за съпоставимост на касовата наличност с документираните със съответното фискално устройство суми от продажби и от извършени служебно въвеждане и извеждане на суми във всеки един момент. Именно поради изложеното настоящият състав намира, че чл.28 от ЗАНН е неприложим в настоящото производство. Наред с общото понятие на административно нарушение в чл.6 от ЗАНН, законът си служи още с понятията „маловажни” и „явно маловажни” нарушения, съответно в разпоредбите на чл.28 и чл.39, ал.1 от ЗАНН. Наказващият орган е действал законосъобразно, извършвайки това разграничаване и преценявайки, че не са налице предпоставките за прилагане на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, тоест че случая не може да се квалифицира като „маловажен” по смисъла на посочената разпоредба. Това мнение се споделя изцяло от настоящия състав.

Разпоредбата на чл.33 от Наредба №Н-18/13.12.2006 год. за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства на МФ визира като нарушение всички случаи на неотразяване в касовата книга за дневните финансови отчети, независимо дали става въпрос за извеждане или за въвеждане на суми от касата в обекта.  

Предвид изложеното, съдът приема обжалваното НП за законосъобразно, като правилно и обосновано, на съответното правно основание е била ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя.

По делото са приети и вложени писмени и гласни доказателства, от които безспорно се установява извършването на нарушението, като съдът кредитира в цялост показанията на разпитаните по делото свидетели.

Съгласно чл. 27, ал.2 от ЗАНН при определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя. Действително за последното по делото няма данни, но то както и другите критерии, посочени в цитирания текст не са били съобразени от административно-наказващият орган, тъй като не са изложени мотиви в тази насока. Административният орган е трябвало да изложи мотиви защо налага имуществена санкция в размер на 700 /седемстотин/лева.

Съдът намира, че се касае за първо нарушение от такова естество, тъй като по делото няма данни „В.н.к.“ ЕООД         да е извършвал вече такова нарушение и да му е била налагана санкция. По делото също така няма данни за наличие на други отегчаващи отговорността обстоятелства.

След съобразяване с разпоредбите на чл. 12 и чл. 27 от ЗАНН, съдът намира, че имуществена санкция в размер на минимално предвидения 500 /петстотин/ лева ще съответства на извършеното административно нарушение. В този смисъл следва да бъде изменено наказателното постановление. 

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Плевенски районен съд                                           

                                     

                                               РЕШИ:

        

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №491538F532429/22.01.2020г. на *** на Отдел „Оперативни дейности“ - Велико Търново в  Централно управление на НАП, с което на основание чл.53, ал.1, вр. чл.27, /чл.83/ и чл.3, ал.2 от ЗАНН и на основание чл. 185, ал.2 от ЗДДС, вр. чл.185, ал.1 от ЗДДС н. „В.н.к.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление ******, представлявано от *** Й.Ц.Х. е наложена административно наказание имуществена санкция в размер на 700 лева, за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, като НАМАЛЯВА имуществената санкция от 700 /седемстотин/ лева, на 500 /петстотин/ лева.

Решението може да се обжалва пред Административен съд гр.Плевен в 14 дневен срок от получаване на съобщението за постановяването му до страните.

                                                               

 

 

 

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: