№ 2248
гр. София, 18.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 115-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:И. Г. КИРИМОВ
при участието на секретаря ДИЛЯНА П. ЦВЕТАНОВА
като разгледа докладваното от И. Г. КИРИМОВ Административно
наказателно дело № 20241110216526 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на “********“ ЕООД, ЕИК: ******, чрез адв. И.
М. – САК срещу Наказателно постановление (НП) № 786714- F767345 от
30.08.2024 г., издадено от началника на отдел „Оперативни дейности“ – София
в ЦУ на НАП, с което на жалбоподателя на основание чл. 185, ал. 2 вр. ал. 1 от
Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) е наложено
административно наказание "имуществена санкция" в размер на 1000 /хиляда/
лева за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за
регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални
устройства, издадена от министъра на финансите.
С жалбата се претендира незаконосъобразност и неправилност на
атакувания акт и се иска неговата отмяна. Сочи се, че констатираната разлика
в касовата наличност се дължи на небрежност на служител, а от друга страна
ФУ, на което е установена разликата се използва само при струпване на повече
клиенти в търговския обект. Претендира приложението на чл. 28 от ЗАНН.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован,представлява се
от адв. М., който поддържа жалбата. Претендира разноски.
Въззиваемата страна се представлява от юрк. И., която оспорва жалбата и
моли НП да бъде потвърдено. Сочи, че жалбоподателят е следвало така да
организира дейността си, че да спазва изискванията на закона. Претендира
разноски.
Съдът, като разгледа жалбата, изложените в нея доводи и като се
1
запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа
страна следното:
На 24.04.2024 г. за времето от 11.25 часа до 13.00 часа била извършена
проверка на търговски обект – магазин „******“, находящ се в ******,
стопанисван от „********“ ЕООД, ЕИК ******. Проверяващият екип се
състоял от св. З.Н. – старши инспектор по приходите, Р.Т. - главен инспектор
по приходите и Т.Л.В. – управител. В хода на проверката, било установено, че
в обекта функционират два броя фискални устройства модел, съответно
DATEKS FP 700, ФУ: DT 788310 и ИН на ФП: 02788310, регистрирано в НАН
с потвърждение № 4502303 от 30.06.2021 г., което притежавало функциите
„служебно въведени“ и „служебно изведени“ суми, които били активирани и
DT 788374 и ИН на ФП: 02788374. При проверката, в 11.25 часа бил изведен
„х“ отчет № 0570876/24.04.2024 г., който бил в размер на 2354,07 лева за ФУ:
DT 788310 и 11.22 часа бил изведен „х“ отчет № 0001738/24.04.2024 г., който
бил в размер на 57,23 лева за ФУ: DT 788374. По данни от дневния отчет
отпечатан от фискалното устройство DT 788310 било извършено един брой
служебно въвеждане на сума в размер на 400 лева, за ФУ 788374 нямало
отразено въвеждане на пари в касата. Бил извършен опис на касовата
наличност в двете ФУ, съответно от Н.Б., в качеството на служител в
търговския обект и Тони Вутов, в качеството му управител. Съгласно описа на
касовата наличност на ФУ 788310 фактическата наличност в касата била в
размер на 2449,04 лева. Установената промяна в касовата наличност във ФУ
788310 била в размер на плюс 94,97 лева и представлявал въвеждане на пари в
касата, която не била отразена във фискалното устройство в момента на
извършването , с точност до минута. Съгласно описа на касовата наличност
на ФУ 788374 фактическата наличност в касата била в размер на 58,00 лева.
За констатациите бил съставен Протокол за извършена проверка №
0160357/24.04.2024 г. и били иззети и приложени към протокола дневен отчет
от ФУ и опис на пари в касата.
На 13.05.2024 г. бил съставен АУАН № F767345 от св. З. – старши
инспектор по приходите в ЦУ на НАП, в присъствието свидетел очевидец на
нарушението Е.С.П. и на Т. М. П. – управител на жалбоподателя, който го
подписал с възражение, че не е съгласна с констатациите.
В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН постъпили писмени възражения срещу
така съставения АУАН,
На база на съставения акт, било издадено процесното Наказателно
постановление (НП) № 786714- F767345 от 30.08.2024 г., издадено от
началника на отдел „Оперативни дейности“ – София в ЦУ на НАП, с което на
жалбоподателя на основание чл. 185, ал. 2, вр. чл.185, ал. 1 от Закона за данък
върху добавената стойност (ЗДДС) е наложено административно наказание
"имуществена санкция" в размер на 1000 /хиляда/ лева за нарушение на чл. 33,
ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на
продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, издадена от
2
министъра на финансите, вр. чл. 118, ал. 4 от ЗДДС.
Същото било връчено на управителя на дружеството на 18.10.2024 г.
Горната фактическа обстановка се установява от събраните
доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в
показанията на свидетелите, разпитан в хода на съдебното следствие – З.Н.,
Н.Б. и С.Д.Д., както и въз основа на надлежно приобщените по реда на чл. 283
от НПК писмени доказателства: заверени копия на: Протокол за
извършена проверка сер. АА № 0160357/24.04.2024 г.; опис на парите в касата
на дружеството- жалбоподател; дневен отчет на дружеството- жалбоподател;
Заповед №ЗЦУ-384 от 27.02.2024 г. на ИД на НАП;
Съдебният състав извърши внимателна преценка на показанията
свидетеля Н. и прецени, че показанията са пълни, последователни и
логични, без вътрешни противоречия, като в тях свидетеля излага своите
преки и непосредствени възприятия относно извършването на проверката,
констатираните нарушения и съставянето на АУАН, т. е. показанията на
същата се явяват източник на пряка доказателствена информация по случая и
затова съдът ги кредитира изцяло. Безпротиворечиво свидетеля излага, че в
проверявания обект е имало две на брой ФУ, като при едното е била
установена разлика в касата на стойност 93,47 лв. Естествено поради
изминалия период от време не може да се изисква от свидетеля да помни
точната наличност, доколкото от протокола за проверка и другите писмени
доказателства се установява, че разликата е + 94,97 лева.
В тази връзка съдът не кредитира показанията на св. Н.Б., която твърди,
че разликата се дължала на това, че не били въведени служебни пари в размер
на 200 лева във второто ФУ, което се ползвало само когато имало повече
клиенти и именно там била установена разликата. Изложеното от този
свидетел напълно противоречи на останалия доказателствен материал,
доколкото видно и от дневните отчети, протокола за проверка и описа на
паричните средства е, че разликата е установена при ФУ с по-голям оборот,
при което е било отразено служебно въвеждане на сумата от 400 лева.
Напротив при ФУ 788374, в което не са били въведени служебни пари, именно
които сочи свидетеля 200 лева е била установена касова наличност от 58 лева,
която кореспондира на сумата посочена в дневния отчет – 57, 23 лева.
Показанията на св. Д. не са особено информативни, доколкото няма преки
впечатления от проверката, а единствено разяснява, че служителите на
търговските обекти са инструктира сутрин да въвеждат служебни пари в
касите, в една от касите 400 лева, а в друга 200 лева, което се потвърждава и от
показанията на св. Б..
За цялостното изясняване на обстоятелствата по делото способстват и
писмените доказателства по делото, които са надлежно приобщени към
доказателствените материали по делото, затова съдебният състав ги
кредитира, доколкото същите допълват събраните от съда гласни
3
доказателства.
Цялостният анализ на горепосочените доказателствени материали според
съдебния състав води до еднозначни изводи относно фактическите
обстоятелства по конкретния случай, изложени по-горе, като релевантните
факти са установени с достатъчно, при това валидни и категорични
доказателства по делото.
Въз основа на така установените факти, съдът приема следните
правни изводи:
Жалбата се явява процесуално допустима – подадена е от легитимно лице
(наказаното юридическо лице – търговско дружество), в рамките на срока за
обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, и е насочена срещу обжалваем (подлежащ
на съдебен контрол) административнонаказателен акт.
По същество жалбата се явява неоснователна по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.1 от ЗАНН, в това производство
районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т.е. дали
правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон,
независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1
от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът
служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни за това
административни органи, в предвидените в ЗАНН давностни срокове, при
правилно приложение на процесуалния и материалния закон.
Съдът намира, че издателят на НП съотв. актосъстватителят са лица,
които разполагат с необходимата материална компетентност съгласно
приложената по делото Заповед № ЗЦУ-384 от 27.02.2024 г.
Настоящият съдебен състав, след извършена проверка, установи, че са
спазени и разпоредбите на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН, тъй като АУАН и НП
са издадени при спазване на съответните срокове.
Съдът намира, че няма допуснати нарушения при съставянето и
връчването на АУАН, както и НП. Отделно от това, както АУАН, така и НП
притежават необходимото съдържание визирано в разпоредбите на чл. 42 и чл.
57 ЗАНН, като ясно са описани обстоятелствата на нарушението. В тази
връзка съдът намира, че не са налице допуснати съществени процесуални
нарушения, които да са основание за отмяна на обжалваното Наказателно
постановление. Ясно е посочена нарушената разпоредба на чл. 33, ал. 1 от
Наредба Н-18/13.12.2006 г., както и санкционната такава, а именно чл. 185, ал.
2 вр. чл.185, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС)
По приложението на материалния закон, настоящата съдебна инстанция
намира следното:
Отговорността на дружеството-жалбоподател е ангажирана за неспазване
на реда на отчитане на промяната в касовата наличност, който е установен в
чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на министъра на финансите,
4
издадена въз основа на законовата делегация по чл. 118, ал. 4 от ЗДДС.
Цитираната норма гласи, че извън случаите на продажби всяка промяна на
касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари в и извън
касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите "служебно въведени"
или "служебно изведени" суми (които операции са се поддържали от
фискалното устройство в обекта). Безспорно е, че при проверката е установена
разлика в касовата наличност във ФУ 788310, като същата се изразява във
въвеждане на сумата от 94,97 лева, която не е отразена във ФУ, а в
разпечатките от дневния отчет от фискалното устройство е отразено едно
служебно въвеждане на сумата от 400 лева, преди извеждане на „х“ отчета,
тоест същата е включена в сумата от 2354,07 лева, доколкото е посочено в
дневния отчет – суми в брой 1954,07, към която следва да се прибави и
служебно въведената сума от 400 лева, тоест общо 2354,07 лева, а при описа
на паричните средства в касата към момента на започване на проверката при
ФУ 788310 е била налична сумата от 2449, 04 лева. Следователно
актосъставителят и наказващият орган са дали правилна правна квалификация
на нарушението, която съответства на фактическото му описание. В тази
връзка неоснователни са оплакванията на жалбоподателя, че ставало въпрос за
невнимание на служител, доколкото безспорно се установи, че нарушението е
извършено на касата, с която основно се е извършвала търговската дейност, с
оглед констатираните парични средства, и в която на следващо място са били
служебно въведени парични средства. От друга страна невнимание на
служителите не освобождава жалбоподателя от отговорност на спазва
данъчното законодателство.
Доколкото е ангажирана административнонаказателната отговорност на
юридическо лице, чиято отговорност е обективна и безвиновна, не следва да
се обсъжда въпроса за субективната страна на деянието.
По отношение на наказанието съдът намира, че АНО е наложил
наказание „имуществена санкция“ в размер на 1000 /хиляда/ лева на
основание чл. 185, ал. 2 във с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, което е в минимален
размер и съобразено с конкретикатата на делото, поради което съдът го
намира за съответно.
Осъщественото от жалбоподателя административно нарушение не
представлява "маловажен случай". Съгласно разпоредбата на чл. 11 ЗАНН, вр.
с чл. 93, т. 9 от НК, за да се определи един случай като маловажен се взема
предвид липсата или незначителността на настъпилите вредни последици или
по-ниската степен на обществена опасност на деянието в сравнение с
обикновените случаи на административно нарушение от съответния вид. В
конкретиката на настоящия случай обаче, съдът не намира основания за
приложението на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, доколкото извършеното
нарушение не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от
5
обикновените случаи на извършени нарушения от този вид. Фактът, че от
нарушението не са настъпили вреди за фиска е ирелевантно, тъй като
приложимата санкционна разпоредба предвижда налагане на санкциите по чл.
185, ал. 1 ЗДДС именно в случаите, когато нарушението не е довело до
неотразяване на приходи. С оглед на това, липсата на настъпване на вредни
последици е предвидено изрично в санкционната разпоредба на чл. 185, ал. 2,
изр. 2-ро ЗДДС, поради което не може да се отчита като смекчаващо
обстоятелство. В същото време следва да се посочи, че става въпрос за
констатира на положителна разлика в касата, тоест за пари с неустановен
произход, които в същото време не са отчетени по съответния ред.
Предвид всичко гореизложено, подадената жалба се явява неоснователна,
поради което обжалваното наказателно постановление следва да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно.
Съобразно разпоредбата на чл. 63д, ал. 5 ЗАНН и предвид направеното
изрично искане в хода на съдебните прения от страна на процесуалния
представител на въззиваемата страна, в полза на последната следва да се
присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 80, 00 лева, съобразно
фактическата и правна сложност на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5, вр. ал. 9 от ЗАНН и чл.
63д от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление (НП) № 786714- F767345
от 30.08.2024 г., издадено от началника на отдел „Оперативни дейности“ –
София в ЦУ на НАП, с което на “********“ ЕООД, ЕИК: ******, на основание
чл. 185, ал. 2 вр. ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), е
наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на
1000 /хиляда/ лева, за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти
чрез фискални устройства, издадена от министъра на финансите.
ОСЪЖДА “********“ ЕООД, ЕИК: ******да заплати на Централно
управление на НАП, Отдел "Оперативни дейности" - София, сторените по
делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80, 00
(осемдесет) лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град на основанията, предвидени в
6
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7